Аз съм добре и искам да ви разкажа малко повече за Уонка, който е прекрасен!
Оценявам го с 8/10, което си е солидно! Радвам се, че го гледах дублиран на български език, въпреки че имах някои предрасъдъци, но определено актьорите от българска страна са си свършили работата чудесно!
Уонка е приказка за мечтите и тяхното сбъдване – с труд, желание и капчица магия! А шоколадът – е по-сладък, когато е споделен!
EN
Hello, friends! Wonka is just phenomenal with a stunning cast, rhythmic songs, amazing set up and just a good story for all dreamers who never stop dreaming! Timothee Chalamet is shining bright and honestly I love his character so much! I also deeply love all the chocolate used in that movie! Live love laugh chocolate!
(P.S.THIS MASTERPIECE OF BOKRIS by Micah, cause I am still obsessed with JO)
ES
Hola, soy Timothee! Bien, estoy Vichi and Wonka fue una película maravillosa! Me gustan todos las canciones y mensajes! Me gusto mucho!
От
вчера насам се чудя какво точно да напиша в този пост. Защото имам много какво
да кажа за “Петя на моята Петя”–
новият български филм чиято премиера беше на 21-ви януари.
Гледах
го вчера.
Плаках
по време на целия филм. Накрая вече нямах сълзи и просто се усмихвах, вътрешно,
защото ми хареса. Не просто хареса – обикнах го! Влюбвам се е
красив, звучен глагол, който ще употребя тук. О, влюбчива съм, но тук си е
напълно заслужено.
Предполагам
че, дори и да не ви е попадала стихотворение на бургаската поетеса Петя
Дубарова, поне сте чували за нея. Този филм е в нейна памет, но определено не е
биографичен. Историята разказва за борбата на едно младо момиче срещу системата
и още куп други…
“Петя на моята Петя” за мен е най-хубавият български филм, който съм
гледала. Не съм най-добрият критерий в това отношение. Но ви каня, горещо,
вземете приятел, брат или сестра и дайте шанс на “Петя на моята
Петя”. Може и да се намерите!
Лято
85 беше филм, който нямах търпение да изгледам, още когато видях първите снимки.
Малко се притеснявах, да нямам дежа вю, защото намирах някои прилики с
шедьовъра Назови ме с твоето име, който обра доста награди, на за съжаление не
ми хареса толкова, колкото очаквах.
И
останах приятно очарована, все пак това си е френско кино, изненадващо, красиво
и болезнено.
Впечатлена
съм от атмосферата, която е създадена, Нормандия през 80-те, горещо лято,
светлините, дрехите, настроението – определено на много високо ниво!
Във
филма става въпрос любовта. Онази чистата, първата, която винаги остава отпечатък.
Която изгаря и ни оформя.
Героите
ни действат импулсивно, водени от емоцията. Опиянени от лятото, свободата на
младостта те обичат и нараняват с еднакъв интензитет.
Публиката
не е пожалена, защото още в началото научаваме за трагедията, и после ни остава
само да стоим на тръни, докато ни трепери под лъжичката, знаейки че ще се
случи, а в главите ни остават само десетките въпроси, как и защо се стига до
нея.
Действието
се движи доста бързо, може би е похват, а може би е чист реализъм. Животът не
чака да се съвземеш от преминалата ситуация, а веднага те поставя в следващата.
Много
харесвам това, че главният герой Алексис се изразява най-добре чрез писане.
Харесвам сцените пред пишещата машина, а също и тези с Давид на панаира и в
дискотеката.
Филмът
на Франсоа Озон носи сладостта на лятотои соления вкус
на последствията от действията ни. Нищо ново.
Аз
съм добре и в този септемврийски ден ще ви разкажа за филма След, който изгледах снощи и ми хареса страшно много.
Направен
по световно известния роман, адаптация на фенфикшъна със същото име. Анна Тод
ни разказва историята на Теса и Хари Стайлс, за която знам че преминава през
много възходи и падения, караници, сдобрявания и нездравословната връзка с
лошото момче. Но аз ще се фокусирам единствено върху филма, защото не съм
запозната с фика и книгите толкова добре, а там историята е представена по
малко по-различен начин.
Оставям да видите и ревюто на Ева, от което се информирах повече по темата и ще ви разкажа моите
впечатления.
Започваме
с героите. Първо
имената са сменени, разбира се, все пак едва ли бившите членове на One Direction позволили да излезе роман или филм и да ги описват в
кофти светлина. Така че Хари Стайлс се превръща в Хардин Скот, а в
ролята му влиза Hero Fiennes Tiffin, (в който се влюбвам моментално). Той е лошото момче, в което Теса се влюбва, но
според мен тук клишето е избегнато и Хардин не е представен в толкова лоша
светлина, разбираме изключваме финала, където нкои неща излизат наяве, но не
искам да спойлвам.
Josephine
Langford според мен е перфектна за
ролята на 18 годишната Теса Янг, която заминава да учи в колеж. Израснала
само с майка си, винаги перфекната дъщеря, с добри оценки и отношение, и имаща
дългогодишен приятел Ноа (Dylan Arnold). Теса е мила, отговорна и умна. Смятам че се справя
успешно в ситуациите, в които попада. Реагира емоционално, също като мен и много
харесвам именно тази чувствителност. Въпреки това е решителна, когато трябва и
стои зад мнението си.
Khadijha
Red Thunder пък играе съквартирантката
на Теса, Стеф, която заедно с Тристан(Pia Mia)са една много красива и сладка двойка. Зед,
който трябва да е Зейн Малик в оригинал също е винаги в пламъците и драмата.
Моли(Inanna
Sarkis) трябва да е гадната кучка в тази
история, обаче според мен по-скоро не и се получава. Тя има ключова роля във
финала, но според мен повече помага на Теса да осъзнае истината.
Ландън(Shane Paul
McGhie) е доведеният брат на Хардин, а
също и става най-добрият приятел на Теса. Според мен двамата изграждат силна
връзка и приятелството им е прекрасно.
Нека
да преминем към историята:
Теса Янг отива да учи в колеж, където малко по малко започва да се влюбва в
Хардин. Той се опитва да и разкрие своя свят, но когато две звезди се сблъскат
се получава супернова.
Харесвам
цялостната визия на
филма, кадрите и монтажа са много красиви. Самите сцени, дневните пълни с
цветове, а нощните на светлината на неоновите лампи или на огъня. Сцената
смедузите ми е любима, също и тази в библиотеката.
Музиката е много точно подбрана. Soundtrack-ът е
прекрасен и бих го слушала в ежедневието си, (а аз рядко тегля песни от филми, а да не говорим за
цялостния набор от песни), но тези
наистина ми допадат.
Според
мен историята можеше да завърши и тук, но се радвам че вече в кината е излязъл
вторият филм по поредицата – След Сблъсъка.
Катофилм ми хареса изключително много, имаше
достатъчно драма, за да е интересно и не беше блудкав, което е важно. Даже
изобилства с прекрасни малки моменти и детайли, които обожавам.
Ако
искате да разпуснете и не ви се гледа Лигата на Нациите, пуснете си After.
Вчера
се отдадох на филмова терапия и изгледах два прекрасни филма, като днес искам
да ви разкажа за единия от тях. “Момчето, което можеше да бъде крал” е филм на
20 Century Fox и преплита нашия реален свят с легендите за крал Артур.
Преди
много време, когато Британия била разединена, а мечът Ескалибур бил
единственият път към обединение и само бъдещият крал, достоен да го извади от
камъка щял да победи злите сили. Крал Артур обединил враговете си, създал кодекс
на равенство и братство, воден от напътствията на магьосника Мерлин и рицарите
на Кръглата маса, заедно победили злата вещица Моргана, която можела да се
превръща в дракон. Тя, обаче успяла да отправи проклятие: Когато страната
отново стане нестабилна, тя ще се завърне, за да търси Ескалибур.
Александър Елиът е дванайсет годишно момче, което живее
заедно с майка си в Лондон. Баща му ги е изоставил, като е подарил на Алекс
книга с легендата за Крал Артур, посветена на сина му, бъдещият крал.
Момчето
трябва да се справя с това да бъде плячка в гимназията, в която учи, заедно с
най-добрия му приятел Бъдивер, биват тормозени от по-големите Ланс
и Кей. Един ден Алекс се опълчва срещу Ланс и се скрива в един строеж,
където открива меч, забит в камък. Какво прави момчето ли? Изважда меча и
проклятието започва да се сбъдва.
Мерлин
се събужда някъде, във формата на
тийнейджър и тръгва да помогне на новия крал, който има да научи много, да
събере рицари, защото до битката с Моргана остават само четири дни, а
всяка нощ тя става все по-силна.
Алекс,
Бъд, Ланс и Кей се обединяват, за да спасят целия си познат свят.
Филмът
е чудесен. Има достатъчно екшън (битки срещу огнени конници), драма (отношенията
между героите, търсенето на входа към затвора на Моргана), комедия (прекрасни
лафчета, прекрасен Мерлин) и фентъзи на една доста любима моя тема – свързана с
Авалон.
Героите
имат своите недостатъци, все пак всеки може да се уплаши, но и силни страни,
показвайки смелост и отдаденост. Изграждат здраво приятелство и научават ценни
уроци.
Посланието
на филма е много силно: В някои битки, ще бъдем сами, няма да имаме смели
рицари до нас или вълшебни оръжия, които да ни показват пътя, ще трябва да се
справяме с това, които имаме, вътре в нас и да разчитаме на собствените си
способности. Също така, че трябва да не се отказваме от мисията, да не
предаваме отбора и да обичаме близките си.
Сега
ще пусна няколко спойлъра, защото искам да кажа още няколко неща, така че, ако
не искате да си разваляте удоволствието от хубавото филмче, ви пожелавам хубав
ден, отивайте да го гледате! Заслужава си!
А,
за тези, които са останали:
Ами,
първа точка – Мерлин! Толкова харизматичен! И в образа си на тийнейджър, ядящ
пилешки крилца, със своите ярко жълти кецове и тениска с дъга, ИКОНА! Също и в
образа си на старец, който наставлява или в този на симпатична сова, в който се
блъска в прозорците!
Втора
точка – (Сър) Бъдивер – най-добрият приятел на Алекс. Готов да последва
приятелят си, дори и да е трудно, прекрасен образ.
(Сър)
Ланс(елот) и (Лейди) Кей – много ми се искаше да пламне искра между тези
двамата, може би това ми липсваше. Тя ми хареса, но Ланчо също се промени и от
гадняр, стана достоен рицар.
Майката
на Алекс – смела жена, която разбира се повярва на сина си!
И
не на последно място, светещият Ескалибур и Дамата от Езерото, неизменни
помощници на краля!
Доволна
съм от филма, заслужава си гледането, поне ще ви разсее за малко от скучното
ежедневие и кой знае може и вие да напишете някой сценарий, който да бъде
филмиран. (Това го знам от ревютo на Алекс от Цитаделата. Хвърлете едно оченце.)
Също
така, ако ви липсва вдъхновение погледнете поста на Ева!
А,
ако ви се гледа нещо корейско, цъкнете ТУК в блога на Руми, която се завърна
към писането, докато за нещо екзотично можете да видите в този мой пост.
Колкото
повече биваме ограничавани, навън с маска, не е много приятно, толкова повече
умът ми иска да се пренесе на някое далечно кътче. Например в някое малко
градче на Карибите, с дъх на прясна риба и океан.
В “Фатално затишие” (Serenity)се пренасяме
точно на такова място.
На
остров Примът времето тече е еднаква скорост, прогнозата за времето е
идентична, подходяща за риболов навътре в яркосините води, с добра стръв
и малко късмет. Бейкър Дил (Матю Макконъли )осигурява първокласен
риболов на богатите туристи, но живее със своите демони под формата на огромна
риба-меч, която никога не успява да хване.
Идилията
бива нарушена, не само от човекът с костюм, вратовръзка и куфарче, който така и
не може да свари да поговори с нашия човек, а и от бившата му съпруга Карън (Ан Хатауей), която
се появява неочаквано с молба към Дил да убие съпруга и, който ще пристигне
след ден за доза жарко слънце, риболов и забавления.
Някъде
в картинката стои и Патрик, момче скрито зад компютъра си, също ловящо риба.
Всичко
се оказва свързано и на този остров, където всеки знае всичко за всекиго, може
би, никой не знае нищо или смисълът е не само в това “да хванеш голямата риба”.
Прекрасен
трилър, с приятна актьорска игра и смисъл, който оцених, макар и да успях да се
досетя за някои неща. Препоръчвам! Заслужава се,
жалко, че критиците не са го оценили подобаващо.
А, ако ви се гледа нещо
свързано с руската мафия, ФБР, на Люк Бесон, кликнете тук.
Ако
ви се чете фенфикшън в света на Хари Потър – тук.
