събота, 19 януари 2019 г.

Нека...!



Нека
Нека пием за подраняващите автобуси и за петнадесет до четиридесет минутното чакане
Нека пием за хората, гледащи ни отвисоко, сякаш сме нещо нисше
Нека пием за студа, болката и самотата
Нека пием за нощите, утрото и новите шансове
И после нека се удавим в сълзи, защото не виждаме, не чуваме, не знаем
Защото мечтаем, падаме и боли
Защото системата е сбъркана
И най-вече, защото се чувстваме сами
И нека летим високо в облаците
И опитваме
И търсим
И пробваме...

неделя, 13 януари 2019 г.

Как да оцелееш след нощ като тази ~Criśtä



Знаете за какво говоря. За онези нощи, когато правим неща, от които ни е срам, страх ири ни влудяват. Може ли да мина на ти? Благодаря! Имала съм не една и две. С Рик Марли, ходим от пет месеца. Май гледахме някакъв филм. Не помня. Въпреки, че беше скоро. Като се замисля, твърде скоро. Не бяхме пили. Тогава го обичах. Гушкахме се, натискахме се. Играхме. С Мон Васкез беше различно. Бяхме пушили трева. Попринцип цигарения дим не ми понася. Спряха ми стипендията. Защото системата е тъпа. Крещях и рисувах със спрей. На сутринта ръцете ми бяха изцапани с червено. Важното в такива моменти е да си намериш нещо, в което да вярваш. Аз например вярвам в почистващият ми серум за лице. Подари ми го приятелка. Помага... или поне така си мисля. Често съм буря, разбираш ли? Фуча, вилнея, ревя. Ама и се боря. А след онази вечер с брат ми на пакрива? Повръщах 17 часа. Да, седемнадесет. И ми беше лошо в следващите два дни. Не смятам да ти казвам защо, не е важно. Важното е, че като се прибрах при нашите си измих ръцете и зъбите. После си взех дълъг душ, смених си чаршафите и пижамата и спах много дълго.
Та накратко, ето ти списък с неща, които да имаш, като идеи след онези нощи:
1. Вярвай в нещо, било то крем, марка бонбони или човек.
2. Душ. Може и вана. После сън.
3. Заеми си ума с нещо. Учене, четене, музика...
4. Обърни внимание на близките ти хора.

Криста


 Credit art


събота, 5 януари 2019 г.

“Зверобой” - Красимир Симеонов // Ревю



Честита нова година! Бъдете здрави и щастливи! :)


Прочетох Зверобой още през септември, но едва сега се реших да пиша. Събрах любимите си стихотворения и ще ги видите по-долу в поста.


Това е една от онези книги, които просто искаш да имаш. Разлистваш я в книжарницата и се влюбваш в написаното. В едно или в две стихотворения и я купуваш, макар че не си сигурен/сигурен как ще се разбирате.


Тя те удря в сърцето. Защото е пълна с истини. На средата започваш да се чудиш дали ти харесва или я мразиш. Обичаш простите думи. И римата. О, римата е важна.


Не всичко е в рима. Има и къси стихове. Такива за умиращото дете. За планина и надежда. За славей и раздяла. За всекиго по нещо.


И накрая те е оглозгала. Показала ти е реалността. И магичното. Опиат. Зверобой от Красимир Симеонов е Поезия за душата. П-то не случайно е главно. ;)

Прочете и усетете!

Момчето-звяр броди сред нас. По-добро от някои. Спасител…


До скоро!


петък, 28 декември 2018 г.

За онези дни, когато нищо не е ОК!


О да!
Привет! Ваканция е. Ти имаш 2 уговорки и половина, а не искаш да мръднеш от вкъщи. Нямаш какво да облечеш. Буквално. Всяка дреха ти стои ужасно, защото знаеш колко много яде тази Коледа! Спиралата ти се размазва. Дояждаш храна и мразиш света. Остроумната кондуктурка ти обяснява, че автобусът е къс, сиреч хванала си грешния. Три пъти, като на малоумна. Кимаш учтиво, Ок, ОК! Ама нищо не е окей. 


Абсурд да стигнеш до центъра за десет минути. Студентската ти карта мяза на парцал. Планираш да я облепиш с тиксо. Цветно. Поне си подреди стаята. Уж. И пак организации. Мечтата ти е да се затвориш и да гледаш сериали. Цяла седмица. Но знаеш, че преди нова година трябва да си наваксваш с вижданията с приятели. А на самата Нова Година ще е ад. Съжаляваш, че се нае и, че нява да празнуваш със семейството си. А после изпити. Трябват ти отлични оценки. И стипендия.
Изяждаш последна домашноприготвена сладка, обещаваш си, че ще отслабнеш и продължаваш напред. Така де, автобуса продължава да се влачи... Е, какво пък, нали след гадостите идват хубави дни? Или пък бяха по-големи гадости?
Have a nice day, human! 


сряда, 19 декември 2018 г.

Per aspera ad astra // Ама много тръни има, че и сняг заваля! Blogmas ден 19 & 20


Седя си аз блажено на дивана. Похапвам пица, която миролюбивото ми семейство ми е донесло вчера от ресторанта, който пропуснах, понеже повръщах. Чета си статии в Go Guide, коя за Коледа, коя за Свети Валентин, мислено чертая линии и правя планове, с надежда, че с гаджето ще сме заедно до тогава и въобще в главата ми се реят мисли от сорта на ”Справих се чудесно с коледното пазаруване, даже останаха финанси за онзи филм с Джей Ло по кината, а за всекиго по нещо…” И БАМ!

Забравила съм рождения ден на приятелка! Коя дата сме? 19-ти! Чудесно, бил е преди девет дена! Дали все пак не съм и писала? Не. Защо ли? А да, на 9-ти се скарах с гаджето. После скъсахме. За 20 часа. После се сринах на всякакво ниво и пак се сдобрихме защото си го обичам ужасно много! Някъде по това време осъзнах, че и нещата с Блогмас не вървят, че не смогвам да пиша по един пост на ден. Имам какво да кажа, на момента, когато ми се случи, защото докато седна пред лаптопа са се случили поне още пет неща. От две седмици разправям, че ще украсявам, а всъщност мама украси, докато аз само гушках плюшените ми еленчета от Кока Кола – Едуард, Джон и това, зеленоокото, моето!


Поне коледните картички изпратих, вярно вчера, но се надявам да стигнат до Коледа, все пак Европа е малка, но единна! С коледните подаръци поприключих, остава организацията за Нова година. Познайте кой ще е домакин на грандиозното събитие? Ей, шшш! Това е тайна! Имам да си реша наново курсовата работа по математика и да я напиша на чернова. Доволна съм от текущите си контроли влизам с поне 30 от 40 точки в сесията по всички предмети.

14 часа по-късно.
Решила съм си курсовата по математика. Само трябва да я опаковам и прибера. Чух се с приятелката ми, говорихме 40 минути. Ще се видим след Коледа. Все още не съм украсила елхата. Днес ще ми правят нокти и май ще ходя на кино. Подаръците са почти готови, а багажа ми за Родопите на 3/5. Спи ми се, ужасно много. Но и ми се празнува. Ходи ми се по култура, на партита и ми се четат книги под завивките. Все още съм много влюбена. И щастлива!
През тръни към звездите , както е казал Сенека. Или Севро. Пътят е само един – към мечтите!

понеделник, 17 декември 2018 г.

Равносметка за 2018 // Blogmas ден 13-16



Здравейте!
Как сте?
Не съм приключила с Blogmas! Имах проблем със сайта, а и нямах толкова какво да кажа. Смених няколко емоционални състояния и осъзнах някои неща. Време е за равносметка за изминалата година!

1.Завърших средното си образование, кандидатствах и започнах да уча в университет! В това отношение годината си беше предизвикателство! Но успешно. Доволна съм от резултатите ми и нямам търпение за първата сесия!


2. Имах своя бал. Беше хубав момент, награда за 12-те години труд в училище. Семейното събиране беше по-хубавата част! Иначе на бала се чувствах почти принцеса!

3. Запознах се с доста хора. Част от тях се превърнаха в мои приятели^^!

4. Влюбих се! И беше красиво! Розови очила, подскачане, безсънни нощи, сълзи…


5. Изкарах 2 курса по английски, които ми помогнаха и ще ми помагат занапред.

Ами май е това.
Определено щура година, която още не е завършила!

Как прекарахте 2018? Може да ми напишете в коментарите или на лично съобщение!

До скоро!

сряда, 12 декември 2018 г.

н а в и ц и - Blogmas ден 12-ти



Научи се да дишаш без да плачеш. Университета помага. Не, че влизаш във всички лекции. Просто всичко ти се слива - цветове, звуци, форми. Връщаш се и ревеш. За кой ли пък днес? И не можеш да спреш. Защото не си цяла. И не издържаш. Страхливка. Или пък си твърде смела, за да си представиш кървящи вени. Не. Семейството ти не би те прежалило. За това звъниш. И се молиш да не ти затворят.  Изведнъж всичко, което искаш да кажеш се свива на малка, лепкава топка в корема ти. Изхрачваш отделни парчета. Искаш нещата да са както преди. Чисти. Защото реално сама си ги направи такива, каквито са сега. Получаваш отговор, който ти дава надежда да продължиш до заветния ден. Макар и все още да се разпадаш, на
все
по-
малки
парченца.