Морето може би бушува, но в ушите ми продължава да бучи клубната музика. Необичайно топло е за средата на октомври. Въпреки, че слънцето предстои да изгрее, трепвам виждайки светлините в мъглата. Сиво и синьо са вплетени като паяжина, заедно с жълтата светлина на уличните лампи.
Не би трябвало да вървя боса по асфалта, но го правя. Малко напук. Не стигам до десет в броенето, когато се усещам във въздуха. Косата ми гъделичка носа ти, докато заравям пръсти в твоята, за да слеем устни.
Отнасяш ме от партито, където сме танцували и скачали до без дъх. Сваляме дрехи, съмнения и задръжки. Просто ние.
На сутринта хващаме самолет, а след това и автобус. Заспивам облегнала глава на рамото ти, докато от прозореца се разкрива гледка към Алпите.
В съня ми ние сме отражения на слънцето.
Пожелала съм си и Вселената го сбъдна!
Biti puzlica v sestavljanki s srečnimi ljudmi
Večer kot divja voda vabi me na skok
Няма коментари:
Публикуване на коментар