“Имаго – Време за пеперуди” от Радостина А. Ангелова // Ревю

            Здравейте! Как сте? 

Днес ще ви разкажа за последната книга, книга която си купих. Спонтанно, както и най-добрите ми житейски решения! 

Привлече ме чудната корица, на която блести Барселона, в която посрещнах тазгодишния си рожден ден с любимите ми момичета! А, историята описва колкото герои, толкова и гледни точки, развивайки ги и водейки ги към общото цяло! Похватът на авторката ми е абсолютно любопитен и според мен топ попадение – истинско майсторство! 

“Имаго – Време за пеперуди” е книга за любов, приятелство и цялостно отношенията ни едни с други. През живописни пейзажи и битовизми, достигаме навътре в сърцата на нашите герои, които са от цял свят! Горим, горим се и мечтаем да полетим!

5/5 крайна оценка! Попадение!

Априлско

             Здравейте! Как сте? 

Слушам любимият ми испанец, напоследък, обута с два различни, за сметка на това коледни чорапа и ще ви разкажа за всичко в главата ми.

Не че не ми се пише, ама балансът ми на възрастен не е лесен! (Справям се!) А, още повече ми се мърда. Някъде, където е непознато, толкова съм свикнала с познатото, а светът е огромен! През април пътувах до Латвия, Австрия, Румъния, Перу и още доста. Засега само мисловно, но кой знае…

Изхвърлих доста боклук, ненужни вещи, които само трупат прах. Изчистих душата си, след години, отровни мисли. Плаках и се смях, това е част от живота. 

Ако си някой, който слуша гласовите ми съобщения, ежедневно или ежеседмично, благодаря ти! Километрите са нищо!

Ако съм ти споделила за Блед и знаеш за нещата и хората, в които вярвам силно от близо година, отново благодаря и се радвам, че си тук!

Пях с глас, вървях крачки, танцувах и понякога губех на белот. 

Истината е, че имаме само сега… така че, поемете си въздух си давайте, накъдето сърцето ви зове!

До скоро!

.

.

.

.

.

Писмо до цъфналия люляк

Мога да твърдя, че слънчевото затъмнение беше първо моя идея.

Разбира се, разполагам единствено със своята гледна точка. Надявам се, че ти е харесало! Аз ще почакам някоя и друга година. Дотогава ще посрещам изгреви и залези в любимия ми плажен бар или някъде надалеч. 

Скитам се, равно ли е на лутам се? Понякога бягам. Надълбоко. Често съм на хиляди места, на километри едно от друго. И после сам просто тук и се наслаждавам на слънцето, което още не се е скрило в края на работния ден. 

Имам всички момичета и момчета, които ме карат да се усмихвам и да се чудя една идея по-малко какво ще се случва. Защото каквото е писано, ще стане! Манифествам хубавото време и Вселенските решения, а на теб, да си починеш, за да блестиш утре. Макар че за мен блестиш винаги. 

Здравей, Април!

Кат{е}рина

Привет! Мога да ви говоря с часове за Катерина от Джеймс Фрей, която ме избра при едно ходене до библиотеката, в което влязох с объркани мисли, крещящо съзнание и много емоции, които не успявах да контролирам. И тя сама ме намери. Разликата в имената на първата песен, след тази от Евровизия на Joker Out и заглавието на книгата е една буква. Пак става дума за женско име. Жените сме доста силни, не мислите ли?

Та историята ни пренася основно в Париж. Този огромен град на изкуство и суета, пълен с мечтатели, като главният ни герой, който зарязва уреденият си живот и се впуска в преследване на вътрешните си копнежи, гонейки вятър, който го отвежда, точно, където Съдбата му е определила. Среща се с различни хора, влюбва се дълбоко, бори се със зависимост и със себе си, защото няма по-голяма пречка от собственото ти отражение…

Романът е пропит с изкуство, много чувства и ни превежда из живота - от дреболиите до важните решения, от които понякога зависи всичко.

На какво си готов, за да сбъднеш най-съкровеното ти желание?

Готов ли си да падаш и падаш…?

Обичаш ли достатъчно силно?

Пусни идеите си, дай им криле, бори се със зъби и нокти и опитай, колкото и беззвезвезно да ти се струва небето!

Париж е различен през всеки сезон.

Меланхоличен.

Пъстър.

Тъжен.

Шумен.

Прекрасен. 

C'est la vie à bientôt!

šans

Минало е време. Но все още обожавам песните. Пея с цяло гърло и скачам, докато не усещам как краката ми умаляват.

Когато концертът приключва се насочвам към изходите, но усещам някой да хваща рамото ми. Сменят се светлини и стаи и се озовавам зад сцената. Очите, с цвят на какао, които никога не съм забравяла изследват лицето ми. Поемам си накъсано дъх и после усещам сълзи. И двамата плачем, без да се докосваме. 

Изборът беше мой да дойда тук тази вечер. Да сменя автобус, самолет и после три влака. Защо ли? Може би, за да затворя тази страница! Или пък да започнем нова, отново… заедно.

“В огън” // мини ревю

           Здравейте! Как сте? 

Днес ще ви загатна малко за една от последните книги на Патрик Нес, който създава такива светове и герои, че след досега им с тях се чувстваш дезориентиран. Когато в една история има дракони, малко градче насред щатите, конспиративни теории, сателити, култ към Велики богини се получава доста интересна история, развиваща се поне в два свята. Също имаме и момче с много имена, разбира се и любов. То и без това тя движи всичко (и това е прекрасно)!

С едно изречение, бих описала “В огън” като една модерна приказка, с доста поуки, валидни в днешно време, която ще ви накара да се замислите и да помечтаете!

Негативи*

 

Любимият ми фотограф се казва демон и снима едни такива фотографии, в които има много кожа и брокат, и спирала. Чувствам те ужасно близко, макар че юли е далеч. Усмивката ти, ме кара да живея. О, как гледам самолети и автобуси, а даже понякога и влакове. Да съм далеч оттук или от познатото? Искам да творя, какво ли друго ми остава… Музика на испански, италиански и френски, мечта за петък и лято. Може би, защото имам мигла в окото и не знам, дали това по дяволите не е същата мигла от още два дни, намерила си комфортно местенце или зона. О, как не харесвам или пък харесвам рутината. Днес се събудих в шест и половина. Искам да действам, бездействието ме убива. Ами, какво чакаш? Видях малката принцеса и беше прекрасна. Имам най-яките хора, до мен или на хиляда километра. Не е от значение. Идеята ми е, че винаги ще съм човекът, който ще спре да снима залеза, ще каже да или ще опита и се радвам, сега ще отида да преведа една песен. Мръсни мисли и чисти сърца.

Негатив - Спец. Фотографско изображение върху плака или лента, в което светлите и тъмните части са разменени или пък цветовете са заменени от допълващите ги цветове.