Късно лято в Южна Италия. Цветове, бъркотия и безвремие.
Нагоре по хълма. Тесни улички, някои завършващи с дом. Гълъби, котки и хора.
Скоти може би не знае…
Но аз знам какво искам. И определено включва желирани бонбони, смях на корем, пънк и рок, брокат и любимите ми хора, до мен. Домашно-приготвена храна, планове година напред и много любов!
Forever safe space! Takk! <3
Морето може би бушува, но в ушите ми продължава да бучи клубната музика. Необичайно топло е за средата на октомври. Въпреки, че слънцето предстои да изгрее, трепвам виждайки светлините в мъглата. Сиво и синьо са вплетени като паяжина, заедно с жълтата светлина на уличните лампи.
Не би трябвало да вървя боса по асфалта, но го правя. Малко напук. Не стигам до десет в броенето, когато се усещам във въздуха. Косата ми гъделичка носа ти, докато заравям пръсти в твоята, за да слеем устни.
Отнасяш ме от партито, където сме танцували и скачали до без дъх. Сваляме дрехи, съмнения и задръжки. Просто ние.
На сутринта хващаме самолет, а след това и автобус. Заспивам облегнала глава на рамото ти, докато от прозореца се разкрива гледка към Алпите.
В съня ми ние сме отражения на слънцето.
Пожелала съм си и Вселената го сбъдна!
Biti puzlica v sestavljanki s srečnimi ljudmi
Večer kot divja voda vabi me na skok
"Скъпа, Мариан
Якето ти ухае на мащерка и лимон.
Помня онази нощ в Трънни лес, когато ми отдаде сърцето си. Онези думи, които шепнеше, между целувките по бледата ми кожа:
“Ериет, обичам те, ужасно много, не искам да умираш!”
Сбъднаха се, моя слънчева звезда!
Сключих съюз с гоблините от Асшер и первзех трона на Лира. След повече от двеста години царуване на узурпатора – отново някой с чиста, елфическа кръв управлява в Страната на хилядите желания.
Някъде по пътя ти също си си пожелала едно.
И ето ни тук – в дълбоко скритата в гората поляна, държа изтиващото ти тяло, а нежния парфюм се смесва с кръвта ти.
Беше права – в тази приказка аз съм главният герой ти, а ти си просто писателката.
П.п. Може да прозвучи егоистично, но и на мен също не ми се умира!"
вид: писмо
жанр: фентъзи
думи: яке, парфюм, поляна
Ако трябва да ви препоръчам един филм с двете ръце и двата крака това ще бъде режисираният от Ридли Скот – “Кучешки звезди”.
Кино изживяване на фона на величествените планини се пренасяме в един изтерзан от вирус свят, на ръба на разрухата. Имаме пълнокръвни герои – прекрасно куче, млад мъж, загубил семейството си и морски пехотинец, всеки от които оцелява и се бори за своята кауза.
“Кучешки звезди” е филм за търсенето и за опита. Защото не винаги откриваш, каквото си си представял, но поне си опитал!
11/10!
_poster.jpg)
В Любляна живеем днес, за да уловим мига. Срещаме се от различни континенти, усмивки от България, Малайзия, Германия, Англия, Хърватия и т.н.
Хотелът по всяко време на денонощието. При тях е на залез, при нас, когато слънцето се отразява.
Плакатите по улиците, борба за плодов чай, етикетите отиват за колекцията.
Ухаем на скъп парфюм и спим в хостел с гледка към реката. Драконите ни пазят.
Утре всичко ще отидем на Карнавала, където ще полетим като пеперуди!
Влюбвам се. Внезапно, рязко и мощно. Сърцето ми се чупи два пъти на малки парченца през тези три години. Нужен ми е един поглед. Всъщност аз не свалям очи от теб. Когато си на сцената. В сънищата ми. В мечтите ми.
Миналият август си бях събрах живота в десет килограмов куфар. Само лаптопа ми беше вкъщи. Бягах всеки месец, за да дишам по-свободно. И днес не ми трябва куфар. Само паспортът в ръката ми.
Имам кръш по теб. Не, обичам те. В главата ми е хаос. В къщата ми. В плановете ми. Чувам гласа ти, виждам усмивката ти и си казвам: “Вселено, какъв е този урок по любов?”
