петък, 13 ноември 2026 г.

ADA E PRAAZEN

 



Всички демони са тук…

Бориш се всеки ден, час, минута. Пред огледалото, пред обществото. 

Обичаш толкова силно. Чак боли.

Дай ми истина в нощта…

Устни, които отвръщат. Две сърца в едно. Правилното място. Грешното време. Или пък не. Вселени. Очи с цвят на течен шоколад. 

До някога!



Коледна размяна (2026) // филмово ревю


Здравейте! Как сте?

Аз вече очаквам празниците и по този повод реших да си пусна нещо леко, цветно и коледно, за да се движа в Ноември.

Коледна размяна е топъл, скандинавски филм, който носи аромата на Коледа и ни среща със сестрите Матилда и Фреди, които водят напълно различни животи. Едната помага в фамилния магазин на родителите си и има дългогодишен приятел, а другата се изкачва по корпоративната стълба, в големия град и не се спира. Обстоятелствата ги карат да сменят местата си и да започнат да преследват мечтите си. А често по Коледа освен чудеса се случва и любов… 

Не винаги е лесно и всеки идва със своите отговорности и страхове, но героите ни показват, колко са важни отношенията, вътрешния глас и мечтите. 

Оценка 5/5!

До скоро!






неделя, 8 ноември 2026 г.

"Игра на сродни души" // Авторско





Купите винаги са били моя първи избор. А сега са мое проклятие, защото съм единствената останала тук.

Бялата ми къса рокля блести на флуоресцентната светлина в клуба, докато обикалям и оглеждам.

Спатиите са шумни и забавни. Шегите им оставят малки, кръгли дупчици от изгорено по фината материя на полата. Раменете ми са голи, а дъхът ми излиза като пара. Температурата пада до петнадесет градуса.

Карите са високомерни и погледа им вледенява. Огромното хале вече е пълно с живи ледени фигури. Би било поетично, ако не се борех за собствения си живот.

Събудих се на входа и знаех, че просто трябва да вляза и открия Жокера. Чието отражение се крие по ръбовете на всяко огледало, в което не срещам сянката си.

Пиките сякаш левитират, когато се движат. Красиви са, изящни и смъртоносни.

Разбира се, че си шибана Пика. И този път не успявам да устоя на привличането.

Ръцете ти обгръщат тялото ми, но вместо студ или жар, докосването сякаш изостря сетивата ми и ме кара да се събудя.

– Какво търсиш, Любов? – гласът ти е кадифе, а очите ти са земна пропаст.

Целувката ми е вик за помощ, пълна със съмнения и желания. Отвръщаш ми със страст и нежност. Ръцете ти шарят под воалите, а моите пръсти дърпат черното кадифе, с което си облечен.

Краката ми потъват в пръст и усещам, че не мога да помръдна стъпалата си.

Една сълза се отронва от очите ми. Колкото и ми харесва тук, трябва да намеря начин да се върна в моя свят. Където ме очаква истинската ми любов.

Впрягам цялата си енергия и желание и успявам да извадя краката си. Целите са в бодли, на които не обръщам внимание и просто ги увивам, около кръста ти. Сега и двамата сме във въздуха.

Продължавам да плача, защото твоите очи са всъщност неговите. С цвят на шоколад, като на момчето, заради което оставих всичко познато и смених държави. Галя лицето ти и измивам прясна кръв.

Явно и Пиките не са защитени в този маскарад.

Припомням си късните вечери, в онази стая, която обитаваме. Любовта ни е толкова чиста, въпреки езиковата бариера, въпреки разликата в годините и културите.

Отварям рязко очи и ахвам. Червеното се е смесило със мастилено синьо, а Жокера умира в ръцете ми.

Поемам си рязко дъх и подтискам писъка. Старата нощна лампа огрява нашия дом, пълен с общи кашони с дрехи и вещи.
–  Любов, добре ли си? – сега ръцете, обгръщащи тялото ми не са на блафираща Пика, а принадлежат на рошаво, къдраво момче, което ме гледа с обожание.

– Всичко е наред, amore – отвръщам целувайки го и дърпайки го отново под завивките.

Прибирам една къдрица и целувам врата му нежно и бавно.

– Уф, имам още от грима – казва той, докато облизвам последните капки кралско синя боя от кожата му.

– Изглеждаше адски секси – отговарям и това го разсмива. 

– Аз съм нищо без моята кралица! – не мога да не отвърна на смеха му със своя.

Защото в този откачен сън бях Дама Купа.


сряда, 28 октомври 2026 г.

Още лято – Ламеция Терме

 


                                                 

    Късно лято в Южна Италия. Цветове, бъркотия и безвремие.



    

Нагоре по хълма. Тесни улички, някои завършващи с дом. Гълъби, котки и хора.




    Морето изглежда толкова близо. Само на два регионални влакове разстояние!



    Любимите палми! И всичко живо е по улиците вечер. Деца, младежи, семейства, пенсионери… Яке не е нужно.


    Вкусове, текстури и форми! Топ пица!


    Закуска за четири евро


                                                 

    До скоро, любима Италия! <3


петък, 23 октомври 2026 г.

Pumpkin autumn punk!




Скоти може би не знае…

Но аз знам какво искам. И определено включва желирани бонбони, смях на корем, пънк и рок, брокат и любимите ми хора, до мен. Домашно-приготвена храна, планове година напред и много любов!

Forever safe space! Takk! <3





четвъртък, 15 октомври 2026 г.

Odsevi Sonca





Морето може би бушува, но в ушите ми продължава да бучи клубната музика. Необичайно топло е за средата на октомври. Въпреки, че слънцето предстои да изгрее, трепвам виждайки светлините в мъглата. Сиво и синьо са вплетени като паяжина, заедно с жълтата светлина на уличните лампи.

Не би трябвало да вървя боса по асфалта, но го правя. Малко напук. Не стигам до десет в броенето, когато се усещам във въздуха. Косата ми гъделичка носа ти, докато заравям пръсти в твоята, за да слеем устни.

Отнасяш ме от партито, където сме танцували и скачали до без дъх. Сваляме дрехи, съмнения и задръжки. Просто ние.

На сутринта хващаме самолет, а след това и автобус. Заспивам облегнала глава на рамото ти, докато от прозореца се разкрива гледка към Алпите.

В съня ми ние сме отражения на слънцето.

Пожелала съм си и Вселената го сбъдна!





Biti puzlica v sestavljanki s srečnimi ljudmi



Večer kot divja voda vabi me na skok

вторник, 6 октомври 2026 г.

"Писмо до истинската ми любов!"


"Скъпа, Мариан

Якето ти ухае на мащерка и лимон.

Помня онази нощ в Трънни лес, когато ми отдаде сърцето си. Онези думи, които шепнеше, между целувките по бледата ми кожа:

“Ериет, обичам те, ужасно много, не искам да умираш!”

Сбъднаха се, моя слънчева звезда!

Сключих съюз с гоблините от Асшер и первзех трона на Лира. След повече от двеста години царуване на узурпатора – отново някой с чиста, елфическа кръв управлява в Страната на хилядите желания.

Някъде по пътя ти също си си пожелала едно.

И ето ни тук – в дълбоко скритата в гората поляна, държа изтиващото ти тяло, а нежния парфюм се смесва с кръвта ти.

Беше права –  в тази приказка аз съм главният герой ти, а ти си просто писателката.

П.п. Може да прозвучи егоистично, но и на мен също не ми се умира!"





вид: писмо

жанр: фентъзи

думи: яке, парфюм, поляна