Аз съм добре, уча за последният изпит и
стягам раницата за ново приключение!
Не нека се върнем отново в Прага! Чешката
столица е един от най-прекрасните градове, които съм посещавала и има място в
сърцето ми… и се надявам един ден да се върна отново там!
Старинна обстановка, скулптури, фасади, островърхи църки и един аромат –
мистичен. На сладкиш със захар или сладолед или на магия.
Защото Прага е магична и мистична – пълна с
красота, живот и някак си намираш свободата, вървейки по улиците и.
Аз
боря настинка и последна сесия в университета. Но пътувах до преди ден. Но,
днес ще ви разходя до Прага. Мечтана, почти отидохме с приятелка, но пуст ковид
и мерки…, но пък си бях набелязалацял списък с места, които да посетим. Е,
трябваше да го редуцирам, защото имахме ден и половина.
Летяхме
директно от Варна. После се возихме в автобусче и бум, ето ни в сърцето на
Чехия. Прага е ужасно чаровен град – река Вълтава, мостовете, уличките, Пражки
Храд отгоре и програмата беше пълна.
Първата
ни спирка беше Музеят на Салвадор Дали – Енигма. Видяхме репродукции на
неговите творби и някой друг оригинал. Изкуството му е доста абстрактно и някои
скици останаха неразбираеми за мен, но се намерих в някои творби. После посетихме
Музеят на Сетивата – подобен на Музеят на Илюзиите в София. Беше готино
преживяване, но съм посещавала и по-мащабни експозиции.
На
следващата сутрин трябваше да видим Музеят на Шоколада, но имахме разногласия,
затова го оставихме за друг път и влязохме право в сърцето на Старе Място –
Часовниковата кула на Градския площад. На всеки кръгъл час се сменят фигурки,
докато часовникът бие и си е нещо, което непременно трябва да видите с очите
си! Полюбувахме се на катедралите и сградите и поехме по Карловия мост. Огромни
статуи, на няколко метра една от друга, художници, рисуващи града и много
туристи, които се снимаха с Пражки Храд и Св. Вит – извисяващи се на хълма от
другата страна на моста. Посетихме замъка с цялата му прелест, Катедралата – в готически
стил, нещо огромно и невероятно, минахме по Златната уличка, пълна със
занаятчийски работилнички и спряхме да хапнем нещо традиционно, чешко. Пихме
бира, а аз ядох тези картофени кнедли с два вида зеле и месо.
Следващата
ни спирка беше Главата на Франц Кафка – огромно произведение, което на всеки 15
мин се завърта. Гвоздеят в дневната ни програма беше Музеят на Стоманените
фигури, където ще видите любимите ви герои и изпълнители, направеди от детайли
и части, болчета и гайки, изпипани до съвършенство!
После
си взехме куфарите и хванахме нощния влак в Посока Краков и изпълняването на
една моя мечта, на две години.
До
скоро, приятели!
Споделете
ми, какво ви е харесало в Чешката столица, ако сте я посещавали?
Аз
хапвам шоколад и страшно много искам да ви разкажа за книгата, която прочетох в
последните 24 часа. Самият факт, че не ме пусна и успях да я приключа за
толкова малко време, доказва че определено е интересна. А тя е толкова
повече.
“Толкова близо до хоризонта” от Джесика Кох.
Определено
красиво издание си е нашето, обаче описанието, загатва една много малка частица
от цялостното изживяване, което ми донесе романа. По абсолютно действителен
случай, със своята истинност, където не е спестена, нито болката, нито всеки
един нюанс на света и хората, някои все по-малко хора. История, която дори, не
оставя горчив, а по-скоро солен привкус, защото сълзите, които ще пророните, не
могат да обезличат разказа на Джесика, която се запознава с Дани и се впуска,
заедно с него по въртележката на живота, която се движи ужасно бързо. И не
спира да се върти.
В
книгата се говори за наркотици, насилие и болести. Теми, които определено няма
да допаднат на някои читатели, така че, предупреждавам, те са там.
Романът
за мен е най-добрият, който съм прочела тази година. Даже директно влиза в моя
личен топ 3.
Именно
факта, че историята е съвсем истинска е плашещ. Но трябва да говорим за всички
тези неща и да се вглеждаме внимателно в хората, около нас. Най-много болка се крие
зад най-красивата усмивка.
Дали
ви препоръчвам книгата? Да, но не се насилвайте, защото ако търсите
сладникава, любовна история, няма да я намерите тук.
Аз се чувствам прекрасно, защото вчера беше
незабравим ден!
Историята започва от едно вечерно събиране на бар,
когато се запознах с две невероятни дами – бъдещата булка и нейната кума.
Няколко кафета и месеца по-късно и наистина
неочаквана покана за сватбата, която пристигна по пощата – най-готиното нещо,
да си отвориш плика и да я видиш! Невероятно красива!
Като човек който премисля нещата доста се чудех
как ще си изкарам при положение че познавам шепа хора. Отговорът на този
въпрос е че си изкарах невероятно и съм благодарна на приятелите, с които делях
маса и дансинг!
Като съм почнала с благодарностите
– Ани, нямаш си на идея колко щастлива ме направи! Благодаря ти, прекрасна
за това приключение!
А сега ще ви разкажа за този ден чрез моите писания:
Всичко започна в Ритуалната зала, където когато
отидох имаше две сватби, никоя от която не беше моята! Но после видях нашите
булка, младоженец, кум и кума и всичко се нареди. Намерих и моите хора,
започнаха снимките и преминахме към ритуала. Като човек, който от дете не беше
ходил на сватба беше истинско удоволствие да наблюдавам всяка част. Младоженците
си казаха ‘горчиво’ и поехме към църквата,
където имаше втора порция снимки и още запознанства. Тази част беше най-дълга,
но всичко мина по вода, буквално валя малко. Част от сватбата отидохме да
хапнем, докато любимото ни дуо, заедно с кумовете и шаферките бяха на
фотосесия.
И после право към ресторанта, където ни очакваха welcome drinks и
кетъринг. Още след първите тостове,
щастието се изсипа под формата на цяла дъга! Мисля си, че дори и да си я бяха
поръчали, нямаше да стане по-добре! ^^
Искам да кажа, колко много обожавам цялостната
организация, която Ани и Шетиль направиха. От музиката, подходяща във всеки
един момент, през менюто – страшно вкусно, а тортата – леле, тортата – истинско
изкушение, сякаш балонени блатове, но супер вкусни до моментните снимки и
включването на нас, гостите в игрите!
А и това да видиш как чужденци играят български
хора, толкова миличко ми стана! Прекрасни бяха младоженеца и кума! Та, танци,
вино, разговори на терасата. И стигаме до частта с хвърлянето на букета! Едно
от нещата, които най-много ме докоснаха, беше това че булката си раздели букета
на части и даде стръкче на всички нас, момичетата отпред. Толкова мил жест!
И също така, (това се случи, докато
чакахме да започне ритуала в църквата, но се сещам да го спомена сега), тя
ни каза, че най-прекрасното чувство е това да се омъжиш и ни го пожела на
всички!
8-ми май 2021 година. Една отлагана и дълго чакана
сватба се състоя и ми остави сладки спомени за цял живот!
Мина ми през ума колко смелост се изисква, за да задам
въпроси, като “Може ли да ти звънна?”, “Искаш ли да си разменим книги?”
или да изрази като Честит Имен ден към приятел, с който съм позагубила
връзка.
Когато порастваме всички ни съветват, да мислим и да
преценим риска, което е чудесно, обаче стигаме до момент, в който ни липсва
щипка смелост, за да направим дадено нещо. Мигът отлита и оставяме с чуденето
какво е можело да стане, защото не сме убедени в решението си. А понякога ни
трябва щипка храброст, за да се получи.
Да се засмееш сам на шегата си или да излезеш без грим,
само с балсам на устните и пълно сърце.
Така че, бъдете смели. Усмихвайте се през маските; плачете, когато ви се плаче; говорете, когато имате нужда. Смелостта
е едно от качествата, които ни оголват пред света, показващи ни, облечени само
в думи или в емоция. Истински.
Аз съм добре, нямам търпение
да си поговоря с любима приятелка, а утре започвам да уча за изпит номер 2.
Първият мина успешно!
Това ще е хаотичен пост, с
нахвърляни мисли от първите дни на 2021.
По долу ще видите текста на Happiness by Little
Mix– една доста любима моя песен.
Dancing alone in the dark,
shadows all over me
You messed with my heart
too long, that was a big mistake
Ooh, yeah, big mistake
Ooh, yeah
Това
начало. Много ми напомня на моето, когато бяхме посрещнали новата година.
Танцувах и си мислех разни неща…
Got a smile on my face, love
my reflection
In a better place, no longer
stressing
Ooh, yeah
About you, yeah
And I swear I'm never gonna
lose me again
Oh-oh-oh
Вчера
водих разговор. Някои приятели определиха годината като изграждаща. Съгласна
съм определено. Но като мечтател, първата дума, която ми идва за 2020 е
интересна. По свой си начин.
I was searching for happiness
I was using you to fill up my
loneliness
Realized from the moment I
set you free
I found the love, I found the
love in me (me)
Търсих,
търсих.
Намирах.
Намерих. Хора. Места. Моменти.
You can't rain on my
happiness
Yeah, sometimes tears fall, I
must confess
But now, I'm standing right
where I'm meant to be
I found the love, I found the
love in me
Абсолютно
тази част. Горе. Може би ми светна чак снощи.
Усмивка.
Едва
ли ще разбереш. (Или прочетеш). Важното е, че аз разбирам.
Не си
заслужават сълзите.
Себе
си или нищо.
И на
мен ми харесват.
П.п. Нещо, което написах в
нощта преди изпита:
~
Това е
поема за моментите, в които си казваш, щастлив съм
За хората,
с които си вайбваш, още с първата споделена усмивка
За тези, с
които споделяш и гордо наричаш приятели
За нощта
и града
И
музиката в такситата, която ти отваря очите
Казваш си
Тук съм
и се
усмихваш на пук
~
До скоро! Търсете си
щастието. То започва първо с мир със себе си.
От
няколко седмици ми се искаше да ви разкажа малко повече за уикендите ми, както
направи това прекрасно момиче. Не успявах да се организирам, а нещата си се
случваха едно след друго. Къде приятни, къде не чак толкова. Нормално за
ноември. Хубавото е, че декември наближава и нямам търпение! Блогмас също ще
има!
Няколко
Upsв
последно време:
·Рожденият
ден, на който бях гост. Забавлявах се много и мога
да нарека тези хора, много скъпи за мен!
·Следващите
три дни със Студентски живот – настолни игри, дълги разговори и казуси.
·Гласовите,
ежедневно и цялата енергия, които ми дават! (Grasias!)
·Предколедното
посещение в Коста. Любим горещ шоколад и още усмивки.
·Коледни
планове и разходки сред природата с любимите хора.
·Дълъг
разговор по телефона, донесъл ми и малко тъга.
Разбира
се имах и моменти, не толкова щастливи, следват няколко Downs:
·Разговор, неосъществен от неделя, и все пак, очаквам хубавите
изненади.
·Новите
мерки – още не съм се находила на кафета и на мол…
·Отпадането
на Любо от Игри на Волята. Ами любимият ми участник си беше, какво да кажа,
разочарована съм, но поне си тръгна с усмивка. Така че, винаги идва ден след
нощта.
·Разни
караници, които не са полезни за никого…
Както и да е, в заключение ще кажа, че една курсова
работа е на път да стане готова, едни писма са почти изпратени и едни спагети
ще бъдат сготвени утре.
Това е за сега!
Не спирайте да вярвате! По Коледа стават чудеса, а тя
е близо!
Започнаха
с търсене на къси панталони. Октомври е. Дори и в рая на магазините, т. е. Молът
не успях да намеря подходящи. Но си набавим топъл суичър. А вън вече валеше. Представях
си бурните вълни и как няма да ни пуснат на каяците и почти се бях отказала. Но
аз и за пейнтбола си мислех, че няма да ми хареса...
В
момента, когато едната сладурка ме прегърна в автобуса, бях сигурна, че
ще си изкарам прекрасно. Последва среща с останалите пътешественици и се
отправихме към мястото.
Обличането
на неопрен е интересен процес, също и качването и от плаването с каяка. А после
започна същинската част - гребането! Отне ми доста време докато схвана как
точно става, като загребване с лъжица, но наобратно. :D
Когато
стигнахме до скалистия плаж и погледнахме небето и морето, прииска ми се да
остана там, далеч от всичко, само с хората до мен.
Връщането
беше изморително, понеже повечето се бяхме изкъпали с неопрените, но това да си
намериш темпото и ритъма на гребане и да знаеш, че се движиш е удовлетворяващо.
А, когато спирахме да се изчакваме, тогава беше истинската
магия.
Морето,
каякът, ние в него, залезът и облаците.
Един
от най-красивите спомени, който ще ми остане в сърцето. Свободата,
удовлетворението и усмивките.
Когато
достигнахме до брега, прибрахме каяците, облякохме топлите дрехи и потеглихме.
Последва споделено готвене, спагети, торта и белот.
Най-щастливият
човек стои най-отдясно на общата снимка!
Благодаря
ви, Т. , С. и Ж. (Знаете си, кои сте), а аз нямам търпение за още
приключения!^^
Аз
съм добре и съм тук, за да ви разкажа как премина моят септември. Замислих се,
че остават по-малко от три месеца до идването на новата година, а тази бих я
нарекла пречистваща. Въпреки всичко не мога да кажа, че 2020 не ми е донесла хубави
моменти, даже напротив.
Месецът
започна интензивно с изпращането на любими хора на далечни места, към нови
приключения. И смятам, че теорията ми, че който иска да комуникира ще намери
начин, се оказа напълно вярна.
В
момента, когато си мислех, че групата ми ще се разпадне и света ще свърши – се запознах
с много нови хора, с които имаме сходни интереси. Започнах семинар по
емоционална интелигентност, който смятам ми е доста полезен и най-важното ми
харесва доста. Имах и все още имам вълнения в личен план, ясно е, че хубавото
предстои. И ще се опитам да не премислям нещата толкова много, но както ми каза
любим човек, емоционалността идва от зодията.
Третата
година в университета също е много интересна. Този семестър ще бъде труден,
защото тепърва навлизаме в специалността, но ще бъде и подготовка за следващия.
Имам бизнес английски, който ми е може би любимия предмет до тук, предстоят ми
две курсови работи и да се сблъскам с цяла нова програма.
Септември
отлично си знае ролята. Интензивност, която на моменти ми липсваше през лятото.
Донесе ми много усмивка, няколко големи разочарования, но всичко това е в реда
на нещата.
През
октомври си пожелавам повече усмивки и някое друго пламъче, където и когато
трябва.
Както
всяко лято и за това имах големи очаквания. И мога да кажа че накрая беше много
повече.
Лятото
за мен започна след силна сесия. Беше градско лято. В повечето дни. Видях се с
приятели от други градове които намериха очарование в моята Варна. Водих дълги
телефонни разговори за малки неща които ни вълнуват само нас и за такива, от
които се вълнува цял свят.
Плувах.
Защото морето е спасение. Усетих планината. Стигнах до най-високата точка на
България. Беше повече от сбъдната мечта. Начало, надявам се.
Пътувах.
София е прекрасна, защото имам любими хора там.
Но
имам и във Варна. Играхме игри, смяла съм се от сърце. С часове.
Плаках.
Неизбежно. Но продължих.
Закърпих разрушени връзки. Срещнах нови хора, с които начертахме планове
занапред.
Върнах
се в детските си години, когато летата бяха почти безкрайни, заедно с моите
момичета.
А лятото
ухаеше на зелени ябълки и узрели смокини.
Изпратих
любими хора към нови приключения. Останалите продължаваме тук. От днес.
И
както е редно всяко лято завърши с голяма порция сълзи.
За да може да продължим напред с усмивка.
Днес водих разговор за първата ми работа. И за да бъда максимално честна и към себе си, не стражът, който ми даде безкрайно много опит и увереност беше стъпка първа. Именно трите дни в 7 Wonders, които изкарах като управител, услуга, която направих с огромно удоволствие.
Не събрах сили или смелост, каквото и да е, за да ви разкажа колко обичам това място, не и в блога, не и на 100 процента. Но днес се връщам към хубавите спомени и успявам да се усмихна, защото признавам, изпитвах почти физическа болка, ако ми се налагаше да мина покрай кафето. Запознах се с прекрасни хора, които се превърнаха в част от ежедневието ми, (пре)открих един невероятен свят - този на настолните игри и се изградих като личност.
Защото през тези четири месеца бях безумно щастлива. Сега мога да съм единствено благодарна, че бях част от това приключение, което в последствие ме доведе до тук, където имам своя група, с която успях да споделя пламъка...
Аз
съм добре, слушам новият албум на Тейлър Суифт и се влюбвам.
Днес ще ви разкажа как преминава моят юли месец, белязан от най-значимото нещо
тази година пътуването ми до София за четири дни. ^^
След
Джулай морнинг, който ми разби сърчицето, нещата се поуспокоиха и тръгнаха
прекрасно. Направих торта за рождения ден на брат ми, празнувахме и този на
тати. Последва поредната вечер за настолни игри, шапка и много смях… и дойде
времето да заминем за София. Имах за компания един от най-любимите ми хора и си
изкарахме невероятно.
Списък с неща,
които обичам в столицата ни:
1.Роднините и приятелите ми
2.Малките, скрити кафета и
заведения
3.МЕТРОТО!
4.Пъстротата на Витошка
5.Да бъда турист там и да откривам
нови места
6.Книжарниците
7.Алоеверата…
През ден първи:
пътувахме, шест часа с маска, не е cool, но
при наличието на приятел се издържа. Мечтаех за слънчогледи и видяхме цели
поля. Бяха прекрасни! Хотелът ни беше на тихо място в центъра на града.
Хапнахме в О!Шипка, което е абсолютно мое, (ново) любимо
местенце! Ароматна и вкусна храна и алоевера, обожавам тази напитка! Последва
разходка по Витошка, спирка в книжарница, късно кафе смути насред
папрати и фенси масички. Последваха разговори и блажен сън.
През ден втори:
Поспахме си и отидохме в Фабрика Дъга, адски слънчево местенце, където на корем
хапнахме вкусотии, които ни върнаха в детството. После изпълнихме цел номер 1
на пътуването, а именно първите стъпки към едно още по-светло бъдеще (приятелката ми се записа да учи мечтаната специалност)!!! Разходихме се до автогарата, минахме през
интересен квартал и пихме лимонади насред Лъвов мост (почти). Изпратих си
детето и поех към Sephora, за да се видя с
братовчедка ми. Поговорихме се и се запътихме към Confeti, където се срещнахме с любима моя сладурка. Поздрави,
Лия! Бутилка вино, порция скариди и малко сладолед се прибрах в хотела. /Тук е момента да ви кажа за една не толкова розова
страна на София – започналите протести, до които минах доста близо, купонът,
който се вихреше под прозореца на стаята ми,(на който тайно ми се стеше да отида…)/ Както и да е, денят си го биваше!
През ден трети: Търсих си лак за нокти, тъй като един нокът ми се счупи.
Видях се с Ева, която обожавам! Последва душ и блясък, защото дойде времето за
абитуренската на Лори! Беше приказно! Стилно, забавно, танци, прегръдки и
отдавна не се бях забавлявала така! <3
През ден четвърти:
Пътувах си обратно към Варна за бала на Маги. Бележка: рано сутрин на
автогарата в София продават кроасани ала Била, за по 2лв. Ама, глад какво да се
прави. Пътуването беше тежко, но успях да се класирам за следващата абитуренска
– прекрасна!
През следващите дни играх настолни игри с любими момичетта, бях на още един бал,
видях се с най-добрата ми приятелка за малко и отново ме хвана меланхолията за
пътешествие!
