Елиот се прибира час след полунощ. Светва лампата в антрето и изхлузва маратонките си внимателно, стараейки се да не вдига шум. Лампата в кухнята свети, но вратата на спалнята е затворена. Той пристъпва в хола и оставя раницата си на пода. На лицето му грейва усмива, когато вижда двете чинии, една върху друга на масата. Повдига горната и усеща аромата на прясната паста, която се е запазила топла. В мивката има купчина чинии и тиган и Елиот с радост ще ги измие, но преди това има нужда да види Лукас. Отваря внимателно вратата на спалнята и стъпва на пръсти по пода. Най-любимият му човек спи по гръб, прегърнал одеяото с ръце, а главата му е обърната надясно към вратата. Елиот се приближава и нежно го целува по разрушената коса. Лукас се размърдва и отваря очи.
- Здравей - прошепва.
- Здравей - отвръща му Елиот и се навежда, като допира нос до неговия. Нарича се ескимоска целувка и двамата я обожават.
Лукас се засмива и Елиот иска този момент никога да не приключва.
Момчето в леглото го придърпва и целува.
- Ела - казва.
И Елиот го прави.
...
Някъде по обяд, двамата се събуждат прегърнати, след което хапват пастата, която продължава да ухае прекрасно и измиват чиниите, след което излизат да се разходят из града.
В Париж е късна пролет.
