LOVE DEATH + ROBOTS – Volume 2 // Ревю

 

Здравейте!

Имам Нетфликс от повече от година и определено винаги успявам да си намеря акво да гледам. Преди няколко дена си пуснах LOVE DEATH + ROBOTS, за който бях чела хубави неща. Разбира се, че се включи Volume 2, така че чак на финала разбрах, че всъщност не съм гледала първата част. Но въпреки това ми хареса доста и бих ви го препоръчала, ако обичате фантастичното, имате някакъв праг на търпимост, защото признавам – имаше си кофти сцени и сте фенове на анимацията, защото това са кратки анимационни композиции,  някои (3 & 4 са брилянтни), 1,2,6 са също добри!

Обща оценка 4/5, като по-надолу ще разгледам и осемте части подробно, така че предупреждавам за СПОЙЛЕРИ!

1. "Automated Customer Service" – в едно бъдеще, където роботите са заели почти всички човешки функции, симпатична баба, имаща пухкаво куче и домашен робот, се вкарва в битка за живот и смърт с машината, която си има собствено мнение за нещата. Забавен, това е качеството му, а и като откриващ епизод е наистина готин – жената си говори през цялото време с отдел обслужване на клиенти, опитвайки се да излезе от ситуацията. 5/5

2. "Ice" – планета скована от студ, срещу който повечето хора са привикнали. Нашите герои са двама братя, които тръгват на опасен лов – игра, която може да се обърне във всеки момент. Това да си различен от останалите и да следваш принципите си са двете основни теми. 4.5/5, защото ми трябваше още мъничко откъм историята.

3. "Pop Squad" – най-силният епизод от сериала за мен. В едно бъдеще, където има класово разделение на богати, избрали да станат безсмъртни, вместо родители и бедни, които са запазили човешкото в себе си и са избрали да създадат семейство. Утопично, страшно бъдеще, в което тези семейства биват избивани, а главният ни герой е именно полицай, който се занимава с това. Вижда се радостта от малките неща, в лицето на тези хора, които живеят в пълна мизерия, под постоянен страх, но все пак готови на всичко за усмивката на децата им. Финалът за мен беше очакван и неизбежен и тъкмо това го прави толкова красиво – да видиш промяната в героя, осъзнаването и израстването. 5/5 - категорично!

4. "Snow in the Desert" – още един епизод, който може би ми е любим, заедно с първия. Пренесе ме във вселената на Междузвездни войни. Тук срещаме нашия самотен герой – Сноу, който може да регенерира тялото си и е издирван на цялата планета. Той намира приятел в лицето на жена, готова да бъде с него. Това е епизод за самотата и за любовта, следващ любимото ми мото ТИ НЕ СИ САМ! Визуално прекрасен, емоционално зареждащ, също! Препоръчвам го! 5/5 – разбира се!

5. "The Tall Grass" – този започна интригуващо с влак, който спря насред поле от трева, където се виждат сини светлинки. Нашит герой е любопитен и това любопитство за малко не му изяжда главата. Буквално. Защото светлинките са някакви чудовища, вероятно били хора някога. Машинистът му се притичва на помощ. И го спасява. Та, пишейки тези редове, виждам огромен смисъл . за търсенето, за попадането в задънена улица или в морето. Философски погледнато – поне си опитал. Давам му 3/5, защото си ме стресна.

6. "All Through the House" – ох, този е много сладурско-започващ! Коледа, малко след полунощ. Сестриче и братче, които не могат да заспят. Искат да разкрият тайната… и се натъкват на чудовище, приличащо на Прешълецът. Което ги съветва да бъдат добри и им оставя подаръци. 5/5 – заради идеята и изпълнението.

7. "Life Hutch" – Подход минало-настояще. Космическа битка – хора срещу огромен враг. Пилот, който трябва да се пребори срещу чудовище в собствения си кораб. Добра идея, но все пак 2/5.

8. "The Drowned Giant" – Признавам, този епизод или не беше моя или…. Тогава си умирах за сън. Обективно погледнато трябва да го изгледам отново, за да го оценя. Но тук мога да му дам 2/5.

До скоро!

“Лятното приключение на Лука” – вълнуваща и искрена // Ревю

 

Здравейте!

Днес ще ви разкажа за филмът на Дисни и Пиксар – “Лятното приключение на Лука” или просто Luca!

За мен е най-добрата анимация излизала през последните години, слагам я дори след (Тайната на) Коко, която ме трогна, дълбоко.

Но всъщност не е ли това работата на анимационните филми? Да покажат на децата някакви ситуация и чувства, по деликатен начин и да им дадат насоки и съвети. Когато поотраснеш започваш да виждаш по-обемната картина. Улавяш прекрасни послания, скрити, но толкова смислени.

Благодаря на Плами и Георги, които ми се навиха на акъла и бяха прекрасна компания в киното. А двете момичета си поплакахме, (аз на около три пъти), макар и да бях подготвена за финала, защото бях гледала част от финалната сцена.

Филмът ми хареса наистина много и ви го препоръчвам! Определено ще научите по нещо от него!

Надолу в поста ще говоря със СПОЙЛЕРИ, така че, ако не искате да си разваляте удоволствието спрете да четете тук и беж към киното!

Но ще започна от самото начало. От трейлърите, на които бях попадала изглеждаше сякаш Лука отива на лятна почивка в чудно красиво, италианско градче и става морско чудовище.

Обаче, всъщност СПОЙЛЕР, нещата са наобратно. Защото Лука всъщност е морско чудовище! Може би има малък паралел с Малката русалка, само че тя жертва гласа си, за да стане човек. А Лука е просто любопитен да види какво има над водата. Не жертва нищо, освен това, че реално, когато е сух е човешко момче. И му трябват уроци, които и получава, срещайки Алберто, който също е морско чудовище. Само дето живее на сушата и мечтае да си има веспа.

Приятелството им бързо се разраства – и двамата имат нужда от най-добър приятел. Алберто е по-смелия от двамата, докато Лука премисля нещата. Всъщност главният ни герой бяга на сушата, защото няма избор. Тук отварям темата за отношенията родители-деца. В стремежа си да го предпазят, родителите му са готови да го изпратят на дъното, заедно с чичо му. А там е гадно. Та Лука бяга.

Двамата приятели отиват до Порторосо, сладко китно на етажи градче, за да намерят мечтаната веспа. Истинска. И се записват за ежегодното състезание, включващо каране на колело, хапване на паста и плуване. В отбора на Джулия. Тя е момиче на техните години, което участва всяка година, но не може да победи месния злодей Ерколе – типичен asshole.

Бащата на Джулия пък е рибар и съответно е враг за морските чудовища и нашите герои. Но и той има драма, всъщност е благ човек, изгубил едната си ръка и искащ дъщеря му да е щастлива.

Катарзисът в отношенията между Лука и Алберто е Джулия, която показва един нов свят, свят от който Лука иска да бъде част. Имаме онази сцена, в която Лука предава Алберто и го нарича чудовище. Там ревах за първи път. Ами ужасно гадно, а и те се бяха скарали преди това…

Четох няколко ревюта, в което ги описваха като персонажи, между които има любов. Което е адски сладко! Помислете си, живеем в 21- ви век и Дисни имат гей двойка. Не знам, но само идеята за това ми е толкова мила. И все пак режисьорката го отрече.

Искам да вмъкна и за самия Алберто, който казваше, че чака баща си, който обаче така и не се върна… *още рев*

Та, стигаме до последната част от филма, Лука все пак се състезава и е на път да спечели. Докато не завалява дъжд. И той е разкрит. И приет.

        Това не е ли най-хубавото послание? Да приемаме различните хора и като цяло всеки, защото всеки е уникален!!!

Забравих да спомена, че родителите на Лука се впуснаха да го търсят и имаше много забавни сцени, в които заливаха случайни деца с вода.

А също се оказа, че има и други чудовища, които живеят под прикритие в града.

Стигаме до финала, за който уж си мислех, че бях подготвена. Уви, илюзии. Защото Лука, замина с Джулия в Геноа, за да учи, а Алберто, който остана в Порторосо да помага на бащата на момичето. Знам, че този финал е наложителен и е най-добрият избор и все пак беше тъжно да гледам тяхното сбогуване. И все па, Дисни, добра работа – отворена вратичка към бъдещето и факта, че си обещаха, че ще се видят отново на лято!

5/5 определено. Със сигурност ще го пусна и вкъщи да го гледаме семейно.

Благодаря ви, че ме четете и, че стигнахте до края на това ревю.

Като финал да ви питам, коя ви е любимата анимация в момента?

Моята е Лука. ;)

До скоро!