plava

Здрасти! Честит август! 

Как си? Газиш ли в дълбокото синьо? Оставаш ли без дъх в чужда страна, но където сърцето ти не спира да трепти?

Разбиваш ли сигурността, рутината, мисленето? 

Планираш ли? Разказваш ли с много жестове и пъстри думи? Твориш ли, извън главата си? 

Вдъхновяваш ли? Вдъхновен/а.

Има бели конфети, уморени крака, лепенки и блясък. Там пак е блестяло. Целувки и топли думи. Винаги там. Чуват те. Слушат те. Вярват(в теб).

Какво е разбито сърце, когато никога не си бил мой? 

Беше. А може би и някога ще бъдеш.
Само нека да си събера душата, макар че вече знам колко тежи десет килограмов куфар.

Не ми липсва. Което е странно за емпат. 

Може би е просто мястото…

Как да не се влюбиш в каменни улички, крепостни стени, стълби, палми и синьо? 

До скоро, приятели!