Късно лято в Южна Италия. Цветове, бъркотия и безвремие.
Нагоре по хълма. Тесни улички, някои завършващи с дом. Гълъби, котки и хора.
Франческо е толкова истински. И тази песен не ми е любима, но удря, където трябва. Преди години заради едно момиче, което обожавам, прослушах момче, което почти обичах за известно време, което ми каза за триото, не група. Сега соло. Синьо през зелено. Близо до това, което ни плаши, но никога не прекрачваме границата. И може би ще си хвана Uber или ще спя в замък, за да чуя и видя любовта, която лекува. Легендите не лъжат.
…
Perfetto esempio sbagliato
…
La mia psicologa è una queen
Si chiama Enrica
Grazie a lei fumo solo juana
Non tocco più ina
…
Morirò appeso ad una corda
Della mia prima chitarra
Che mi ha regalato
nonna Margherita
Industria musicale tritacarne
Ho sempre meno amici
…
Se floppo con la musica
Ritorno in Puglia
…
Mi prometto
Non lo farò mai
Delux албумът излиза в петък.
Санремо приключи. И моят победител е спечелил вота на публиката.
Летището ми липсва и понякога не обичам да смятам.
Малко слънце и всичко придобива смисъл и цел. Четем на три езика и обичам на хиляди.
Дали водата там толкова ли е синя и дали се събуждаш щастлив?
Планове и планове. Шансове и опити.
Снимки на хартия и спомени… все по-близо до лятото!
Милано!💙
Беше време отново да се видим! Въпреки стачките.
Да видиш великолепната Дуомо и денем и нощем! Да се разходиш по центъра, да се насладиш на картини, скулптури и керамика.
Да ядеш лазаня, да пиеш аперол и просеко, говорейки си с любим човек!
Да танцуваш след стотици души. Да видиш дъжда и лампичките… не е довиждане!
Въздухът ухае на череши. Слънцето грее жарко, а в градчето се носи летен бриз. Морето е на стотици километри. Пред една от къщите с цветни стени играят момиче и момче. Съдбата ще ги срещне отново след години. Единият ще е станал архитект, научил се е да проектира мечтите си, а другият е останал там и ги продава под формата на ръчно рисувани, пъстроцветни грънци. Където е горяло, може пак да пламне. Двамата ще говорят общо пет езика и ще се привличат на всеки от тях. По време на карнавала, когато нощите са най-къси, сред клоните на смокинята, те ще споделят всичко. Тревоги, страхове, копнежи…
Черешите ще са изгубили листата си, когато ще се появи и новия живот. Февруари, обикновено не е толкова жесток. Обаче тази година ще има бури. В един мрачен ден ще започне един нов живот.
Десетилетия по-късно сред хауса на Неапол тя ще си поплаче и после ще си купи билет за родното градче. Наследила е дарбата да рисува и да смята точно.
Общността ще е там. Почти изгубена.
И Колория, кръстена на къщичките с остри покриви и на една обречена любов ще се върне към корените си.
Нищо чудно да отгледа череша.
Акапелно изпълнение на любимата ми песен от миналогодишното издание на Сан Ремо. Фенерчета във въздуха. И всички пеем с цяло гърло. Намирам се на хиляди километри от вкъщи и се чувствам жива!
Но нека се върнем около две години назад, когато любим мой човек ме запозна с музиката на една българска поп пънк група, която заобичах! И именно факта, че доста време бях влюбена в главния басист и буквално гледах всяко негово възможно интервю ме доведе до това, в което препоръчва пет хита за лятото. Точно в него, видях за първи път любимите ми италиански пънкари, които оттогава насам ми помагат в най-трудните моменти, когато сме сам аз, дневника ми и музиката! Цветни коси, още по-цветни текстове и някаква позитивност, защото различното е всъщност прекрасно, а индивидуалността е повод за гордост!
Две лета минаха и не се осмелих да отида не техен концерт… бяха в малки градчета далеч от летищата… оправдания! И, когато тримата обявиха изненадващо зимно турне и новината, че ще ще фокусират върху соловите си кариери – нямаше как да не си стегна раницата и да отида на най-удобната ми съботна дата, планирайки в рамките на четиридесет и осем часа да отида до Италия и обратно!
Много неща не се случиха както си ги представях. Отидох месец след операция, летях между три различни летища и пътувах през общо три държави. Дали си заслужаваше?
ДА!
Освен, че успях да видя малко от чара на Торино – четвъртият по големина град в Италия, вървях из малките улички на Венария Реале и после пях с цяло гърло: “E vomito anche l'anima per sentirmi vivo dentro 'sto casino” и “Tu sei il mio malessere
Ma non ne ho mai abbastanza
Io e te contro il mondo
Nella merda fino al collo”
Здравейте! Как сте?
Снощи беше избрана песента, която ще представя Италия на Евровизия през тази година след пет вечери в Санремо. Моя милост следи с интерес цялото издание на конкурса, защото една от любимите ми групи се включи с участие!
Трудна работа си беше. Още не е излязло пълното гласуване, но пък аз искам да ви споделя моя топ 5 на Сан Ремо 2024. Не съм критик, но си имам свой вкус! Та, нека да започваме:
5 – The Kolors - UN RAGAZZO UNA RAGAZZA
16-то място в крайното класиране
Диско звучене, набива се още при първото слушане и носи настроение! Какво повече?
4 – Fred De Palma - IL CIELO NON CI VUOLE
30-то място в крайното класиране
Слушам Фред де Палма от години и много харесвам звученето на песента. Действа ми успокояващо!
3 – Ghali - CASA MIA
4-то място в крайното класиране
Силна песен, която ми хареса още с първото слушане! Влязла е в Суперфиналът от четвърто място и публиката и е дала същото място. Заслужено влиза и в моя топ 3. Ще ми е интересно да видя и вота на журито и пресата.
2 – Mahmood - TUTA GOLD
6-то място в крайното класиране
В началото, още преди да чуя песента си казах: Пак ли този синьор на Евровизия? Два пъти не му ли стигат? (Не, че не обожавам и двете му песни там!)
Песента му, обаче така се е загнездила в главата ми, че направо ахнах от изненада, когато видях, че не се е класирал за Суперфинала! Ама, казвам ви, пак ще се върти по радиата!
1 – LA SAD - AUTODISTRUTTIVO
27-то място в крайното класиране
Дали съм пристрастна? Ама, разбира се!
Честно, не знаех какво да очаквам от любимите ми пънк момчета, с цветни коси, които обикновено слушам или, когато ми е много хубаво… или, когато пропадам в емоции. И с усмивка мога да кажа, че обожавам песента им и посланието, което носи!
Намери своето семейство! Не си сам! Говори! Преди да вземеш финалното решение, което да ти коства живота!
В свят, където има много омраза, но Слава Богу още повече любов, бъдете добри, не съдете и помагайте!
Добра работа, момчета! Нямам търпение да ви чуя на живо!
Angelina Mango - La noia
Победител в Сан Ремо 2024 г.
Харесвам песента победител. Звучи добре, но по плашещото са 60% вот на публиката, отишли при песента, която остава втора в конкурса. Ще очаквам останалите гласове от журито и пресата и все пак с 40% общи гласове Анджелина ще представя Италия и аз и желая поне влизане в Топ 10!
Ciao!
Здравейте! Как сте?
Днес ще ви разкажа малко повече за една книга, която ми допадна доста. Наситена с рецепти и проследяваща чисто човешката история на едно италианско семейство, което се мести в Буенос Айрес малко след средата на миналия век. Андрея пораства с разказите за Неапол, сред чичовци и вуйчовци, всеки от които се справя с живота като имигрант.
Валтер Русо разказва подобно на Фредрик Бакман с чувство и с лекота, описвайки битието на едни много близки до самите нас герои. И това е много чаровно!
Главният герой греши, преследва мечтите си и най-вече обича – дълбоко.
Романът ни учи на любов, гореща, като пещ, защото в човешкото сърце винаги има място за още обичане и за прошка!
5/5 “Пицария Везувий” определено си ги заслужава!
До скоро!
Заведи ме пак, по тесните улички, с калдъръм. Където има много шум, а моторите и веспите са с предимство. Където има палми по улиците, графити по стените, а Марадона е наравно с Бог. Където се вижда вулкана, унищожил цял град, където водата блести, огряна от слънчевите лъчи. Където ресторантчетата отварят след следобедна почивка, чак след залез и пицата ухае на подправки.
И нека ти покажа любимата ми джелатерия и готическата катедрала, която отваря рано сутрин. И нека да ходим по античните камъни, да се възхищаваме на портите и колоните. Да усетим жегата, да попием ароматите на града, да се наситим на глъчката, да се потопим в тълпата… и да поживеем!
Заведи ме и нека се влюбим. Защото някой е казал виж Неапол и умри. И аз го разбирам. Само дето се чувствам все по-жива и готова за големия свят. И всеки град почти на тая пуста карта ме привлича и тегли неуморно. И колкото и да харесвам топчето прежда, превърнало се в уютен пуловер, нямам търпение да промуша кука през пустналата се бримка, да разтворя дупката и се впусна в непознатото! И ще го направя. Защото няма малки мечти. Само големи цели!
До скоро!
Здравейте! Как сте?
Лятото е почти тук, сезонът в който всичко е по-светло, по-силно и по-живо! И днес ще ви разкажа малко за една книга, от която лъха на лято, с аромат на праскови, под слънчевите лъчи, някъде из Северна Италия.
“Назови ме с твоето име” е история за себеопознаването, за порастването, за грабването на моментите и живеенето. Седемнадеседгодишният Елио, чиито семейство всяко лято посреща гости за лятото се влюбва в Оливър, който работи по книгата си.
Не усетих филмовата адаптация, но с книгата прилично се разбрахме. И ми хареса. Знаех как ще завърши историята и ми хареса това, че героите се развиха и си запазиха хубавите спомени за онова лято.
Лежерно, описателно, но много красиво – така разказва Андре Асиман. А вие можете спокойно да подгреете за предстоящите жеги, с тази платонична любовна история!
До скоро!
Език, който се лее мелодично, като песен
Джентълмени
Момчета с ризи и костюми
Жени на всякаква възраст, облечени със стил
Просеко, вино и повтаряме
Пица – с тънка коричка
Хрупкави морски дарове
Пармезан
Джелато
Книжарница пълна с щастие, книги на много езици и дискове с музика
Малка църква, огромна катедрала, стъкла и тавани
Замък, крепостна стена, римски камък
Море, синьо и зелено
Трули, покривчета, палми и кактуси
Смях и езикова бърканица
Сладки целувки и дълги прегръдки
Пристанище, нощни светлинки
Ние сме едно и пеем заедно
Обич, облаци и още много!
До скоро, amore!
Здравейте! Как сте?
(For English click below!)
Днес ще ви пренеса на едно магическо място, което се намира само на четиридесет минути с влак от Бари и определено си заслужава да се посети, докато си правите разходка из Пулия!
Полиняно а Маре или мястото със синята вода, която си е точно толкова синя, колкото и на снимките е чаровно градче, където си заслужава да се изгубите за няколко часа. Независимо дали ще изберете да пиете просеко на някоя от терасите с гледка към морето или да се разходите из тесните улички, пълни с надписи, поезия, палми и кактуси, удовлетворението ще бъде пълно!
Чар! Това е думата, с която бих описала това райско кътче! Синева, любов и някаква китност, Полиняно ти разкрива красоти и те кара да поспреш и да се насладиш на момента! Точно както правят и италианците!
Polignano a Mare – this amazing place with the bluest water! Absolutely fairytale!
Just take a train from Bari and after 40 minutes will be in heaven! Old tiny streets, full with poetry and lyrics, the scent of freshly baked pizza and this sea!
Yes, this town is such a dream and I highly recommend that you lose some hours/days there!
Because it’s so charming!
As the whole Italy!
Ciao!
