вторник, 28 февруари 2017 г.

Britt Marie was here - Ревю

My first book review - Britt Marie was here


Здравейте! Това е първото ми книжно ревю - на една чудесна книга, написана от един ужасно талантлив шведски блогър.

“Брит-Мари беше тук”
Автор: Фредрик Бакман




Това е книга за несбъднатите мечти, за започването отначало и за футбола, който сплотява хората!
Книга, която не можах да преглътна първия път. Тогава я оставих на 1/3-та. И Реших че тази книга на Бакман е провал.
Радвам се че и дадох втори шанс. Или тя на мен!
Може би защото я прочетох през зимата. Когато имах нужда нещо да стопли душата ми!
Брит-Мари е на 63 и няма предразсъдъци. Тя подрежда приборите винаги в един и същи ред: вилици, ножове, лъжици. Чисти с Фискин, а в краен случай, (при неговата липса), с бикарбонат.
Обича балконските си растения. Обича и Кент.
След 40 години в големия град, тя напуска всичко познато и се озовава в крайпътното градче Борг. След края на финансовата криза там са останали само една пицария, много табели – Продава се! и футбола. Брит-Мари започва своята първа истинска работа в Развлекателният център. И ненадейно става футболен треньор на месните хлапета. Тогава животът и започва!

"Защото за пръв път от много време някой казва на Брит-Мари, че е важно тя да бъде някъде.

Футболът е странна игра в това отношение. Защото не моли да бъде обичан."

Тук слагам едно но”, защото предпочитам да премина тази част.
В книгите на Бакман има тенденция някой да умира.
Не не е Брит-Мари. Но въпреки това е тежко…

Нека да ви разкажа за Сами.
Сами който се грижи за Вега, която е ядосана, а всъщност е разтроена и Омар, който е разтроен, а всъщност е ядосан. Виждаме тяхното израстване. Сами, който им е и брат, и баща и майка. Защото баща им е бил чудовище, което Сами и Мангус са успели да изгонят.
И защото майка им е загинала…
Сами, който пие и пуши, но подрежда приборите в кутията за прибори правилно и би се радвал някой да му каже че вечерята му е харесала.
Сами, чиито най-добър приятел е агресивен, но принципен млад мъж.
Сами, който е роден по време на Световно Първенство и който търчи по трибуната разперил ръце като самолет.
Сами, който мечтае и се грижи да осигури едно по-добро бъдеще за братчето и сестричката си, защото знае че няма кой друг да го направи.
Сами, който знае че Брит-Мари няма да го предаде.
Сами, който винаги се намесва…
Няма до продължа, ще ви оставя сами да си изберете любим герой.
Много харесвам също и Вега, Омар, Пирaта, Макс. А също и Свен – симпатичният полицай и Никоя, която не винаги е в трезво състояние. А също и за момичето от Агенцията по заетоста.
                     
Брит-Мари беше туке забавна и разтърсваща.
Макар и да е от типа книги, в които поне в началото не се случва нищо. А след това, не можеш да си отлепиш носа от книгата!
Поредната книга, която препоръчвам на Фредрик Бакман!
Благодаря на издателство Сиела, че я споделиха с нас! J




Завършвам с цитата, с който започва книгата. 

"Хората обичат футбола, защото това е инстинктивна игра. Ако вървиш по улицата и към тебе се затъркаля футболна топка, ще я ритнеш. Поради същата причина се влюбваме - просто защото не знаем как да не го правим."

Доскоро!