Нова година в Аликанте!

Опитвам се да балансирам чаша шампанско, кенче бира, пакетче с гроздови зърна и телефон в двете си ръце. Чула съм песен на Кеведо, което ме кара да се чувствам комфортно. Около мен е пълно с хора. Стабилна тълпа. Всички са излезли да празнуват. Остават петнадесет минути от 2023-та година. 

Но нека се върнем няколко часа по-рано. 

Самозаблуждавам се, че нямам ангина. Намирам се в Аликанте, югоизточна Испания. Сама съм. 

Предстои ми да посрещна новата година, далеч от всичко познато. И някак си, това изобщо не ме притеснява. Денят ми започва с изкачване до средновековният замък, който се намира на един хълм в центъра на града. Разбирам испански и започвам и да го говоря, свободно.

Деля баня с непознати хора, но пък всичко ми е на максимум тридесет минути разстояние пеша. Отивам до исторически музей, където главна тема са двете велики империи – Китайската и Римската, които всъщност никога не са се сблъсквали през вековете. Аз има приятелка, която учи в Китай, преди доста години тя ми помогна за блога. Чувам се и с любима моя от България и двете си бъбрим, докато вървя по път, като излязъл от филмите. от едната страна има джунгла, а от другата скали. Не ме е страх. 

След още обикаляне из пъстрите улички идва време за празнична вечеря. Добре, че съм подготвена, защото едната ми резервация бива отказана в последния момент. Настанявам се четиридесет минути по-рано, сдобила се успешно с чифт светещи уши, най-добрите ми пет евро, похарчени някога! Наясно съм, че паелята за двама ще я ям и през следващите два дни.

2024-та я посрещам на площад с открит бар, вместо на този с фигурите на Светото семейство. Ям грозде, пожелавам си желания и прегръщам една жена. Благодарна съм на приятелите ми, които ми се обадиха, макар че при мен да не беше настъпила новата година още. И на семейството ми!

Вечерта продължава в бар. Учтиво се опитвам да обясня на един англичанин, че просто няма да му се получат свалките, след като е казал лоши думи по адрес на любимият ми футболен отбор. Отбор се подкрепя, до живот, дори и да губи!

Заспивам късно и следващият ден е просто слънце, море и палми. На последващият трябва да летя обратно. Въпреки че едвам преглъщам посещавам четири музея – на Модерното изкуство, на просото Изкуството, арена за корида и още един свързан с празника им, в който изгарят прекрасни фигури, за здраве.

О, Аликанте, бих се върнала... Защото имам още да те опознавам!

До скоро, Испания! В сърцето ми си вече повече от половин живот!

“Всеки в моето семейство е убил някого” // Мини ревю *Кръвта вода не става!*

            Здравейте! Как сте? 

Аз съм добре и днес искам да ви разкажа за една прясно излязла на български книга с убийствено красиво оформление! “Всеки в моето семейство е убил някого” от Бенджамин Стивънсън е криминална мистерия, поднесена с голяма доза реализъм и хумор, която щателно следва “Десетте заповеди на детективската литература”  Роналд Нокс. 

Нашият разказвач, който е и писател е Ърнест Кънингам, чиято майка го мрази, предал собствения си брат и сегашен притежател на около двеста и шейсет и седем хиляди австралийски долара в брой. Когато шантавото му семейство, всеки известен с делата и постъпките си се събира в отдалечен ски курорт нещата малко по малко ескалират. Особено, когато още на втория ден се появява първият труп!

Книгата е изключително интересна и авторът подхожда по такъв начин, че абсолютно сме съпричастни и следим изкъсо тази семейна история, която има множество гледни точки и разклонения. Едно е сигурно Кръвта вода не става!

Настанете се удобно, може да си сложите наблизо лист и молив, за да си отбелязвате вашите заключения и се насладете на този прекрасен роман, в чиято достоверност, не мисля че можете да се съмнявате!

A STORM FOR CHRISTMAS

           

           Здравейте, приятели! Честита Нова година! Пожелавам ви щастие и повече усмивки! Не позволявайте на никой да ви пречи да блестите!

В този първи пост ще си говорим за норвежките сериали, които са ме научили на доста неща. A Storm for Christmas не е изключение! Комедийно-драматичните шест епизода са идеални за гледане по всяко време на деня и нощта и ни показват различни хора, които точно преди празниците са заклещени на едно от летищата на Осло, заради снежната буря, която върлува. 

Лимитираният сериал ни учи:

• че е добре да даваме втори шансове

• да не съдим прибързано

• да си съобщаваме истините, колкото и да ни е трудно

• да не спираме да сме добри, въпреки всичко

• да се радваме на малките неща

• да вярваме в чудесата и в любовта

Оценка: 5/5! Препоръчвам ви го, за да може да започнете годината с настроение!

До скоро!

Hello my friends! Happy New Year! I wish you happiness!

Today I am speaking about the Norwegian limited holiday tv series on Netflix: A Storm for Christmas! So touchful, funny and full of emotions, because a bunch of random characters are stuck in the Oslo Airport, because of a huge winter storm. Everyone, there are some problems and hopes for Christmas time! We learn, believe and fall in love with them and enjoy the magic of this time of the year! 

5/5 truly amazing and cute! I really enjoyed it! 

See you soon! Never stop dreaming!

“Всичко, което искам за Коледа” от Джоана Болури // Книжно ревю

Здравейте! Как сте?

В седмицата на най-светлия празник искам да ви разкажа за една книга, която, определено я препоръчвам за подарък на любим ваш човек! 

“Всичко, което искам за Коледа” от Джоана Болури ме спечели, заради мъжката гледна точка, от която се развива историята. Нашият главен герой е загубил работата си, финансите му намаляват, връзката му не върви и единствената му подкрепа е съквартирантът му и най-добрият приятел от университета Мат, с който делят квартира. И понеже отчаяните времена изискват отчаяни мерки, Ник започва работа като Дядо Коледа в търговски център, в многомилионният Лондон, който гъмжи от презадоволени деца, които искат разни джаджи и скъпи играчки от Добрия старец. И точно тогава се появява четиригодишният Алфи, който си пожелава майка му да бъде щастлива, отново. 

Трудно за изпълнение желание, дори и да си Дядо Коледа!

Но Ник прави всичко по силите си и урежда Сара на среща с Мат...

Книгата ни показва прекрасни и истински взаимоотношения, любов, приятелство и тъга. Показва ни също, че промяната не е лесно нещо, но ни е необходима, за да продължим да се развиваме.

Стилът на писане е увлекателен, главите са с идеалната дължина, за да спреш да четеш, защото си зает или пък да си позволиш още една, защото ти е ужасно уютно в компанията на Ник, Алфи, Сара и Мат. 

“Всичко, което искам за Коледа” е прекрасна история, която си заслужава да прочетете, дори и да няма сняг, когато погледнете през прозореца. А и, просто можете да си пожелаете снежна Коледа! Чудесата се случват!

До скоро! 

Оценка: 5/5

"Снежни бури" – Разказът на Мади

СНЕЖНИ БУРИ

Разказът на Мади

Петък

11-ти ноември 2022г.

        Изваждам последното пакетче нудълс от шкафа. Скоро ще ми свърши храната. И тогава проблемът ще стане явен. Защото все още отказвам да го призная.         Днес се опитах да изляза. Боклукът се е насъбрал и в банята има два чувала. Но щом стигнах до вратата и докоснах бравата. Просто не можах да я отворя. Телефонът ми вибрира. Поставила съм го на беззвук от няколко дни и поддържам батерията му, единствено, за да може Джуди да е спокойна.         Най-добрата ми приятелка настоява да се чуваме поне по два пъти на ден и да и пращам снимки на нещата, които върша. За да е сигурна, че няма да умра от глад. Което вече е напълно възможно да се случи.         Притоплям нудлите и наблюдавам как плуват в горещата вода. Не чувствам глад, но все пак правя снимка и я изпращам на Джуди. Тя ме набира веднага. Изчаквам да се включи гласовата ми поща.         – Хей, Мади! Как си? – нервен смях. – Ами, бон апетит! Ако решиш, че ти се говори, обади ми се! Колкото и да е късно! Целувки!         Отдъхвам си. Това беше бързо. Зарязвам купичката с бъдещата ми вечеря на кухненския плот и се връщам на дивана. Моето местенце в последната седмица, след като спалнята ми е заета.         Превключвам телевизионните канали, но сигналът прекъсва. Навън се очаква снежна буря. Надявам се поне токът да не спира. В Ашен (1), който се намира на сто осемдесет и четири километра от Уинипег, шестият по население град в Канада това си е съвсем нормално нещо, за средата на ноември. Свивам се под одеялото и затварям очи, като се опитвам да се съсредоточа върху прекъсващите гласове на водещите на новинарската емисия. Боботенето преминава в чукане.         Отварям очи, но картината съвсем изчезва, за разлика от натрапчивия, повтарящ се шум, който нарушава тишината в дома ми. Премигвам няколко пъти, но не сънувам. Сякаш някой чука на входната ми врата.         Тръпка минава по цялото ми тяло. Сигурно е просто вятърът. Трябва да е той, защото призраците просто си влизат сами…         – Мадисън! Вътре ли си? – отвън има истински човек.         Понасям се по посока на гласа, като хипнотизирана. Когато отварям вратата, нямам сили да кажа каквото и да е. Просто се свличам на пода. И пропадам в мрака.         – Мади! – усещам студени ръце по лицето си.         Намирам гласа си и изпищявам. Не, че има кой да ме чуе. Съседите ми в долния край на улицата се преместиха в Торонто за зимата в средата на октомври.         – Хей, аз съм! – отварям очи и срещам ярко сините на най-добрия приятел на брат ми.         По дяволите.         По дяволите.         По дяволите.         Не трябва да си мисля за него!         – Мади, можеш ли да се изправиш? – пита Джаксън, който стои на колене на половин метър от мен. На достатъчно разстояние, за да не ми предизвика паническа атака, при положение, че го виждам за първи път от осем месеца.         След втория опит успявам да си стъпя на краката, които сякаш са от кашкавал. Правя няколко крачки и сядам във най-вътрешния ъгъл на разтегнатия диван.

        Джаксън се изправя бавно, но вместо да се приближи до мен отива към кухненския плот. Чувам течащата вода и го наблюдавам как измива ръцете си. Сигурно се чувства мръсен. Пътувал е дълго. Разстоянията в страната са огромни.         – Какво правиш тук? – питам го, докато той избърсва ръцете си в жълтата кърпа с рибки, сгъва я внимателно и я закача на закачалката.         – И аз се радвам да те видя! – отвръща ми и ми се усмихва.         Прави крачки към външната врата и издърпва обемен сак, който оставя в единия ъгъл на дневната. Вътре сигурно са нещата му за хокей.         – Как е хокея? – задавам втори въпрос в рамките на този ден. Джуди трябва да се гордее с мен.         – Доста добре, победихме Сенаторите (2) с пет на три! – Джаксън сяда на срещуположния ъгъл на дивана. – Този сезон имаме сериозни шансове да стигнем до плейофите. Но тепурва предстоят сериозните мачове.         Кимвам, разбиращо. Имаше време, когато наистина разбирах от хокей и се вълнувах за всеки мач на Уинипег Джетс. Когато Джаксън и Кай играеха рамо до рамо, а аз ги подкрепях от трибуните…         Усещам сълзите, които мислех че съм успяла да спра завинаги ли поне за днешния ден да се изплъзват от очите ми.         – Следващият мач е в събота – опитвам се да си визуализирам графика за предстоящите срещи, който разглеждах преди време.         – Така е, поне ще си бъде между наши отбори – Джаксън прекарва ръка през русата си коса, която изглежда наполовина мокра.         – Джуди ти се е обадила – констатирам, вместо да го попитам какво по дяволите прави тук, по средата на нищото, в петък – при положение, че му предстои мач през уикенда.         – Тя се притеснява – изсумтявам и издухвам носа си. – Грешно се изразих… – той търси думи.         С Джуди бяха двойка преди три години, когато виждах бляскавото бъдеще пред четирима ни. Кай и Джаксън щяха да влязат със спортни стипендии, в Калгари и ние щяхме да ги последваме след две години.         В действителност, единствено най-добрата ми приятелка записа ветеринарна медицина тази есен.         – Извикала те е… – гласът ми звучи фалшиво и на фона на водопада от сълзи е цяло чудо, че Джаксън разбира думите ми.         – Дойдох по собствено желание, Мади! – момчето, по което си падах от години и, което ме заряза, когато имах най-голяма нужда от него, скъсява дистанцията помежду ни. – Кай липсва и на мен.         Това е краят.         Не издържам и отприщвам цялата ярост, която таях през месеците, в които живея в това, забравено от Бога градче, с население под седемстотин души. Не виждам абсолютно нищо, но отлично чувам бурята, която вилнее навън. Не е по-силна от тази в сърцето ми.         Джаксън ме държи, в началото колебливо, но затяга прегръдката си и не ме пуска, когато се разпадам на милиони парченца.„         Нищо не е същото, откакто Кай го няма.         Не знам, дали някога ще успея да преодолея паническите си пристъпи и да свикна да общувам с хората, както преди.         – Искам да се върне… – шепна, защото гласът ми е паднал.         Отпускам се в ръцете на най-добрият приятел на брат ми и увивам краката си, около тялото му.         Минават минути или часове. Вятърът спира да се опитва да пробие дограмата.         – Мади? – Джаксън гали косата ми. Пропускам поредните сълзи, защото Кай обожаваше косата ми.         – Ще останеш ли? – задавам третия си въпрос към него.         Този е най-важният. Ужасно се страхувам от отговора му, защото, ако е отрицателен, не знам какво ще правя…         – Разбира се, мъничето ми! – той се изправя и ми подава ръце.         Неволно се усмихвам, защото вече наистина си заслужавам прякора. Преди три години, с Джаксън бяхме на една и съща височина и Кай измисли този прякор, като го използваше срещу двама ни.         – Има нудли, можем да хапнем – предлагам и пръстите ми докосват неговите.         – Видях една самотна купичка, но не бих искал да унищожа вечерятата ти – казва Джаксън и също ми се усмихва.         – Има още едно пакетче в шкафа – отвръщам и му го показвам за доказателство.         – Ами, закуската? – пита той.         – Нека го решим утре – събирам косата си я връзвам на опашка.         – Звучи ми като добро режшение! – Джаксън грабва една чаша и изсипва нудлите в нея.         Изведнъж трите лампи в помещението премигват и токът спира.         – Ами-         – Знаеш ли, че миналият сезон за малко да победим Пингвините (3) при гостуване?         Сядаме отново на дивана и Джаксън ми разказва хронологично целия мач, минута по минута.         Навън продължава да трупа сняг, а бурята е отминала… КРАЙ (1) Ашен, англ. Ashern е градска общност, разположена в централната част на Канада. (2) Ottawa Senators – хокеен отбор от Отава, Канада (3) Pittsburgh Penguins – хокеен отбор от Питсбърг, Пенсилвания

Мерси, че (ме) четете! <3

Lahti (#SJF)

       

          Dear ski jumping family, I was in Lahti! 

        But first, hi! Long time no see! 

        I am here with a new post with a comment about the competitions in Lahti, Finland since I am part of this a.k.a. Winter 2013!

        So enjoy! 

Season 2013/2014 – Lahti 

Two individual competitions. At first the podium was: 1. Sevi 2. Krafti 3. Kamil and in the second one: 1. Kamil 2. Sevi 3. Gregor 

Team: 1.Austria 2. Germany 3. Norway

Well Did you Sevi was my first favorite when I started watching in December 2013. But few competitions later team Austria was in my heart. So happy about them! And of course fingers crossed for Pero this season. (Spoiler – Kamil won :)

Season 2014/2015 – Lahti

Krafti is the winner. Sevi is second. Fannis is third. Into the Team event: Norway, Germany and Japan. Well here I am madly in lob=ve with the norwegians. Team Fannis! And so happy for baby Krafti! Who just won The Four Hills Tournament! 

Season 2015/2016 – Lahti

Finally is Pero’s season! But in Laht it is different you know – wind! Ya, but Michi was the winner in the two competitions! Tande and Sevi in the first and Geiger and Taku Takeuchi in the second! Of course I was happy for Michi! But I saw Tande in SGP and I noticed him! And ya, love him! 

Thanks. wind! There was not a Team competition…

Season 2016/2017 – Lahti, no Lahti

Season 2017/2018 – Lahti

Kamil was the winner, surprise! (he also got the whole season!) Eisi and Krafti are after him! 

Germany, Poland and Norway in the Team! 

Season 2018/2019 – Lahti

Kamil again. But ladies and gentlemen Rioyu and Johhi <3! The new star was rising! Oh Its a rocket! Nope – its Kobayashi-boi! 

In the Team – Austria, Germany and Japan. Nice, huh?

Season 2019/2020 – Lahti

Krafti and Geiger. Geiger and Krafti. The bronze was for Tande and Michi! (And happy Vichi (ME))!!

Team – Germany, Slovenia (Pero and Cene!) and Austria

Season 2020/2021 – Lahti

Lindvik

Lanisek

Robert Johi

;) Name a cooler podium!

Team: Norway (Finally) , Poland and Germany :)

Season 2021/2022 – Lahti

DOuble happiness! 

Krafti, Halvor and Zyla

and now

are u ready

Rioyu and Halvor – goold and Krafti – bronze! YEY!

Team approved

Austria – Jan Hörl Clemens Aigner Ulrich Wohlgenannt Stefan Kraft

Slovenia – Žiga Jelar Cene Prevc Timi Zajc Peter Prevc

Germany – Constantin Schmid Severin Freund Markus Eisenbichler Karl Geiger 

What a wonderful new-old babies mix! 

  

See you soon! 

Btw I loved it! I mean – Lahti!

“Тръпка” от Али Рейнълдс // Ревю

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще ви разкажа за най-добрия трилър, който прочетох в близко време. “Тръпка” от Али Рейнълдс ни пренася във Френските Алпи, където се срещаме с група сноубордисти, били приятелри преди десет години.

Тогава са цяла група, които изкарват няколко месеца заедно, изпълненени с тренировки, предизвикателства и лични битки. Всичко завършва с изчезването на един от тях. И нищо вече не е същото.

Десет години по-късно, по мистериозна покана петимата герои се събират, отново. Тайните ще бъдат разкрити. И някой дебне в сенките. Призрак от миналото или гузната съвест на всеки един?

Още, когато видях корицата на Тръпка, знаех че ще прочета тази книга и, че ще ми хареса. Имам слабост към книги свързани едновременно със сняг и спорт. Действието се развива на два фронта – преди и сега. Динамичен и увлекателен изказ, бавно, но сигурно нагазваме все по-навътре в снега и правим все по-неочаквани скокове по рампата.

Харесвам Мила, от чиято гледна точка върви историята. Симпатизирам по някакъв начин и на останалите герои. Наистина добра книга, която ви препоръчвам. Оценка: 5/5

До скоро, приятели! Четете, а хубавите книги ще ви намерят сами! 

“Петя на моята Петя” – Просто го гледайте!!!

 

Здравейте! Как сте?

От вчера насам се чудя какво точно да напиша в този пост. Защото имам много какво да кажа за “Петя на моята Петя” – новият български филм чиято премиера беше на 21-ви януари.

Гледах го вчера.

Плаках по време на целия филм. Накрая вече нямах сълзи и просто се усмихвах, вътрешно, защото ми хареса. Не просто хареса – обикнах го! Влюбвам се е красив, звучен глагол, който ще употребя тук. О, влюбчива съм, но тук си е напълно заслужено.

Невероятен. Актьорска игра, музика, сценарий, послание. Всичко.

Предполагам че, дори и да не ви е попадала стихотворение на бургаската поетеса Петя Дубарова, поне сте чували за нея. Този филм е в нейна памет, но определено не е биографичен. Историята разказва за борбата на едно младо момиче срещу системата и още куп други…

“Петя на моята Петя” за мен е най-хубавият български филм, който съм гледала. Не съм най-добрият критерий в това отношение. Но ви каня, горещо, вземете приятел, брат или сестра и дайте шанс на  “Петя на моята Петя”. Може и да се намерите!

 

 

НА ПЕТНАДЕСЕТГОДИШНИТЕ

 

Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,

аз съм толкова млада за пръв път до днес,

несравнима съм с цвят на напъпила вишна.

Нямам плахост и кротост, и сладък финес.

 

 

Нося тъмния чар на червена лъвица,

цяла в пищния хаос на джунгли и дни,

а съм всъщност и морска, и в мойте зеници

властно вдига морето зелени стени.

 

 

Нося синята кръв на жена индианка,

с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.

Вижте, вижте сърцето на моята сянка -

многосърца, стоцветна, различна съм аз,

 

 

а съм само една - и за пръв път съм млада,

като грабната в миг от дървото сълза,

като пламък, изригнал от девствена клада,

 

като лумнала бързо нагоре лоза.

 

 

Ще раста, ще натрупам във себе си дните

и живота във трудния негов синтез,

ала своята сила петнайсетгодишна

ще запазя такава, каквато е днес.

 

Петя Дубарова

 

Saturday

 

Hey! What’s up?

Happy Sunday, everyone! I just finished some university work and did some art.

But yesterday was a blast!

I met my two very good friends Azsumpetnoto and Azsumvsredata! Obviously we ate. No joking here! I brought them to Kimbap – the cutest and the best Korean restaurant in Varna.

So we had some brunch-dinner thing and some small-big talks, about life, love and lollutoevnimavai! Of course we made some steps, because it’s healthy and we finished eating some gorgeous, chocolate cakes. The WC was so fancy I felt lost there, but there was a piano, so was funny!

The night ended with… night walk, tea and more cakes! Well, la vie est belle!

Bye!

Ski Jumping Season 2021/2022 – Bischofshofen // BG&EN review/обзор

 

[Hi - for English, please swipe down ↓]

 

Здравейте! Днес ще си говорим за финала на 70-тото издание на Четирите Шанци в Бишофсхофен, Австрия.

Обичам първите дни от новата година, защото освен влиянието на новогодишните цели, (които аз нямам хд) има и ски скокове почти всеки ден. Плюс, че този уикенд ще има и допълнително състезание на австрийска земя, заради отменените в Япония.

Та, Рийою Кобаяши е в серия, има спечелен Златен орел и има три победи. За да бъда честна, не исках да прави втори голям шлем. Макар, че може би е шанс веднъж в живота. Но все пак той завърши пети и в двата скока. Даниел Хубер, австрийското чудо, спечели, като зад него останаха Гранеруд и Карл Гайгер. Влади Зографски зае 12-тото място и съм много горда от неговото представяне. Интрига има все още за Големият Кристален глобус.

Доволна съм!

Happy New Year, dear ski jumping family!

           First Happy Birthday, Gregor! One day will write you and thank you, but now I just wish you happiness!

           SO, Four Hills! I am really glad that there was no competition in Innsbuck, cause we know what the wind can do. Also the dearest jury a little bit fucked up the second round in Ga-Pa. But good vibes only, cause is the anniversary edition – 70 years, baby!

Would be really great Ryoyo Kobayashi win with golden… four wins. But to be honest in my heart are team Austria, Slovenia and Norway. So I really crossed fingers for Marius Lindvik! After his 3^rd place before two season, well maybe next time will me his for this tournament.

           Daniel Huber – this Austrian star – finally made it! He won! Halvor a.ka. this Norwegian fairytale was second, yesterday and in 3^rd place for the Four Hills. Karli Geiger with podium in the last competition, but 4^th for this edition. Well Lindvik is second!

Well I am happy – Vladi Zografski was 12^th! Michi – back in top 10!
So, see you soon!

Bye! ♥

"На север от сърцето" #5.3 – ФИНАЛ // Авторско

 

Здравейте! Това е финалната част на това зимно приключение започнало с една песен. Надявам се, искрено да ви е харесала историята! Тази част я посвещавам на всички мечтатели и творци! Давайте! ♥

Весела Коледа!

 

5.2.

 

Дейвис

 

В последните години, винаги работя около празниците. Първо вземах задължителните стажове през двете ми години в университета. После се преместих в Аляска и започнах да вземам смени на Коледа и Нова година, за да припечеля допълнителни пари, за да си плащам наема на апартамента, който наистина харесвах. Намира се на петия и последен етаж в една от тези стари кооперации, които не биха те грабнали с нищо, ако ги гледаш отвън. Само, че да гледам света отвън е в пъти по-лошо.

- Ден седми – гласът ми звучи странно в празния апартамент.

Свикнал съм да се оправям сам, но винаги ми се е искало да си имам другарче. Затова и толкова обичам работата в Събуей, цялата шумотевица, динамика, летящи поръчки, деца, искащи по пет соса и спечелените бисквитки.

Направих си грешни заключения и определено не трябваше да каня Конър да живее при мен. И изобщо да му споменавам, колко всъщност го харесвам, още от първия момент, когато го видях на касата, държащ скицник в едната си ръка. Хелън ми вярва безотказно и се съгласи да наема двете колежанчета, за да смогнем да се справим по празниците. И нещата си вървяха чудесно. Докато просто не рискувах в деня на снежната буря.

Човек разсъждава различно в такива моменти. Казва си, че така и така може бурята да ни затрупа, нека просто си кажем нещата, които са ни на сърце.

- Хей, Конър, имаш ли минутка? – той беше огледал масите и беше кимнал.

Махнах на Рос да ни покрие и го поведох към задната част, където се преобличахме, оставяхме си нещата и Хелън понякога плачеше, когато се скарваха със съпруга си за глупости.

- Добре ли си, Дейвис? – Конър не беше първият човек, който ми задаваше този въпрос през този ден.

- Да – прекарах пръсти през косата си, но веднага прибрах ръката си. Сега или никога, Дейвис! – Мислех си, дали би искал да се преместиш при мен? – не изчаках отговора му и продължих развълнувано. – И двамата с Мади имате нужда от пространство, всеки да твори в своята област, а и помагах, когато обзавеждаха апартамента ви и знам, че не е достатъчен за двама души – усмихнах му се и очаквах, ами честно казано очаквах да се хвърли да ме прегърне и да се съгласи.

Конър се разсмя малко нервно и ми отказа.

- Ами, благодаря ти… за поканата, Дейвис – стараеше се да е мил, но нямаше как да пропусна факта, че ушите му почервеняха. – Ние се справяме, наистина. А и не мога просто да оставя, Мади сама, знаеш момиче е и-

- Харесвам те, Конър – просто го казах и той се ококори насреща ми. Трябваше да му обясня преди да го изплаша, защото точно това не исках да направя. – Ти си мил и определено имаш огромен талант, в рисуването и не само! Разбираме се прекрасно, та ми се струва, че-

- И аз те харесвам, Дейвис! Мисля че си страхотен приятел и съм ти благодарен за всичко, която правиш за нас с Мади – не исках да намесваме момичето повече. Тя е супер свястна, но се опитвах да признавам чувства.

- Харесвам те, като повече от приятел, Конър – стиснах палци в юмруци, надявайки се, че не съм оплескал нещата. Разбира се надеждата не се оправда.

- Съжалявам Дейвис, аз не мога… не съм… - това ми беше достатъчно. Избутах го с рамо и единствената ми цел беше да изляза навън. – Не, Дейвис, чакай… - не исках да чуя извинението му и направих най-правилното нещо.

Избягах.

На някакво повърхностно ниво си бях аз, поговорих с Мади и изпратих другото момиче на топло, но вътрешно бях блокирал и замръзнал. Карах на усет и, когато се изхвърчах в канавката и се забих в една огромна пряспа, единствената ми мисъл беше, че бях достигнал успешно на север от сърцето.

Когато се събудих, което не го очаквах, честно казано пред мен стоеше момче на моите години. И Съдбата определено отново си правеше шега с мен, защото той обезателно приличаше ужасно много на Мади.

- Ти се събуди! Ще повикам сестра! – скочи от стола до леглото.

- Навън има снежна буря, вероятно персонала има по-спешни случаи от мен – казвах проверявайки тялото си за наранявания. Открих изкълчен крак и няколко натъртвания. – Междудругото аз съм Дейвис, а ти да не би да си стажант?

- Симон – той ми хвърли неопределен поглед и допълни. – Бурята приключи. До Коледа остават осем, всъщност вече седем дена – каза и излезе от стаята.

Какво. По. Дяволите.

(Иле, БЛАГОДАРЯ ТИ!)

Изписаха ме на следващата сутрин и ми препоръчаха си почивам и да не мърдам от вкъщи. Хелън ми прати десетина сандвича, цветя и картичка, в която ми забраняваше повече да правя подобни неща. Първият човек, който почука на вратата ми се оказа Бъкстън. Разказа ми, че съм се запознал с брата на Мади в болницата и съм прекарал четири дни там. Бил съм в интензивното отделение, докато ме отмразят. Бил съм на границата.

- Конър те измъкна оттам – каза ми Бък и отговори на пороя от въпроси преди да съм ги задал. – Добре е, всички са добре. С Мади се редуваха през трите дни, после Хелън ги повика в Събуей, защото, както знаеш,имаме липса на персонал по празниците. Кристин изкара с настинка две пълни смени и също има нужда от почивка. А ти не си и помисляй да излизаш от вкъщи поне до Коледа!

Исках да изляза само, за да го подразня, но само при вида на снежинките настръхвах.

Симон ми носи прясна храна всеки ден. Заговорихме се и той ми разказа, че с Мади са израснали в приемни семейства. А аз му разказах за моите родители.

- Адвокати са. Строги, но справедливи. Държаха на оценките ми, но не се държаха като семейство. Местехме се от щат в щат, от дело към следващото. Записах право, за да ги накарам да ми обърнат внимание. Макар че, всъщност исках да покажат някаква емоция към мен. После нещата ескалираха, когато  двамата поеха едно и също дело. От двете страни. Напуснах Йейл, разкрих се пред себе си и света, и дойдох тук. Не е голяма драма.

На 23-ти декември, Зоуи се появява с плик с пиле и кивита.

- Конър ми каза, че ги харесваш – тя ми се усмихва топло.

Изненадвам се, че е запомнил и изричам благодарност.

- След час си заминавам към Монтана, искаш ли да ме изпратиш?

- Ами… - искам да и откажа, но това си е чиста доза предизвикателство, затова и се ухилилвам широко и и обещавам след половин час да я чакам на автогарата.

Закъснявам с десет минути, а Зоуи успешно ми е организирала клопка, защото Конър тъкмо я прегръща за довиждане. С гръб към мен е, но спортното синьо яке и шала на райета му стоят изискано, докато аз се чувствам като полярна мечка, попаднала насред пир в пустинята, защото с дебелото, черно, зимно яке изглеждам, облякъл чувал.

- Здравей – казва Конър и оставя разстояние от около две крачки помежду ни.

- Здрасти – отвръщам и облизвам напуканите си устни.

- Как си? – пита той, а автобуса запалва.

- Благодаря ти, че си ме измъкнал… - не довършвам, защото той отлично разбира. Дистанцията е болезнена, но предпочитам да я запазя. Не искам съжалението му. – Дойдох за да изпратя сестра ти – казвам твърдо и помахвам на Зоуи.

- Относно онзи разговор, Дейвис--

- Весела Коледа, Конър! – обръщам му гръб и бавно се насочвам към апартамента ми.

           По едно време един пикап се изравнява с мен.

- Да те метна, че с тази крачка, може да не се прибереш да Бъдни вечер – Бък отвория вратата и аз се настанявам вътре.

В празничната вечер Хелън и дъщерите и ми идват на гости. Заедно правим коледни сладки и пием плодов пунш, безалкохолен. Управителката ме прегръща силно и мушва една бисквитка в джоба ми.

- Чудесата се случват на най-неочакваните места Дейвис! Например в стаята за почивки! Весела Коледа!  – тя ме целува по двете бузи, а момичетата ми благодарят за рисунките на Конър, които го молех да ми рисува от време на време и пазя, залепени по стените из целия апартамент.

Бръквам в джоба си, изваждайки плика с бисквитката, но вътре има лист позната хартия. Разгръщам рисунката, която мислех че съм изхвърлил от яд, но от листа ме гледа бебе-костенурка, която стои на малък остров, а във водата плуват водни лилии. От задната страна има букви.

Разчитам ситния и извит почерк, който никога не бих сбъркал.

 

“Дейвис,

пиша това, надявайки се, да се събудиш миг по-скоро. И когато го направиш, ще ти се накарам и, никога няма съм на смяна, заедно теб. Защото и аз също те харесвам, ужасно много. И, изобщо не бях готов, да е взаимно! Липсваш ми и те, моля за извинение!“

Конър

 

Натиквам рисунката в джоба си и прибягвам, за да си взема якето. Глезенът ми пулсира, но знам че не разполагам с много време. До Коледа остават четиридесет и седем минути. Моля се Рос да ми вдигне телефона.

- Спешно е! – казвам и той идва с мотора си след петнадесет минути.

- Дължиш ми тонове бисквити! – той ми подхвърля ключовете. – Карай внимателно, тъкмо си покрих застраховката!

- Благодаря ти! – изкрещянвам, надвиквайки двигателя и потеглям към дома на Конър и Мади. – Весела Коледа!  

Шест минути преди Коледа паркирам пред сградата.

Четири минути преди настъпването на празника съм изкачил стъпалата до последния етаж и понечвам да почукам, но врата се оказва отворена. Влизам внимателно и заобикалям кухненския плот, където има две отворени консерви с боб и тиган с недоизяден омлет. Спирам пред вратата на спалнята, защото там виждам гледка, която отново стопля сърцето ми.

Конър е кръстосал крака, а в скута му е лаптопа на приятелката му. Пръстите му работят бързо и той си поема рязко дъх преди да спре да пише и се взира напрегнато в екрана. После натиска последен бутон.

Две минути до Коледа, той затваря лаптопа и завива момичето, заспало с работните си дрехи отдругата страна на леглото.

- Весела Коледа, Мади! – целува я по челото и едва тогава ме забелязва.

Прави ми знак и аз се насочвам към кухненския плот. Конър идва след мен, хванал якето си в ръка.

Аз изваждам рисунката от джоба си и му я подавам. Той я поема без да отделя очи от моите и преди някой от двама ни да прецака момента се навеждам към него и го целувам по устните. Той отвръща на целувката ми, а навън забиват камбани.

Коледа е.

 

 

КРАЙ

 

Благодаря Ви, че четете! ♥

 

До скоро!