Blogmas 25' / Ден 9 – Bludfest 2025

Здравейте! Как сте?

Днес ще се върнем към февруари, когато Вичи си помечта да отиде на Блъдфест 2025 (второ издание), нооо как?

Милтън Кийнс и Блечли се оказаха спокойни градчета, с прекрасно уреден градски транспорт (мили шофьори, достъпна система) и след един успешно избегнат опит за измама с място за настаняване и една нервна криза по-късно се озовах в българската столица, откъдето излетях в посока Лутън!

Щастливо си използвах паспорта, изчаках неземно дълга опашка (скенер срещу Вичи 1:0) и най-накрая влязох в Кралството!

Последва возене в двуетажен автобус, спирка за обяд (да се чете Макдоналдс) и настаняване в къща, в която имах прекрасна стая – само за мен и почти наводнена баня (пак аз). 

Слънце и дъжд се редуваха, но въоръжена с жесток аутфит, дъждобран и литър и половина вода прекрачих прага на Блъдфест!

Оле мале, приказка!

Дом и екипът му бяха сътворили магично пространство с две огромни сцени (звукоизолирани една от друга), място за отдих и почивка, музейни експозиции и творческа арена. Най-силно впечатление ми направи колко е ДОСТЪПНО цялото пространство, състоящо се от поляна с хълмче в центъра (в чийто кратер беше разположена главната сцена)! Деца, хора с ограничена подвижност и слънчеви такива, всички се чувстваха добре, защото организацията беше перфектна – имаше място и (безплатна) вода.

Вичи и Руми бяха видели Chase Atlantic в Кьолн на връх Великден, но това не ми попречи да мечтая да ги чуя отново на живо! И ето ме на Блъдфест! 

Двете ми любими Н-та от университета ме запознаха с дискографията на Blackbear и за мен беше истински късмет да го гледам при завръщането му на сцена след близо 3 годишна борба със своите демони!

Любимите ми австралийци тук, летяха по сцената и смело мога да кажа, че с кеф скачах, пищях и пях любимите си текстове, които не веднъж ми оправяха настроението през годината! 

Yungblud е артист, който следя от години, чувайки дрезгавия му ангелски тембър и бягайки надолу по онзи хълм, беше всичко!

Въпреки че на следващия ден едва не умрях в Лондон (поне се возих на онези червени автобуси!) и реших, че е крайно време да си сменя работата и посоката… смело и до днес твърдя, че Bludfest трябва да се преживее, поне веднъж!

Не само заради листа с артистите, а заради свободата!

Дори и после да ви се наложи да вървите по горски, междуградски път, за да стигнете до къщата…

Ами, мерси че се заведох!

До скоро!

oh, Wien!

        Take me back to Vienna!

I could never be tired walking kilometers around beautiful old buildings!

Seeing The Cathedral, using the metro and the night buses!

Seeing the lights of Prater!

Eating packed salads, dancing on reggaeton!

Visiting museums, paintings and art!

Let's pack the backpacks and fly to Vienna!

Comin?

24h в Белград!

 

        Планът изниква в главата ми за минути. после оставя да проверя всичко и да си кажа отивам!

Намирам си компания, някой път ще ми се наложи и сама, но тук си имах другарче! 

Имахме проблеми с автобусите, не ни устройваха датите. Но намерихме друг вариант – София-Ниш-Белград. 

Моето пътуване започна от Варна.

В Ниш валя дъжд. В Белград също. Имаше хаос, покрай автобусите, но знаете, с питане се стига навсякъде!

Апартаментът беше прекрасен! И после дойдоха лошите новини. Когато очакваш нещо ужасно силно, просто си мислиш, че ще се отвори дупка в земята и ще те погълне. За съжаление или не, нещата не стават така! 

Затова след много нерви и сълзи се събрахме и отидохме да опознаем сръбската столица!

Първа спирка – книжарница, разбира се!

Последва обиколка из централните улички и посещение на Народний Музей – смесица между история, архитектура и изкуство! Какво повече му трябва на човек? 

Храната в Сърбия е 11/10! Последва жива музика, бира и много дружелюбни хора, които наистина се радваха, като им казвахме, че сме от България! 

Хората в Белград, определено ми допаднаха – мили и учтиви!

Нощна разходка, светлинки, бар. 

На следваща сутрин валеше порой. 

Това не ме спря да отида до реката! Или после да се разходим до Св. Сава. Когато вали всеки град придобива различна атмосфера. Ритъмът се забавя и всичко се пречиства. Харесах дъждовен Белград! Въпреки разочарованието!

Последва ужасно дълго пътуване до Родината. Около 15 часово. Заслужаваше ли си? Да. Мина ли по план? Не. Бих ли отишла, ако знаех? Да. Защото пътуването е живот!!!

O, Београд! (Волим те, али мрзим те, мало!)

"Момичето, което мразеше Манчестър"

           

           Чувам стичащи се капки вода. И някак си се успокоявам. Каквото и да се случи оттук нататък изпълнила съм целта си. 

Някой грубо маха превръзката от лицето ми и виждам самотна светлина, която изгаря очите ми. Подушвам въздуха, за да потвърдя подозренията си. Намирам се някъде под земята. Дишам шумно, защото не ми достига кислород, след като адреналинът е напуснал тялото ми.

– Манчестър гори – чувам ясно думите, произнесени с отчетлив британски акцент от мъж нахлупил шапка върху лицето си, чиято възраст не мога да определя. Възможно е да е на моите години или два пъти на по-толкова. 

Той се приближава към мен. Не се старае да скрие лицето си. А и аз нямам много какво да направя. 

– Защо? – пита ме, а аз потръпвам. Студено ми е и съм гладна. Последно ядох преди два изгрева. Макар че не знам дали ще доживея до вторият!

– Града ли мразиш или хората? – продължава той, докато обикаля в полукръг около мен. Гърбът ми опира до студената каменна стена. Не правя опити да избягам, нито да отговоря. 

Истината е, че винаги съм ненавиждала Манчестър. С цялото си сърце, още от много малка. Относно хората, не съм видяла нищо хубаво. 

– Ами той? – мъжът с шапката ми подхвърля къс хартия, който и двамата наблюдаваме как бавно се спуска на земята. 

Оказва се стара фотография, която познавам отлично. Момичето на нея съм самата аз. А момчето е един от най-прекрасните хора, които познавам, отнет ми отново от този проклет град! 

Усещам порив за повръщане, но от устата ми излиза само жлъчка. И тогава идва смеха. Да, луда съм. Поне така казват, тези, които си мислят, че ме познават. Малко са онези, които наистина могат да се похвалят с това! Мразя Манчестър с цялата си душа! 

И това е една от причините, поради, които взех това решение. Защото тази нощ градът гори и виновникът съм аз. 

Смея се с глас, диво и без страх. Защото вече преминах през най-лошото. Какво повече може да ми се случи? Да умра в тази забравена от Бога дупка? Ще бъда просто поредният труп, който ще изплува някъде по Мърси. Никой няма да ме търси! Това не би трябвало да ме натъжава, но въпреки това усещам сълзи, които се стичат по бузите ми. 

Мъжът се приближава до мен. Мирише на уиски и това вече ме ядосва. Но единственото нещо, което правя след като усещам кръвта отново да тече във вените ми, след като той прерязва въжетата, с които са вързани китките ми е да се опитам да срещна очите му. 

– Защо? – изграчвам, когато той ми обръща гръб и започва да се губи в тъмнината.

Разбира се, отговор не получавам, затова си давам цяла минута, за да се успокоя достатъчно, за да напусна тази дупка. Явно Съдбата ми е предопределила значима роля в този Вселенски театър. 

Краката ми летят към светлината в края на тунела. Каква красива метафора! Не лош край, нали?

Ma mi fai sentire vivo

Ogni volta che respiro

Il tuo sapore è l'eco del mio dolore

Ma se mi fai sentire vivo

Ogni volta che respiro

Fino a rendermi uno schiavo

Di un ricordo che è un passato

Вичи + футбол!

   

         Здравейте! Как сте?

Днес ще си говорим за футбол! 

Близо месец след финала на Световното първенство в Катар, където Меси най-сетне вдигна световната купа в луд мач срещу Гризман, Мбапе и компания аз продължавам да се влюбвам в този величествен спорт и в отбори и футболисти…

Но нека започнем от самото начало. Евро 2012. Или още по-рано, колко много мачове съм изгледала, заедно с дядовците ми, фенове на Черно море, Спартак Варна и Манчестър Юнайтед, (оттогава недолюбва Даволите!)

Но сърцето ми запрепуска лудо през лятото на 2010 г., по-време на финала между Испания и Нидерландия. Тогава просто избрах да викам за по-слънчевата страна, може би и знамето и ми хареса повече! Та Испания победи след гол в продълженията – дело на Андрес Иниеста и ставаха Световен шампион за първи път! (Това си е нещо голямо, но не съм го осъзнавала по това време…)

Евро 2012 – повратната за мен точка. Едно от най-любимите ми лета, когато заедно с приятелите ми ритахме футбол на близката площадка и подкрепяхме различните отбори, които играеха в Полша и Украйна. Имаше фенове на Англия, Франция и Германия, но превес вземаше Испания, и аз се зарибих. Луд финал срещу Италия, които ми предстои да обикна след близо десетилетие, но тогава всичко в мен крещеше Испания. Фернандо Торес – любимият ми футболист! Тогава играч на Челси – любимият ми отбор!

Започнах да следя клубен футбол. Освен Хлапето, обожавах и Оскар Ембоаба, Лукас Пиазон и Рикардо Кака. Братовчедка ми беше луд фен на Кристиано Роналдо, Давид Луиз и разбира се Реал Мадрид. (още един не любим отбор!)

Май 2013 – казвам ви честно, за малко да кандидатствам в гимназия с немски, заради Борусия Дортмунд! Абсолютно блестящ отбор по това време, в който се влюбих. Триото Ройс-Гьотце-Левандовски! От, които само Марко Ройс остана в Борусия. (После как да харесвам Байерн Мюнхен!)

Както и да е… Торес премина в Милан, малко ми бяха симпатични! Все пак Милано. После и в Атлетико Мадрид, които не обичах твърде много, защото напукаха Челси с 4:1, но пък вече си харесвах Антоан Гризман. (По това време блесна и Хамес Родригес, който за мое съжаление пое към испанската Столица и Бернабео…)

А и да не забравяме триумфа на Германия (все пак Марко и Марио са германци, на Световното през 2014!)

Виках и все още викам за Лудогорец от българските отбори!

Та Евро 2016 - голямата ми болка. Португалия с контузеният Кристиано Роналдо, който харесвам като човек, но не и като футболист спечелиха насред Париж и срещу Франция! Голям рев ударих. 

Но пък франсетета спечелиха Световното през 2018 и така симпатичните ми белгийци (с братята Азар) станаха трети. А финала с Хърватия! Истинска приказка!

Евро 2020(1), тогава видях отбора на Италия и си казах, мамка му, този отбор има потенциала да е финалист! Познайте и за кого виках! А и колко ревах на полуфинала им срещу Испания! И познах частично, защото Италия станаха Европейски шампиони. Николо Барела – новата ми любов, играч на Интер, ами познайте за кой от двата италиански гранда ще викам утре! ;)

Дойде и вече миналогодишното Световно първенство. Усещах и виждах една попроменена Испания, пълна с млади таланти, които блестят и са готови за победа! Гави играе с номер 9 - този на Торес. А в отбора има и друг с тази фамилия! И тия пусти дузпи срещу Мароко – сензацията на Мондиала!  След като преживях загубата на ⅛ финалите нямах много претенции, кой от четирите отбори стигнали до полуфиналите ще спечели. И все пак се радвам от крайния резултат! Лео заслужава! 

Къде съм сега? Все още си подкрепям Челси и Борусия Дортмунд – винаги ще го правя. Дали ме притеснява факта, че играят един срещу друг в осмина финалите? Поне единият ще се класира! С това се утешавам! Сега искам Челси да издрапат от дупката и да се развилнеят из Англия! 

А до тогава ще следя Барселона! Винаги съм ги предпочитала пред Реал Мадрид! А Гави и Педри са ми просто новите любимци! нищо по-малко! 

И чашата на Барселона подарена ми от маминка ми, преди сумати години, най-сетне намира предназначение!

Обичайте играта! Подкрепяйте отборите си! Не мразете! Най-малкото, защото не можете да бягате 90+ минути. 

До скоро! 

А кои отбори подкрепяте вие?

Четири забележителности в Антверпен, Белгия

Здравейте! Как сте?

Ноември е тук и затова директно ви пренасям в Северна Белгия, където ще ви разкажа малко повече за четири културни обекта, които си заслужава да посетите, ако имате свободен ден в втория по големина град в страната. 

Централната гара

Определено си заслужава дори само да разгледате това инжинерно творение, което си работи и до днес. Изящна фасада, като от декор от стар филм. Независимо дали вашето пътуване тепърва започва или казвате "довиждане" на Антверпен, отделете си минутка да се потопите в атмосферата и.

Бонус: най-вкусните вафли в града, по мое скромно мнение са разположени там. :)

Къщата на Рубенс

Белгийският художник, известен по цял свят с живите си картини, също така е бил и колекционер на изкуството. Затова и днес можете да видите редица картини на други именити художници по онова време, част от личната му колекция. Благодарение на аудио гайда, който получавате при влизане си в музея, ще се потопите в света на барока и ще научите повече за живота на фламандеца. 

Катедралата Света Богородица

Готическата катедрала, спокойно си съперничи с Дуомо ди Милано. Отвътре е изпълнена със стъклописи, статуи и картини, дело на самия Петер Паул Рубенс и компания. Изключително място, където духовното и материалното се срещат и обединяват. 

Замъкът Hett Steen

Намира се на брега на река Шелда и представлява внушителна средновековна крепост, от която се разкрива гледка към целия град. На входа и се намира статуя на Lange Wapper - фолклорен герой, гигант, за който се носят различни предания. В замъка днес се организират различни изложби и събития, които също можете да посетите. 

А кое е вашето любимо място в Града на Диамантите? 

БГ любимци (юли-август '22)

 

Здравейте!

Днес ще си говорим за българското изкуство. От много време насам искам да напиша подобен пост и може и да се превърне в месечна поредица.

Литература: “Змей Закрилник” от Симона Панова е истинска находка, като започнем от прекрасната корица! Ако ви се чете за предания и легенди, за лятото и свободата, за порастването и отговорностите е в тази история има от всичко това и действието се развива на брега на Дунава във Видин. Ще се запознаете с не кого да е, а със самата  (Баба) Вида!

Музика: Спални Места са групата, чиито песни въртя от месец и ги обожавам. Поп-пънк на български, свежи и готини! А утре турнето им продължава във Варна (Йей) от 19ч., а после са и в Добрич.

Подкрепете родната музика. Има доста талантливи хора!

Кино: Революция Z – класика от годините ми преди и в началото на гимназията! Ами въртят го по BTV Cinema, има го и в Youtube. Тийнейджъри, училище, любов, секс и музика. Емоции и много смисъл.

Това са моите любимци напоследък! А вашите?

Отидете на цирк!

Здравейте! Каня Ви на цирк!
Защо ли? Защото:

a) Изкуството трябва да се подкрепя!

б) Забавно е!

в) За да пречистите ума си от мрачни мисли

Цирк Ориент гостува в родният ми град – Варна до 12-ти Юни, а представленията са в делничните дни от 19:00 ч., а уикендите от 17:00 ч.

Днес истински се забавлявах и съм благодарна, че отново се потопих в магията на цирковото изкуство: прекрасни животни: Ара, камили…, невероятни акробати и артисти-балансьори, и разбира се - любимите ми клоуни, които ме разсмяха почти да сълзи!

Когато посещавам цирк, винаги се връщам към щастливи спомени от детството. Миризма на пресни пуканки, захар по зъбите, светлини и много радващи се хора! Какво по хубаво?

Така че, какво чакате? Хващайте най-близкото другарче и си подарете доза ендорфин¹. А защо не и балон-кученце?²

 

 

1 – хормон на щастието

2 – просто уточнявам, че нямам снимки от самото представление, защото имаше табела да не се снима. Но ви гарантирам, заслужава си!

 

До скоро!

30 часа в Прага

Здравейте! Как сте?

Аз боря настинка и последна сесия в университета. Но пътувах до преди ден. Но, днес ще ви разходя до Прага. Мечтана, почти отидохме с приятелка, но пуст ковид и мерки…, но пък си бях набелязалацял списък с места, които да посетим. Е, трябваше да го редуцирам, защото имахме ден и половина.

Летяхме директно от Варна. После се возихме в автобусче и бум, ето ни в сърцето на Чехия. Прага е ужасно чаровен град – река Вълтава, мостовете, уличките, Пражки Храд отгоре и програмата беше пълна.

Първата ни спирка беше Музеят на Салвадор Дали – Енигма. Видяхме репродукции на неговите творби и някой друг оригинал. Изкуството му е доста абстрактно и някои скици останаха неразбираеми за мен, но се намерих в някои творби. После посетихме Музеят на Сетивата – подобен на Музеят на Илюзиите в София. Беше готино преживяване, но съм посещавала и по-мащабни експозиции.

На следващата сутрин трябваше да видим Музеят на Шоколада, но имахме разногласия, затова го оставихме за друг път и влязохме право в сърцето на Старе Място – Часовниковата кула на Градския площад. На всеки кръгъл час се сменят фигурки, докато часовникът бие и си е нещо, което непременно трябва да видите с очите си! Полюбувахме се на катедралите и сградите и поехме по Карловия мост. Огромни статуи, на няколко метра една от друга, художници, рисуващи града и много туристи, които се снимаха с Пражки Храд и Св. Вит – извисяващи се на хълма от другата страна на моста. Посетихме замъка с цялата му прелест, Катедралата – в готически стил, нещо огромно и невероятно, минахме по Златната уличка, пълна със занаятчийски работилнички и спряхме да хапнем нещо традиционно, чешко. Пихме бира, а аз ядох тези картофени кнедли с два вида зеле и месо.

Следващата ни спирка беше Главата на Франц Кафка – огромно произведение, което на всеки 15 мин се завърта. Гвоздеят в дневната ни програма беше Музеят на Стоманените фигури, където ще видите любимите ви герои и изпълнители, направеди от детайли и части, болчета и гайки, изпипани до съвършенство!

После си взехме куфарите и хванахме нощния влак в Посока Краков и изпълняването на една моя мечта, на две години.

До скоро, приятели!

Споделете ми, какво ви е харесало в Чешката столица, ако сте я посещавали?

По италиански!

 

Италия! Влюбваш се в нея… още преди да усетиш лимоните, преди да видиш зеленината на върха на стъклените сгради, преди да спреш да послушаш музиката и песента на уличния музикант, който един ден ще пробие на световната сцена. Всъщност ти трябва съвсем малко, може би да стъпиш на твърда земя и да погледнеш знамето, гордо веещо се от някой покрив и да чуеш италианска реч.

А, когато процесът е финализиран, ами карай го по италиански!

Говори! Езикът е толкова красив, мелодичен и така нататък до залеза и отвъд. А и една горда нация не признава английския, сиреч световния език. Ще откриеш хора, които го говорят по-добре от теб самия, но ще срещнеш и такива, които ще се опитат да ти помогнат чрез родни слова. И това прави приключението още по-прекрасно.

Поискай помощ – било то за посоката, нужда от сешоар или каквото ти хрумне. Културата влияе, възпитанието – също. Ще получиш помощ. Плюс история как един дядо учтиво ми обясни, че автобуса не спира на моята спирка, без да съм питала.

Стил, darling. Анцузите са удобни, но риза и сако/палто – класика. Червило и широка усмивка. Не прекалено вдигната глава, но с поглед към пицата, така де, целта.

Храна за душата. Изкуството. Навсякъде, по всяко време. Никога няма да съм видяла достатъчно, но пък ще съм усетила…

Италия е като мечтаната целувка, която се случва само в главите ни – достатъчна, но необходима, възможно по-често.

Ciao!