"Миша" – Надя Брайт // Ревю {За силната жена на 21-ви век}

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и днес искам да ви разкажа за една българска книга, която ми хареса наистина много! По принцип подценявам българските заглавие, особено тези, които набират голяма популярност. Много високо уважавам творчеството на Никола Крумов, Георги Блажев, Силвия Ръженкова. Но често подхождам с доза скептицизъм. Което не е правилно, но го правя…

Обаче отидох на премиерата на “Миша”, написана от Надя Брайт в едно от любимите ми кафета с голямо нетърпение плюс, че бях в компанията на любимата ми П. И си изкарахме чудесно! Стояхме буквално пред Надя, успяхме да си поговорим с нея и тичахме да си вземем книгата! Самата Надя е страхотен разказвач, има чувство за хумор и усет към публиката и се радвам, че имах честа да се запозная с нея и с нейната героиня.

Миша е образ на интелигентната и успяла жена, която всяко момиче се стреми да бъде. Успява да подържа баланса в живота си, работи работа, в която е добра и, която харесва. Задоволява нуждите си и се справя по нейния си начин с нещата от живота. Сърцето и разбира се прави кръгчета, но лично аз бих казала, че връзката и с Алекс е тази, от която може да очаква бъдеще. #TeamАлекс!

Миша е още сърдечна, готина и умна. Знае кога да отстъпи и кога да действа с размах. Преследва целите си и наистина много я харесвам като образ.

В книгата са засегнати доста теми характерни за нашето общество и като цяло актуални в глобален мащаб. Надя говори за домашното насилие, за влиянието на политиката, за схемите, но най-вече за човешките отношения с цялата им палитра багри – за чистата радост, за страха, за омразата, за вдъхновението и т.н.

Корицата е нещото, което би ви привлякло и е абсолютно блестяща!

Имах проблем, в началото с липсата на празно място, в началото на новия абзац. Обаче свикнах. Защото просто историята беше толкова интересна, колкото и главата героиня, която взима с пълни шепи от всичко и въпреки това, успява да остане вярна на себе си и принципите си!

Надя, ако четеш това – Благодаря ти! И нямам търпение за следващата книга!

 

“Тя беше цинична, но в нея имаше неутолим глад за живот – обичаше радостта от хубавия живот, от хубавия секс, изкуството, танците, виното, водата и слънцето… В нито една област не беше изтънчен суховат ценител. Миша не поемаше живота на премерени хапки, а жадно го поглъщаше.Но все пак – с почитание и без да е просташки лакома.”

Оценка: 5/5!

А, ако ви се чете европейска литература – хвърлете око на ревюто на Ева!

До скоро!

Цитати - Алис Келен // “Всичко, което сме заедно” - Вичи

 

Здравейте! Как сте?

Аз вече слушам коледни песни и мечтая за предстоящите празници! Тези дни във Варна, обаче е същинско лято и по този повод искам да ви споделя цитати от една лятна история, в две части, която много харесах! В този пост ще видите любими изречения от втората книга на Алис Келен – “Всичко, което сме заедно”.

Enjoy!

        

Времето не лекува всичко.Успокоява, омекотява и заобля най-острите краища, но не прави така, че да изчезнат.

 

- Все още ли я обичаш? След толкова много време?

…

- Аз ще я обичам цял живот, по дяволите.

 

Защото хората идват и си отиват през цялото врем. Някой излиза от твоя свят и повече не ти вдига телефона, но какво се случва с всичко, което не може да се отнеме? Спомените, чувстват, миговете… Могат ли да изчезнат и да се превърнат в прах?

Къде остават?

 

Не знаех, че една прегръдка може да е по-голяма от една целувка, повече от което и да е признание, повече от секса, повече от всичко.Онази прегръдка обаче беше точно такава.

 

Мисля че това е магията на литературата, на музиката, на рисуването и на което и да е друго изкуство – преоткриваш себе си в онова, което някой друг е създал.

 

Дори нямах ютия, защото не ми се струваше нужно. В кой момент хората са решили да си усложняват живота и са приели, че намачканото не е хубаво?

 

-         Значи, в крайна сметка ще го направиш. Всичко, което си искала.

-         Дори не съм много сигурнакакво точно съм искала – признах.

-         Не е ли това? Да живееш от рисуването?

-         Да предполагам. Но никога не съм имала конкретна мечта, просто исках да рисувам…

-         Аз например исках да имам кафене. Няма големи или малки мечти, Лия.

-         Имаш право. – Свалих престилката, докато излизахме от кухнята. – А и винаги мога да проверя какво точно търся по пътя.

И няма значение колко бягате, защото не можете да избягате от това, което сте били, освен ако не възнамерявате да изтриете част от себе си.

 

Надявах се, че с времето чувствата ще се успокоят и че ти и аз ще можем да продължим да бъдем приятели, но ече дори и за това не съм сигурна. Защото продължава да боли. И да бъде сложно. И продължавам да не разбирам какво мисля през по-голямата част на деня.

До скоро!

Любими цитати – "Дейзи Джоунс & The Six"

 Ревю на тази прекрасна история тук. 

Камила: Любовта и гордостта не са добра комбинация

 

Карън: Мъжете смятат, че заслужават награда, ако се държат с жените като с хора

 

Били: Не умеех да я лъжа. Не знам дали това е хубаво, или лошо. Хората мислят, че лъжата винаги е лоша, но… не знам. Понякога лъжата предпазва хората.

 

Дейзи: Винаги ми е било топло. Няма да стоя и да се потя само за да се чувстват мъжете по-комфортно. Не е моя работа да не ги възбуждам. Отговорността да не бъдат задници е тяхна.

 

Били: Не казвам, че не ми пукаше. Много ми пукаше. Казвам, че когато наистина обичаш някого, понякога нещата, от които има нужда този човек, може да те наранят, но за някои хора си струва да страдаш.

Аз бях наранил Камила. Бог ми е свидетел. Но да обичаш някого, не гарантира съвършенство, хубави моменти, смях и правене на любов Любовта е да прощаваш, търпение, вяра и от време на време е удар в корема. Затова е опасно да обичаш грешния човек, онзи, който не си заслужава. Трябва да бъдеш с някой,който заслужава вярата ти, а ти трябва да заслужаваш неговата. Свещено е.

 

Дейзи: Иска ми се някой да ми беше казал, че любовта не е мъчение. Защото аз си мислех, че любовта е нещо, което е създадено да те разкъсва надве, да те остави с разбито сърце и да ускорява пулса ти по най-лошия начин. Мислех, че любовта е бомби, сълзи и кръв. Не знаех, че трябва да те окрили, а не да те приземи. Мислех, че любовта е война. Не знаех, че трябва да… Не знаех, че тя всъщност е мир.

 

Камила: Без значение с кого избираш да вървиш по пътя, ще бъдеш наранен. Такава е природата на загрижеността за някой друг. Без значение кого обичаш, той ще ти разбие сърцето. Били Дън е разбивал сърцето ми много пъти. И знам, че аз също съм разбивала неговото. Но, като ги гледах онази нощ в Сатърдей Найт Лайв… това беше един от случаите, в които сърцето ми се пропука.

Но не спирах да избирам надеждата и вярата. Вярвах, че той си заслужава.

 

Дейзи: Хората казват, че е трудно да си далеч от хората, които обичаш, но на мен ми беше трудно да стоя точно до него.

 

Били: Някои хора са винаги себе си. И си мислиш, че това те подлудява, но когато човекът го няма, си мислиш точно за това нещо. Когато вече не е в живота ти.

 

Дейзи: Отрицанието е като старо одеало. Обожавах да се завивам с него и да спя.

 

Били: Текстът. Малкият жест. За един миг Дейзи ми напомни че не мога да се подхлъзна.

 

Дейзи: Влюбих се в точния човек, който също беше и грешния.