"Жестокият принц" & "Злият крал" - Холи Блек // Ревю

Здравейте! Как сте? Готови ли сте за новата година?Аз съм добре, стоя си на топличко и чета книжки. Днес ще ви разкажа за първите книги от небезизвестната поредица на Холи Блек за Вълшебният народ.

Определено харесах първата книга повече, но финалът на втората и донесе точки. Ами фентъзи си е. Чисто. Такова, в което се потапяш, има магия, храната и героите са описани по прекрасен начин и върви като приказка. Също така ми харесва и връзката с нашия свят. И картата в началото на всяка книга! Благодаря, Ибис! Самите корици са си красиви, как да не ви привлекат погледа?

Джуд Дуарте едновременно се ужасява от феите, но и иска да бъде като тях. Все пак от 10 години живее в двора им, в дома на човека, убил родителите и, който сега е нейн баща. Мадок, генералът на краля, който играе своята игра. Джуд е смела и търси своето място. Сестрите и Тарин (близначката и) и Вивиан, която е наполовина фея и помагат, но Джуд трябва да търпи редица унижения и заплахи, от децата на благородниците.

Един от тях е принц Кардан, най-малкият син на краля, на пръв поглед арогантен и груб.

Джуд получава дар от единият от принцовете и вече не е уязвима от магията, в замяна на това, че става кралски шпионин. А борбата за трона тепърва започва.

Жестокият принц и човешкото момиче сключват сделка, която ще промени и двамата.

Във втората книга виждаме новият крал,управляван от неговият съветник. Ще има заплаха от дълбините, една сватба, няколко дуела и предателство.

Харесвам Джуд, която се бори въпреки, че е различна и е човешко същество и не се предава.
Харесвам Кардан, който има остър ум и глобална мисъл, т.е. владее отлично актьорската игра, но е готов да бъде крал.

Лок е интересен образ, който пленява сърцето на едната от близначките.

Харесвам още описанията, имената и света на Холи Блек и нямам търпение за финалната книга!

До скоро!  

Credit to arts.

Breakdown #2019 - Blogmas End

Знаете как е - идва новата година и се прави равносметка и даване на нови обещания. Които разбира се, не се сбъдват по някакви причини. Липса на финанси, защото те отиват главно за изхранване из улиците на града, чакайки за поредното кафе с приятели, на които си писал три пъти, за да се уговорите. И няма да отслабнете, не и ако си цените нощното време и абсурд да станете рано. Вземете си куче. То си иска разходката.  Мм финансите. Пътува ми се. Ако някой не го е разбрал, пътува ми се, искам да си хвана самолет, да обиколя Европа, да бъда с приятели, да купонясвам, да се напия, да се изгубя, но уви, друга пречка. Само момиче в града е опасно, а да не говорим извън страната. Не, че не ме е страх, ама хей, нормално е. И така и стигам само до планирането. Искам да се разкарам, редовно.  Тъпият университет, дори не ми отпуска стипендия, въпреки, че имам висок успех. Тъпо е. Да не споменаваме, че в сайта му дори не се споменава, клубът на който съм председател. Още по-тъпо. Какво още?

Идете на ски. И карайте. Е, не да се убиетe, но няма по-прекрасно чувство от това пред вас да е предстоящият снежен завой, а от двете страни на пистата - заснежени, иглолистни дръвчета. Всичко остава някъде далеч. След края на пистата. На километри далеч.
За новата година си пожелавам здраве, нали най-важното, да работя върху това да си сбъдвам мечтите и повече хора да четат този блог.
Весела Коледа! (Не всеки случаен човек отговаря на този поздрав. Те губят. )
До скоро. 

Летящи радости и (Между)звездни приключения - Blogmas ден 20

Здравейте! Как сте?

Аз се чувствам прекрасно! Имах приказен ден, но нека караме крачка по крачка.

Официално, честита ваканция на всички ученици и студенти! Знам си всички точки текущ контрол и ще вляза с добри знания в сесия. Но преди това ме очакват коледните празници. Което ми напомня, утре най-сетне ще украся. Забележете, опаковала и съм подготвила всички коледни подаръци, но не съм украсила, още… утре ще се промени. Също ме чака, прекрасен следобед с моите прекрасни приятели и планове за нова година и бъдещи пътувания, а през 2020 определено искам да пътувам!

Вчера изпратих почти всички коледни писма. Онова прекрасно чувство, след като си облизал една дузина марки и си се постарал да изпратиш частица щастие на някой на километри от теб! Прекрасно е! Така че, горещо ви съветвам, ако имате приятел или роднина в друг град или държава, изпратете му коледна картичка! Истинска, по пощата, а не електронна, по-лично е и по-удовлетворяващо, защото сте направили нещо повече от това да тупкате по клавиатурата. Все още имате време!

Докато чакам последните епизоди на Mr Robot, изгледах първият епизод на The Mandalorian, новият сериал във вселената на Star Wars! Бях се спойлнала за някои неща, но по-ниските ми очаквания се оправдаха и определено ще го гледам с огромен интерес! А епизод IX е повече от прекрасен. Цялото семейство ходихме на кино и Силата се пренесе в нас, но засега ще пазя тайна и няма да кажа нищо за филма, освен колко много ми хареса!

Също така слушам новия албум на 5SOS и обмислям да отида на техен концерт, понеже наистина ги харесвам! Ходих и на изложба на прекрасни папагали, която гостува във Варна почти до края на месеца. Погалих прекрасна женска – Токан и с приятелка имахме хубаво време заедно, на по чаша чай.

Май това са днескашните вълнения, а и най-сетне си отворих календара с шоколадчетата!

До скоро! Благодаря, че ме четете!

Little life update ~ Декември - Blogmas ден 17

Здравейте! Как сте?

Преди някой и да му е минало през ума, че моят Блогмас е провал, не не е. Чака ви доста дълъг (надявам се) пост днес.

Какво се случва при мен, този декември?

Мисля да си украся днес, че Коледа дойде. Да, не съм го свършила това.

Ходих до София. С влак. За някакви 14 часа в града. Пътувах, около 20. Часа. Не звучи толкова лошо. Във влака беше топличко, даже горещо, купето беше почти изцяло наше, имах чудесна компания! Та, в столицата, успях да се видя с роднини, да забърша някоя друга книга от Панаирът. Не са толкова много де. Видях Автобус-Книжарница на Хеликон, много готина идея.

Пих страхотен горещ шоколад и се видях с едно от най-любимите момичета, а именно Ева, чиито постове съм сигурна, че четете, защото са прекрасни! Обменихме идеи, съвети, преживявания, а аз си взех голяма доза позитивизъм за Варна!

Също да вметна, Ел, бисквитите ти бяха най-вкусни те, домашно приготвени, които съм опитвала от ужасно много време насам!

Та, Back to home. И се почва, закъсняващи автобуси, ранно ставаща аз, защото съм почти приключила семестъра и имам последни лекции.

         Breakdowns. Всеки ден. Нормално. Подплатени с белгийското чудо Wtfock, страшно deep версия на оригиналния СКАМ/SKAM. И имам предвид, че е прекрасна! Гледам разбира се, еквивалента на 3ти сезон и Роби и Сандер. Те са бебета. И ме разплакаха, но вчерашното клипче, ооо беше толкова красиво!

Също така, прекарвам доста време в ютюб. Май имам любима звездичка от там. Ник Тотеда. Обожавам клиповете му. А и Ант също.

Та, да спадове. Мале трудно е да организираш хора бре! Ужасно трудно! Адски забавно и... Добре де прави ми удоволствие. И въпреки това понякога сълзите трябва да излязат, за да може някой да те разсмее отново.

Честно казано много взе да ми се доспива и ще си взема някоя книжка и ще лягам. Пожелавам ви сладки сънища и до скоро!  

“Влизам в мрака” - Кирстен Уайт // Ревю ~ Blogmas ден 10

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, малко позачезнах, но пък днес искам да ви разкажа за една прекрасна книга, която исках да прочета от много време. “Влизам в мрака” от Кирстен Уайт не е фентъзи, не знам защо всички го споменават, при положение, че като прочетете за какво иде реч на задната корица, ще ви стане напълно ясно. И точно това и е един плюс. Знаете, всички книги с герои, които се оказват Избрани, със сили и способности… любимо, но клише.

Плюс номер две. Има история, буквално. Беше ми изключително интересно да чета за герои, чиито прототипи са истински, съществували, исторически личности! Проследяваме историята още от раждането на Владислава и Раду Дракула. Във Влашко те имат интересно детство и тепърва предстои да разгърнат потенциала си. Баща им, страховитият Дракон, обаче не успява да спаси своя любимец и двамата се оказват под протекцията на Оманската империя.

Искам да ви разкажа малко повече за братът и сестрата, които са доста различни, но имат и някои общи черти, като това, че действат в правилните моменти, с цената на всички.

Лада, така наричат Владислава е първата дъщеря на владетелят на Влашко. Още от бебе се вижда, че не е надарена с красота, затова пък има сприхав характер и е готова за битка, като равна с другия пол. Устата, хаплива, смела и често оставаща неразбрана в огромното царство на султана. Наумява си, че ще управлява родното си царство, въпреки всичко.

Раду, по-малкият си на Дракула е страхливо дете, което безкрайно обича Лада и му се иска и тя да го прави, макар и често да го защитава, тя го вкарва в беди. Израства самотен и намира спасение във вярата, не своята, а чуждата, което пък е описано прекрасно. Въпреки това я превръща в свое оръжие, заедно със способността да убеждава околните с думи.

Третият и почти главен герой е Мехмед, сина на султана. Какво мога да кажа за него? Радвам се на това, как искаше да предпази Лада, защото я обича ужасно много. Също така, че запазва същността си и добротата си в суровия свят на управлението. Искаше ми се да види Раду, както и момчето го виждаше. И да бъде пълна каша. Може би във втората книга и това ще се случи.

Лада обича Мехмед, но милее за страната си.

Раду обича момчето-султан, но знае, че никога няма да го има.

Мехмед, обича Дракон, който е готов да изгори, всичко,  за да си върне свободата. Зад гърба му стои млад мъж, на който може да сподели всичко.

Накъде води тази история?

Горещо ви препоръчвам първата книга от тази трилогия (благодаря, Егмонт!). И страшно свидно ми ставаше, като споменаваха България и българите. И колкото и да ми говореше норвежеца на 8-ми декември, България не е шит, никога не е била иняма да бъде! Имаме прекрасна страна, с велика история! Толкова.

До скоро!

За усмихнатите понеделници и малките неща - Blogmas ден 2

Здравейте! Как сте?

Днес е първият понеделник от декември. И аз като повечето хора не обичам понеделниците. Но днес реших, че ще гледам положително и ще се радвам на малките неща, защото е последният месец от тази прекрасна година и защо да не предизвикам себе си?

И започна се:

♪ Нямаше място в автобуса, стоях права и наблюдавах хората.

♪ В университет бях решила да изкарам целия ден, понеже ми остават всичко на всичко три седмици от този трети семестър. Поговорих си с колежка, с която не бях си говорила до сега, изпих кафе с други, с които бях позагубила връзка. Научих си две от датите за предстоящите изпити и останаха на една лекция, която не ми е любима, но понаучих доста нови неща.

♪ По-късно, вървейки към библиотеката се разминах с млад мъж, който носеше голям букет цветя. Зарадвах се, че има съвестни индивиди от другия пол. Понякога са рядкост.

♪ Върнах си книгите, взех една нова и размених няколко приказки с библиотекарката, която сякаш имаше нужда да поговори с някого. А, хората в този отдел винаги са много мили и услужливи! Евала.

♪ Свърших си работата в Спиди, като не пропуснах да спомена на момичето зад касата, че има страхотен, коледен подарък. Мисля че я зарадвах.

♪ Вкъщи, изиграхме настолна игра с брат ми, попяхме песни от Дисни филми. Поговорихме си с мама и тати, подредих си стаята и си набелязах няколко мисии в Time Heroes, където всеки доброволно може да направи нещо добро за някой друг.

Преди две години изпратих пакет с шапка, шал, ръкавици и топли чорапки на дете в нужда, а тази година съм амбицирана да донеса още повече радост и на непознати хора, Е и на близките ми разбира се. Също така мисля да инвестирам във бамбуково шише и сламка и да намаля употребата ми на пластмаса. Или поне да се опитам. С малки крачки да помогнем на планетата.

Идеята ми за този пост е вдъхновена от всекидневните, малки постъпки и жестове, които ни правят щастливи. Нека продължаваме, защото щастието е основното нещо, след здравето към, което трябва да се стремим.

Приятна вечер и до утре!

Блогърска годишнина и началото на Коледната емоция! - Blogmas ден 1

Здравейте и Честит ДЕКЕМВРИ! ♥

Не мога да не ви споделя, колко много се радвам за настъпването на най-магичният и сгряващият месец в годината!

Също така съм ужасно благодарна на човечето, което ми помогна да осъществя идеята да си създам свое кътче, именно този блог, който днес навършва три години!

Щастлива съм, защото през това време се променях, растях и поддържах искрата чрез писането. И все още го твърдя – Ще продължа да пиша, дори и да има само един човек, който да го чете! Защото имам какво още да ви споделя, а знам, че ставате повече.

За три години изградих страхотни приятелства, чрез блога се срещнах със невероятни хора, които обичам много! Искрено се надявам да съм ви помогнала и да ви докарвам поне една малка усмивка, когато отваряте да четете моя публикация! Благодаря за всеки отзив, обратната връзка е всичко! (Едно от любимите ми изречения е: “Четох нещо интересно в блога ти…”) ♥

Имам още какво да направя, чисто от декоративна гледна точка и ще се постарая. Също ще продължавам да споделям, както и случки от живота ми, чувства, така и мнението ми за различни книги, филми, сериали… и спортовете, които харесвам. Все пак този блог започна именно с една публикация за състезание във ски скоковете в началото на сезон 2016/2017 в Рука, Финландия, (където днес също трябваше да има състезание, но уви, бурен вятър). Можете да я прочетете тук.

През това време се научих да падам и ставам, защото писането спасява.

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Благодаря, че ме четете!

П.п. Искам да ви посъветвам да хвърлите едно повече от един поглед към блога на Ева, която е написала сгряваща публикация по случай Декември и магията на Коледният дух.

Душко, ти си ми вдъхновение, благодаря ти! ♥

Замръзналото Кралство 2 ще разтопи сърцето ти! - Blogmas ден 0

Здравейте! Как сте?

Надявам се, че сте имали по-позитивен ноември, от мен. Честно казано не харесвам много този месец, но преди десетина минути осъзнах, че той свършва. Утре ще бъде декември! Най-магичният месец, когато трябва да покажем грижа, отношение, уважение, да дарим любов и да донесем усмивка на близки и далечни, познати и непознати. 1-ви декември е и един доста специален ден за мен, но за това ще ви разкажа утре.

Вчера с приятелки обикаляхме по магазините, заради Черният петък. Беше забавно и доста изморително, но ползотворно – част от коледните подаръци са готови. Също така гледахме и Замръзналото Кралство 2. Разбира се, като при всеки филм на Дисни очакванията ни бяха големи. Излязохме от киното с големи усмивки и приятно чувство и храна за размисъл. Ще се опитам да пиша без спойлери. Но продължението на чудния филм от няколко години по-рано, е на едно по-високо ниво за сетивата. То си е почти мюзикъл, песните са толкова въздействащи и прекрасни. Ние се насладихме напълно, гледайки дублираната версия с 360º звук. Българските озвучители винаги се справят на ниво при анимациите, а тук бяха надминали себе си. Обожавам българските песни, които се нареждат даже пред оригиналните, които също са наслада за ухото.

Сюжета беше предвидим на моменти. Това ви го казва човек, който е изгледал доста филми на водещите студия. Исках повече екшън, още някой друг герой, който да се противопостави на Елса, но като се замисля, може би тогава щеше да влезе в клише.

Видяхме сладки второстепенни герои, една сестра, която се тревожи за другата, и още една, която все още търси себе си. Стара легенда, мрачно минало, но все пак пропито с добро. Любимите ни Кристоф, Свен и Олаф също са там и носят своите послания.

На какво обаче ни учи Frozen 2?

♦ Да не се предаваме, дори когато няма лъч светлина.

♦ Миналото си е минало, хубаво е да се учим от него, но не можем да го променим.

♦ Важните неща са, че сме заедно, семейство, и ще си останем заедно. Никой дух, не може да го промени.

♦ Да приемаме нещата, които ни се случват, без много драма.

♦ Да обичаме себе си и талантите си, с които се различаваме от другите.

Препоръчвам Замръзналото Кралство 2 на всеки, който се чувства отдалечен от някого, ето ви повод да се сближите, на всеки, който се тревожи прекалено, (като Анна), на всяко дете, дори и пораснало. Усетете магията и се впуснете в приключението!

До скоро! Блогмас ви очаква! ♥

"Среднощна корона" - Сара Дж. Маас // Ревю

Здравейте, как сте?

Във Варна е супер студено и е само за чаша чай и книга под завивките.

Аз продължавам да чета книгите на Сара Дж. Маас. След прекрасното начало в “Стъкленият трон”, виждаме Кралският шампион Селена Сардотиен в истинската и светлина. Върви по задачите на крала, но и търси отговори на тайнствените загадки оставени и от кралица Елена.

Връзката и с Каол се развива, а от тази с Дориан, сякаш  не е останало нищо.

“Среднощна корона” е прекрасно продължение, в което света и героите търпят огромно развитие, но само ни подготвят за истинската кауза и конфликт в книгата.

Дотук беше без спойлери. Сега е време да разнищим книгата. Така че четете на своя отговорност.

Започвам оттам, че Селена всъщност не убива наистина враговете на краля. Предлага им скромна сделка, да се разделят с богатствата си, но да запазят животите си. Играе на ръба и единствената и утеха е Каол, с който неусетно се сближават.

Да, връзката им е гореща. Любовта им е истинска. Проблемът е, че и капитанът на кралската стража има принципи, които не може да пристъпи. Биват изиграни и Селена почти убива Каол.

“Ти винаги ще си ми враг!”

Принцеса Нехемия, се жертва за голямата кауза – свободата на народа си и показва истината на Селена. Да бъде себе си. Но коя е тя всъщност?

Връзките между Каол, Дориан и Селена са крайно накъсани, и е доста болезнено да се поставяме в главите на героите.

Принцът открива своята магия, в опит да спаси най-добрият си приятел, от момичето, което обича. Той трябва да опази тайната си, но това е ужасно трудно.

Каол накрая стига до истината. Наследницата на Терасен е жива. Елин Галантиус, за която се носят слухове, че събира войска, всъщност е още по-близо до краля, който събира Трите ключа, които могат да унищожат всичко. Капитанът взема най-правилното решение и изпраща Селена надалеч. В родината и. А т яму разкрива истината.

Ужасно силно продължение, което вдига летвата още повече. Прекрасна. Прочетете!

До скоро!

Cr to all artists for pics

"Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас // Ревю

Здравейте. Как сте?

Аз боря сезонния грип, но щом Селена Сардотиен успя да се пребори…

Добре, най-сетне и аз започнах поредицата на Сара Дж. Маас - Стъкленият трон. Видях първите три книги в библиотеката и нямаше как да не им се нахвърля. Но, преди да видим мнението ми за първата, може да хвърлите един поглед на ревютата ми на другата поредица на Сара за Фейра и Рисанд.

Първото нещо, което ми прави впечатление е прекрасната корица, евала на Егмонт! Превода е на Александър Драганов, познат ни от любимия сайт Цитаделата и от собствените му романи. И картите в началото са прекрасни!

Селена е преживяла ужаса на мините и сега получава шанс за нов живот. И за свобода. Обучавана за Асасин тя е най-свирепият и най-опасният убиец в кралството. Предстои и изпитание, за да си спечели титлата Кралски шампион, трябва да се пребори със опасни противници и да премине през куп изпитания в столицата на империята, където с желязна десница управлява Кралят-поробител. Самата Селена е готова на всичко, за да победи. Макар и да знае, че преди така желаната свобода ще я чакат още години в робство. Харесвам героинята, защото е изключително схватлива, умна и борбена. Въпреки преживяното. И има и сърце, под тялото на убийца. Сърце, което е на път да бъде раздвоено на две.

Каол Уестфол е Капитанът на кралската стража. Изпитвам симпатии към него, защото и двамата си приличаме. Лоялен до край, смел и отдаден на своята родина и народ. Каол е човекът, който застава на пътя на Селена, успява да изгради приятелство с нея и да се влюби в Асасина.

И на сцената е време да се появи и престолонаследникът на Адарлан, самият принц – Дориан Хавилиард. О, за дориан мога да говоря много, защото съм напълно влюбена в него, (както и той в Селена). Чаровен, устат, прекрасен, пръскащ чар. Умен и чувствителен. Ох. Дориан.

Не, че Каол също не е чувствителен. Забога, Дориан е прекрасно бебе, което заслужава Селена. Ама тя има да разкрие доста тайни, да пребори могъщи противници, използващи магия.

О, важно нещо, магията отдавна е изчезнала в кралството. Както и всички елфи, вещици и магични същества. Но някъде зад един гоблен се крие тайна сила. Духът на първата кралица има какво да каже, защото битката е далеч по-голяма от тази за мястото на Кралския шампион.

Страната е почти завладяна, а Кралят няма да се спре пред нищо и никой.

Принцеса Нехемия, от едно почти поробено кралство ще стане приятелка на Селена, която обаче сама ще трябва да намира отговори. А въпросите стават все повече и повече.

Елате в Кристалният замък и последвайте момичето от мините по пътя към свободата!

А за едно приключение в Столицата на изкуството прочетете тук.

До скоро!

Когато животът ти поднесе лимони, изяж ги и забрави текилата от снощи

Здравейте! Как сте?

Най-мрачният за мен месец е тук. С много слънце и доста емоции. Днес ще си говорим за малките бягства и равносметки, които правим.

Та бягствата. Всеки има нужда да напусне комфортната си зона или града, в който живее. През последните месеци открих, че определено имам нужда за малко да напускам любимата ми Варна, дори и за няколко часа. Хванете си спонтанно влак, автобус и просто се разходете. Приятелите, навити за такива приключения са най-прекрасните! Бягствата стават и чрез настолните игри. Обичам да съм объркания Пърсивал или Мерлин, който си търси Мордред, даже и да съм лоша за щастие имам страхотна компания, с която обичам да играя или просто да си говорим за всякакви неща. Най-милите са! <3

А за равносметките. Да, винаги се случват в моментите, в които си почти щастлив. Знаеш, че алкохола не е решение, но въпреки това пиеш. Лошо е, когато хората, около теб не усетят, че нещо с теб, не е както трябва… или си се научил прекалено добре да се криеш, или не се познавате… Следва онази песен, която почти те разплаква, див купон, чрез който бягаш от мислите си, подадена ръка, вместо прегръдка и онази буца в гърлото, не в цялото тяло. Минали са само няколко часа, а теб те боли гърло. Стискаш зъби изяждаш няколко лимона, даже и малко лук. И продължаваш напред.

До скоро! Благодаря, че ме четете.

Виена - културата и историята танцуват валс

Здравейте! Как сте?

Есента е тук и вилнее с пълна сила, а аз ви съветвам да вземете документи и яке и да отидете на пътешествие. Идеята за пътуване във Виена, дойде спонтанно, с гледане на полети в сайта на Wizz Air. За няколко дни плана се оформи и потеглихме. Австрийската столица е величествена! Музеи, галерии, замъци, градини. Култура и история на всяка крачка, всеки сантиметър.

Искам да ви заведа и да ви покажа! Та какво видяхме в един от дните?

Замъкът Хофбург, където е живяла Императрица Сиси. Преживяла няколко трагедия и останала неразбрана от семейството и съпруга си. Видяхме кралските апартаменти, пищни и обширни и кралската съкровищница.

Следващата ни сбирка беше Welt Museum. С ранг на Лувъра и British Museum в него бяха представени експозиции и експонати от всяка част на света, както и огромна колекция от музикални инструменти. Изключително разнообразен и помещават се в разкошна сграда.

Ние случихме и гостуваща изложба на непалско изкуство, която също беше изключително интересна.

Националната библиотека изглежда като излязла от приказките. Огромни стилажи, клони и статуи, украсяващите висотите над 10м рафтове с колекцията на Франц Йосиф. Таванът е изписан и библиотеката може да ви послужи за вдъхновение за години напред.

Следващите музеи, които се намират в близост до нея са Музеят на Папируса, в който са събрани множество парчета с прекрасното изкуство, предвещаващо писането на хартия.

В Музеят на глобусите видяхме огромна колекция от най-различни глобуси – лунни, малки, огромни, релефни, в най-различни форми.

А в Музеят на Есперанто – научихме повече за този изкуствено създаден език.

Денят ни приключи с Албертина – галерия и музей на изкуството. От картини на Пикасо до такива на съвременни художници. Четири етажа красота.

И това са само част от красотите на Кралицата на Австрия. Очаквайте скоро да ви разкажа още!

“Враженска атака”от Дейвид Лис // Ревю

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, във вихъра…

След като преди време ви говорех за един прекрасен фенфикшън за Спайди, сега ще минем на ниво книга. Купих си “Враженска атака”, (изд.Сиела) написана от Дейвид Лис от Есенният панаир на книгата в София. Разберете ме, новата ми супергеройска мания трябва да се подхранва, не че в столицата не се подхрани де, все пак и Комик Кон видях. Но днес за книжката:

Питър е попораснал. Отговорно се опитва да съчетава работата, връзката си с Мери Джейн и това да спасява града от лошите. Но бива извършено убийство, когато неговото внимание е било отклонено. И обвиненият е той. Или по-точно този, който се крие зад костюма на фалшивият Спайдърмен.

Питър и лейтенант Уатанабе от полицията заедно започват да разследват, като уликите почти водят до Уилсън Фиск, познат още като Кингпин. Ама почти. Фиск е излязъл от затвора и строи апартаменти за по-бедните граждани…

Ромънът е написан в трето лице и можем да следим както Питър, който се опитва да е добър във всичко и най-вече не иска да има жертви, така и Мери, която постъпва на работа в журналистическо бюро и също започва свое проучване. Харесвам връзката им, която е на един зрял етап, в който всеки се съобразява с другия. Поне червенокоската.

(Credit:/Pinterest)

Питър прави всичко възможно, макар че често му се случва да забрави или отмени някоя уговорка. Иска му се да води нормален живот. И да е полезен на всички. Да не разочарова близките си.

"Винаги бе искал да постигне велики неща, да остави следа в света. Често се чувстваше като коркова тапа в развълнувано море, борещ се просто да оцелее."

Мери е посветена в делото му, но също показва характер в търсене на истината. Появява се и Хари, третият член на групичката, който е както упора така и мост между двамата. Харесвам го изключително много, защото въпреки натиска на богатия си баща, кмета на града, той продължава да следва мечтите си.   

Фиск от своя страна също плете мрежите си. Но най-силното му оръжие е мистериозната Мая, която е роден асасин и е отгледана с омразата към Спайдърмен. И тя си има своите причини, но в нея ми харесва , че удря и следва сърцето си.

Искам да кажа и няколко думи за Аника, новата колежка на Питър в лабораторията. Смела, любопитна и точна.

Враженска атака е прекрасно приключение из улиците на Ню Йорк и из сърцата на героите. Чудно написана, чакаща ви в най-близката книжарница!

101%! // (Boom's party)

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, прекарвам една слънчева и хубава неделя. Наспах се, свърших малко работа и ще ходя да нося щастие! ;)

Вчера беше събота. 28 Септември 2019г. И беше чудесен ден!

Разходих се със семейството и бях на едно прекрасно парти.

Случвало ли ви се е да искате да сте част от група хора? Предполагам, че на всекиго. Винаги съм искала да имам своя група приятели и всичко да е розово.

Миналата година наистина се запознах с прекрасна група хора. Някои от тях се превърнаха в много важни за мен хора. Но груповият елемент бягаше. И не се чувствах на сто процента себе си, по всяко време. Именно в това е нещото. Не е проблем, но не е приятно.

Та вчера, бях на мега-якото парти, на което бях 101% себе си.

Благодаря ви! <3

Обичам ви!

Започвам оттам, че се изгубихме с моето гушливо, позитивно човече в квартала… I mean не намерихме китайския ресторант, защото просто не беше там! Събрахме се с групата много гушкане и бърборене. Китайският ресторант беше ок, само дето не искаха да ни съединят маси, понеже бяхме десет човека. Еми, напуснахме и затърсихме вариант Б. Всъщност имахме доста варианти, но избрахме най-гъвкавия. Магазин, гости, спагети.

Речено-сторено. Отряд Патладжан доставя пратката Отряд хмм (не помня) Паста? Набавя продукти. Чудно, докато не видяхме летящ автобус, с нашите хора вътре. Последва маратон и бясно звъннене с писъци “СЛЕЗТЕ! СЛЕЗТЕ НА Ш****АТА СПИРКА! СЛИЗАЙТЕ, СЕГА!”

Well, събрахме се! 

Преразпределение на отрядите и газ по задачи! Следва бягане по светофари, тъмната гора, през която ЗА НИЩО НА СВЕТА НЯМА ДА МИНА!!! Крещим ние с малкото сладурче, което говори прекрасно и е пълна паника, но и супер организирано! (like me) Та никаква гора, бате. Връщаме се пак назад и отиваме да пазарим. В магазина крещим имена на сосове и хора, но все пак успяваме да свършим за 10 МИНУТИ и да се насочим към целта. Пристигаме! Благодаря на домакина за гостоприемството и чорапите!

Почва се готвене, много смях. Ама много. Покрай историите и главната тема на партито, мерси на човека, който все пак е отговорен! Ho ho ho! Много забавни случки, няколко реплики, като: “Вегетарианка или веганка си? Добре. Б. НЕ ГО СЛАГАЙ!” или “Млечно? Ок. СЛАГАЙ ГО!”

После кой с какъв сос иска? Колко студен/топъл да е соса?

И най-накрая, воала ВЕЧЕРЯ! Вкусно, вкусно, вкусно! Готвачите СА избили рибата! Не буквално! Надявам се…

За съжаление всяко нещо си има своя край. Следват много прегръдки и планове да се съберем пак, скоро! Защото времето е малко…

AND GUYS I CANT WAIT TO PLAY AVALON TOGETHER!!!

П.п. Как ви звучи другия петък?

The Third Option by Uncertainty_Principle // Да се запазиш след всичко това... Spiderman fanfiction

Здравейте! Как сте?

Писането ми липсва. Още вчера имах вдъхновението да се включа, но се случи нещо дребно и ми се уби желанието. Но искам да ви споделя за това прекрасно и абсолютно травмиращо нещо, което ми открадна няколко часа сън.

Чета фенфикшъни от може би, близо 10 години. Изчела съм доста добри и камари повърхностни. Но този, ме направи на пух и прах! Буквално!

Дариа, знам че ще прочетеш това, не само защото ще ти го пратя. Ти си виновна и като казвам виновна, е напълно в хубавия смисъл! THANK YOU GIRL!!!

Та навлязох в епохата на Марвел, твърде късно. Но съм доста зарибена!

Вече е време да преминем към същността на тази публикация, а именно fanfiction-ът The Third Option написан от Uncertainty_Principle в AO3.

Първо дълги глави, прекрасно написани изречения в сегашно време! Очаквам с огромно нетърпение последните две глави, което ще рече, че да, не е завършен още! Но наистина се моля да се докосна скоро до финала.

Но нека ви въведа в историята:

Мей и Бен се развеждат преди родителите на Питър на катастрофират и да загубят животите си. Съответно след тази трагедия, Питър остава да живее с чичо си. Но след убийството на Бен, хлапето – ПИТЪР Е НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТ тук, попада в системата с приемните семейства. Следва радиоактивен паяк, събитията от Homecoming – Тони Старк иска помощта на Спайдърмен. Проблемът е, че той си няма на идея кой стои зад маската и какъв живот води!

Задъхвам се! Знаете ли защо? Защото Питър попада на абсолютни изроди, които уж трябва да се грижат за него. Случват му се ужасни неща, а повярвайте изчела съм достатъчно гнусни фенфикшъни, но тук става дума за дете…

И е неразбран и просто самата идея за всички гадости и препятствия, през които минава… ми дава лъч светлина! Защото щом успява да оцелее и да се запази, такъв какъвто е, значи и аз мога! Ха. Иронията е, че често попадам в дупки, заради глупости, а в тази творба Питър го смачква целия свят и той продължава да е грижовен, любезен и добър!

И, че трябва да намираме надежда в себе си. Защото и без костюма си Питър Паркър извършва геройства!

Ще спра до тук, защото не искам да ви издам нищо повече. Мога да ви посъветвам, горещо, прочетете този fanfiction!

Иначе си ги има Нед и Ем Джей – в различна светлина. Тони Старк, какъвто си го познаваме и обичаме! Един великолепен Питър и просто една човешка история, която може да ви промени!

Препоръчвам го, но и предупреждавам има тежки сцени, а тази мацка знае как да играе с думите!

До скоро, chicos!