Равносметки

Имало едно време момиче, което мечтаело да отиде на един от онези огромни музикални фестивали. И го направило. Музика, светлинки, емоция! 

То вярвало във Вселената и Вселената сбъдвала. Както и момичето. Мечтаело, повече от година за някой прекрасен и далечен. И после го прегърнало. Два пъти. Нещата не станали както във фенфикшъните, направило това, което усетило. И продължило да вярва и обича. 

О, в обичането била адски добра. И в мисленето. Дотам, че понякога искала да избяга от главата си, от мислите си, от всичко познато, търсейки… нещо. 

Осъзнала, че взема решенията със сърце и въобще не се колебаела, когато било правилното. Вярвала на инстинктите си. И в хората. Някои я разочаровали, но тя продължавала да ги обича и да действа с доброта.

На един концерт изпила известно количество вино и после си представяла нечии устни. Глупаво, не били онези…

Търсела, избирала. Писала рискови съобщения, общувала с ограничени хора, но себе си и щастлива била само с правилните. Радвала се, че избира мъдро.

Не можела да живее без музика, искала да изхвърли целия свят побиращ се в екрана и да хване самолет нанякъде. Защото светът е огромен и прекрасен!

Снимала залези, рисувала, пишела, пътувала, пеела любимите си песни пълно гърло и чакала плануваното и планувала чаканото…

Равносметката е едно прекрасно лято, пълно с емоции и ред на нова страница от дъската, която не е дъска.

До скоро!

United By Music // Eurovision 2024

          Welkom in Europa… 

Eurovision 2024 is history! We chose a new winner, I am extremely happy with our choice! Nemo broke the code, also the trophy and I hope will begin a new era at this beautiful musical contest!

Good job, Europe (Australia, Armenia, Azerbaijan and Georgia) and all of you who voted! Also thank you dear national juries! <3

Spread the love and peace! That is the most important message! No matter the gender, it's important to be a good person! No to the wars!

My fav photo of them! The smile, the witch crown and the broken trophy!  

Здравейте! как сте? 

Евровизия 2024 е история и то каква! Допусната беше до участие държава, която извършва геноцид, а друга, с възможно най-обединяващата песен, каквото е и мотото на конкурса (Обединени от музиката) беше дисквалифицирана, заради просто движение! Двойните стандарти преобладаваха, правомощия за снимане и разпространение на материали бяха престъпвани!

И все пак, тази Евровизия ни показа, че можем да бъдем обединени! Благодарна съм на всички артисти – минали и настоящи, които показаха ясна позиция, на всички национални журита и коментатори! Може в ютюб да бъде променян звука, но истината излезе и знаехме как реагира наистина публиката при неправда!

Евровизия е мечта за всеки артист! Някои не успяха да я изживеят, но благодарение на общите ни усилия, кодът беше счупен! Както и трофеят между другото… какво по-символично начало на една нова ера, защото дори и мащабен песенен конкурс като Евровизия се нуждае от промени и еволюция! 

Снощи Европа и останалият свят се произнесоха:

НЕ на войните!

ЛЮБОВ и МИР!

А моите любими песни идват от Нидерландия, Хърватия, Щвейцария, Швеция, Словения, Литва, Германия, Великобритания, Франция, Ирландия, Италия, Австрия и Чехия!

Зайци танцуват с Дракони!

Добре дошли в Годината на Дракона! Пожелавам сила, хъс и много енергия!

А, аз обожавам изминалите малко повече от дванадесет календарни месеца! Зайче, според китайският хороскоп, имах прекрасна година! 

Привличаш! Това е истината!

Вдъхновение, любов, хората около теб! Благодарна съм, безкрайно на близките ми и всички, пред се чувствам добре в собствената си кожа! Останалите, ами бъдете щастливи, искрено ви го желая!

Бурна пролет, безкрайно лято, където нощите и дните се сливаха, есен на мечтите и зима, на сбъдването им! Промяната трябва да се случва, независимо дали моментално или с бавни стъпки! Движим се, нанякъде…, макар и не винаги да е ясно накъде!

Творим, снимаме залези и посрещаме изгреви! Смеем се с глас, танцуваме бясно! Плачем за някого, или защото просто ни се плаче! Изкачваме планини, ежедневно! И после пращаме гласови до другия край на света, в които казваме: Направих го! 

Музика в сърцата ни, звезди в очите! Целувки, които ще помним!

Самолети, автобуси и крачки, крачки, крачки!

Поеми си дъх… дълбоко! И просто се пусни! Защото привличаш, точно това, което заслужаваш!

étape

Май че накрая остават спомените. Когато сме се смяли с глас. Взели сме наглед безумно решение и се е получило – по някакъв начин. Пътували сме, направили сме си снимки, които ще намерим след години и гледаме с умиление. Всичко ще бъде наред. И това е вярно. Просто трябва да вярваме достатъчно. Да приемаме възможностите и да не съжаляваме за миналото, нали? 

Ще започна отначало. 

Музика. Бас. И глас, който потрепва. Гали душата и сърцето заздравява. 

Усмивки и гласови съобщения по всяко време. Ден и нощ. Въртележка и шанс!

Януари, благодаря за уроците!

Здравей, февруари!

Пет градуса северно, седемдесет и два на изток // Авторско

Събуждам се и си поемам дълбоко дъх. Нощният въздух навлиза през процепа на притворената врата. Босите ми крака докосват дървените дъски на пода и с няколко бързи движения се изхлузвам от топлия хамак. Намятам жилетка върху банския, с който съм заспала и тихо напускам бунгалото. Приглушените светлини на лампите осветяват стъпалата по пътя към плажа. Слизам, държейки се за парапета и се разсмивам с глас, когато докосвам пясъка. Но океана е това, което ме влече. 

Сиянието е нереално.

– Сякаш сънуваме наяве – познавам плътния глас на Кейлъб, чиято руса коса е мокра. – И ти ли не можеш да спиш? 

– Най-прекрасният сън! – отвръщам и оглеждам изваяното му тяло, по което се стичат капчици вода. 

– Тогава нека да сънуваме, заедно! – покана ли предложение, не се оставям в празни мисли и тялото ми намира неговото, сякаш с магнит. 

Устните ни рисуват, а ръцете ни чертаят съзвездия. 

По-късно, лежим един до друг с лице към небосклона. 

– Липсва ли ти? – питам ненадейно, опиянена от гледката на блестящия океан, който се шири в краката ни. 

– Понякога се питам, какво би станало, ако не бях взел онази раница и не бях събрал нещата си. Нямаше да стигна до тук и да срещна толкова много хора, които заместват тези… – прави кратка пауза. Дом е трудна дума.  – … по чиито пътища не продължих. 

– Утре- – прошепвам, но Кейлъб ме спира, като поставя пръст пред лицето ми. 

– Живей за днес, Дейзи – усмивката му е прекрасна. Малко тъжна, но прекрасна. 

На развиделяване се разделяме пред моето бунгало. Махвам му за сбогом, без да знам, че това наистина е сбогуване. 

Раницата му, отдавна изгубена в определението за цвят, виси на едното му рамо, а от нея се показват няколко листа хартия. Отлично знам, че това са карти. 

Човек трябва да носи карта със себе си. Иначе е много лесно да се изгуби. Без значение дали посоката или самия себе си. 

Когато се събуждам навън пече жарко слънце. Кейлъб е напуснал Ваадху. И на мен не ми остава нищо друго освен да разгърна мисловната ми карта и да продължа Търсенето. 

Край

“Петя на моята Петя” – Просто го гледайте!!!

 

Здравейте! Как сте?

От вчера насам се чудя какво точно да напиша в този пост. Защото имам много какво да кажа за “Петя на моята Петя” – новият български филм чиято премиера беше на 21-ви януари.

Гледах го вчера.

Плаках по време на целия филм. Накрая вече нямах сълзи и просто се усмихвах, вътрешно, защото ми хареса. Не просто хареса – обикнах го! Влюбвам се е красив, звучен глагол, който ще употребя тук. О, влюбчива съм, но тук си е напълно заслужено.

Невероятен. Актьорска игра, музика, сценарий, послание. Всичко.

Предполагам че, дори и да не ви е попадала стихотворение на бургаската поетеса Петя Дубарова, поне сте чували за нея. Този филм е в нейна памет, но определено не е биографичен. Историята разказва за борбата на едно младо момиче срещу системата и още куп други…

“Петя на моята Петя” за мен е най-хубавият български филм, който съм гледала. Не съм най-добрият критерий в това отношение. Но ви каня, горещо, вземете приятел, брат или сестра и дайте шанс на  “Петя на моята Петя”. Може и да се намерите!

 

 

НА ПЕТНАДЕСЕТГОДИШНИТЕ

 

Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,

аз съм толкова млада за пръв път до днес,

несравнима съм с цвят на напъпила вишна.

Нямам плахост и кротост, и сладък финес.

 

 

Нося тъмния чар на червена лъвица,

цяла в пищния хаос на джунгли и дни,

а съм всъщност и морска, и в мойте зеници

властно вдига морето зелени стени.

 

 

Нося синята кръв на жена индианка,

с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.

Вижте, вижте сърцето на моята сянка -

многосърца, стоцветна, различна съм аз,

 

 

а съм само една - и за пръв път съм млада,

като грабната в миг от дървото сълза,

като пламък, изригнал от девствена клада,

 

като лумнала бързо нагоре лоза.

 

 

Ще раста, ще натрупам във себе си дните

и живота във трудния негов синтез,

ала своята сила петнайсетгодишна

ще запазя такава, каквато е днес.

 

Петя Дубарова

 

"На север от сърцето" #5.3 – ФИНАЛ // Авторско

 

Здравейте! Това е финалната част на това зимно приключение започнало с една песен. Надявам се, искрено да ви е харесала историята! Тази част я посвещавам на всички мечтатели и творци! Давайте! ♥

Весела Коледа!

 

5.2.

 

Дейвис

 

В последните години, винаги работя около празниците. Първо вземах задължителните стажове през двете ми години в университета. После се преместих в Аляска и започнах да вземам смени на Коледа и Нова година, за да припечеля допълнителни пари, за да си плащам наема на апартамента, който наистина харесвах. Намира се на петия и последен етаж в една от тези стари кооперации, които не биха те грабнали с нищо, ако ги гледаш отвън. Само, че да гледам света отвън е в пъти по-лошо.

- Ден седми – гласът ми звучи странно в празния апартамент.

Свикнал съм да се оправям сам, но винаги ми се е искало да си имам другарче. Затова и толкова обичам работата в Събуей, цялата шумотевица, динамика, летящи поръчки, деца, искащи по пет соса и спечелените бисквитки.

Направих си грешни заключения и определено не трябваше да каня Конър да живее при мен. И изобщо да му споменавам, колко всъщност го харесвам, още от първия момент, когато го видях на касата, държащ скицник в едната си ръка. Хелън ми вярва безотказно и се съгласи да наема двете колежанчета, за да смогнем да се справим по празниците. И нещата си вървяха чудесно. Докато просто не рискувах в деня на снежната буря.

Човек разсъждава различно в такива моменти. Казва си, че така и така може бурята да ни затрупа, нека просто си кажем нещата, които са ни на сърце.

- Хей, Конър, имаш ли минутка? – той беше огледал масите и беше кимнал.

Махнах на Рос да ни покрие и го поведох към задната част, където се преобличахме, оставяхме си нещата и Хелън понякога плачеше, когато се скарваха със съпруга си за глупости.

- Добре ли си, Дейвис? – Конър не беше първият човек, който ми задаваше този въпрос през този ден.

- Да – прекарах пръсти през косата си, но веднага прибрах ръката си. Сега или никога, Дейвис! – Мислех си, дали би искал да се преместиш при мен? – не изчаках отговора му и продължих развълнувано. – И двамата с Мади имате нужда от пространство, всеки да твори в своята област, а и помагах, когато обзавеждаха апартамента ви и знам, че не е достатъчен за двама души – усмихнах му се и очаквах, ами честно казано очаквах да се хвърли да ме прегърне и да се съгласи.

Конър се разсмя малко нервно и ми отказа.

- Ами, благодаря ти… за поканата, Дейвис – стараеше се да е мил, но нямаше как да пропусна факта, че ушите му почервеняха. – Ние се справяме, наистина. А и не мога просто да оставя, Мади сама, знаеш момиче е и-

- Харесвам те, Конър – просто го казах и той се ококори насреща ми. Трябваше да му обясня преди да го изплаша, защото точно това не исках да направя. – Ти си мил и определено имаш огромен талант, в рисуването и не само! Разбираме се прекрасно, та ми се струва, че-

- И аз те харесвам, Дейвис! Мисля че си страхотен приятел и съм ти благодарен за всичко, която правиш за нас с Мади – не исках да намесваме момичето повече. Тя е супер свястна, но се опитвах да признавам чувства.

- Харесвам те, като повече от приятел, Конър – стиснах палци в юмруци, надявайки се, че не съм оплескал нещата. Разбира се надеждата не се оправда.

- Съжалявам Дейвис, аз не мога… не съм… - това ми беше достатъчно. Избутах го с рамо и единствената ми цел беше да изляза навън. – Не, Дейвис, чакай… - не исках да чуя извинението му и направих най-правилното нещо.

Избягах.

На някакво повърхностно ниво си бях аз, поговорих с Мади и изпратих другото момиче на топло, но вътрешно бях блокирал и замръзнал. Карах на усет и, когато се изхвърчах в канавката и се забих в една огромна пряспа, единствената ми мисъл беше, че бях достигнал успешно на север от сърцето.

Когато се събудих, което не го очаквах, честно казано пред мен стоеше момче на моите години. И Съдбата определено отново си правеше шега с мен, защото той обезателно приличаше ужасно много на Мади.

- Ти се събуди! Ще повикам сестра! – скочи от стола до леглото.

- Навън има снежна буря, вероятно персонала има по-спешни случаи от мен – казвах проверявайки тялото си за наранявания. Открих изкълчен крак и няколко натъртвания. – Междудругото аз съм Дейвис, а ти да не би да си стажант?

- Симон – той ми хвърли неопределен поглед и допълни. – Бурята приключи. До Коледа остават осем, всъщност вече седем дена – каза и излезе от стаята.

Какво. По. Дяволите.

(Иле, БЛАГОДАРЯ ТИ!)

Изписаха ме на следващата сутрин и ми препоръчаха си почивам и да не мърдам от вкъщи. Хелън ми прати десетина сандвича, цветя и картичка, в която ми забраняваше повече да правя подобни неща. Първият човек, който почука на вратата ми се оказа Бъкстън. Разказа ми, че съм се запознал с брата на Мади в болницата и съм прекарал четири дни там. Бил съм в интензивното отделение, докато ме отмразят. Бил съм на границата.

- Конър те измъкна оттам – каза ми Бък и отговори на пороя от въпроси преди да съм ги задал. – Добре е, всички са добре. С Мади се редуваха през трите дни, после Хелън ги повика в Събуей, защото, както знаеш,имаме липса на персонал по празниците. Кристин изкара с настинка две пълни смени и също има нужда от почивка. А ти не си и помисляй да излизаш от вкъщи поне до Коледа!

Исках да изляза само, за да го подразня, но само при вида на снежинките настръхвах.

Симон ми носи прясна храна всеки ден. Заговорихме се и той ми разказа, че с Мади са израснали в приемни семейства. А аз му разказах за моите родители.

- Адвокати са. Строги, но справедливи. Държаха на оценките ми, но не се държаха като семейство. Местехме се от щат в щат, от дело към следващото. Записах право, за да ги накарам да ми обърнат внимание. Макар че, всъщност исках да покажат някаква емоция към мен. После нещата ескалираха, когато  двамата поеха едно и също дело. От двете страни. Напуснах Йейл, разкрих се пред себе си и света, и дойдох тук. Не е голяма драма.

На 23-ти декември, Зоуи се появява с плик с пиле и кивита.

- Конър ми каза, че ги харесваш – тя ми се усмихва топло.

Изненадвам се, че е запомнил и изричам благодарност.

- След час си заминавам към Монтана, искаш ли да ме изпратиш?

- Ами… - искам да и откажа, но това си е чиста доза предизвикателство, затова и се ухилилвам широко и и обещавам след половин час да я чакам на автогарата.

Закъснявам с десет минути, а Зоуи успешно ми е организирала клопка, защото Конър тъкмо я прегръща за довиждане. С гръб към мен е, но спортното синьо яке и шала на райета му стоят изискано, докато аз се чувствам като полярна мечка, попаднала насред пир в пустинята, защото с дебелото, черно, зимно яке изглеждам, облякъл чувал.

- Здравей – казва Конър и оставя разстояние от около две крачки помежду ни.

- Здрасти – отвръщам и облизвам напуканите си устни.

- Как си? – пита той, а автобуса запалва.

- Благодаря ти, че си ме измъкнал… - не довършвам, защото той отлично разбира. Дистанцията е болезнена, но предпочитам да я запазя. Не искам съжалението му. – Дойдох за да изпратя сестра ти – казвам твърдо и помахвам на Зоуи.

- Относно онзи разговор, Дейвис--

- Весела Коледа, Конър! – обръщам му гръб и бавно се насочвам към апартамента ми.

           По едно време един пикап се изравнява с мен.

- Да те метна, че с тази крачка, може да не се прибереш да Бъдни вечер – Бък отвория вратата и аз се настанявам вътре.

В празничната вечер Хелън и дъщерите и ми идват на гости. Заедно правим коледни сладки и пием плодов пунш, безалкохолен. Управителката ме прегръща силно и мушва една бисквитка в джоба ми.

- Чудесата се случват на най-неочакваните места Дейвис! Например в стаята за почивки! Весела Коледа!  – тя ме целува по двете бузи, а момичетата ми благодарят за рисунките на Конър, които го молех да ми рисува от време на време и пазя, залепени по стените из целия апартамент.

Бръквам в джоба си, изваждайки плика с бисквитката, но вътре има лист позната хартия. Разгръщам рисунката, която мислех че съм изхвърлил от яд, но от листа ме гледа бебе-костенурка, която стои на малък остров, а във водата плуват водни лилии. От задната страна има букви.

Разчитам ситния и извит почерк, който никога не бих сбъркал.

 

“Дейвис,

пиша това, надявайки се, да се събудиш миг по-скоро. И когато го направиш, ще ти се накарам и, никога няма съм на смяна, заедно теб. Защото и аз също те харесвам, ужасно много. И, изобщо не бях готов, да е взаимно! Липсваш ми и те, моля за извинение!“

Конър

 

Натиквам рисунката в джоба си и прибягвам, за да си взема якето. Глезенът ми пулсира, но знам че не разполагам с много време. До Коледа остават четиридесет и седем минути. Моля се Рос да ми вдигне телефона.

- Спешно е! – казвам и той идва с мотора си след петнадесет минути.

- Дължиш ми тонове бисквити! – той ми подхвърля ключовете. – Карай внимателно, тъкмо си покрих застраховката!

- Благодаря ти! – изкрещянвам, надвиквайки двигателя и потеглям към дома на Конър и Мади. – Весела Коледа!  

Шест минути преди Коледа паркирам пред сградата.

Четири минути преди настъпването на празника съм изкачил стъпалата до последния етаж и понечвам да почукам, но врата се оказва отворена. Влизам внимателно и заобикалям кухненския плот, където има две отворени консерви с боб и тиган с недоизяден омлет. Спирам пред вратата на спалнята, защото там виждам гледка, която отново стопля сърцето ми.

Конър е кръстосал крака, а в скута му е лаптопа на приятелката му. Пръстите му работят бързо и той си поема рязко дъх преди да спре да пише и се взира напрегнато в екрана. После натиска последен бутон.

Две минути до Коледа, той затваря лаптопа и завива момичето, заспало с работните си дрехи отдругата страна на леглото.

- Весела Коледа, Мади! – целува я по челото и едва тогава ме забелязва.

Прави ми знак и аз се насочвам към кухненския плот. Конър идва след мен, хванал якето си в ръка.

Аз изваждам рисунката от джоба си и му я подавам. Той я поема без да отделя очи от моите и преди някой от двама ни да прецака момента се навеждам към него и го целувам по устните. Той отвръща на целувката ми, а навън забиват камбани.

Коледа е.

 

 

КРАЙ

 

Благодаря Ви, че четете! ♥

 

До скоро!

Студенският (ми) празник // Blogmas 2021-9

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще си поговорим за едно от най-важните студентски събития – Нашият празник, който всяка година отбелязваме на 8-ми декември. Не разбирам хората, които не празнуват абитуриентки бал, защото с него се отбелязва края на един етап от развитието ви. Подобно е и през студентските години, планира се, има емоции, различни, но с цел – изкарали сме още една година, в която сме се развили, взели сме изпити, били те на хартия, онлайн или житейски и продължаваме напред по пътя си. И след като вече съм последна година бакалавър, вече съм изпразнувала четири празника, за които ще ви разкажа в тази публикация. Нека да започваме!

Първият ми студентки празник – когато нещо се случва за първи път, вълнението е огромно. Събрахме се с половината ми колеги на заведение. Беше шумно, не бяхме всички и не ми донесе много. След това отидох да купонясвам с компанията ми и всичко беше наред. На следващата сутрин разбрах, че приятелят ми прави гадости и се разделихме. Беше гадничко.

Вторият ми студентки празник – който, като че ли беше най-хубавият ми. С приятелка ходихме да рисуваме картини и пихме вино. Учителят беше страшно секси, а картината още си я пазя. После хапнахме в любимо заведение, ядох невероятни скариди и купонясвахме в един клуб с гаджето и. Беше интересно, олях се с вино, петната още стоят по панталона, открих, че играя ужасен билярд, но се забавлявах, доста.

Третият ми студентки празник – дълго чоплих из паметта ми и бях убедена, че съм го изкарала в играене на настолни игри, на място, където често ходя. После си прегледах снимките в телефона и си припомних съвсем друга ситуация. Прекарах го вкъщи, по домашни дрехи, с приятелка, която много обичам и семействата ни. Сглобявахме къщичка от джинджифилови бисквити и беше много хубаво. После плаках цяла вечер, защото някои неща (не само покрива на къщичката) се бяха разрушили и слушах изцяло френска музика. Може би това ми послужи и за вдъхновение да напиша тази коледна история и да изгледам част от SKAM France, който обожавам.

Четвъртият ми студентки празник – беше снощи. И не мога да кажа, че нямах очаквания, а по-скоро че бяха доста ниски. И все пак исках да си го изпразнувам на макс, защото може и да ми е последен. През деня се видях с най-добрата ми приятелка, която ми направи страхотна прическа (от снимката по-горе) и ми вдъхна кураж и настроение. Вечерта вероятно нямаше да я завърша с грим и високо вдигната глава, ако не бяха П. и Г., които не спираха да ме питат как съм, да ми казват, че съм красива, да си говорим за всичко и да ме обичат. Благодаря ви! Оценявам всичко! ♥ Сила и щастие бяха и истинските усмивки и прегръдки вчера на момичетата и момчетата, аз си ви знам кои сте. Също установих, че успешно мога да игнорирам някого за около час. После мозъка се вмъква и казва, бъди възпитана, така че го правя. Снощи оцених вчерашната вечер с 3/5, днес съм склонна да си покача оценката на 3.75. Беше хубаво, заради хората.

        Това е моята равносметка за отминалите студентски празници. Всеки ми донесе купища емоция и, ако питате, не бих променила нещо. Изживях ги. И толкова.

До скоро!

“Толкова близо до хоризонта” – Джесика Кох (Ревю БЕЗ СПОЙЛЕРИ) Най-добрата книга за годината // Blogmas 2021-7

 

Здравейте! Как сте?

Аз хапвам шоколад и страшно много искам да ви разкажа за книгата, която прочетох в последните 24 часа. Самият факт, че не ме пусна и успях да я приключа за толкова малко време, доказва че определено е интересна. А тя е толкова повече.

“Толкова близо до хоризонта” от Джесика Кох.

Определено красиво издание си е нашето, обаче описанието, загатва една много малка частица от цялостното изживяване, което ми донесе романа. По абсолютно действителен случай, със своята истинност, където не е спестена, нито болката, нито всеки един нюанс на света и хората, някои все по-малко хора. История, която дори, не оставя горчив, а по-скоро солен привкус, защото сълзите, които ще пророните, не могат да обезличат разказа на Джесика, която се запознава с Дани и се впуска, заедно с него по въртележката на живота, която се движи ужасно бързо. И не спира да се върти.

В книгата се говори за наркотици, насилие и болести. Теми, които определено няма да допаднат на някои читатели, така че, предупреждавам, те са там.

Романът за мен е най-добрият, който съм прочела тази година. Даже директно влиза в моя личен топ 3.

Именно факта, че историята е съвсем истинска е плашещ. Но трябва да говорим за всички тези неща и да се вглеждаме внимателно в хората, около нас. Най-много болка се крие зад най-красивата усмивка.

Дали ви препоръчвам книгата? Да, но не се насилвайте, защото ако търсите сладникава, любовна история, няма да я намерите тук.

Желая ви приятна вечер!

Anne Frank and more {ден вкъщи; Спринт в Йостерсурд } // Blogmas 2021-2

 [Hi - for English, please swipe down ↓]

Здравейте, приятели!

Днешният ден си го прекарах изцяло вкъщи и беше посветен на две теми литература и спорт.

∙ Имах задача да направя курсова работа свързана с авторското право. И още в началото на семестъра реших, че искам да бъде свързана с книгите. Попаднах на статия за авторските права на “Задната къща”или по-известен като Дневникът на Ане Франк. Курсовата вече е предадена, остава ми само презентацията по нея и научих интересни неща, но осъзнах че не съм способна да я напиша без да съм прочела разказа на авторката. Оказа се, че имам заето копие и прекарах някой друг час в компанията на Ане. Но това не ми даде мира, даже напротив, засили любопитството ми на тема Втората Световна война и от рафта ми с любими книги ми се усмихна “Сол при солта” от Рута Сепетис, която е една от най-прекрасните и… тежки книги, които съм чела. Беше дошъл момента да я препрочета!

Мога да кажа, че е абсолютно брилянтна със своя реализъм и набор от думи. Историята преследва четирима различни герои, които се озовават на Вилхелм Густавсон, огромен кораб, който бива потопен в Балтийско море. На борда му има над 10 000души. Оцеляват по-малко от хиляда.

∙ Другото нещо днес беше спринта в биатлона, който беше безкрайно интересен. Елвира Йоберг, демонстрира прекрасна форма и стана втора, макар че направи много бърза финална обиколка, единствено беше изпреварена от Лиса-Тереза Хаусер, която съм си я харесала от едно време. Беларускините също се справиха доста добре. При мъжете любимият ми Жаклен, взе среброто. Самуелсон му направи разлика от 18 секунди по последната обиколка. Трети със страхотно ски бягане се нареди Файон-Майе. Щастлива съм от представянето на Сепала, Бени Вегер, Лукас Хофер и Щурла Холм Леграйт.

Нямам търпение за преследванията и щафетите през уикенда. А утре следват и ски скокове!

До скоро!

“Истинско чудо е, че не съм се отказала от всички свои мечти, защото те изглеждат абсурдни и неизпълними. Но аз здраво се държа за тях въпреки всичко, защото все още вярвам в присъщата на човека доброта.”

Ане Франк

15 юли 1944г

Hello friends!

Today was the day of the historical, war books, university project and a little bit biathlon.

If you are still didn’t read Salt To The Sea by Ryta Sepetys, please do it! Its one of the most beautiful, tragic and real stories for World War ІІ. I really love the pov of Joanna, Florian and Emilia. The last to are my favorite characters from the book – so brave, but as a human I’m more like Joanna.

Biathlon Sprint – well this team Sweden! They are in so good shape! But I cant love the fact that Emilien  is on the podium again! Well I cant wait for the next start! This weekend will be epic! And tomorrow La Casa De Papel S5 part 2 will be out, plus my earphones! Yey! See you soon!

Bye!

My Blog's Birhtday // Blogmas 2021-1

[Hi - for English, please swipe down ↓]

Здравейте и ЧЕСТИТ 1-ВИ ДЕКЕМВРИ!

Освен, че вече сме в най-празничния месец в годината, днес е и моята блогърска годишнина! 5 години откакто писах за онова първо състезание в ски скоковете в Рука, абсолютно непредвидимо. Била съм адски смела, знаете ли! Въвела съм ви в моя свят, при това на английски!

        Е, днес си пуснах Jingle Bells и потърсих коледния дух вкъщи. Скоро ще украся и макар че навън няма и следа от сняг, все пак, поздравления, преминахме през ноември, който знаете не обичам, макар че си имаше хубавите моменти, като рождените дни на някои от любимите ми хора и още спонтанни разходки и преживявания!

Обръщайки се назад мога единствено да кажа благодаря ти, че не спираш, защото още от първите месеци си поставих правило, че ще пиша, дори и да имам един единствен читател. В последствие разбрах, че пиша за себе си. Защо този блог си е моето магично местенце във Вселената, където излагам мислите, споделям впечатленията или просто изливам идеи и емоции. И това ме прави щастлива!

Благодаря и на всички вас, които може би отваряте моя публикация за първи или за стотен път! На моите момичета и момчета, които четат, питат, вдъхновяват се! Обичам ви! На Ева, неизменно книжно другарче, изслушващо един милион гласови съобщения! На Руми, макар и на другия край на света, човекът, който крайно ми помогна в началото, на Криси, винаги с усмивка! Специално на Свети, която чете всяка публикация, разбира ме и се интересува! Благодаря!

Какво още научих през тези години?

·        Понякога просто ще напишеш нещо, предназначено за някого, който никога няма да го прочете, но ще вдъхновиш други хора. В това е магията!

·        Друг път ще редактираш пост ужасно много време и няма да се чете толкова, колкото ти се иска.

·        О, отлично вече знаеш, коя нишка може да се превърне в история! Действай в тази посока! (Намигване от шкафа)

·        Авторските снимки са всичко!

·        Блогмас е трудно нещо! Вярвам, обаче, че и тази година ще се справиш!

Като стана въпрос, затова, официално откривам сезона и ще се опитам да ви зарина със  статии, макар че кой знае, не ви го обещавам!

До скоро, приятели!

П.п. Благодаря, че четете! ♥

Hello dear (ski jumping family) and readers!

Well 5 years since this post today is my blog’s birthday!

It’s a long journey! But I am sure for one thing – it’s that my thing is writing!

And I am so happy and proud!

It’s not so easy to be a blogger! Ha! But it’s a challenge that I accepted and I will continue! I am really trying approve my English and will do my best my blog to be bilingual! Today I am starting with Blogmas! So, enjoy!

And last but not least, Thank you! ♥

 

 

Hola!

Gracias para leer! ♥

Hasta luego!

 

 

ГЛЕДАЙТЕ ДЮН!!

 

Здравейте, днес ще си поговорим за един от най-очакваните филми за миналата година, чиято премиера беше отложена и Дюн тръгна по кината преди няколко седмици. Главните букви не са случайни -  истински шедьовър е! Ще ви дам пет причини - защо си заслужава да позвъните на другарче със сертификат и да се насочите към най-близкото кино.

1. Музикално оформление

Освен чудесно композираната музика, звучаща през почти цялото време имаше и поне 4-5 момента, когато настръхвах, заради звука от гайди или песните на пустинните хора. Надявам се, ако не успее да грабне Оскар за визуални ефекти, поне да успее да спечели такъв за звук.

2. Ефекти

Фантастичен филм, не може да мине без огромна доза ефекти и компютърна анимация. И все пак имаме невероятни кадри на летящи кораби, пустинните червеи и виденията на Пол Атреидски, които са приключение и за зрителя.

3. Актьорска игра

Добре, признавам че, ако не бях фен на фантастиката щях да отида да гледам филма заради Тимъти Шаламе, който познаваме от Назови ме с твоето име, Малки жени и още редица филми, в които блести. И тук се справя повече от блестящо с ролята на сина на дук Лудо І Атреидски, който е Избраният и трябва да поведе народа на Аркалис, защото кървавата война между Фамилиите във Вселената е напът да започне. Само че преди това трябва да премине през куп други изпитания, които ще видим в този шедьовър с продължителност над два часа и половина.

Зендая е почти като Люк Скайуокър в Силата се пробужда. Появява се в сънищата и виденията на Пол и за малко и във последната четвърт на филма. И си играе ролята прекрасно. Нямам търпение да прочета и видя Чани отново.

Оскар Айзък, който познавам като пилота Поу Дамерон, който помага на Рей… така де, тук играе адски зряла и въздействаща роля на монарх, който не пристъпва законите и е готов да се справи със зададените му задачи, но на първо място е семейството му.

Тези хора са само от актьорския състав, има и още други, чиито имена не знаех, но са се справили чудесно! Голямо браво!

4. Историята

Подправка, заради която биха се водили битки. Момче със огромна сила и отговорност, което трябва да поеме по пътя начертан му от съдбата. Космическа одисея. Заинтригувах ли ви вече?

5. Книгите

Не са една и две и аз скоро ще ги подхвана една по една. Защото вълнуват и са вълнували. И ще вълнуват, а Франк Хърбърт е създал парченца изкуство, които пораждат въпроси, близки до самите нас.

До скоро и приятно гледане!

Ще ви хареса!

Оценка: 5/5