Мисля си, че сме късметлии да живеем във времето, когато Дара ни носи победа в Евровизия!
Щом успях да се докопам до билети за Bad Bunny(които няма да успея да използвам), манифествам тези догодина плюс на още няколко фронта.
Май е пролет. И е Май.
Цикълът завършва и започва следващ. О, как не обичам промените. ;)
Някъде между прецъфтелите дървета, Синьото море и музиката в главата ми съм благодарна за уроците, спомените и приятелите! <3
До скоро, приятели!
Франческо е толкова истински. И тази песен не ми е любима, но удря, където трябва. Преди години заради едно момиче, което обожавам, прослушах момче, което почти обичах за известно време, което ми каза за триото, не група. Сега соло. Синьо през зелено. Близо до това, което ни плаши, но никога не прекрачваме границата. И може би ще си хвана Uber или ще спя в замък, за да чуя и видя любовта, която лекува. Легендите не лъжат.
…
Perfetto esempio sbagliato
…
La mia psicologa è una queen
Si chiama Enrica
Grazie a lei fumo solo juana
Non tocco più ina
…
Morirò appeso ad una corda
Della mia prima chitarra
Che mi ha regalato
nonna Margherita
Industria musicale tritacarne
Ho sempre meno amici
…
Se floppo con la musica
Ritorno in Puglia
…
Mi prometto
Non lo farò mai
Delux албумът излиза в петък.
Санремо приключи. И моят победител е спечелил вота на публиката.
Летището ми липсва и понякога не обичам да смятам.
Малко слънце и всичко придобива смисъл и цел. Четем на три езика и обичам на хиляди.
Дали водата там толкова ли е синя и дали се събуждаш щастлив?
Планове и планове. Шансове и опити.
Снимки на хартия и спомени… все по-близо до лятото!
Родителите на Морис го възпитаха джентълмен. Докато живееше заедно с тях не пропускаше да помогне с домашните на по-малките си братя. И макар че сега Девън беше смятан за проблемното дете, според най-големият син на семейство Еролди – просто караше нормално тийнейджърство. Морис участваше в неделният пазар, носейки всички торби и не пропускаше да обсъди мачът изигран в делничните дни с баща си, а също да поиграе с най-малкият си брат.
Апартаментът беше непоносимо тих, но Морис събу обувките си и се спря в тесния коридор, където беше повдигал до гърдите си целувал Лети толкова много пъти и преброи до десет. Помоли се на всички богове и светии, които го чуваха за промяна. Каквато и да е.
Влезе в импровизираната кухня, която беше съединена с холен тракт. Кафеварката стоеше наполовина пълна както я бяха оставили в неделя сутринта.
А до стената срещу дивана откри Лети. Стоеше между купчинката одеала и беше забила поглед в пода.
Един поглед.
Морис би продал душата си, само и само пъстрите и очи да срещнат неговите.
– Здравей – отрони, а гласът му прозвуча гърлено, въпреки че на работа не спря да говори през целия ден.
Не получи отговор и прокле наум.
Огледа момичето, всъщност жената, която обожаваше. Цветният и пуловер се открояваше на фона на тъмносиния и термоклин и разперената пола. Лети обожаваше цветовете и се беше облякла приветливо за обяда при родителите на Морис.
Трети ден беше със същите дрехи и стоеше на същото място, където падна в неделя, когато се скараха. Морис се мразеше за всичко, което и каза и за това, което почти направи.
Не беше спал добре и не обмисли достатъчно, когато се наведе към празната керамична чаша, за да я напълни отново. В най-лошият вариант Лети беше изкарала на една чаша вода целия ден и въпреки цялата загриженост на Морис тя се сви на кълбо, а той дори не беше толкова близо.
Отне му тридесет секунди да напълни чашата догоре с вода от каната за филтриране и да я постави до допълнителната възглавница на Лети, задържайки дъха си.
Тя продължаваше да стои свита на кълбо, като сега скри и лицето си, а Морис усети нови пукнатини в сърцето си.
Тази вечер нямаше сили да готви вечеря. Затвори вратата на спалнята и се сви в половината на Лети.
Няма нищо срамно в това един мъж да плаче.
Морис не знаеше колко още време ще издържи това. Искаше да прегърне Лети, да я обсипе с целувки и да я убеди, че никога не би я ударил. Заспа и сънува, че отново се карат. Този път не успя да спре ръката си.
Събуди се целия в пот от звъненето на противопожарната аларма. Скочи на крака и побягна към хола, където Лети продължаваше да се взира в празното пространство. Морис бързо установи, че звукът идва от включения телевизор.
Преди да има възможност да осъзнае факта, че явно Лети беше мърдала от мястото си, момичето запуши ушите си и закрещя.
Летисия не беше пуснала телевизорът. Стресна се, когато глупавата кутия започна да говори, но се уплаши истински, когато Морис влетя в стаята размахвайки ръце във въздуха. Русата коса беше полепнала по челото му и сините му очи бяха кръвясали. Тя се съмняваше, че изглеждаше по-добре, днес си беше замечтала за душ.
Сега имаше по-добре нещо за правенеэ – пищеше с цяло гърло и съжаляваше, че живеят в къща, вместо в жилищна кооперация. Защото досега всу някой щеше да е извикал полиция.
За съжаление Летисия не можеше да си спомни последните две цифри на горещата линия за жертви на домашно насилие.
Морис се свлече до кухненската маса. Беше се опитал да и каже нещо, но тя чуваше само собствените си викове.
Прекъсна я рязко туп.
И Лети се върна в реалността, където нямаше истински юмруци. Поне не от страна на Морис. Той я обожаваше. Качи си с нея на увеселителното влакче, въпреки че му ставаше лошо, само и само, за да бъде с нея за нейния първи път в това начинание. Беше я научил да кара ролкови кънки и на втората им годишнина я беше завел в Хайд Парк до онази бутка за сладолед, където тя винаги си беше мечтала да отиде. Тогава и купи по една топка от всеки вид и най-сериозно и заяви, че на сватбата им ще има камион за джелато.
Морис лежеше на пода и вратът му беше извит в неестествена позиция. Лети се бореше с всичките демони на страха, когато се приближи и провери пулса му. След това някак си се добра до домашния телефон и позвъни на бърза помощ.
Морис имаше цял камион с въпроси през изминалите дни. Отговорът им сега лежеше до него в болничното легло.
Лети надигна тялото си, за да може той да раздвижи схванатите си мускули. После прекъсна поредното му идващо извинение с нежна целувка. Нямаше скоро да забрави вдигната му ръка, но нямаше и да може да изтрие от паметта си и кръвта по паркета идваща от сродната и душа.
До това прозрение стигна товава и затова сега Лети сплете пръсти с неговите, и му разказа за миналото, от което се беше изморила да бяга.
Здравейте, как сте?
Аз съм ужасно щастлива, защото Зимните Олимпийски игри Милано Кортина 2026 г. са факт, а и, защото след двадесет годишна пауза България отново има медалист в лицето на Тервел Замфиров – бронз в сноубординга паралелен гигантски слалом след фотофиниш!
И това, приятели е нещо велико!
Крещях, плаках и стисках много силно палци по време на квалификациите и финалите в дисциплината. Малена и Радо отпаднаха в осминафиналите, но Тери успя! (не случайно споделяме общ рожден ден, хи хи)
Можем!
На всички атлети пожелавам да се насладят на преживяването!
До скоро!
Hi, fellas!
Bulgarian Tervel Zamfirov won a bronze medal in the Snowboarding Parallel Giant Slalom after 20 years without a medal in the Winter Olympics!
I am so happy and proud and can't wait for more beautiful emotions in Milano, Cortina, Predazzo and etc!
La medalla de bronce para Tervel Zamfirov en Snowboard Grande Parallel Slalom. Viva Bulgaria!
Старият грамофон в Барът на сър Едуард е ставал свидетел на повече започващи любови, откакто стои на скрина до френските прозорци, с дървени капаци отвън.
Той е популярно място в в Лондон, доколкото нещо може да бъде популярно в многомилионният град. Посещават го адвокати след успешно спечелени дела, студенти в сряда и четвъртък вечер и подават десет паундови банкноти бакшиш на Марта.
Тя работи там откакто се помни или откакто се научи да отстоява мнението и интересите си. Някога обожаваше да идва да учи тук. Може би заради високите тавани с греди оцелели бомбардировките през Втората световна война. После госпожица Пъфърхаус започна да помага на момичетата зад бара. Някоя от тях я кръсти Марта и името и остана. тази година щеше да навърши тридесет и пет, а беше виждала сър Едуард само веднъж. А това е нещо забележително, поне според компанията на маса седем.
Масите са номерирани с нечетни числа, а легендата гласи, че собственикът на барът, всъщност искал да създаде книжарница, която в дъното си да има музикално студио. “Каква чудна хрумка!”, помисли си Марта, когато отсервирва втората партида от високи стъклени чаши, покрити с малки ромбчета.
Това са единственият вид чаши в бара, защото издържат на необмислени извлияния, но единственият работник тази вечер, сиреч Марта, игнорира шума и хвърля директен поглед към момчето и момичето, което стоят един срещу друг в двата меки фотьойла с високи почти до тавана облегалки.
О, какво бутане и дърпане беше, за да ги вкарат и наместят – там в ъгъла!
На стария грамофон в Барът на сър Едуард звучи рок балада, защото някой, Марта не може със сигурност да посочи кой, е сменил плочата с джаз, докато млада любов разцъфва между двама младежи, в тела на възрастни.
За цветните сгради, за украсения център и онова тунелче, през което се излиза право пред Часовниковата кула. За онзи баир и колко бях щастлива, когато го изкачих. За чувството да чакаш – сякаш пред Мулен Руж, макар че той беше през ноември. За цялата любов, за всички талантливи души, за това да слушаш любимата си група – отново и да си спомняш за замъци по Адриатика. За вълнението, за общия план. За болката в краката, за чувството за сигурност. За онази песен, която ще звучи на сватбата ми. За вината, за болката, за това сърцето ти да се счупи – брутално, свръхзвуково…
За приятелствата, които изграждане на тротоара, за кафето, за прегръдките.
За студа, за самото пътуване.
За усмивките, любовта и всичко между тях.
Не ти разказах за Прага!
Защото трябваше да я преживея, както в онази книга.
Може би единствено щях да пея още по-силно!
Здравейте! Как сте?
Днес ще ви разкажа за любимата ми изпълнена мечта и цел през 2025 г., а именно фактът, че успях да пътувам през всичките дванадесет месеца!
Януари – През Букурещ, скочих до Торино, за да чуя на живо любимите ми пънкари – италианците от La Sad, за дата от прощалното им турне, преди всеки да се впусне в солова кариера! Видях няколко музея и изкарах най-спокойният си концерт – без блъсканица, гардероб и molto punk!
January was for Trurin & La Sad!
Февруари – Рожденият ми ден беше планиран още от есента и заедно със семейството ми е по-малката ми сестра по душа отидохме в любимия Неапол за втори път! О, колко обожавам този град! Конфети, аперол шприц за 1 евро, много любов и казах “Здравей, 26!”
Amalfi on my Birtday with my fam! <3
Март – Наложи ми се да изхвърлям вещи на летището във Вроцлав, но се видях любимата ми А. след два месеца гласови съобщения и беше мега якия уикенд.
Wroclaw k!
Април – Като ще е имен ден, ами да е като хората! Chase Atlantic и ние двете с Руми в Кьолн! Изгубени в Рая, както са казали едни любимите ми австралийци(даже и новия албум се казва така)! Така се и чувствахме! Няма такова чувство, като да пееш с още двадесет хиляди ангели!
Lost in Heaven Tour! Forever Chase Atlantic girlie!
Май – Ами разбихме се в Берлин! Бърхайн пасти да яде! Бяха топ 24ч!
Berlin, baby!
Юни – Ами послушах Дом и се озовах в идилично английско градче, после и на едни хълм, където тичах към сцената и изживях Блъдфест! Леле, колко жива се чувствах през тези осем часа и толкова обожавам факта, че отидох!
SICK in Bludfest! Sick in London! Balance I guess?
Юли – Непланирана разходка до братска Румъния и после годишната ни Италия, така де Гърция! Каквото се случи в Солун, ще си го коментирам само с Д. Обичам те!
Kiss count and another one trip with you! Hi, Greece!
Август – Тук нещата стават много цветни! Купих си най-фейската рокля, събрах си живота в куфар и заведох мама и тати на приключение из Хърватия. Пях в замък, макар и да не отпраших за Словения след това… вместо това излетях за Будапеща, където отново преживях магията на Сигет!
I am in love with Croatia! Plus I almost lost my mind!
And I saw Shawn Mendes!!!
Септември – Там някъде нещата взеха да се променят и въпреки това пих бира в Шарлероа!
Running in Belgium! Had fun!
Октомври – О, Валенсия любима, макар че онзи отменен концерт на Quevedo още ми тежи! И после – Милано! Вичи от 2022 пищи от радост! Пожелавам си догодина пак да се върна на тези места! И да го споделя с вас!
Next year -- my book is coming!
Ноември – Joker Out пуснаха нов сингъл и аз спринтирах като Соник ии хоп – Прага! “Най-любимият” ми месец почти ме довърши, но пях ли караоке – пях! Разбрах ли, че съм около 90% сърце? О, това го знаех!
Joker Out! Yep my heart was officaly broken in Prag!
Декември – От Чехия до Словакия, беше мега емоционално пътуване и смятам достоен завършек за тази година!
Still here! What a year! I traveled every damn month! So praud and happy! New ones at 2026!
.jpg)
?
А догодина? Имам доста идеи! И ще се случат!
Знам го!
До скоро!
Здравейте! Как сте?
Днес ще се върнем към февруари, когато Вичи си помечта да отиде на Блъдфест 2025 (второ издание), нооо как?
Милтън Кийнс и Блечли се оказаха спокойни градчета, с прекрасно уреден градски транспорт (мили шофьори, достъпна система) и след един успешно избегнат опит за измама с място за настаняване и една нервна криза по-късно се озовах в българската столица, откъдето излетях в посока Лутън!
Щастливо си използвах паспорта, изчаках неземно дълга опашка (скенер срещу Вичи 1:0) и най-накрая влязох в Кралството!
Последва возене в двуетажен автобус, спирка за обяд (да се чете Макдоналдс) и настаняване в къща, в която имах прекрасна стая – само за мен и почти наводнена баня (пак аз).
Слънце и дъжд се редуваха, но въоръжена с жесток аутфит, дъждобран и литър и половина вода прекрачих прага на Блъдфест!
Оле мале, приказка!
Дом и екипът му бяха сътворили магично пространство с две огромни сцени (звукоизолирани една от друга), място за отдих и почивка, музейни експозиции и творческа арена. Най-силно впечатление ми направи колко е ДОСТЪПНО цялото пространство, състоящо се от поляна с хълмче в центъра (в чийто кратер беше разположена главната сцена)! Деца, хора с ограничена подвижност и слънчеви такива, всички се чувстваха добре, защото организацията беше перфектна – имаше място и (безплатна) вода.
Вичи и Руми бяха видели Chase Atlantic в Кьолн на връх Великден, но това не ми попречи да мечтая да ги чуя отново на живо! И ето ме на Блъдфест!
Двете ми любими Н-та от университета ме запознаха с дискографията на Blackbear и за мен беше истински късмет да го гледам при завръщането му на сцена след близо 3 годишна борба със своите демони!
Любимите ми австралийци тук, летяха по сцената и смело мога да кажа, че с кеф скачах, пищях и пях любимите си текстове, които не веднъж ми оправяха настроението през годината!
Yungblud е артист, който следя от години, чувайки дрезгавия му ангелски тембър и бягайки надолу по онзи хълм, беше всичко!
Въпреки че на следващия ден едва не умрях в Лондон (поне се возих на онези червени автобуси!) и реших, че е крайно време да си сменя работата и посоката… смело и до днес твърдя, че Bludfest трябва да се преживее, поне веднъж!
Не само заради листа с артистите, а заради свободата!
Дори и после да ви се наложи да вървите по горски, междуградски път, за да стигнете до къщата…
Ами, мерси че се заведох!
До скоро!
– И с това скъпи мои приключва обиколката ни в Британският музей! Благодаря ви, че избрахте обиколка с “Мечтатели-приятели!” Не забравяйте да проверите електронните си пощи, където ще намерите отстъпка за обиколка с корабче по Темза. – Хъни Уидълтън задържа усмивката си, докато и последния човек от последната и група за деня се отдалечи достатъчно.
След това прибира морковено-оранжевата си коса на топка, която се надяваше, че имитира небрежен кок. Би осъдила Гарниер, стига срещата и с адвокат да не струваше половината и наем на стая в девети район.
Най-накрая отговори на вибриращия в чантата и мобилен телефон.
“Идвам, Найджъл! Дай ми десетина минути!”
Не, че най-добрият и приятел, който работи в Източното крило на музея има бърза работа. Смяната му е до десет, а сега тъкмо минава пет. По дяволите, пак ще хване трафика!
Хъни достига безпроблемно до Старбъкс, и въпреки това и зад двете каси има повече от един човек. Нейната опашка се проточва, но тя дарява Натали с истинска усмивка и взима двете чаши джинджифилово лате.
Какъв късмет, че с Найджъл обожават една и съща напитка! Любимият им сериал е Момичетата Гилмор, специфично сезон три.
Лондон може да е мегаполис, обаче често в него човек може да бъде и доста самотен. Хъни е благодарна, че есента я срещна с Найджъл – едно хубаво нещо в най-омразният и сезон! Но сега вече е декември и Лондон е окъпан в светлината от коледните лампички.
– Горещо е! – предупреждава, но къдрокоското вече е посегнал облечените си в бели ръкавици пръсти към картонената чаша.
Стъклата на очилата му се изпотяват и той изохва.
– Нямаше ли да носиш коледни чаши? И без това в чантата ти се вихри цял град! – това я разсмива и скоро и двамата се хилят, Хъни издавайки пискливи звуци.
Найджъл е прав, чантата и е огромна, но тя трябва да е приготвена за всяка ситуация. Има сухи кърпички, ако на някой му потече кръв от носа или му се доплаче, превръзки и тампони в поне два размера и още ужасно много неща, които надуват кафявата и кожена чанта, която си купи с първата заплата, когато се премести в Лондон, преди вече почти 3 години.
– В понеделник! – отвръща му тя и пита. – Пристигна ли новата колекция?
– Утре – Хъни прави физиономия, утре е събота и почива, а в неделя работи почасово в един бар в Сохо. – Но дойде нещо, което мисля, че ще задоволи любопитството ти.
Найджъл се обръща и преди да е завършил изречението си поема в противоположната посока. Знае отлично, че приятелката му обожава картини, но новият експонат заслужава нейното внимание, а и след това се надява, че това ще я предразположи за разговорът, който най-накрая събра смелост да проведе с Хъни.
Отиват в Архива, където се съхраняват всички артефакти, които предстои да бъдат изложени или транспортиране до някой друг музей по земното кълбо.
– Чети внимателно и не докосвай стъклото – прошепва и и Хъни завърта очи, отлично знае, че дори няма право да бъде тук и би загазила, а Найджъл най-вероятно би загубил работата си, ако ги хванат тук.
– Какво-
Рамката е с размер A3 и зад стъклото я гледа написан на ръка списък.
Лист с неща, които искам – Коледа 2015:
50 000 000 евро
яхта
лимоново дърво
любовта на живота ми да ме чака в леглото ми
подписан диск от Тимъти Еван Томас
грамофон
нов паспорт и нов живот
– Това е… – започва Хъни
– Готино? Хитро? – помага Найджъл.
– Гениално! – двамата споделят усмивки! – И ще го изложат тук? Представи си тази жена, може би сега управлява империя от частния си остров!
Момчето срещу нея кима ентусиазирано. Всъщност списъкът е предвиден да бъде изхвърлен, но му се прииска да го покаже на Хъни преди това. Напомня му за самата нея, зарязала всичко познато, за да живее живота, който иска!
Тя спира да бърбори, очите на Найджъл имат сини отблясъци в морето от кафяво. И тя няма търпение за целувката, която е сигурна, че предстои!
След няколко минути двамата ще вървят засрамени и той ще я изпрати до изхода на Британския музей. Тъкмо ше и е признал, че е гей и ще се надява, че в понеделник, Хъни ще донесе керамични чаши за кафе и ще е залепила сърцето си отново…
А някъде на около седем хиляди километра от тях, едва жена ще си спомни за един коледен списък, който състави преди почти десет години и ще се провикне:
– Масимо, хайде да украсим “Принцеса”! Идва Коледа!
