- Пристигнахме
- Той отключва вратата и ми прави място, за да вляза първа.
Оглеждам
стаята. Има широки прозорци и две отделни легла. Каква ирония.
- Ще
взема това - сядам на леглото срещу вратата, оставяйки му това до прозореца.
- Мисля
да поплувам в басейна - казва, докато оставя торбите с храната на кръглата маса.
Това е просто факт. Не е предложение.
- Е,
аз ще си тегля душ - отвръщам гневно и се затварям в тясната баня.
Той
излиза след минутка и излизам, за да си взема хавлията. Само че липсва
закачалка, затова я оставям на леглото. Обмислям дали да не заключа вратата на
стаята, но пък, ако Той иска да влезе? Затова просто отивам и се изкъпвам, понеже
съм супер потна от пътя и адски ядосана, че изобщо се съгласих да тръгна днес. Връзката
ни е в някакъв застой от известно време и идеята да се пуснем да
приключенстваме беше моя. Само че така, изведнъж, от днес за днес... При това, докато
се карахме дали изобщо да звучи музика в колата, хванахме грешното отклонение и
карахме още тридесет километра повече.
Излизам
от банята и си обличам чисти дрехи. Гладна съм. Последно ядох оризовки, докато
си мълчахме по пътя. Отварям една от торбите и намирам няколкото сандвичи, грижливо
увити в салфетки. Отлепвам хартията от един и го изяждам на няколко хапки. Уцелила
съм със сирене.
Косата
ми се нуждае от сешоар, който липсва, затова излизам навън. Мястото не е лошо, има
басейн, стаите са отделни и би станал прекрасен купон, ако човек си наеме
цялата вила. Той стои от другия край на басейна и само краката му са потопени
във водата, явно приключил с плуването. Сядам на един стол от близката страна, а
Той се приближава към мен.
- Искаш
ли да хапнем, след като се изкъпя? - пита, а от тялото му се стича вода.
- Аз
вече ядох - казвам откъсвайки очи от тялото му и се мразя, защото лицето му
изразява съжаление. - Благодаря за сандвичите - опитвам се да замажа
положението, а Той прехапва устна и отива към стаята ни.
След
малко се премествам на шезлонгите, за да ме напича залязващото слънце. Зачитам
се в книгата, която си нося, за да не мисля за тъпата ми постъпка. Вдигам глава,
когато чувам стъпките му. Виждам калъфът в ръцете му и вземам решение, че не
мога да понеса нито нота музика.
Разминаваме
се откъм късата страна на басейна. И все пак го поглеждам и ето, че залитам
надясно към водата. Той ме улавя за лакътя, преди да съм цопнала заедно се
телефона в джоба ми и книгата в другата ми ръка.
- Ау,
боли ме - изписквам и той ме пуска светкавично, веднага след като си прехвърлям
тежестта отново върху моите два крака.
Тръшвам
вратата на стаята и очаквам собствениците на къщата да дойдат всеки момент да
ми се скарат. Никой не идва. Лягам в леглото и си запушвам ушите със слушалките.
Реве ми се. Толкова много искам да изкарам всяка емоция от тялото си. Пуска се
песен на групата му. Спирам я. И отварям бележките. Пиша някакви изречения, докато
не задрямвам по корем.
Събуждам
се, а навън е вече тъжно. Сама съм в стаята. Все още е прекалено рано за сън. По
това време още се приготвям за участие...
Излизам
и чувам бавните тонове, идващи от китарата. Той е седнал на един от шезлонгите
и свири различни мелодии. Приближавам се внимателно и сядам на съседния. Искам
да му кажа, че свиренето му звучи ужасно тъжно, но просто стоя и слушам. След
цяла вечност, Той прочиства гърло и казва:
- Не
исках да те нараня - това е моментът, в който сърцето ми се пръсва на множество
малки парченца.
- Може
ли да ми изсвириш нещо? - питам и Той просто кимва.
Свири любимата ми песен, после
друга, която съм забравила, после трета, която знае, че обожавам, още когато се
запознахме...
- Студено
ли ти е? - пита и аз примигвам, забравила за момент, къде съм, просто слушайки
китарата.
- Малко
- отвръщам.
- Нека
влезем вътре - Той премята калъфа през рамо и хваща ръката ми.
Леглата
са разположени под формата на буквата Г. Идеята да не спим един до друг ми се
струва страшна, но нямам сили за извинения. Лягам в леглото си и се завивам до
брадичката.
- Може
ли да дойда при теб? - пита ме Той.
- Да
- свивам се навътре и усещам ръцете му, които обгръщат кръста ми. Унасям се, мислейки
си за предстоящия ден.
На
сутринта изяждаме последните сандвичи и правим къпане в басейна. Плуваме и се
пръскаме с вода. После си вземаме бърз душ, поотделно и се натоварваме на
колата. По обяд спираме на една крайпътна скара, за да хапнем.
- Имаш
ли дребни, за да оставя бакшиш? - пита ме.
- Бръкни
ми в портмонето - казвам му, защото ръцете ми са заети с двата айряна, които
нося.
Говорим
си нормално, сякаш сме стари приятели. Каквито сме всъщност. Шегуваме се и
всичко е окей, макар че все още чувствам буцата в корема си. Предстои ни
разговор...
Той
ме оставя пред кооперацията привечер без да ме целуне. Тежи ми, но имам куче за
хранене и дом за подреждане. Правим дълга разходка в парка, след което чистя
основно, едностайната си квартира и си правя паста за вечеря. Пускам си някакъв
сериал и след три епизода си лягам с достатъчно уморено съзнание, за да не си
мисля за момчето, което обожавам и, което също ме обожава и за пропастта в
отношенията ни, напоследък.
Кучето
ме събужда, защото настойчиво лае на входната врата. Чувам звук, който ми
прилича на опит за влизане със взлом. Хващам една метална шпатула и чакам в
готовност. Вратата се отваря и Той се навежда да погали кучето.
- Извинявай,
че те събудих - казва, когато се изправя.
- Защо
си мокър? - питам и го оглеждам от глава до пети.
- Навън
има буря - отвръща ми, а аз несъзнателно се отмествам, за да може всички да
влезем.
Заслушвам
се в дъжда, който бумти през отворения прозорец и оставям шпатулата на плота.
- Имаш
ли перце? - пита ме и аз бръквам в портмонето си и се усмихвам при вида на
червеното перце. - Още го пазиш! – възкликва.
- Разбира
се! - подавам му го. Той ми го подари още преди да станем двойка. - Чакай малко!
Ти не използваш перце!
-
Ами, днес на обяд… видях го и то е важно. Ти си важна и… – Той свежда поглед. –
Исках. Искам да говорим-
-
Не ми се говори – отвръщам и го целувам нежно и дълго.
После
увивам крака, около тялото му и историята ни продължава в леглото ми.
край
Ще се радвам да ми споделите, дали ви харесва!
П.п. Момчето си има име, ама нека да си остане просто Той. /Вдъхновение - тия дни, и няколко песни! /
- Вичи
