Сняг, шоколад и сирене // “Уютната хижа в Швейцария” – Ревю

Здравейте! Честита Нова година! Пожелавам ви да мечтаете и сбъдвате свръхзвуково! 

Днес ще ви разкажа за една книга, която е подходящо четиво точно за зимните дни, когато навън прехвърчат снежинки, а вие пиете топъл, ароматен чай под някое одеало.

Нашата главна героиня – Мина е кулинарен технолог със страст към десертите, чиито живот и еди биват сринати и тя намира спасение извън Острова. Въоръжена с вечен оптимизъм тя се озовава в “Уютната хижа в Швейцария”, чийто собственик е нейната кръстница. Следват приключения по ски пистите, в компанията на чаровен непознат, с огледален на Мина характер и неговите приятели.

Спойлер: Мина открива себе си! И още много! Така че, малко бягство в друга държава винаги е решение!

А ето ви и няколко причини защо чаровният роман на Джули Каплин е следващото ви зимно четиво:

• ❇Швейцария е показана в цялата и прелест, с рецептите, културата и хората. Не е просто фон.

• ❇Имаме мъжки персонаж, който се казва Люк. Секси е, prove me wrong!

• ❇Второстепенните герои са изключително пълнокръвни и чаровни. Няма как да не заобичате Кристиан или дори мърморкото Йоханес.

• ❇Семейните отношения са прекрасно вплетени.

• ❇Има пикантни моменти, написани по толкова красив начин, евала, Джули!

Моята оценка е 4.5/5 и определено ви препоръчвам .романите на авторката, която например ще ми разходи и из Дания, заедно с група репортери на тиймбилдинг. 

До скоро!

“Високо в небето” от Лиз Томфорд // Ревю

            Здравейте! Как сте?

Днес ще си говорим за книга, която си е от онези романтичните, обаче е 5/5 за мен! 

“Високо в небето” ме спечели, защото става дума за хокей, а там и е слабо място, заради книгите на Фредрик Бакман!

Та имаме хокейна звезда, помощник-капитан Зандърс – богат, надменен, играч на терена и извън него, или поне това говори медийния му образ. 

Съответно сблъсъка му със Стиви, една от стюардесите, които ще летят с отбора на Чикаго цял сезон, която е дива, устата и прекрасна няма как да не донесе купища емоции и на двамата. 

Ви и Зи обаче борят демони, всеки своите – и двамата имат лица, които пазят за любимите си хора(и животни). 

Обожавам динамиката между двамата. Лиз Томфорд ни пренася през семейните среди, какво е да си под светлината на прожекторите, какво е да се чувстваш не на място, каква е цената на славата, какво е да те изоставят най-близките ти хора… 

Второстепенните герои са ми любими начело с отбора – Мадисън, който е капитанът и най-добрият приятел на Зандърс и Рио, за който има отделна книга.

В Стиви харесвам това, че е самостоятелна и се бори с пълно сърце за мечтите си. 

Предимство лично за мен са и броимите секс сцени. Не се натрапваха, което беше глътка свеж въздух. Има толкова прекрасни фенфикшъни, които летят из интернет, спрямо романтични книги, чисто порно и нула история или герои. 

“Високо в небето” е изключение и много се радвам, че започнах да чета тази поредица. 

До скоро!

Междинна станция „Кенгуру“ от Къртис Чен // Ревю

Здравейте! Как сте?

Днес ще си говорим за книга, която ме впечатли и ми хареса от – до!

Пренасяме се на пътническия кораб “Деджа Торис”, по направление: Земя – Марс. Гледаме през очите на Кенгуру, който е нещо като таен агент – в отпуск! Да, това е кодово име и да, дори и тук е под прикритие. Започват да се случват странни неща, пътници биват намерени, не много живи и кашата вече е станала!

Манджата, която ни е спретнал Къртис Чен е пълна с обрати и с любопитни и прекрасно изградени/да се чете: плътни/ образи.

Имаме абсолютно чаровен, скромен, деен и забъркващ се в неприятности главен герой, който дори и да не броим специалата играчка, с която си идва, то може да изкара само с хумора си! Ами, обожавам този тип!

Второстепенните персонажи имат своите истории и мотиви са симпатични по свое му!

Засегнатите житейски избори и чудните описания,(неинжинерите ще ме разберат) допълват историята и правят света пълнокръвен. 

Затегнете коланите, защото Рожджърс и компания имат много работа за вършене, за да достигне космическия круиз крайната си точка… по един или по друг начин!
Приятно четене и до скоро!

"Победителите" от Фредрик Бакман // Ревю

            

          Минаха години, от както стоях в един хотел в София и дочетох Победителите последната част от трилогията за Бьорнстад. Днес тя отново ме привика и я препрочетох. 

Истината е, че Фредрик Бакман ни разказа истината още в началото, без да я украсява и въпреки това тя звучи толкова красиво. Още от първата книга ние сме наясно, че ще се разделим е едно от четирите момчета. Не боли по малко! 

Тук мащаба е огромен. Бьорнстад и Хед. Зелено и Червено. Двата града и съдбите на всичките им жители, че и отвъд са преплетени, както и в живота. Срещаме всеки един от любимците ни, който пораства по някакъв начин. Запознаваме се и с нови герои, които започваме да обичаме. 

Аз бих искала да обърна специално внимание на персоналните ми любимци, като започвам от Мая. Толкова съм горда, да чета за герой, който продължава да се бори с травмата си, да търси правата си и да обича и твори със сърце и душа! Понякога се олицетворявам с младата музикантка. А друг път в Амат, който е толкова добър, емоционален и нахъсан. И стига много много далеч – до звездите, сбъдвайки мечтите си, без да забравя основите! 

Бобо и Алисия са най-близките ми по характер герои, а Ана е истинска фурия, с която олицетворявам близките ми хора, които обожавам.

Ако някой иска да ме слуша, мога да му говоря с часове за Бенямин Ович. Любимият ми герой от книгите. Като цяло. Бени, който гори, унищожава, стопля, разбива и докосва души! Кълна се, ако беше малко по-истински, то щях да съм безкрайно влюбена в него! Макар че, като се замисля, често виждам Бени в някой друг, чиито име отново започва със същата буквичко… Та, Бени. И не само той. Но най-вече той, ни показва, че трябва да се действаме със сърце!

И въпреки лошите, не ужасните неща, много от тези герои, всъщност обичат и вярват ужасно силно в нещо и действат по добър начин. В повечето случаи. Доволна съм, ужасно много от заключителната част в трилогията!

А моята любов към Севера минава и през момиче, което пише песни с цялата си душа, момче, което постъпи както е редно и едно, което вижда звездите, дори и сред пълната зала с хора… и никога не оставя забравен!

Привет, Лео Уинтър! {мини ревю}// Блогмас *5*

Здравейте! Как сте? Какво четете?

Коледа е все по-близо, а аз чета поредния романс за лошо момче и добро момиче. И ми хареса адски много!

Пета част е от поредица книги с общи герои, аз лично съм чела само първата, а тази я грабнах, защото главния герой е рус, зеленоок и се казва Лео. Какво повече ви трябва? А, и кара мотор, да не забравяме! ;)

Та, Кас – нашата главна героиня, която е станала жертва на отвличане, бива силно привлечена към Лео Уинтър и двамата имат страстна забивка за една нощ. После тя забременява. А, някой продължава да прави мръсно на бившите Тенекиени номади. 

Героите претърпяват развитие, сюжета е динамичен, диалозите са топ!

Набляга се на важността на семейните отношения!

За мен е 5/5, и я прочетох в рамките на 24 часа. 

До скоро!

“Момичето, което запази мълчание” // мини ревю

Здравейте, как сте?

Есенно ми е и може би с наближаването на Вси Светии, нюхът ми за литература се разбуди и попаднах на криминална поредица от любимата ми Скандинавия, която страшно ми допадна! 

Започнах с четвъртата книга – “Момичето, което запази мълчание” и първото нещо, което мога да ви кажа е да, можете да я четете самостоятелно. Само дето след това, ще ви се прииска да хванете следващата, веднага! 

Адски много ми хареса историята и героите от стокхолмския отдел Убийства. Ваня, Били, Себастиан… всички свързани, някои не само професионално. 

Допадна ми цялата псохология, емоционалност и хумор, който е вложен в романа. Развръзката ме изненада и не се досетих предварително, за което съм признателна на авторите! 

Ако ви се чете нещо интересно, добре преведено и, което ще държи интригата до самия край, то това е вашето четиво!

До скоро!

“Имаго – Време за пеперуди” от Радостина А. Ангелова // Ревю

            Здравейте! Как сте? 

Днес ще ви разкажа за последната книга, книга която си купих. Спонтанно, както и най-добрите ми житейски решения! 

Привлече ме чудната корица, на която блести Барселона, в която посрещнах тазгодишния си рожден ден с любимите ми момичета! А, историята описва колкото герои, толкова и гледни точки, развивайки ги и водейки ги към общото цяло! Похватът на авторката ми е абсолютно любопитен и според мен топ попадение – истинско майсторство! 

“Имаго – Време за пеперуди” е книга за любов, приятелство и цялостно отношенията ни едни с други. През живописни пейзажи и битовизми, достигаме навътре в сърцата на нашите герои, които са от цял свят! Горим, горим се и мечтаем да полетим!

5/5 крайна оценка! Попадение!

Кат{е}рина

Привет! Мога да ви говоря с часове за Катерина от Джеймс Фрей, която ме избра при едно ходене до библиотеката, в което влязох с объркани мисли, крещящо съзнание и много емоции, които не успявах да контролирам. И тя сама ме намери. Разликата в имената на първата песен, след тази от Евровизия на Joker Out и заглавието на книгата е една буква. Пак става дума за женско име. Жените сме доста силни, не мислите ли?

Та историята ни пренася основно в Париж. Този огромен град на изкуство и суета, пълен с мечтатели, като главният ни герой, който зарязва уреденият си живот и се впуска в преследване на вътрешните си копнежи, гонейки вятър, който го отвежда, точно, където Съдбата му е определила. Среща се с различни хора, влюбва се дълбоко, бори се със зависимост и със себе си, защото няма по-голяма пречка от собственото ти отражение…

Романът е пропит с изкуство, много чувства и ни превежда из живота - от дреболиите до важните решения, от които понякога зависи всичко.

На какво си готов, за да сбъднеш най-съкровеното ти желание?

Готов ли си да падаш и падаш…?

Обичаш ли достатъчно силно?

Пусни идеите си, дай им криле, бори се със зъби и нокти и опитай, колкото и беззвезвезно да ти се струва небето!

Париж е различен през всеки сезон.

Меланхоличен.

Пъстър.

Тъжен.

Шумен.

Прекрасен. 

C'est la vie à bientôt!

“В огън” // мини ревю

           Здравейте! Как сте? 

Днес ще ви загатна малко за една от последните книги на Патрик Нес, който създава такива светове и герои, че след досега им с тях се чувстваш дезориентиран. Когато в една история има дракони, малко градче насред щатите, конспиративни теории, сателити, култ към Велики богини се получава доста интересна история, развиваща се поне в два свята. Също имаме и момче с много имена, разбира се и любов. То и без това тя движи всичко (и това е прекрасно)!

С едно изречение, бих описала “В огън” като една модерна приказка, с доста поуки, валидни в днешно време, която ще ви накара да се замислите и да помечтаете!

Бьорн Расмусен – “Кожата е еластичната обвивка, обгърнала цялото тяло” // Ревю

        

         Здравейте! Как сте?

Аз съм вдъхновена. Избягвам да съдя книгата по обема и, но обожавам книги, които в малко на брой страници, казвам ужасно много. И вече съм на мнение, че единият час в библиотеката снощи, определено си заслужаваше, защото “Кожата е еластичната обвивка, обгърнала цялото тяло” просто си ме очакваше, там – между редовете.

Определено много интересна находка. В по-малко от сто страници, аз плаках няколко пъти, бях в екстаз, а също и отвратена. Защото това е роман за всичкото, през очите на един младеж. 

Предупреждавам, не е за всеки! Но понякога трябва да четем за блудството, самонараняването и любовта във всичките и форми и състояния! Защото, когато си млад, често се мразиш, дълбоко от тленната си обвивка до мислите си. О, мислите…

Бьорн, носещ името на автора преживява загуба, намира отговори, достига до катарзис, който почти го унищожава и създава тази разбъркана и пълна с думи, по-силна от всяко действие приказка, която май е съвсем реална! 

Оценявам я с 5/5, защото ме докосна дълбоко… не трябва ли да правят точно това книгите, които четем?
До скоро!

        П.п. Още едно мнение за книгата тук.

УОНКА//WONKA

 Review EN & ES down

BG

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и искам да ви разкажа малко повече за Уонка, който е прекрасен! 

Оценявам го с 8/10, което си е солидно! Радвам се, че го гледах дублиран на български език, въпреки че имах някои предрасъдъци, но определено актьорите от българска страна са си свършили работата чудесно! 

Уонка е приказка за мечтите и тяхното сбъдване – с труд, желание и капчица магия! А шоколадът – е по-сладък, когато е споделен!

EN 

Hello, friends! Wonka is just phenomenal with a stunning cast, rhythmic songs, amazing set up and just a good story for all dreamers who never stop dreaming! Timothee Chalamet is shining bright and honestly I love his character so much! I also deeply love all the chocolate used in that movie! Live love laugh chocolate! 

(P.S.THIS MASTERPIECE OF BOKRIS by Micah, cause I am still obsessed with JO)

ES

Hola, soy Timothee! Bien, estoy Vichi and Wonka fue una película maravillosa! Me gustan todos las canciones y mensajes! Me gusto mucho! 

Hasta Pronto!

"Звездни карти, спомени и една империя"– цитати и мини ревю

 

“Махит осъзна, че стои в тейкскаланския императорски двор, слуша тейкскаланска поетична надпревара, държи чаша с алкохолна напитка и до нея стои остроумна тейкскаланска приятелка. 

Всичко, което жадуваше от петнадесет години. Тук, накуп.”

“Искандр беше по-обигран политикан от нея. И по-мъртъв. Наследницата на имаго-линия би трябвало да се поучи от грешките на предшественика си.”

“По-добре да действа, отколкото да я вцепеняват хилядите променливи възможности. Хора, крачат, дишат и издишат през въздушен шлюз, за да поправят изтънели места по корпуса на станция, без да се замислят за движението на крайниците си, как ги придърпва гравитацията, дали вэтрешните мехове на бели дробове и диафрагма са се издули достатъчно, или не. Трябва да… не мисли. Или за мисли, но и да действа, докато го прави.”

“ – Защото Тейкскалан е огромна гладна твар, а Негово сиятелство Шест посоки не е побъркан, жаден за власт или жесток. Деветнадесет тесли, добрите императори не са чак толкова много. Дори и в поезията.”

“Всички щяха да умрат или… кой знае какво щеше да ги сполети, но все пак си оставаха “ние”. На който ще да е език.”

“Спомен наречена империя” е увлекателен роман за една малка станция, която изпраща своя нов посланик в сърцето на Градът, за да замени мъртвия му предшественик.             После, разбира се стават каши, политическите интриги се заплитат, а империята започва да се клати под тежестта от избора на нов император.

5/5 оценка. Заслужава си четенето!

"Това се случи в Майорка" {Ема Страуб} // мини ревю

Здравейте! Как сте?

Днес ще ви разкажа малко повече за книгата от снимката, която определено заслужава 4/5 звезди, (5 давам главно на Бакман!) която доста ми хареса. Героите ни са членове на едно семейство, леко отдалечили се един от друг и допуснал грешки, но все пак семейната почивка ги събира и сплотява.

Защото, колко и да е трудно, роднините и най-близките приятели, винаги ще те защитят и подкрепят. В това е смисъла на семействата. Подкрепа, обич, съвети и още обич. 

Грешки се допускат, но когато искаш да се поправиш, ще намериш прошка. Почти във всички случаи. 

А няма нищо по-добро от това да смениш обстановката, дори и само за някой друг ден. Да се откажеш от токсични отношения или да дадеш нов шанс. 

Все пак всички си правим списъци с цели, които с помощта на Вселената, постигаме…

До скоро!

Icebreaker by Hannah Grace // мини ревю

          

             Здравейте! Как сте? 

Днес ще си говорим за Icebreaker – книга, чиято корица крещи ПРОЧЕТИ МЕ! 

Самата аз имах hate-love relationship с историята. Откровено обожавам Натаниел, докато Стаси ме дразнеше на моменти. но въпреки това харесвам цялостната идея. Любовта им избухна бързо, като става и в живота. Нейт помогна много на фигуристката, която се бореше с доста неща. Харесвам засегнатите теми – за начините на хранене, осиновяването и ролята на спорта. 

Хареса ми, че любовта им пребори всичко и, че Анастасия разбра всъщност, колко стойностен човек е!

Имаше пикантни сцени, но не чак да се натрапваха. 

Развам се, че я прочетох в оригинал! 

Сладък спортен романс, който вълнува. До там!

Оценка 4/5

До скоро!

НА РЪБА

            

           Има филми, които остават дълго в съзнанието, след като прожекцията е приключила. Провокират въпроси, дискусии и оставят следа в нечия глава. 

“На ръба” е филм, който си заслужава да гледате, ако ви попадне във фестивалната програма в любимото ви кино. 

Три истории се преплитат в рамките на двадесет и четири часа. Различни хора, с различни съдби. 

Но най-важни остават посланията и смисъла зад всяка от брилянтните сцени.

Да бъдем добри. 

Да отстояваме позицията си. 

Да вярваме. 

Да не забравяме близките си. 

Да се борим за справедливост, дори и целия свят да е срещу нас. (А всъщност, никога не си сам!)

Да помагаме, когато можем. 

Да прощаваме. 

Да обичаме силно, колкото и да е трудно понякога. 

Защото Любовта е лудост. Най-смислената.

До скоро, приятели!