"Скъпа, Мариан
Якето ти ухае на мащерка и лимон.
Помня онази нощ в Трънни лес, когато ми отдаде сърцето си. Онези думи, които шепнеше, между целувките по бледата ми кожа:
“Ериет, обичам те, ужасно много, не искам да умираш!”
Сбъднаха се, моя слънчева звезда!
Сключих съюз с гоблините от Асшер и первзех трона на Лира. След повече от двеста години царуване на узурпатора – отново някой с чиста, елфическа кръв управлява в Страната на хилядите желания.
Някъде по пътя ти също си си пожелала едно.
И ето ни тук – в дълбоко скритата в гората поляна, държа изтиващото ти тяло, а нежния парфюм се смесва с кръвта ти.
Беше права – в тази приказка аз съм главният герой ти, а ти си просто писателката.
П.п. Може да прозвучи егоистично, но и на мен също не ми се умира!"
вид: писмо
жанр: фентъзи
думи: яке, парфюм, поляна
