Днес Морето се усмихна, защото Градът ни празнува!

          Здравейте, как сте?

Честит празник на всички прекрасни празнуващи и на Варна, за която днес ще си говорим за хубавите неща!

За пълният с хора град през лятото, глъчката, светлините, изгревите, залезите, морето – МОРЕТО! За хубавите хора, любимият ми плажен бар, филмовите фестивали и музиката по улиците!

Винаги ще има какво да се подобри, но можем да започнем оттам да бъдем учтиви, да си изхвърляме боклуците в кошовете и да се усмихваме малко повече!

О, Варна! Празнувай и се развивай!

just Random troughts #1

 Здравейте! Как сте? 

Аз се чувствам като на две чаши кафе, макар че не пия. Кафе. 

Ще си говорим за нещата и живота и за нещата от живота. 

Нямам търпение да се дипломирам. И да приключа с това, цялото. 

Young Royals е прекрасен сериал! Скам vibes! Обичам. 

Щом можеш да планираш цялосто пътуване в друга държава, ами повярвай си! 

Искам Испания да станат Световен шампион. Отново! 

Красив залез за настроение.

Отивам да гледам Netflix. 

Se ya!

П.П. Варна е окей. Luv you, frendoz!

Момчето с червеното палто

 

Разбира се, че нещата не вървят по план. Защото планът ми изобщо не включва пороен дъжд и разваляне на приятелство. Гримът ми отдавна е размазан, а краката ми са разранени от обувките на висок ток. Паниката се надига в мен и съм на път да се разпадна. И после някой ме блъсва и сядам по дупе на тротоара. Искам да се разкрещя, обаче червено петно се размазва пред очите ми. След няколко секунди то придобива форма. Палто. Което върви в комплект с момче, чиято коса е вързана на сладка опашка. После и звукът се връща. И натрапникът се обръща с лице към мен. Не е красавец, но е хубав по един начин, който просто не мога да обясня.

- Как си? – пита ме и в рамките на няколко мои мигвания вече е на крака и ми подава ръка, за да се изправя.

- Честно ли? – отвръщам, но осъзнавам, че вероятно аз щях да се превърна в петно, ако не ме беше бутнал извън улицата и изливам всичко в три думи. – Замръзнала, изморена и гладна.

- Живея наблизо – казва той и просто тръгвам след него.

Дъждът не спира да вали, но аз следвам момчето с червеното палто пред мен. Може да е всякакъв, но засега поемам риска, че е просто непознат, който ми спаси живота. Прекрасник.

- Банята е вляво – той отключва вратата на апартамента. Вътрешен двор, четвърти етаж, стълби, без асансьор.

Следвам светлината идваща от една самотна крушка, осветяваща в оранжево малък хол с кухненски бокс. Виждам стар диван, който изглежда ужасно удобен и сядам на него, като преди това изритвам обувките си. Червеното палто стои сгънато до мен. Момчето е по черна тениска и ми подава двоен сандвич. Отхапвам голяма хапка. С кашкавал е. Ядем мълчаливо, той седнал на стол до мен. По някое време той отива до другата стая, вероятно спалнята му и се връща с включен лаптоп. Пуска плейлист с песните от тазгодишната Евровизия. Обичам песента на латвийката, толкова е лирична. Не разбирам нищо, но езикът ми звучи почти като френски. Той запява на песента на британеца. Гласът му е леко дрезгав. На песента на естонецът и аз се включвам в пеенето. Любима ми е. На норвежката танцуваме и се смеем с глас. На италианската си поплаквам. Той стои и просто слуша. Имам нужда точно от това. Изслушваме всички песни и дъждът спира. Отиваме в близкото кафе и пием горещ шоколад. После в един бар и играем билярд с приятелите му. Веднага ги харесвам. Истински и спонтанни. Когато слънцето е на път да изгрее той ме оставя до входната врата на жилището ми. Бързам да се кача и запъхтяна го наблюдавам как се отдалечава, докато накрая различавам единствено яркочервена искрица в сивото утро.

край

¡Посвещава се на приятелите в понеделник вечер!

 

До скоро!

~Вичи

П.П. Честит празник!

Малките неща – Март

Здравейте! Как сте?

Не сме се чели от известно време, зная…

Днешният пост е вдъхновен от публикацията на Руми от преди няколко дни и от тази на Ева. Обичам ви, момичета! ♥

 

   Та, малките неща, които ми носят радост:

·        Нова песен от любимата ми група

·        Гласови съобщения сутрин и вечер

·        Моментни снимки

·        Приятелите, разчитащи кода SOS

·        Топла супа

·        Мусаката на мама

·        Чай и нещо за душата плюс искрен смях

·        Обаждане от другия край на страната

·        Сто на белот

·        Прегръдки!

·        Плануване на приключение

·        Шест дни до следващия полет

·        Нещо ново

·        Hell’s Kitchen на дивана с нашите

·        Написана, представена и предадена курсова работа

·        Нова аудиокнига

·        Интересна история, Алпи и сняг

·        Съвети от любимки

·        Най-добрата ми приятелка

·        Гласът на братовчедка ми

·        Книга за дядо

·        Случайна среща в автобуса

·        Искрена усмивки

 

До скоро, приятели!

Не спирайте да мечтаете!

Saturday

 

Hey! What’s up?

Happy Sunday, everyone! I just finished some university work and did some art.

But yesterday was a blast!

I met my two very good friends Azsumpetnoto and Azsumvsredata! Obviously we ate. No joking here! I brought them to Kimbap – the cutest and the best Korean restaurant in Varna.

So we had some brunch-dinner thing and some small-big talks, about life, love and lollutoevnimavai! Of course we made some steps, because it’s healthy and we finished eating some gorgeous, chocolate cakes. The WC was so fancy I felt lost there, but there was a piano, so was funny!

The night ended with… night walk, tea and more cakes! Well, la vie est belle!

Bye!

"Миша" – Надя Брайт // Ревю {За силната жена на 21-ви век}

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и днес искам да ви разкажа за една българска книга, която ми хареса наистина много! По принцип подценявам българските заглавие, особено тези, които набират голяма популярност. Много високо уважавам творчеството на Никола Крумов, Георги Блажев, Силвия Ръженкова. Но често подхождам с доза скептицизъм. Което не е правилно, но го правя…

Обаче отидох на премиерата на “Миша”, написана от Надя Брайт в едно от любимите ми кафета с голямо нетърпение плюс, че бях в компанията на любимата ми П. И си изкарахме чудесно! Стояхме буквално пред Надя, успяхме да си поговорим с нея и тичахме да си вземем книгата! Самата Надя е страхотен разказвач, има чувство за хумор и усет към публиката и се радвам, че имах честа да се запозная с нея и с нейната героиня.

Миша е образ на интелигентната и успяла жена, която всяко момиче се стреми да бъде. Успява да подържа баланса в живота си, работи работа, в която е добра и, която харесва. Задоволява нуждите си и се справя по нейния си начин с нещата от живота. Сърцето и разбира се прави кръгчета, но лично аз бих казала, че връзката и с Алекс е тази, от която може да очаква бъдеще. #TeamАлекс!

Миша е още сърдечна, готина и умна. Знае кога да отстъпи и кога да действа с размах. Преследва целите си и наистина много я харесвам като образ.

В книгата са засегнати доста теми характерни за нашето общество и като цяло актуални в глобален мащаб. Надя говори за домашното насилие, за влиянието на политиката, за схемите, но най-вече за човешките отношения с цялата им палитра багри – за чистата радост, за страха, за омразата, за вдъхновението и т.н.

Корицата е нещото, което би ви привлякло и е абсолютно блестяща!

Имах проблем, в началото с липсата на празно място, в началото на новия абзац. Обаче свикнах. Защото просто историята беше толкова интересна, колкото и главата героиня, която взима с пълни шепи от всичко и въпреки това, успява да остане вярна на себе си и принципите си!

Надя, ако четеш това – Благодаря ти! И нямам търпение за следващата книга!

 

“Тя беше цинична, но в нея имаше неутолим глад за живот – обичаше радостта от хубавия живот, от хубавия секс, изкуството, танците, виното, водата и слънцето… В нито една област не беше изтънчен суховат ценител. Миша не поемаше живота на премерени хапки, а жадно го поглъщаше.Но все пак – с почитание и без да е просташки лакома.”

Оценка: 5/5!

А, ако ви се чете европейска литература – хвърлете око на ревюто на Ева!

До скоро!

Студенският (ми) празник // Blogmas 2021-9

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще си поговорим за едно от най-важните студентски събития – Нашият празник, който всяка година отбелязваме на 8-ми декември. Не разбирам хората, които не празнуват абитуриентки бал, защото с него се отбелязва края на един етап от развитието ви. Подобно е и през студентските години, планира се, има емоции, различни, но с цел – изкарали сме още една година, в която сме се развили, взели сме изпити, били те на хартия, онлайн или житейски и продължаваме напред по пътя си. И след като вече съм последна година бакалавър, вече съм изпразнувала четири празника, за които ще ви разкажа в тази публикация. Нека да започваме!

Първият ми студентки празник – когато нещо се случва за първи път, вълнението е огромно. Събрахме се с половината ми колеги на заведение. Беше шумно, не бяхме всички и не ми донесе много. След това отидох да купонясвам с компанията ми и всичко беше наред. На следващата сутрин разбрах, че приятелят ми прави гадости и се разделихме. Беше гадничко.

Вторият ми студентки празник – който, като че ли беше най-хубавият ми. С приятелка ходихме да рисуваме картини и пихме вино. Учителят беше страшно секси, а картината още си я пазя. После хапнахме в любимо заведение, ядох невероятни скариди и купонясвахме в един клуб с гаджето и. Беше интересно, олях се с вино, петната още стоят по панталона, открих, че играя ужасен билярд, но се забавлявах, доста.

Третият ми студентки празник – дълго чоплих из паметта ми и бях убедена, че съм го изкарала в играене на настолни игри, на място, където често ходя. После си прегледах снимките в телефона и си припомних съвсем друга ситуация. Прекарах го вкъщи, по домашни дрехи, с приятелка, която много обичам и семействата ни. Сглобявахме къщичка от джинджифилови бисквити и беше много хубаво. После плаках цяла вечер, защото някои неща (не само покрива на къщичката) се бяха разрушили и слушах изцяло френска музика. Може би това ми послужи и за вдъхновение да напиша тази коледна история и да изгледам част от SKAM France, който обожавам.

Четвъртият ми студентки празник – беше снощи. И не мога да кажа, че нямах очаквания, а по-скоро че бяха доста ниски. И все пак исках да си го изпразнувам на макс, защото може и да ми е последен. През деня се видях с най-добрата ми приятелка, която ми направи страхотна прическа (от снимката по-горе) и ми вдъхна кураж и настроение. Вечерта вероятно нямаше да я завърша с грим и високо вдигната глава, ако не бяха П. и Г., които не спираха да ме питат как съм, да ми казват, че съм красива, да си говорим за всичко и да ме обичат. Благодаря ви! Оценявам всичко! ♥ Сила и щастие бяха и истинските усмивки и прегръдки вчера на момичетата и момчетата, аз си ви знам кои сте. Също установих, че успешно мога да игнорирам някого за около час. После мозъка се вмъква и казва, бъди възпитана, така че го правя. Снощи оцених вчерашната вечер с 3/5, днес съм склонна да си покача оценката на 3.75. Беше хубаво, заради хората.

        Това е моята равносметка за отминалите студентски празници. Всеки ми донесе купища емоция и, ако питате, не бих променила нещо. Изживях ги. И толкова.

До скоро!

ЕСЕННА КРАСОТА – 5 SEA GARDEN PHOTOS THAT WILL MAKE YOU WANT TO VISIT IT

 

[Hi - for English, please swipe down ↓]

 

Здравейте! Днес искам да ви покажа красотата на есента!

Колкото и малка да ми се струва Варна, често – Морската ни градина си е прекрасна и винаги е добра идея за разходка. А в последните по-топли дни, можем да се насладим на оранжевото, жълтото, червеното и цялата гама от топли цветове, с които са изрисувани листата, докато потъваме в разговор с любим човек!

Да походиш, винаги си носи чара!

Hello!

Welcome in Varna! If you have the chance to be here or my bon city is in your bucket list of destinations the Sea Garden is on the first place – things you wanna see! You can walk in hours, wathing the sea or just reading some book in silence!

Enjoy the beauty of the autumn!

“Кексче и бисквитка” – Радост от сладост! #Варна

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и минавам да ви споделя за едно прекрасно местенце във Варна, за което аз знам от няколко седмици, а то днес става на цели две години! Да им е честито!

“Кексче и бисквитка” e страшно мъничко, но уютно местенце, което ни посреща с аромат на печива още от вратата. Предлагат здравословни кексове, мъфини, меденки, прекрасни торти и още изобилие от вкусотии.

Можете да се настаните на чаша ароматно кафе или чай или да си вземете за из път. Гаранция, че ще ви се усладят!

Адресът е гр. Варна, ул. 8-ми Приморски полк N97, а със сладките си изкушения и доброто си отношение към клиентите, няма как да не обикнете това място!

 

*Постът не е спонсориран!

До скоро!