Франческо е толкова истински. И тази песен не ми е любима, но удря, където трябва. Преди години заради едно момиче, което обожавам, прослушах момче, което почти обичах за известно време, което ми каза за триото, не група. Сега соло. Синьо през зелено. Близо до това, което ни плаши, но никога не прекрачваме границата. И може би ще си хвана Uber или ще спя в замък, за да чуя и видя любовта, която лекува. Легендите не лъжат.
Старият грамофон в Барът на сър Едуард е ставал свидетел на повече започващи любови, откакто стои на скрина до френските прозорци, с дървени капаци отвън.
Той е популярно място в в Лондон, доколкото нещо може да бъде популярно в многомилионният град. Посещават го адвокати след успешно спечелени дела, студенти в сряда и четвъртък вечер и подават десет паундови банкноти бакшиш на Марта. Тя работи там откакто се помни или откакто се научи да отстоява мнението и интересите си. Някога обожаваше да идва да учи тук. Може би заради високите тавани с греди оцелели бомбардировките през Втората световна война. После госпожица Пъфърхаус започна да помага на момичетата зад бара. Някоя от тях я кръсти Марта и името и остана. тази година щеше да навърши тридесет и пет, а беше виждала сър Едуард само веднъж. А това е нещо забележително, поне според компанията на маса седем.
Масите са номерирани с нечетни числа, а легендата гласи, че собственикът на барът, всъщност искал да създаде книжарница, която в дъното си да има музикално студио. “Каква чудна хрумка!”, помисли си Марта, когато отсервирва втората партида от високи стъклени чаши, покрити с малки ромбчета.
Това са единственият вид чаши в бара, защото издържат на необмислени извлияния, но единственият работник тази вечер, сиреч Марта, игнорира шума и хвърля директен поглед към момчето и момичето, което стоят един срещу друг в двата меки фотьойла с високи почти до тавана облегалки.
О, какво бутане и дърпане беше, за да ги вкарат и наместят – там в ъгъла!
На стария грамофон в Барът на сър Едуард звучи рок балада, защото някой, Марта не може със сигурност да посочи кой, е сменил плочата с джаз, докато млада любов разцъфва между двама младежи, в тела на възрастни.
Днес ще се върнем към февруари, когато Вичи си помечта да отиде на Блъдфест 2025 (второ издание), нооо как?
Милтън Кийнс и Блечли се оказаха спокойни градчета, с прекрасно уреден градски транспорт (мили шофьори, достъпна система) и след един успешно избегнат опит за измама с място за настаняване и една нервна криза по-късно се озовах в българската столица, откъдето излетях в посока Лутън!
Щастливо си използвах паспорта, изчаках неземно дълга опашка (скенер срещу Вичи 1:0) и най-накрая влязох в Кралството!
Последва возене в двуетажен автобус, спирка за обяд (да се чете Макдоналдс) и настаняване в къща, в която имах прекрасна стая – само за мен и почти наводнена баня (пак аз).
Слънце и дъжд се редуваха, но въоръжена с жесток аутфит, дъждобран и литър и половина вода прекрачих прага на Блъдфест!
Оле мале, приказка!
Дом и екипът му бяха сътворили магично пространство с две огромни сцени (звукоизолирани една от друга), място за отдих и почивка, музейни експозиции и творческа арена. Най-силно впечатление ми направи колко е ДОСТЪПНО цялото пространство, състоящо се от поляна с хълмче в центъра (в чийто кратер беше разположена главната сцена)! Деца, хора с ограничена подвижност и слънчеви такива, всички се чувстваха добре, защото организацията беше перфектна – имаше място и (безплатна) вода.
Вичи и Руми бяха видели Chase Atlantic в Кьолн на връх Великден, но това не ми попречи да мечтая да ги чуя отново на живо! И ето ме на Блъдфест!
Двете ми любими Н-та от университета ме запознаха с дискографията на Blackbear и за мен беше истински късмет да го гледам при завръщането му на сцена след близо 3 годишна борба със своите демони!
Любимите ми австралийци тук, летяха по сцената и смело мога да кажа, че с кеф скачах, пищях и пях любимите си текстове, които не веднъж ми оправяха настроението през годината!
Yungblud е артист, който следя от години, чувайки дрезгавия му ангелски тембър и бягайки надолу по онзи хълм, беше всичко!
Въпреки че на следващия ден едва не умрях в Лондон (поне се возих на онези червени автобуси!) и реших, че е крайно време да си сменя работата и посоката… смело и до днес твърдя, че Bludfest трябва да се преживее, поне веднъж!
Не само заради листа с артистите, а заради свободата!
Дори и после да ви се наложи да вървите по горски, междуградски път, за да стигнете до къщата…
Щях да ви водя в Прага, обаче най-любимата ми нова група пусна песен с Black Veil Brides. И то с много силно видео към нея!
И, ако не се познаваме добре, да ви кажа, че обичам да говоря по много за нещата, които обожавам, а TX2 са любимото ми есенно откритие!
Евън – вокали, Корки – бас, Кам – китара и Етън барабани, формират емо групата, която започва като соло артист. Този сезон есен/зима имаха самостоятелно турне в Европа, а сега подгряват Ice Nine Kills.
Надявам се догодина да ги чуя и видя на живо, а сега ви оставям с любимите ми техни песни:
Акапелно изпълнение на любимата ми песен от миналогодишното издание на Сан Ремо. Фенерчета във въздуха. И всички пеем с цяло гърло. Намирам се на хиляди километри от вкъщи и се чувствам жива!
Но нека се върнем около две години назад, когато любим мой човек ме запозна с музиката на една българска поп пънк група, която заобичах! И именно факта, че доста време бях влюбена в главния басист и буквално гледах всяко негово възможно интервю ме доведе до това, в което препоръчва пет хита за лятото. Точно в него, видях за първи път любимите ми италиански пънкари, които оттогава насам ми помагат в най-трудните моменти, когато сме сам аз, дневника ми и музиката! Цветни коси, още по-цветни текстове и някаква позитивност, защото различното е всъщност прекрасно, а индивидуалността е повод за гордост!
Две лета минаха и не се осмелих да отида не техен концерт… бяха в малки градчета далеч от летищата… оправдания! И, когато тримата обявиха изненадващо зимно турне и новината, че ще ще фокусират върху соловите си кариери – нямаше как да не си стегна раницата и да отида на най-удобната ми съботна дата, планирайки в рамките на четиридесет и осем часа да отида до Италия и обратно!
Много неща не се случиха както си ги представях. Отидох месец след операция, летях между три различни летища и пътувах през общо три държави. Дали си заслужаваше?
ДА!
Освен, че успях да видя малко от чара на Торино – четвъртият по големина град в Италия, вървях из малките улички на Венария Реале и после пях с цяло гърло: “E vomito anche l'anima per sentirmi vivo dentro 'sto casino” и “Tu sei il mio malessere
Eurovision 2024 is history! We chose a new winner, I am extremely happy with our choice! Nemo broke the code, also the trophy and I hope will begin a new era at this beautiful musical contest!
Good job, Europe (Australia, Armenia, Azerbaijan and Georgia) and all of you who voted! Also thank you dear national juries! <3
Spread the love and peace! That is the most important message! No matter the gender, it's important to be a good person! No to the wars!
My fav photo of them! The smile, the witch crown and the broken trophy!
Здравейте! как сте?
Евровизия 2024 е история и то каква! Допусната беше до участие държава, която извършва геноцид, а друга, с възможно най-обединяващата песен, каквото е и мотото на конкурса (Обединени от музиката) беше дисквалифицирана, заради просто движение! Двойните стандарти преобладаваха, правомощия за снимане и разпространение на материали бяха престъпвани!
И все пак, тази Евровизия ни показа, че можем да бъдем обединени! Благодарна съм на всички артисти – минали и настоящи, които показаха ясна позиция, на всички национални журита и коментатори! Може в ютюб да бъде променян звука, но истината излезе и знаехме как реагира наистина публиката при неправда!
Евровизия е мечта за всеки артист! Някои не успяха да я изживеят, но благодарение на общите ни усилия, кодът беше счупен! Както и трофеят между другото… какво по-символично начало на една нова ера, защото дори и мащабен песенен конкурс като Евровизия се нуждае от промени и еволюция!
Снощи Европа и останалият свят се произнесоха:
НЕ на войните!
ЛЮБОВ и МИР!
А моите любими песни идват от Нидерландия, Хърватия, Щвейцария, Швеция, Словения, Литва, Германия, Великобритания, Франция, Ирландия, Италия, Австрия и Чехия!
Снощи беше избрана песента, която ще представя Италия на Евровизия през тази година след пет вечери в Санремо. Моя милост следи с интерес цялото издание на конкурса, защото една от любимите ми групи се включи с участие!
Трудна работа си беше. Още не е излязло пълното гласуване, но пък аз искам да ви споделя моя топ 5 на Сан Ремо 2024. Не съм критик, но си имам свой вкус! Та, нека да започваме:
5 – The Kolors - UN RAGAZZO UNA RAGAZZA
16-то място в крайното класиране
Диско звучене, набива се още при първото слушане и носи настроение! Какво повече?
4 – Fred De Palma - IL CIELO NON CI VUOLE
30-то място в крайното класиране
Слушам Фред де Палма от години и много харесвам звученето на песента. Действа ми успокояващо!
3 – Ghali - CASA MIA
4-то място в крайното класиране
Силна песен, която ми хареса още с първото слушане! Влязла е в Суперфиналът от четвърто място и публиката и е дала същото място. Заслужено влиза и в моя топ 3. Ще ми е интересно да видя и вота на журито и пресата.
2 – Mahmood - TUTA GOLD
6-то място в крайното класиране
В началото, още преди да чуя песента си казах: Пак ли този синьор на Евровизия? Два пъти не му ли стигат? (Не, че не обожавам и двете му песни там!)
Песента му, обаче така се е загнездила в главата ми, че направо ахнах от изненада, когато видях, че не се е класирал за Суперфинала! Ама, казвам ви, пак ще се върти по радиата!
1 – LA SAD - AUTODISTRUTTIVO
27-то място в крайното класиране
Дали съм пристрастна? Ама, разбира се!
Честно, не знаех какво да очаквам от любимите ми пънк момчета, с цветни коси, които обикновено слушам или, когато ми е много хубаво… или, когато пропадам в емоции. И с усмивка мога да кажа, че обожавам песента им и посланието, което носи!
Намери своето семейство! Не си сам! Говори! Преди да вземеш финалното решение, което да ти коства живота!
В свят, където има много омраза, но Слава Богу още повече любов, бъдете добри, не съдете и помагайте!
Добра работа, момчета! Нямам търпение да ви чуя на живо!
Angelina Mango - La noia
Победител в Сан Ремо 2024 г.
Харесвам песента победител. Звучи добре, но по плашещото са 60% вот на публиката, отишли при песента, която остава втора в конкурса. Ще очаквам останалите гласове от журито и пресата и все пак с 40% общи гласове Анджелина ще представя Италия и аз и желая поне влизане в Топ 10!
Най-добрите ми житейски решения съм ги взимала импулсивно. Вярвам силно, че Вселената си знае работата и нещата се случват с причина. Затова и, когато видях реклама на новия брой на InGlobo нямаше как да не си го взема. Заради статията за Норвегия и защото е септември.
“Идеята е да не позволяваме на несигурността да ни смазва.”
Освен разходката на Север, ще научим повече за сестрите Бронте, чието творчество познавам само по заглавия. Май имам да уча още. Ще научим повече за сладоледа, чиито корени датират още от Персийската империя. Ще ни бъде напомнено да пазим Земята, защо няма Планета Б. Ще се пренесем в пустинята Невада и ще се потопим в атмосферата на Burning Men. Ще ми се прииска да отида на някой голям фестивал и да го усетя с цялото си тяло и съзнание. Това ще доведе до полезно планиране.
Ще почувстваме Тъмната страна на Луната и ще помечтаем за околосветско пътешествие. И още и още! Накрая ще се полюбуваме на лятото по датски.
“То показва, че да живеем сега и за момента е единственият начин да усетим щастие, дори за малко.”
Затова нека се радваме на всеки миг, усмивка, смях! Благодарна съм на хората, около мен, които ми отвръщат със същата неподправена обич по един или друг начин. И макар че е септември, аз се усмихвам и съм щастлива!
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.webp)
