Отидете на цирк!

Здравейте! Каня Ви на цирк!
Защо ли? Защото:

a) Изкуството трябва да се подкрепя!

б) Забавно е!

в) За да пречистите ума си от мрачни мисли

Цирк Ориент гостува в родният ми град – Варна до 12-ти Юни, а представленията са в делничните дни от 19:00 ч., а уикендите от 17:00 ч.

Днес истински се забавлявах и съм благодарна, че отново се потопих в магията на цирковото изкуство: прекрасни животни: Ара, камили…, невероятни акробати и артисти-балансьори, и разбира се - любимите ми клоуни, които ме разсмяха почти да сълзи!

Когато посещавам цирк, винаги се връщам към щастливи спомени от детството. Миризма на пресни пуканки, захар по зъбите, светлини и много радващи се хора! Какво по хубаво?

Така че, какво чакате? Хващайте най-близкото другарче и си подарете доза ендорфин¹. А защо не и балон-кученце?²

 

 

1 – хормон на щастието

2 – просто уточнявам, че нямам снимки от самото представление, защото имаше табела да не се снима. Но ви гарантирам, заслужава си!

 

До скоро!

"Божко и Лошко" – Марта Кишел // Ревю {Очарователна приказка за порастването, доброто и злото}

 

Здравейте! Как сте?

Днес искам да ви разкажа за една малка книжка, която заобичах, още когато видях заглавието и! “БОЖКО И ЛОШКО” е наистина Една фантастична история, която си заслужава да прочетете, дори и да сте вече пораснали деца!

Ще се пренесем в една обитавана къща, която не бихте забелязали на първо време. Там ще се срещнем с Божко, който е почти обикновено момче, което досега се е учело у дома, но е дошъл момента да тръгне на училище и да се запознае с други деца. Ще се запознаем още с Лошко – ангелът пазител на момчето, с очи като синчец.

 

Със странните му вуйчовци, призраците, които участват в театрални постановки, с чудовището под леглото, с мама, която се грижи за тях и с още чудати герои.

Порастването е сложен и дълъг процес. И понякога възрастните не могат да разберат какво се върти в главите на децата. Нуждата да бъдем приети, да бъдем част от група. А всъщност, да си различен, не би трябвало да бъде нещо лошо. Просто е трудно за разбиране и изисква много търпение и подкрепа. И доброта. Скрита във всеки от нас.

 

“ Лошко въздъхна.

- Ама ядосването е неприятно, алелуя – изписука ангелчето и подсмъркна с хремавото си носле. – Всички се карта и викат, и бълбукат… - през стената се чуваше трясък от падащи тенджери. – и изобщо. Каква полза от такова ядосване? Не е ли по-добре да хапнеш една бисквитка? ”

 

Книжката е пълна с невероятни илюстрации, които ни вкарват още по-навътре в историята, която наистина е прекрасна!

Адмирации към изд. ЕМАС за това красиво издание – с дебели корици и лично за мен, много символично и близко. Благодаря! ♥

“ - Странен си, Божко, странен си – отвърна вуйчо Конрад със стоическо спокойствие, навеждайки глава, за да погледне в сините като синчец очи на момчето. – И защо се ядосваш? В това няма нищо лошо. Нито нищо добро. Просто е така. И край. На света щеше нещо да му липса, ако в него живееха единствено обикновени хора. Обикновените хора правят куп обикновени неща, без които нямаше да можем да живеем. Но странните са тези, които се катерят до най-високите планински върхове, летят в Космоса, часове наред гледат звездите. Прекрачват границите между световете… или границите на здравия разум. Или пишат книги. ”

 

До скоро, приятели!

Saturday

 

Hey! What’s up?

Happy Sunday, everyone! I just finished some university work and did some art.

But yesterday was a blast!

I met my two very good friends Azsumpetnoto and Azsumvsredata! Obviously we ate. No joking here! I brought them to Kimbap – the cutest and the best Korean restaurant in Varna.

So we had some brunch-dinner thing and some small-big talks, about life, love and lollutoevnimavai! Of course we made some steps, because it’s healthy and we finished eating some gorgeous, chocolate cakes. The WC was so fancy I felt lost there, but there was a piano, so was funny!

The night ended with… night walk, tea and more cakes! Well, la vie est belle!

Bye!

Блясък // Blogmas 2021-16;17

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще си говорим за броката, изсипан, из цялата ми торба и за това колко е важно това подаряваме коледни картички. Това е факт, защото няколко мили думи и нещо сладко са много по-ценни от вещите. Чаша, чорапи и книга също са добра идея.

Обичам Коледа, заради и храната и събирането на семейството и приятелите, заедно. Това е нещо съкровено. Важно е да си общуваме и да си казваме, когато имаме проблем. Прегръдките са почти задължителни.

Благодарна съм, за хората, които имам до себе си. Аз също ви обичам! ♥

Весели празници!

Божо ♥ // Blogmas 2021-14

 

Здравейте! Как сте?

Аз най-накрая украсих вкъщи, поне на около 80% и вече мисля за дипломната ми работа.

Днес постът е малко по-специален и личен. Защото една от най-ярките личности и мой много добър приятел има рожден ден!

Божо, този пост е за теб! ♥

Има хора, които са толкова позитивни, че заразяват околните с това си качество. Усмихват се, напук на всичко и правят света по-цветен и красив! Ти си един от тях и съм изключително щастлива, че те познавам! Светът има нужда от повече блясък, дъги, от ум и хумор. Справяш се отлично, Пърсивал! Продължавай!

Винаги съм тук, за теб!

Прегръщам те, силно!

До скоро!

- Вичи

Студенският (ми) празник // Blogmas 2021-9

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще си поговорим за едно от най-важните студентски събития – Нашият празник, който всяка година отбелязваме на 8-ми декември. Не разбирам хората, които не празнуват абитуриентки бал, защото с него се отбелязва края на един етап от развитието ви. Подобно е и през студентските години, планира се, има емоции, различни, но с цел – изкарали сме още една година, в която сме се развили, взели сме изпити, били те на хартия, онлайн или житейски и продължаваме напред по пътя си. И след като вече съм последна година бакалавър, вече съм изпразнувала четири празника, за които ще ви разкажа в тази публикация. Нека да започваме!

Първият ми студентки празник – когато нещо се случва за първи път, вълнението е огромно. Събрахме се с половината ми колеги на заведение. Беше шумно, не бяхме всички и не ми донесе много. След това отидох да купонясвам с компанията ми и всичко беше наред. На следващата сутрин разбрах, че приятелят ми прави гадости и се разделихме. Беше гадничко.

Вторият ми студентки празник – който, като че ли беше най-хубавият ми. С приятелка ходихме да рисуваме картини и пихме вино. Учителят беше страшно секси, а картината още си я пазя. После хапнахме в любимо заведение, ядох невероятни скариди и купонясвахме в един клуб с гаджето и. Беше интересно, олях се с вино, петната още стоят по панталона, открих, че играя ужасен билярд, но се забавлявах, доста.

Третият ми студентки празник – дълго чоплих из паметта ми и бях убедена, че съм го изкарала в играене на настолни игри, на място, където често ходя. После си прегледах снимките в телефона и си припомних съвсем друга ситуация. Прекарах го вкъщи, по домашни дрехи, с приятелка, която много обичам и семействата ни. Сглобявахме къщичка от джинджифилови бисквити и беше много хубаво. После плаках цяла вечер, защото някои неща (не само покрива на къщичката) се бяха разрушили и слушах изцяло френска музика. Може би това ми послужи и за вдъхновение да напиша тази коледна история и да изгледам част от SKAM France, който обожавам.

Четвъртият ми студентки празник – беше снощи. И не мога да кажа, че нямах очаквания, а по-скоро че бяха доста ниски. И все пак исках да си го изпразнувам на макс, защото може и да ми е последен. През деня се видях с най-добрата ми приятелка, която ми направи страхотна прическа (от снимката по-горе) и ми вдъхна кураж и настроение. Вечерта вероятно нямаше да я завърша с грим и високо вдигната глава, ако не бяха П. и Г., които не спираха да ме питат как съм, да ми казват, че съм красива, да си говорим за всичко и да ме обичат. Благодаря ви! Оценявам всичко! ♥ Сила и щастие бяха и истинските усмивки и прегръдки вчера на момичетата и момчетата, аз си ви знам кои сте. Също установих, че успешно мога да игнорирам някого за около час. После мозъка се вмъква и казва, бъди възпитана, така че го правя. Снощи оцених вчерашната вечер с 3/5, днес съм склонна да си покача оценката на 3.75. Беше хубаво, заради хората.

        Това е моята равносметка за отминалите студентски празници. Всеки ми донесе купища емоция и, ако питате, не бих променила нещо. Изживях ги. И толкова.

До скоро!

Me-day, падение -> изправяне // small (big) talk

 

Здравейте, как сте?

Наистина ще се радвам да ми споделите. Понякога това да споделим е най-правилното нещо, защото сме социални животни и имаме нужда едни от други.

Ще ви разкажа кака премина днешния ден, защото наистина беше от тези дни, които хората наричат me-day. Обикновено, когато казвам че имам такъв ден съм го изгубила в гледане на клипчета, но не днес беше по-различно.

Ще започна от факта, че в петък в ранните часове, когато повечето хора спят, бях в емоционална криза. Чувствах се толкова смачкана, толкова недостатъчна. И направих най-рационалното нещо, обадих се на приятел. Който искам да ви кажа, че беше в още по-дълбока дупка от мен. Взаимно си помогнахме, до някакво ниво и изкарах деня на час и половина сън сутринта и после още два часа следобед. Отидох на лекция, защото може би това ми е последната присъствена… кой знае?, после до мола с колежката и вечерта беше за семейството и завърши с топли напитки – да се чете горещ шоколад и чай с приятел, който ме мотивира адски много! (Обичам те, чика!) Наваксах си с епизодите на Игри на Волята и може би съм единствения човек, който се кефи на победата на Мани. Както и да е.

(Безвремие в Неапол)

Събота. Събуждам се след над десет часа сън. Без аларма. Къпя се и после чета книга за пътуване във времето и Франкещайн. После гледам някое друго видео и си талкаме семейно. Чистя ябълки, правя щрудел, който е ужасно вкусен и на фона на Chosen by Maneskin & Wonder by Shawn Mendes. На моменти хвърлям телефона. Който иска ще намери начин да се свържем. Почистване, вечеря и смях с брат ми. Избирам анимация и гледаме заедно, нещо което не сме правили от доста време. След това пиша думи по испански. Следва още музика – Майли Сайръс гърми в ушите ми и сядам да пиша ред вас.

Защото приятели, давайте си ги тези почивки. Правете нещата, които обичате и сте добри в тях – пример, аз обожавам да готвя и това ме разсейва. Повярвайте ми няма ситуация в която някой кекс да е излишен.

Бъдещето е утре, а вчера е минало. Имаме само сегашния момент, какво ще става после зависи от нас, Съдбата и Вселената. Една трета, приятели. Всичко ще си дойде. Когато е писано.

Не позволявайте на някой да ви мачка емоционално. Това не е приятелство. Нито е любов. И, ако игнорът не е решение (както и при мен) – просто кажете ‘Fuck you!’ и бъдете там, където ви обичат и ценят.

Това е.

До скоро!

Обичам ви и благодаря на тези които стигнаха до края на поста.

Не спирайте да блестите!

“Лятното приключение на Лука” – вълнуваща и искрена // Ревю

 

Здравейте!

Днес ще ви разкажа за филмът на Дисни и Пиксар – “Лятното приключение на Лука” или просто Luca!

За мен е най-добрата анимация излизала през последните години, слагам я дори след (Тайната на) Коко, която ме трогна, дълбоко.

Но всъщност не е ли това работата на анимационните филми? Да покажат на децата някакви ситуация и чувства, по деликатен начин и да им дадат насоки и съвети. Когато поотраснеш започваш да виждаш по-обемната картина. Улавяш прекрасни послания, скрити, но толкова смислени.

Благодаря на Плами и Георги, които ми се навиха на акъла и бяха прекрасна компания в киното. А двете момичета си поплакахме, (аз на около три пъти), макар и да бях подготвена за финала, защото бях гледала част от финалната сцена.

Филмът ми хареса наистина много и ви го препоръчвам! Определено ще научите по нещо от него!

Надолу в поста ще говоря със СПОЙЛЕРИ, така че, ако не искате да си разваляте удоволствието спрете да четете тук и беж към киното!

Но ще започна от самото начало. От трейлърите, на които бях попадала изглеждаше сякаш Лука отива на лятна почивка в чудно красиво, италианско градче и става морско чудовище.

Обаче, всъщност СПОЙЛЕР, нещата са наобратно. Защото Лука всъщност е морско чудовище! Може би има малък паралел с Малката русалка, само че тя жертва гласа си, за да стане човек. А Лука е просто любопитен да види какво има над водата. Не жертва нищо, освен това, че реално, когато е сух е човешко момче. И му трябват уроци, които и получава, срещайки Алберто, който също е морско чудовище. Само дето живее на сушата и мечтае да си има веспа.

Приятелството им бързо се разраства – и двамата имат нужда от най-добър приятел. Алберто е по-смелия от двамата, докато Лука премисля нещата. Всъщност главният ни герой бяга на сушата, защото няма избор. Тук отварям темата за отношенията родители-деца. В стремежа си да го предпазят, родителите му са готови да го изпратят на дъното, заедно с чичо му. А там е гадно. Та Лука бяга.

Двамата приятели отиват до Порторосо, сладко китно на етажи градче, за да намерят мечтаната веспа. Истинска. И се записват за ежегодното състезание, включващо каране на колело, хапване на паста и плуване. В отбора на Джулия. Тя е момиче на техните години, което участва всяка година, но не може да победи месния злодей Ерколе – типичен asshole.

Бащата на Джулия пък е рибар и съответно е враг за морските чудовища и нашите герои. Но и той има драма, всъщност е благ човек, изгубил едната си ръка и искащ дъщеря му да е щастлива.

Катарзисът в отношенията между Лука и Алберто е Джулия, която показва един нов свят, свят от който Лука иска да бъде част. Имаме онази сцена, в която Лука предава Алберто и го нарича чудовище. Там ревах за първи път. Ами ужасно гадно, а и те се бяха скарали преди това…

Четох няколко ревюта, в което ги описваха като персонажи, между които има любов. Което е адски сладко! Помислете си, живеем в 21- ви век и Дисни имат гей двойка. Не знам, но само идеята за това ми е толкова мила. И все пак режисьорката го отрече.

Искам да вмъкна и за самия Алберто, който казваше, че чака баща си, който обаче така и не се върна… *още рев*

Та, стигаме до последната част от филма, Лука все пак се състезава и е на път да спечели. Докато не завалява дъжд. И той е разкрит. И приет.

        Това не е ли най-хубавото послание? Да приемаме различните хора и като цяло всеки, защото всеки е уникален!!!

Забравих да спомена, че родителите на Лука се впуснаха да го търсят и имаше много забавни сцени, в които заливаха случайни деца с вода.

А също се оказа, че има и други чудовища, които живеят под прикритие в града.

Стигаме до финала, за който уж си мислех, че бях подготвена. Уви, илюзии. Защото Лука, замина с Джулия в Геноа, за да учи, а Алберто, който остана в Порторосо да помага на бащата на момичето. Знам, че този финал е наложителен и е най-добрият избор и все пак беше тъжно да гледам тяхното сбогуване. И все па, Дисни, добра работа – отворена вратичка към бъдещето и факта, че си обещаха, че ще се видят отново на лято!

5/5 определено. Със сигурност ще го пусна и вкъщи да го гледаме семейно.

Благодаря ви, че ме четете и, че стигнахте до края на това ревю.

Като финал да ви питам, коя ви е любимата анимация в момента?

Моята е Лука. ;)

До скоро!

Черешов пай + Life update

Здравейте! Как сте?

Надявам се, че имате прекрасен уикенд, а аз смятам да ви разкажа малко как протичат моите дни.

Но първо, нека се съобразим със заглавието – ще ви дам рецептата за черешов пай, който направих три пъти за две седмици и се получи! Та, когато едно нещо работи, го действаш до откат, а и… супер вкусен е!

Необходими продукти:

3 яйца

1 чаша захар

3 бр. ванилия

80-100 гр. масло

3-4 супени лъжици кисело мляко

една ч.л. сода бикарбонат + оцет

брашно – около 200 гр.

череши – една шепа или колкото ви душа иска

Начин на приготвяне:

Първо, много важно пускате си фурната да загрее на макс.

Аз работя по мързеливия начин, без миксер. С вилица разбърквам яйцата със захарта и ванилията. Много бъркане, бройте до 246 примерно. Стопявам маслото на микровълнова, може и на котлон, ваша воля и го добавям. Содата я разреждам с оцет, става реакция, бам и нея. После киселото мляко, винаги ми се намира някое из хладилника, което е надъното, така че ми върши чудесна работа.  И накрая прибавям брашното, така да стане рядко тесто, но все пак тесто и да не ви лепне много на пръстите.

После следва касапския процес, така де приготвянето на черешите. Моите нерви стигат да обезкостилча една, стабилна шепа, но ако ви харесва с повече, давайте! Добавяте ги към сместа и бъркате финално.

Опъвате хартия за печене върху тавата, все пак не ви се занимава да търкате тава после и изсипвате сместа и я разстилате.

Намаляте фурната на 180 градуса и оставате пая вътре. Пече се към 35-45 минути, като можете да го проверите дали е готов с помощта на клечка за зъби!

Ако нямате череши, предполагам че и други плодове като ябълки и круши, биха ви свършили работа. Видът не е като на Мастършеф ястие, а по-скоро е като кекса на баба, но пък е ужасно вкусен!

Ще се радвам, ако някой ми пробва рецептата да ми драсне после да каже как му се е получило!

Та, какво друго? Я, ами че Елит излезе в петък! Честно казано нямам търпение да изгледам сезона, но искам да ви разкажа малко за късите истории. Тук можете да прочетете за първата, която ми хареса най-много от четирите. Втората пък – за Надя и Гусман най-малко ми допадна.

Третата – за Андер, Омар и Алекси, беше най-тежката и имаше два много силни момента, особено, при положение че ставаше дума за смъртта. Андер си ми е любим, заради характера си.  

В последната – тази за Карла и Саму – ами беше сладка, не мога да го отрека! Самуел си ми е любимец още от началото, но връзката му с маркизата беше… ами нямаше бъдеще, колкото и на него да му се искаше. И все пак опитаха и беше много миличко! От новия сезон очаквам много драма, готини песни и емоция, каквато имаше в последните два сезона!

Рагнарок също е сериал, чиито втори сезон съм изгледала наполовина. И страшно много ми харесва! Летвата е вдигната в този сезон и ми харесва дори още повече от първи. Появата на нови герои и приоритети, сякаш това е цялостната картинка, защото в сезон 1 силите тепърва се оформяха! И си знаех за Локи! Още от началото! Ще ви разкажа малко повече за норвежката продукция на Нетфликс, в някой друг пост, обещавам!

Европейското си тече и днес започват финалните мачове от груповата фаза! Италианците са новата ми любов, играят прекрасно, също симпатизирам и на чехите. Ще бъде много интересно и ще има много рев в преките сблъсъци, знам си го!

МАНЕСКИН! Ами, да натиснах си капслока, ама и с право! Защото определено тази група си е новата ми страст, така де, нали, ако някой случайно не е разбрал! :D Те ще ходят по разни фестивали, а на мен ми се очертава работно лято.

Майко мила, ами онова клипче от снощи, когато Дамиано спаси Вик, от един скутер, който щеше да я блъсне! После защо пиша истории??

        Ако ви се чете, тук имам one shot, а тук цяла история, чиято финална част ще напиша тези дни!

Ами, следващите дни ми се очертават лятната ваканция, буквално! Так че ще ги използвам на макс! Ще си изгледам епизодите на сериалите, ще гледам мачовете, ще излизам, ще чета книги и най-вече ще пиша!

До скоро, amigos!

Беше удоволствие!

П.п. снимка от купона снощи! Love ‘em!

Няколко песни на Måneskin w/ Ева

 

Ciao, amici!

Днес една приятелка каза, че юни се мисли за ноември. И понеже единадесетия месец ми е един от най-нелюбимите и времето е точно есенно искам да се разсея и да ви споделя за откритието ми в музикалните среди, signore e signori, на вашето внимание – Måneskin!

Освен, че са спечелиха Евровизия 2021, те са и толкова чаровни, млади и създават наистина красива музика. Попитах моята любимка, Ева - да ми сподели кои са нейните любими песни и аз също добавих тези, които ми идват на ум на първо време.

1. Torna a casa

2. Le parole lontane

3. Zitti E Buoni

4. Immortale

5. Chosen

6. Morirò da re

 

 

Те са изкуство!

Кои са вашите любими техни песни?

Лека нощ и ми стискайте палци за изпита утре!

Хайде на палатки!

 

Здравейте, приятели! Днес ще ви разкажа за удоволствието от това да отидеш на палатка!

Аз бях ходила точно веднъж, преди две години. Беше на рожден ден, за първи път видях истинско звездно небе и наистина беше хубаво. Но този път е малко по-различно.

Първо –  еуфорията от идеята. После следва организацията. Добре е да има някой, който да води нещата. Аз съм човек, който обича да организира, но в този случай бях и този с най-малък опит. Та, много благодаря на Е. и Е., които се наеха с тази нелека задача.

След изясняване на бройката хора идва и тактичната напомнямка на времето, което се опитва да го играе лятно, ама понякога не му се получава. И след дъжда, който се беше излял предния ден, все пак успяхме без да умрем от студ. Даже напротив.

Втора част – пазар. Ами добре е да си имате списък, дори и само в главата, за да не се озовете в частта на магазина, където е пълно с вредна храна. XD  Нашият проблем се оказаха вилиците за еднократна употреба и ни се наложи да минем през три магазина, докато намерим.

Настаняване. Ами да ви кажа аз палатка не бях разпъвала.Оказа се лесна работа, нали, стига да има двама човека, които да ми обяснят как става работата. Оттам нататък се справях. По-горните места близо до паркинга, бяха заети от други къмпинкуващи, та ние се настанихме на полянка на един баир разстояние от плажа и все пак в гората, но с прекрасна панорама към морето. И логично – направихме (първата) баня и определено си заслужаваte! После, дойде частта с паленето на огъня, подготвянето на скарата и храната за вечерята. Всеки се включи с нещо и сготвихме супер вкусна храна – готвеното на огън си е друго!

Вечерта продължи с не любимата ми игра на истина и предизвикателство, донякъде забавна.

В един момент емоциите при мен си казаха думата и съм благодарна, че имам приятели, които ме познават и ме усещат в тези моменти.

Моята вечер завърши в спалния чувал, в палатката, под разговорите на останалите, някои от които останаха до сутринта.

Утрото, започна с море, воден пистолет и настолни игри. Прекрасно!

Наложи се да се прибера от това малко бягство по-рано, отколкото ми се искаше, но си изкарах чудесно и благодаря на компанията!

До скоро и един съвет от мен – отидете на палатка! ;)

Сватбата на ~ Ани и Шетиль ~ !!!

 

Здравейте! Как сте?

Аз се чувствам прекрасно, защото вчера беше незабравим ден!

Историята започва от едно вечерно събиране на бар, когато се запознах с две невероятни дами – бъдещата булка и нейната кума.

Няколко кафета и месеца по-късно и наистина неочаквана покана за сватбата, която пристигна по пощата – най-готиното нещо, да си отвориш плика и да я видиш! Невероятно красива!

Като човек който премисля нещата доста се чудех как ще си изкарам при положение че познавам шепа хора. Отговорът на този въпрос е че си изкарах невероятно и съм благодарна на приятелите, с които делях маса и дансинг!

Като съм почнала с благодарностите – Ани, нямаш си на идея колко щастлива ме направи! Благодаря ти, прекрасна за това приключение!

А сега ще ви разкажа за този ден чрез моите писания:

Всичко започна в Ритуалната зала, където когато отидох имаше две сватби, никоя от която не беше моята! Но после видях нашите булка, младоженец, кум и кума и всичко се нареди. Намерих и моите хора, започнаха снимките и преминахме към ритуала. Като човек, който от дете не беше ходил на сватба беше истинско удоволствие да наблюдавам всяка част. Младоженците си казаха ‘горчиво’ и поехме към църквата, където имаше втора порция снимки и още запознанства. Тази част беше най-дълга, но всичко мина по вода, буквално валя малко. Част от сватбата отидохме да хапнем, докато любимото ни дуо, заедно с кумовете и шаферките бяха на фотосесия.

И после право към ресторанта, където ни очакваха welcome drinks и кетъринг.  Още след първите тостове, щастието се изсипа под формата на цяла дъга! Мисля си, че дори и да си я бяха поръчали, нямаше да стане по-добре! ^^

Искам да кажа, колко много обожавам цялостната организация, която Ани и Шетиль направиха. От музиката, подходяща във всеки един момент, през менюто – страшно вкусно, а тортата – леле, тортата – истинско изкушение, сякаш балонени блатове, но супер вкусни до моментните снимки и включването на нас, гостите в игрите!

А и това да видиш как чужденци играят български хора, толкова миличко ми стана! Прекрасни бяха младоженеца и кума! Та, танци, вино, разговори на терасата. И стигаме до частта с хвърлянето на букета! Едно от нещата, които най-много ме докоснаха, беше това че булката си раздели букета на части и даде стръкче на всички нас, момичетата отпред. Толкова мил жест!

И също така, (това се случи, докато чакахме да започне ритуала в църквата, но се сещам да го спомена сега), тя ни каза, че най-прекрасното чувство е това да се омъжиш и ни го пожела на всички!

8-ми май 2021 година. Една отлагана и дълго чакана сватба се състоя и ми остави сладки спомени за цял живот!

Още веднъж, благодаря на всички! ♥

 

 

P.S. I promise will write post in English soon!

Софийско, зимно приключение // Ден 1 и 2 – Червена писта; Здравей, Вятър!

 

Здравейте! Как сте?

Имам нужда да пътувам и може би трябваше отново да дойда до София, за да ви разкажа за зимното ми приключение през февруари. Настанете се удобно, ще бъде интересно!

Великите идеи стават истински, но първо трябва да излязат. Най-често под формата на думи. “Ще ходя в София” – не мои думи, както си мислите. На приятел са, след което приятелка възкликва “О, и аз искам”. Включвам се, заедно с още едно момиче. Можем да отидем на ски. Въпросът и отговорът са спонтанни – “Искате ли да отидем на ски?” – Да!

Избрали сме си датите, сформирали сме групата – три момичета и две момчета, купи ли сме си билети за 8-ми декемв… пардон, февруари и сме готови за това приключение!

Планът е следния: пътуваме в понеделник сутринта, три дни се качваме на Витоша с кабинковия лифт и караме ски и в петък се прибираме към Варна.

Във влака, всички сме в приповдигнато настроение, правим си снимки, хапваме сандвичи, играем белот, разказваме си истории, планираме, също така поспиваме малко. Седем часа и половина път, не са малко, в хубава компания минават бързо!

След като пристигаме се разделяме за малко, за да може всички да се настаним. За да нямам проблеми, после с моите хора, няма да им изписвам целите имена – те отлично знаят кои са. Но за ваше улеснение ще кажа, че момичета сме аз – Вичи, С. и Ж., а момчетата са Т. и Н.

Последва разходка по любимата Витошка, снимки през НДК (и пред всеки интересен обект) и аз отидох да се видя с моите любими братовчедки. До тук, всичко върви по план, Но….

1.     Стигнах си до хотела и се оказа, че не мога да вляза. :D До този момент, не си бяхме взели втория ключ и, ами рецепцията беше затворена, а Н. не ми вдигаше. След известно количество нерви от моя страна, добре де бях бясна, успяхме да се свържем и се оказа, че:

2.     Телефонът на Н. или по-точно батерията му, беше била отбой… и той реално нямаше телефон. (Тук си признавам, ако бях аз нямаше да оцелея. Щеше да е голяма драма, да не мога да си отворя Инстаграм, хаха).

3.     И сега ще си кажете, донякъде сте се справили, донякъде, обаче тогава Ж. се обади, защото имаше проблем с мястото, където трябваше да спи…, разбира се че я приютихме при нас! Знаете, колкото повече, толкова по-добре!

С това приключи ден едно, но приключенията тепърва започваха.

Както и ден втори, който започна доста рано, защото трябваше да хванем метро за три спирки, след което да си хванем автобус до долната станция на лифта, който щеше да ни качи на хижа Алеко. Само искам да си ни представите в осем сутринта, във вторник, с пълно бойно снаряжение – ски екипи, шапки, каски и в метрото. Много яко беше! Не, че ни пукаше, отивахме да караме ски и сноуборд! Срещата ни с другите другарчета беше на лифта в 9ч. Успяхме всички навреме и БАМ:

1.     Лифта не отвори.

2.     Точно така, правилно прочетохте. Просто лифта не отвори този ден и като цяло през целия ни престой, защото имаше много силен вятър.

3.     Ами, да ви кажа, когато няма лифт и не разполагате с кола, автобусът ви остава като вариант. Проблемът е, че той минава три пъти на ден. И се хваща от другия край на града. Т. – нашият магьосник, успя да намери таски, което a) нямаше да ни вземе, колкото на германци от Златни Пясъци до Варна и б) ами да води разговор с шофьора през целия път нагоре някакви си четиридесет минути с завои в планината. Беше приключение!

(В очакване на таксито)

Но хей, успяхме! Качихме се!

Тук е момента, в който искам да ви обясня набързо кой на какво ниво е с в карането на ски, защото е важно за историята по-нататък. Аз до този момент бях карала три пъти все на зелени писти. (Пистите по сложност са – зелени, за начинаещи, сини – за понаучили се вече, червени – за напреднали и черни – за професионалисти). С. беше карала веднъж – на зелена и после на червена писта. Ж. беше карала веднъж, като дете и имаше нужда да започне отначало с обяснения и всичко. Момчетата от своя страна, бяха доста по напреднали – Т. спокойно си кара по червени писти, а Н. и по черни. Та, всички си взехме ски, само Н. реши да пробва със сноуборд.

И ето ни, стъпили на ските, купили си карти за влековете, а вятърът си вее и не спира. След кратък урок за Ж., ами Т. ни предложи да се спуснем по червената писта. ( Важно уточнение, че в този ден работеха три сини, червената писта и общо взето това е. Като не броя зелената писта, която си е пътека, пресичаща ги перпендикулярно в горната им част). Та Ж. остана близо до хижата, а ние, решихме че ще караме по червената писта.

Та вместо от зелената пътечка, по едно пътче излизаме на пистата. Ами,огромна е, първо. А, наклонът… е много наклонен. Така де, достраша ме. Но се сетих, тати ми е казвал, че мога да пускам коя да е писта хоризонтално – от единия – до другия край и така. Така и започваме – момчетата тръгват от дясно – наляво, след това правят леко спускане и пак са вдясно. С. стига до лявата част, наглася ските и пада надолу. Т. успява да я спре, а аз през това време вече, съм стигнала до лявата част, където беше тя и съм се убедила, че няма да я пусна тази писта. Просто ще се убия и ме е адски страх. Решавам да си събуя ските, да си ги метна на рамо и да се върна отново в дясно. Колко му е – да прекося пистата хоризонтално! Разбира се, на около втората крачка се хлъзвам и както обичам да разказвам тази история: краката ми са във въздуха, аз съм по гръб, щеки и ски летят и аз просто падам и пищя. Мозъкът не преви връзка с крайниците или с каквото и да е.

Т. ме хваща и мен и ме избутва в лявата част в дълбокия сняг, около пистата. Дава ми щеките и ми казва, до се качвам нагоре и да си събера ските, а те ще пуснат пистата и ще дойдат после да ми помогнат, ако не съм се справила.

Снегът там, където съм е дълбок до кръста на места. Но проблема е вятърът, който не позволява да се изправиш прав. Подпирам се на щеките, хващам се за случайни, щастливи клончета и драпам нагоре. А, същевременно чакам някой да пусне пистата, за да го помоля да ми подаде ските, които са централно на нея и не виждам как ще си ги взема сама.

След известно време, един скиор се спуска и аз му махам възторжено. Той ми казва, че тази писта не е за мен. Потвърждавам. Казва ми също, че и лифта към нея ще затвори скоро. Не, че мен ме топли това, така или иначе няма да я спусна. Помага ми, като ми събира и дава ските и ми казва, че зелената пътечка е на няколко осветителни стълба разстояние. Звучи, страхотно, но ските тежат и честно казано малко се паникьосвам. Звъня на моите хора по пистата, обхвата ми бяга, а те не вдигат. Звъня на Ж. – същата работа. Реве ми се. Сякаш това изкачване няма край. Но, знаете ли – по някакъв чист късмет имам мобилни данни и успявам да намеря номера на хората от лифта към пистата.

Звъня им, три пъти им обяснявам къде съм и цялата ситуация. Жената търпеливо ми казва, че изобщо не може да ме разбере къде съм и предлага да звъни на спасител. Тогава се обажда достойнството и съзнанието ми на възрастен, които просто виждат бъдещото конско и любезно и казвам, че ще пробвам още веднъж да се свържа с моите приятели.

(Просто Витоша)

Даже, те ми звънват и ми казват, ами да викам помощ. Защото и те, катерят пистата, но още по-отдолу. Звъня на Ж., която ми казва, че се е прибрала в ски гардероба. Умно решение, при положение, че ски групите, си тръгват. Значи положението е кофти. Е, вече го удрям на сълзи. Но, продължавам да драпам, вече имам мисия, има хора, които са в по-гадно положение от моето. И са мои хора.

Лъчът-светлина, надежда или както още искайте го наричайте са две деца, със светлоотразителни жилетки, които спокойно си ходят над мен. Което значи, че съм близо до зелената писта. Събирам сили и успявам да се изкача до нея и после бързо към ски-гардероба! Междувременно, С. и Т. също се изкачват, но ПРОБЛЕМ, Н. не е с тях. Паникьосвам се, честно, защото знам, че той няма телефон и е сам, а в главата ми започват да се сформират сценарии какво може да се случва в момента.

Тръгвам обратно към червената пистата и някъде поп пътя се срещам с Н., Слава Богу нищо му няма! Отиваме да посрещнем С. и Т., накрая успяваме всички да се съберем и сядаме да пием чай и да обсъдим събитията. Доста уплаха, стрес, малко сълзи, но все пак всички сме добре. Определено после ще го разказваме с усмивки на лицата. След хапване и подгряване с по няколко чая, се разделяме отново, с като С. и Т., отиват да пробват една от сините писти. А ние с Н. се спускаме по едно склонче, което същност е края на една червена писта, така че извода е, че все пак съм се спускала и по червена писта не само съм падала по нея.

Хващаме си последния автобус, който ни сваля до мол Парадайс. Следва още час пътуване с метрото и след два часа сме общо сме си до хотела. Следват, баня, почивка и разходка до друг мол, за да си напазарим за вечеря.

Ден втори – край.

Следва продължение…