.png)
Купите винаги са били моя първи избор. А сега са мое проклятие, защото съм единствената останала тук.
Бялата ми къса рокля блести на флуоресцентната светлина в клуба, докато обикалям и оглеждам.
Спатиите са шумни и забавни. Шегите им оставят малки, кръгли дупчици от изгорено по фината материя на полата. Раменете ми са голи, а дъхът ми излиза като пара. Температурата пада до петнадесет градуса.
Карите са високомерни и погледа им вледенява. Огромното хале вече е пълно с живи ледени фигури. Би било поетично, ако не се борех за собствения си живот.
Събудих се на входа и знаех, че просто трябва да вляза и открия Жокера. Чието отражение се крие по ръбовете на всяко огледало, в което не срещам сянката си.
Пиките сякаш левитират, когато се движат. Красиви са, изящни и смъртоносни.
Разбира се, че си шибана Пика. И този път не успявам да устоя на привличането.
Ръцете ти обгръщат тялото ми, но вместо студ или жар, докосването сякаш изостря сетивата ми и ме кара да се събудя.
– Какво търсиш, Любов? – гласът ти е кадифе, а очите ти са земна пропаст.
Целувката ми е вик за помощ, пълна със съмнения и желания. Отвръщаш ми със страст и нежност. Ръцете ти шарят под воалите, а моите пръсти дърпат черното кадифе, с което си облечен.
Краката ми потъват в пръст и усещам, че не мога да помръдна стъпалата си.
Една сълза се отронва от очите ми. Колкото и ми харесва тук, трябва да намеря начин да се върна в моя свят. Където ме очаква истинската ми любов.
Впрягам цялата си енергия и желание и успявам да извадя краката си. Целите са в бодли, на които не обръщам внимание и просто ги увивам, около кръста ти. Сега и двамата сме във въздуха.
Продължавам да плача, защото твоите очи са всъщност неговите. С цвят на шоколад, като на момчето, заради което оставих всичко познато и смених държави. Галя лицето ти и измивам прясна кръв.
Явно и Пиките не са защитени в този маскарад.
Припомням си късните вечери, в онази стая, която обитаваме. Любовта ни е толкова чиста, въпреки езиковата бариера, въпреки разликата в годините и културите.
Отварям рязко очи и ахвам. Червеното се е смесило със мастилено синьо, а Жокера умира в ръцете ми.
Поемам си рязко дъх и подтискам писъка. Старата нощна лампа огрява нашия дом, пълен с общи кашони с дрехи и вещи.
– Любов, добре ли си? – сега ръцете, обгръщащи тялото ми не са на блафираща Пика, а принадлежат на рошаво, къдраво момче, което ме гледа с обожание.
– Всичко е наред, amore – отвръщам целувайки го и дърпайки го отново под завивките.
Прибирам една къдрица и целувам врата му нежно и бавно.
– Уф, имам още от грима – казва той, докато облизвам последните капки кралско синя боя от кожата му.
– Изглеждаше адски секси – отговарям и това го разсмива.
– Аз съм нищо без моята кралица! – не мога да не отвърна на смеха му със своя.
Защото в този откачен сън бях Дама Купа.
_poster.jpg)
