Показват се публикациите с етикет рутасепетис. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет рутасепетис. Показване на всички публикации

четвъртък, 2 декември 2021 г.

Anne Frank and more {ден вкъщи; Спринт в Йостерсурд } // Blogmas 2021-2


 [Hi - for English, please swipe down ↓]

Здравейте, приятели!

Днешният ден си го прекарах изцяло вкъщи и беше посветен на две теми литература и спорт.

∙ Имах задача да направя курсова работа свързана с авторското право. И още в началото на семестъра реших, че искам да бъде свързана с книгите. Попаднах на статия за авторските права на Задната къщаили по-известен като Дневникът на Ане Франк. Курсовата вече е предадена, остава ми само презентацията по нея и научих интересни неща, но осъзнах че не съм способна да я напиша без да съм прочела разказа на авторката. Оказа се, че имам заето копие и прекарах някой друг час в компанията на Ане. Но това не ми даде мира, даже напротив, засили любопитството ми на тема Втората Световна война и от рафта ми с любими книги ми се усмихна Сол при солта от Рута Сепетис, която е една от най-прекрасните и… тежки книги, които съм чела. Беше дошъл момента да я препрочета!

Мога да кажа, че е абсолютно брилянтна със своя реализъм и набор от думи. Историята преследва четирима различни герои, които се озовават на Вилхелм Густавсон, огромен кораб, който бива потопен в Балтийско море. На борда му има над 10 000души. Оцеляват по-малко от хиляда.

∙ Другото нещо днес беше спринта в биатлона, който беше безкрайно интересен. Елвира Йоберг, демонстрира прекрасна форма и стана втора, макар че направи много бърза финална обиколка, единствено беше изпреварена от Лиса-Тереза Хаусер, която съм си я харесала от едно време. Беларускините също се справиха доста добре. При мъжете любимият ми Жаклен, взе среброто. Самуелсон му направи разлика от 18 секунди по последната обиколка. Трети със страхотно ски бягане се нареди Файон-Майе. Щастлива съм от представянето на Сепала, Бени Вегер, Лукас Хофер и Щурла Холм Леграйт.

Нямам търпение за преследванията и щафетите през уикенда. А утре следват и ски скокове!

До скоро!


Истинско чудо е, че не съм се отказала от всички свои мечти, защото те изглеждат абсурдни и неизпълними. Но аз здраво се държа за тях въпреки всичко, защото все още вярвам в присъщата на човека доброта.

Ане Франк

15 юли 1944г





Hello friends!

Today was the day of the historical, war books, university project and a little bit biathlon.

If you are still didn’t read Salt To The Sea by Ryta Sepetys, please do it! Its one of the most beautiful, tragic and real stories for World War ІІ. I really love the pov of Joanna, Florian and Emilia. The last to are my favorite characters from the book – so brave, but as a human I’m more like Joanna.

Biathlon Sprint – well this team Sweden! They are in so good shape! But I cant love the fact that Emilien  is on the podium again! Well I cant wait for the next start! This weekend will be epic! And tomorrow La Casa De Papel S5 part 2 will be out, plus my earphones! Yey! See you soon!

Bye!

понеделник, 15 юни 2020 г.

“Фонтани на мълчанието” - Рута Сепетис // Ревю

Здравейте!

Знаете ли какво прави хубавата книга?

Стои и чака търпеливо да се настроите. Защото ви предстои да изпитате силна обич. Но трябва да сте готови. Защото, ако започнете този процес на запознаване, без да сте готови, може да не усетите нишките на връзката, които се вплитат в сърцето ви. И просто да не я харесате. И захвърлите.

Но хубавата книга, умее да чака. Ще надзърта към вас, ще ви примамва с корицата и гръбчето си. После ще ви разбие сърцето. Ще ви разсмее. Ще се настани в мислите ви, ще я препоръчвате на познати и непознати, дори и несъзнателно. А героите, те са специални. Когато тъгата или умората ви надвие ще се сетите за топлината, лъхаща от страниците и ще продължите напред.

В момента, в който си помисли, че светът е свършил,

гъсеницата се превърна в пеперуда.


    Испания. Испания. Испания.
    Имам тясна връзка с тази държава. Избрах да уча испански в гимназията, влюбена в испански футбол.

    Фонтани на мълчанието ме усмихна. Не я започнах в правилния момент, но след това за няколко часа я допрочетох. Определено ви  препоръчвам!

В нея изживяваме едно лято в Мадрид през 1957г. В Испания на Франко. Слънчевата държава, която предлага своята топлина на туристите. Американското семейство на Даниъл пристига, за да може баща му да сключи сделка, касаеща семейния петролен бизнес.

Даниъл е запален фотограф, с кипяща кръв, възпитан и търсач на истини. Използва силата на своя фотоапарат, за да разкрие другото лице на Испания.

Където страхът и гладът са главните герои.

“Estamos mas guapos con la boca cerrada”

Където децата на републиканците, дръзнали да се опълчат срещу режима понасят последствията и плащат за греховете на родителите си. Почти смазани от системата, на прага на бедността, но въпреки това заедно.

Запознаваме се с непокорната Ана, която работи в хотела, където семейство Матесън са отседнали. Със по-голямата и сестра Хулия и съпругът и Антонио, които също се опитват да оцеляват и да осигурят бъдеще на дъщеря си Лали. С Рафа, братът, който работи на две еднакво страшни места – кланицата и гробището.

С Фуга, най-добрият приятел на Рафа, който няма какво да губи и единствено мечтае да стане матадор и да помага на испанския народ.

С Пурификасион – братовчедката на Ана, Хулия и Рафа, която работи в сиропиталище.

Всеки от героите има своите тайни. Тайните са важни. Те разрушават животи.

А по време на диктатурата на Франко се случват ужасни неща. Гарваните крачат и убиват без предупреждение. Изчезват бебета. Погребват се празни ковчези.

Лъч светлина. Любов. Към родината. Към близките. Към непознатото. Най-жадуваното. Към свободата.

    Фонтани на мълчанието е силна, заради посланията. През очите на героите виждаме една изтерзана нация, която вярва. Вярва, че един ден всичко ще свърши и тайните ще бъдат разбулени. Защото все пак са тайни.

А истината е по-силна.


Харесват ми испанските изрази и думи из цялата книга. В края и има речник, а чрез тях се доближаваме още по-близо. За да разберем и разкажем. 



Прекрасното ревю на Ева – тук.
Ревюто ми на другата книга на Рута Сепетис –
Сол при солта.

До скоро!