Показват се публикациите с етикет цветя. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет цветя. Показване на всички публикации

сряда, 1 септември 2021 г.

Любов и пътешествия – три романа от издателство ЕРА

                 

             Здравейте! Септември започва, но мисля, че е  позволено да броим днешния ден като 32-ри август и да си останем на лятна тематика. През изминалия месец се бях запасила с няколко романтични-приключенски истории, издавани от издателство Ера, които прочетох на един дъх. В следващите редове ще ви пренеса из красиви, европейски кътчета и ще ви разкажа за силата на любовта.

Тюркоазени лъчи и ароматно вино от Софи Клеър, попадна в полезрението ми, поради две причини: Имаме герой, който се казва Люк и действието се развива във Франция.

Историята проследява Наташа, която има свой цветарски магазин и си живее добре, докато не пристига бившия и съпруг Люк, богаташ, който я моли за услуга. Баща му е болен и те трябва да се преструват на щастливо женени в следващите две седмици на семейната почивка на семейството му в Прованс. Заинтригувах ви, нали? Освен забавните моменти, тук имаме и сериозната страна, но не искам да издавам, но ще кажа че героите ни имат нещо по-съкровено, което ги свързва от пръстените. Рецептите за френски ястия в края на книгата са прекрасен бонус.

Оценката ми е 4.5/5 -, защото предвидих някои неща. Но ми хареса доста!

Соленият вкус на вятъра от Изабел Брум е втората, книга от авторката, която чета. И нямах търпение, защото Една година и един ден ми стана абсолютно любима!

Историята проследява Холи, която пристига на остров Закинтос, защото е наследила неочаквано къщата на починалата си леля, която не е виждала от дете. С помощта на привлекателния си съсед Ейдън тя разкрива тайните, останали в миналото, които са важни за цялото семейство.

Хареса ми драмата тук. Обичам да чета, когато има драма. Давам и 4/5 оценка, защото ми трябваше още малко.

Последната книга е отново на Брум и се казва Хиляди късчета дъга и ми хареса много, защото действието се развива на брега на езерото Комо в Италия, където съм ходила и се развива точно преди Коледа. Обичам зимните истории, а тази проследява Луси, която е медицинска сестра и най-сетне е срещнала любовта в лицето на Пит, който я обича и се държи като перфектният приятел и тя решава да го зарадва с екскурзия до Комо по празниците. Агата е другата ни героиня, която обожавам не по-малко от Люси. Тя се бори с миналото си, затова се мести в Италия, където става екскурзовод и се натъква на Марко, който е страшен чаровник и на всичкото отгоре и спасява живота. Обичам тази книга, наистина много, заради самите герои, които ги разбирам почти до един, заради това, че искат да излекуват раните си и да продължат. Момичетата са смели и чувствителни, които две качества според мен трябва да ги притежава всяка от нас.

Харесах обратите, атмосферата и развитието на действието – нямаше нищо излишно. Оценката ми е 5/5 и ви я препоръчвам!

Това бяха книгите, които четох в началото на август и ми доставиха голямо удоволствие! А вие какво прочетохте през този месец?

          Споделете ми и до скоро!

неделя, 9 май 2021 г.

Сватбата на ~ Ани и Шетиль ~ !!!

 

Здравейте! Как сте?

Аз се чувствам прекрасно, защото вчера беше незабравим ден!

Историята започва от едно вечерно събиране на бар, когато се запознах с две невероятни дами – бъдещата булка и нейната кума.

Няколко кафета и месеца по-късно и наистина неочаквана покана за сватбата, която пристигна по пощата – най-готиното нещо, да си отвориш плика и да я видиш! Невероятно красива!

Като човек който премисля нещата доста се чудех как ще си изкарам при положение че познавам шепа хора. Отговорът на този въпрос е че си изкарах невероятно и съм благодарна на приятелите, с които делях маса и дансинг!

Като съм почнала с благодарностите – Ани, нямаш си на идея колко щастлива ме направи! Благодаря ти, прекрасна за това приключение!

А сега ще ви разкажа за този ден чрез моите писания:

Всичко започна в Ритуалната зала, където когато отидох имаше две сватби, никоя от която не беше моята! Но после видях нашите булка, младоженец, кум и кума и всичко се нареди. Намерих и моите хора, започнаха снимките и преминахме към ритуала. Като човек, който от дете не беше ходил на сватба беше истинско удоволствие да наблюдавам всяка част. Младоженците си казаха ‘горчиво’ и поехме към църквата, където имаше втора порция снимки и още запознанства. Тази част беше най-дълга, но всичко мина по вода, буквално валя малко. Част от сватбата отидохме да хапнем, докато любимото ни дуо, заедно с кумовете и шаферките бяха на фотосесия.

И после право към ресторанта, където ни очакваха welcome drinks и кетъринг.  Още след първите тостове, щастието се изсипа под формата на цяла дъга! Мисля си, че дори и да си я бяха поръчали, нямаше да стане по-добре! ^^

Искам да кажа, колко много обожавам цялостната организация, която Ани и Шетиль направиха. От музиката, подходяща във всеки един момент, през менюто – страшно вкусно, а тортата – леле, тортата – истинско изкушение, сякаш балонени блатове, но супер вкусни до моментните снимки и включването на нас, гостите в игрите!

А и това да видиш как чужденци играят български хора, толкова миличко ми стана! Прекрасни бяха младоженеца и кума! Та, танци, вино, разговори на терасата. И стигаме до частта с хвърлянето на букета! Едно от нещата, които най-много ме докоснаха, беше това че булката си раздели букета на части и даде стръкче на всички нас, момичетата отпред. Толкова мил жест!

И също така, (това се случи, докато чакахме да започне ритуала в църквата, но се сещам да го спомена сега), тя ни каза, че най-прекрасното чувство е това да се омъжиш и ни го пожела на всички!


8-ми май 2021 година. Една отлагана и дълго чакана сватба се състоя и ми остави сладки спомени за цял живот!

Още веднъж, благодаря на всички! ♥

 

 

P.S. I promise will write post in English soon!

понеделник, 29 март 2021 г.

“Месец под вишневия цвят” – Луси Дикинс // Ревю

 

Здравейте! Как сте?

Обичам понеделниците, защото са ми деня, в който нямам лекции и имам време да си свърша всичките неща или пък да си отпочина и подготвя за следващите дни.

Преди да затворят повечето неща, минах да си взема книжка с един ваучер, подарък за рождения ми ден. “Месец по вишневия цвят” от Луси Дикинс (изд. Ера) ме спечели с пъстрата си корица, от която лъха на пролет. Съответно оставих книгите, набелязани във вечния списък и спонтанно си я купих.

Историята ни запознава с Шарлот и годеникът и Мат. Те планират прекрасна английска сватба, всъщност мечтаната. Разказът върви от името на кандидат-булката, която е отраснала в голямо семейство, с още двама братя и две сестри. Макар и разпръснати из целия свят, те се държат заедно, свързват се редовно, съветват се и решават проблемите си заедно. Много ми харесва тази нишка в книгата.

– Гордея се с теб. Не позволявай на нищо да ти попречи да вземеш от живота каквото искаш.

А големият проблем е, че Мат предлага на Шарлот да си дадат почивка преди Големият ден… Непростимо! И сватбата бива отложена. Обаче представете си с нея вървят кетъринг, торта, цветя, украса … и меден месец. Защото Шарлот и Мат са си резервирали цял месец в Япония.

Това им е проблемът на споделените мечти. Да разбереш доколко си оплетен тях и каква част от тях изобщо не е твоя.

Можете да си представите какви емоции, носи цялата ситуация. Разбирам героинята отлично, защото самата аз съм супер емоционален човек. И съм толкова щастлива, че тя се взе в ръце и се впусна в непознатото и пое на това пътешествие, сама на хиляди километри от дома си!

Не съм чела много неща за Япония, но винаги си е имала своя чар. Толкова различни хора и култура. Толкова прекрасни кътчета, на територията на дузина острови.

Шарлот успява да открие себе си, своя път, изживявайки приключение, което е веднъж в живота!

А когато целият ти свят е на парчета, не ти остава друго, освен да го сглобяваш малко по малко ден след ден.

Впуснете се с нея, защото историята е увлекателна и всички имаме нужда от бягство далеч от действителността, било то и между кориците на книга. Впрочем, едно от най-любимите ми бягства!

Приятен ден, приятели-читатели!

До скоро!