сряда, 28 октомври 2026 г.

Още лято – Ламеция Терме

 


                                                 

    Късно лято в Южна Италия. Цветове, бъркотия и безвремие.



    

Нагоре по хълма. Тесни улички, някои завършващи с дом. Гълъби, котки и хора.




    Морето изглежда толкова близо. Само на два регионални влакове разстояние!



    Любимите палми! И всичко живо е по улиците вечер. Деца, младежи, семейства, пенсионери… Яке не е нужно.


    Вкусове, текстури и форми! Топ пица!


    Закуска за четири евро


                                                 

    До скоро, любима Италия! <3


петък, 23 октомври 2026 г.

Pumpkin autumn punk!




Скоти може би не знае…

Но аз знам какво искам. И определено включва желирани бонбони, смях на корем, пънк и рок, брокат и любимите ми хора, до мен. Домашно-приготвена храна, планове година напред и много любов!

Forever safe space! Takk! <3





четвъртък, 15 октомври 2026 г.

Odsevi Sonca





Морето може би бушува, но в ушите ми продължава да бучи клубната музика. Необичайно топло е за средата на октомври. Въпреки, че слънцето предстои да изгрее, трепвам виждайки светлините в мъглата. Сиво и синьо са вплетени като паяжина, заедно с жълтата светлина на уличните лампи.

Не би трябвало да вървя боса по асфалта, но го правя. Малко напук. Не стигам до десет в броенето, когато се усещам във въздуха. Косата ми гъделичка носа ти, докато заравям пръсти в твоята, за да слеем устни.

Отнасяш ме от партито, където сме танцували и скачали до без дъх. Сваляме дрехи, съмнения и задръжки. Просто ние.

На сутринта хващаме самолет, а след това и автобус. Заспивам облегнала глава на рамото ти, докато от прозореца се разкрива гледка към Алпите.

В съня ми ние сме отражения на слънцето.

Пожелала съм си и Вселената го сбъдна!





Biti puzlica v sestavljanki s srečnimi ljudmi



Večer kot divja voda vabi me na skok

вторник, 6 октомври 2026 г.

"Писмо до истинската ми любов!"


"Скъпа, Мариан

Якето ти ухае на мащерка и лимон.

Помня онази нощ в Трънни лес, когато ми отдаде сърцето си. Онези думи, които шепнеше, между целувките по бледата ми кожа:

“Ериет, обичам те, ужасно много, не искам да умираш!”

Сбъднаха се, моя слънчева звезда!

Сключих съюз с гоблините от Асшер и первзех трона на Лира. След повече от двеста години царуване на узурпатора – отново някой с чиста, елфическа кръв управлява в Страната на хилядите желания.

Някъде по пътя ти също си си пожелала едно.

И ето ни тук – в дълбоко скритата в гората поляна, държа изтиващото ти тяло, а нежния парфюм се смесва с кръвта ти.

Беше права –  в тази приказка аз съм главният герой ти, а ти си просто писателката.

П.п. Може да прозвучи егоистично, но и на мен също не ми се умира!"





вид: писмо

жанр: фентъзи

думи: яке, парфюм, поляна