Априлско

             Здравейте! Как сте? 

Слушам любимият ми испанец, напоследък, обута с два различни, за сметка на това коледни чорапа и ще ви разкажа за всичко в главата ми.

Не че не ми се пише, ама балансът ми на възрастен не е лесен! (Справям се!) А, още повече ми се мърда. Някъде, където е непознато, толкова съм свикнала с познатото, а светът е огромен! През април пътувах до Латвия, Австрия, Румъния, Перу и още доста. Засега само мисловно, но кой знае…

Изхвърлих доста боклук, ненужни вещи, които само трупат прах. Изчистих душата си, след години, отровни мисли. Плаках и се смях, това е част от живота. 

Ако си някой, който слуша гласовите ми съобщения, ежедневно или ежеседмично, благодаря ти! Километрите са нищо!

Ако съм ти споделила за Блед и знаеш за нещата и хората, в които вярвам силно от близо година, отново благодаря и се радвам, че си тук!

Пях с глас, вървях крачки, танцувах и понякога губех на белот. 

Истината е, че имаме само сега… така че, поемете си въздух си давайте, накъдето сърцето ви зове!

До скоро!

.

.

.

.

.

Писмо до цъфналия люляк

Мога да твърдя, че слънчевото затъмнение беше първо моя идея.

Разбира се, разполагам единствено със своята гледна точка. Надявам се, че ти е харесало! Аз ще почакам някоя и друга година. Дотогава ще посрещам изгреви и залези в любимия ми плажен бар или някъде надалеч. 

Скитам се, равно ли е на лутам се? Понякога бягам. Надълбоко. Често съм на хиляди места, на километри едно от друго. И после сам просто тук и се наслаждавам на слънцето, което още не се е скрило в края на работния ден. 

Имам всички момичета и момчета, които ме карат да се усмихвам и да се чудя една идея по-малко какво ще се случва. Защото каквото е писано, ще стане! Манифествам хубавото време и Вселенските решения, а на теб, да си починеш, за да блестиш утре. Макар че за мен блестиш винаги. 

Здравей, Април!

Негативи*

 

Любимият ми фотограф се казва демон и снима едни такива фотографии, в които има много кожа и брокат, и спирала. Чувствам те ужасно близко, макар че юли е далеч. Усмивката ти, ме кара да живея. О, как гледам самолети и автобуси, а даже понякога и влакове. Да съм далеч оттук или от познатото? Искам да творя, какво ли друго ми остава… Музика на испански, италиански и френски, мечта за петък и лято. Може би, защото имам мигла в окото и не знам, дали това по дяволите не е същата мигла от още два дни, намерила си комфортно местенце или зона. О, как не харесвам или пък харесвам рутината. Днес се събудих в шест и половина. Искам да действам, бездействието ме убива. Ами, какво чакаш? Видях малката принцеса и беше прекрасна. Имам най-яките хора, до мен или на хиляда километра. Не е от значение. Идеята ми е, че винаги ще съм човекът, който ще спре да снима залеза, ще каже да или ще опита и се радвам, сега ще отида да преведа една песен. Мръсни мисли и чисти сърца.

Негатив - Спец. Фотографско изображение върху плака или лента, в което светлите и тъмните части са разменени или пък цветовете са заменени от допълващите ги цветове.

24h в Белград!

 

        Планът изниква в главата ми за минути. после оставя да проверя всичко и да си кажа отивам!

Намирам си компания, някой път ще ми се наложи и сама, но тук си имах другарче! 

Имахме проблеми с автобусите, не ни устройваха датите. Но намерихме друг вариант – София-Ниш-Белград. 

Моето пътуване започна от Варна.

В Ниш валя дъжд. В Белград също. Имаше хаос, покрай автобусите, но знаете, с питане се стига навсякъде!

Апартаментът беше прекрасен! И после дойдоха лошите новини. Когато очакваш нещо ужасно силно, просто си мислиш, че ще се отвори дупка в земята и ще те погълне. За съжаление или не, нещата не стават така! 

Затова след много нерви и сълзи се събрахме и отидохме да опознаем сръбската столица!

Първа спирка – книжарница, разбира се!

Последва обиколка из централните улички и посещение на Народний Музей – смесица между история, архитектура и изкуство! Какво повече му трябва на човек? 

Храната в Сърбия е 11/10! Последва жива музика, бира и много дружелюбни хора, които наистина се радваха, като им казвахме, че сме от България! 

Хората в Белград, определено ми допаднаха – мили и учтиви!

Нощна разходка, светлинки, бар. 

На следваща сутрин валеше порой. 

Това не ме спря да отида до реката! Или после да се разходим до Св. Сава. Когато вали всеки град придобива различна атмосфера. Ритъмът се забавя и всичко се пречиства. Харесах дъждовен Белград! Въпреки разочарованието!

Последва ужасно дълго пътуване до Родината. Около 15 часово. Заслужаваше ли си? Да. Мина ли по план? Не. Бих ли отишла, ако знаех? Да. Защото пътуването е живот!!!

O, Београд! (Волим те, али мрзим те, мало!)

Момчето с червеното палто

 

Разбира се, че нещата не вървят по план. Защото планът ми изобщо не включва пороен дъжд и разваляне на приятелство. Гримът ми отдавна е размазан, а краката ми са разранени от обувките на висок ток. Паниката се надига в мен и съм на път да се разпадна. И после някой ме блъсва и сядам по дупе на тротоара. Искам да се разкрещя, обаче червено петно се размазва пред очите ми. След няколко секунди то придобива форма. Палто. Което върви в комплект с момче, чиято коса е вързана на сладка опашка. После и звукът се връща. И натрапникът се обръща с лице към мен. Не е красавец, но е хубав по един начин, който просто не мога да обясня.

- Как си? – пита ме и в рамките на няколко мои мигвания вече е на крака и ми подава ръка, за да се изправя.

- Честно ли? – отвръщам, но осъзнавам, че вероятно аз щях да се превърна в петно, ако не ме беше бутнал извън улицата и изливам всичко в три думи. – Замръзнала, изморена и гладна.

- Живея наблизо – казва той и просто тръгвам след него.

Дъждът не спира да вали, но аз следвам момчето с червеното палто пред мен. Може да е всякакъв, но засега поемам риска, че е просто непознат, който ми спаси живота. Прекрасник.

- Банята е вляво – той отключва вратата на апартамента. Вътрешен двор, четвърти етаж, стълби, без асансьор.

Следвам светлината идваща от една самотна крушка, осветяваща в оранжево малък хол с кухненски бокс. Виждам стар диван, който изглежда ужасно удобен и сядам на него, като преди това изритвам обувките си. Червеното палто стои сгънато до мен. Момчето е по черна тениска и ми подава двоен сандвич. Отхапвам голяма хапка. С кашкавал е. Ядем мълчаливо, той седнал на стол до мен. По някое време той отива до другата стая, вероятно спалнята му и се връща с включен лаптоп. Пуска плейлист с песните от тазгодишната Евровизия. Обичам песента на латвийката, толкова е лирична. Не разбирам нищо, но езикът ми звучи почти като френски. Той запява на песента на британеца. Гласът му е леко дрезгав. На песента на естонецът и аз се включвам в пеенето. Любима ми е. На норвежката танцуваме и се смеем с глас. На италианската си поплаквам. Той стои и просто слуша. Имам нужда точно от това. Изслушваме всички песни и дъждът спира. Отиваме в близкото кафе и пием горещ шоколад. После в един бар и играем билярд с приятелите му. Веднага ги харесвам. Истински и спонтанни. Когато слънцето е на път да изгрее той ме оставя до входната врата на жилището ми. Бързам да се кача и запъхтяна го наблюдавам как се отдалечава, докато накрая различавам единствено яркочервена искрица в сивото утро.

край

¡Посвещава се на приятелите в понеделник вечер!

 

До скоро!

~Вичи

П.П. Честит празник!

30 часа в Прага

Здравейте! Как сте?

Аз боря настинка и последна сесия в университета. Но пътувах до преди ден. Но, днес ще ви разходя до Прага. Мечтана, почти отидохме с приятелка, но пуст ковид и мерки…, но пък си бях набелязалацял списък с места, които да посетим. Е, трябваше да го редуцирам, защото имахме ден и половина.

Летяхме директно от Варна. После се возихме в автобусче и бум, ето ни в сърцето на Чехия. Прага е ужасно чаровен град – река Вълтава, мостовете, уличките, Пражки Храд отгоре и програмата беше пълна.

Първата ни спирка беше Музеят на Салвадор Дали – Енигма. Видяхме репродукции на неговите творби и някой друг оригинал. Изкуството му е доста абстрактно и някои скици останаха неразбираеми за мен, но се намерих в някои творби. После посетихме Музеят на Сетивата – подобен на Музеят на Илюзиите в София. Беше готино преживяване, но съм посещавала и по-мащабни експозиции.

На следващата сутрин трябваше да видим Музеят на Шоколада, но имахме разногласия, затова го оставихме за друг път и влязохме право в сърцето на Старе Място – Часовниковата кула на Градския площад. На всеки кръгъл час се сменят фигурки, докато часовникът бие и си е нещо, което непременно трябва да видите с очите си! Полюбувахме се на катедралите и сградите и поехме по Карловия мост. Огромни статуи, на няколко метра една от друга, художници, рисуващи града и много туристи, които се снимаха с Пражки Храд и Св. Вит – извисяващи се на хълма от другата страна на моста. Посетихме замъка с цялата му прелест, Катедралата – в готически стил, нещо огромно и невероятно, минахме по Златната уличка, пълна със занаятчийски работилнички и спряхме да хапнем нещо традиционно, чешко. Пихме бира, а аз ядох тези картофени кнедли с два вида зеле и месо.

Следващата ни спирка беше Главата на Франц Кафка – огромно произведение, което на всеки 15 мин се завърта. Гвоздеят в дневната ни програма беше Музеят на Стоманените фигури, където ще видите любимите ви герои и изпълнители, направеди от детайли и части, болчета и гайки, изпипани до съвършенство!

После си взехме куфарите и хванахме нощния влак в Посока Краков и изпълняването на една моя мечта, на две години.

До скоро, приятели!

Споделете ми, какво ви е харесало в Чешката столица, ако сте я посещавали?

Пътувам – глагол [първо лице единствено число, сегашно време]

 

Значение:

1. Преминавам определено разстояние

2. Движа се

Синоними: вървя, обикалям, странствувам

Пътувам и това ме прави жива.

Нови места, нови хора. Различна храна, от тази, с която съм свикнала. Губене. Ориентиране. Улици, църкви, мостове.

Телефон единствено за спомени (снимки). И за търсене на следващия музей, заведение или гара.

Нощен влак. Пълно купе. Преплитане на пътища. Истории и образи. Усмивки…

Концерт. Стадион. Обичаме и те обичат нас. Истински са. Смеят се и пеят. И има само хиляди светлинки в мрака. И абсолютно щастие.

Град – мечтан. Промени в плана. Оставяме неща и за следващия път. Защото ще се върна, любима моя, Прага. И Краков, близък, макар че езикът е по-неразбираем за мен.

           Солидарност. Знамена. Подкрепа. Любов. Братство.

Нощ. Смелост и може би Съдба. Балон в небето. И любим човек до мен.

Скоро и сама…

До скоро!

По италиански!

 

Италия! Влюбваш се в нея… още преди да усетиш лимоните, преди да видиш зеленината на върха на стъклените сгради, преди да спреш да послушаш музиката и песента на уличния музикант, който един ден ще пробие на световната сцена. Всъщност ти трябва съвсем малко, може би да стъпиш на твърда земя и да погледнеш знамето, гордо веещо се от някой покрив и да чуеш италианска реч.

А, когато процесът е финализиран, ами карай го по италиански!

Говори! Езикът е толкова красив, мелодичен и така нататък до залеза и отвъд. А и една горда нация не признава английския, сиреч световния език. Ще откриеш хора, които го говорят по-добре от теб самия, но ще срещнеш и такива, които ще се опитат да ти помогнат чрез родни слова. И това прави приключението още по-прекрасно.

Поискай помощ – било то за посоката, нужда от сешоар или каквото ти хрумне. Културата влияе, възпитанието – също. Ще получиш помощ. Плюс история как един дядо учтиво ми обясни, че автобуса не спира на моята спирка, без да съм питала.

Стил, darling. Анцузите са удобни, но риза и сако/палто – класика. Червило и широка усмивка. Не прекалено вдигната глава, но с поглед към пицата, така де, целта.

Храна за душата. Изкуството. Навсякъде, по всяко време. Никога няма да съм видяла достатъчно, но пък ще съм усетила…

Италия е като мечтаната целувка, която се случва само в главите ни – достатъчна, но необходима, възможно по-често.

Ciao!

"... ако ти се говори, тук съм"

 

Отварям очи и знам, че няма смисъл да се опитвам да заспя.

Излизам от топлото легло и отварям балконската врата. Виждам светлините на пристанището и казиното. Монте Карло е толкова красив през деня и толкова магичен през нощта. Чувам преминаващите автомобили, но ми липсват определени звуци. Сама съм.

- Гледката е прекрасна – чувам глас вдясно и се обгръщам към съседния балкон. Момче с черни къдрици и топли очи ми се усмихва. Изглежда на моята възраст или с някоя година по-малък или по-голям. – Марти – представя ми се.

Казвам името си. И после нещо в него ме кара да отворя сърцето си и да му разкажа, за някои от демоните. За онази вечер и за борбата с любими книги. Беше си същински бой. А аз бях толкова засрамена. За човека, в който бях толкова влюбена, с месеци. За целувката ни, толкова нежна… за нощта в дома му, в леглото му, когато просто заспахме прегърнати. И за погледа му, когато си тръгвах. Разбиращ? Съчувстващ?

- Така и не разбрах… – усмихвам се на Марти.

- Животът е пълен със загадки, чиито отговор не ни е писано да научим – той вдига чашата си за наздраве и аз отпивам от просекото. Има вкус на пролет, далеч от целия лукс тук.

- Как успяваш да се държиш? – питам го и това го разсмива.

- Изобщо не съм толкова силен, скъпа. Мога да се разпадна, но гледам да си подбирам хората. Разбираш ли?

Разбирам.

И после му разказвам за едно звездно момче и всичко някак си си идва на мястото.

Събуждам се по светло, в леглото си, без да имам спомен как съм стигнала до него. На масата ме чака рум сървиз, който съм убедена, че Марти е платил. Хапвам безумно вкусни неща, стягам багажа си и се насочвам към изхода. Завъртам се покрай рецепцията, но в крайна сметка се отказвам. Нещо, вътрешно ми казва, че няма да открия Марти тук.

Затова благодаря на портиера, който ми отваря вратата и излизам навън.

Април е.

 

 

 

КРАЙ

*Авторски текст*