Мисля си, че сме късметлии да живеем във времето, когато Дара ни носи победа в Евровизия!
Щом успях да се докопам до билети за Bad Bunny(които няма да успея да използвам), манифествам тези догодина плюс на още няколко фронта.
Май е пролет. И е Май.
Цикълът завършва и започва следващ. О, как не обичам промените. ;)
Някъде между прецъфтелите дървета, Синьото море и музиката в главата ми съм благодарна за уроците, спомените и приятелите! <3
До скоро, приятели!
За цветните сгради, за украсения център и онова тунелче, през което се излиза право пред Часовниковата кула. За онзи баир и колко бях щастлива, когато го изкачих. За чувството да чакаш – сякаш пред Мулен Руж, макар че той беше през ноември. За цялата любов, за всички талантливи души, за това да слушаш любимата си група – отново и да си спомняш за замъци по Адриатика. За вълнението, за общия план. За болката в краката, за чувството за сигурност. За онази песен, която ще звучи на сватбата ми. За вината, за болката, за това сърцето ти да се счупи – брутално, свръхзвуково…
За приятелствата, които изграждане на тротоара, за кафето, за прегръдките.
За студа, за самото пътуване.
За усмивките, любовта и всичко между тях.
Не ти разказах за Прага!
Защото трябваше да я преживея, както в онази книга.
Може би единствено щях да пея още по-силно!
Здравейте! Как сте?
Днес ще ви разкажа за любимата ми изпълнена мечта и цел през 2025 г., а именно фактът, че успях да пътувам през всичките дванадесет месеца!
Януари – През Букурещ, скочих до Торино, за да чуя на живо любимите ми пънкари – италианците от La Sad, за дата от прощалното им турне, преди всеки да се впусне в солова кариера! Видях няколко музея и изкарах най-спокойният си концерт – без блъсканица, гардероб и molto punk!
January was for Trurin & La Sad!
Февруари – Рожденият ми ден беше планиран още от есента и заедно със семейството ми е по-малката ми сестра по душа отидохме в любимия Неапол за втори път! О, колко обожавам този град! Конфети, аперол шприц за 1 евро, много любов и казах “Здравей, 26!”
Amalfi on my Birtday with my fam! <3
Март – Наложи ми се да изхвърлям вещи на летището във Вроцлав, но се видях любимата ми А. след два месеца гласови съобщения и беше мега якия уикенд.
Wroclaw k!
Април – Като ще е имен ден, ами да е като хората! Chase Atlantic и ние двете с Руми в Кьолн! Изгубени в Рая, както са казали едни любимите ми австралийци(даже и новия албум се казва така)! Така се и чувствахме! Няма такова чувство, като да пееш с още двадесет хиляди ангели!
Lost in Heaven Tour! Forever Chase Atlantic girlie!
Май – Ами разбихме се в Берлин! Бърхайн пасти да яде! Бяха топ 24ч!
Berlin, baby!
Юни – Ами послушах Дом и се озовах в идилично английско градче, после и на едни хълм, където тичах към сцената и изживях Блъдфест! Леле, колко жива се чувствах през тези осем часа и толкова обожавам факта, че отидох!
SICK in Bludfest! Sick in London! Balance I guess?
Юли – Непланирана разходка до братска Румъния и после годишната ни Италия, така де Гърция! Каквото се случи в Солун, ще си го коментирам само с Д. Обичам те!
Kiss count and another one trip with you! Hi, Greece!
Август – Тук нещата стават много цветни! Купих си най-фейската рокля, събрах си живота в куфар и заведох мама и тати на приключение из Хърватия. Пях в замък, макар и да не отпраших за Словения след това… вместо това излетях за Будапеща, където отново преживях магията на Сигет!
I am in love with Croatia! Plus I almost lost my mind!
And I saw Shawn Mendes!!!
Септември – Там някъде нещата взеха да се променят и въпреки това пих бира в Шарлероа!
Running in Belgium! Had fun!
Октомври – О, Валенсия любима, макар че онзи отменен концерт на Quevedo още ми тежи! И после – Милано! Вичи от 2022 пищи от радост! Пожелавам си догодина пак да се върна на тези места! И да го споделя с вас!
Next year -- my book is coming!
Ноември – Joker Out пуснаха нов сингъл и аз спринтирах като Соник ии хоп – Прага! “Най-любимият” ми месец почти ме довърши, но пях ли караоке – пях! Разбрах ли, че съм около 90% сърце? О, това го знаех!
Joker Out! Yep my heart was officaly broken in Prag!
Декември – От Чехия до Словакия, беше мега емоционално пътуване и смятам достоен завършек за тази година!
Still here! What a year! I traveled every damn month! So praud and happy! New ones at 2026!
.jpg)
?
А догодина? Имам доста идеи! И ще се случат!
Знам го!
До скоро!
новият албум на V:RGO
гласови съобщения – в отговор
кафе на слънце в парка
домашна храна
планиране на пътувания
SKAM и цялата любов
8 часа сън
зеленото в тревата
есенни листа, да скачаш в тях
пратка от чужбина
парфюм, плакати и това да разбираш чужд език
да говориш на третия си език за повече от ден
запис от концерт
да се чуваме всяка седмица
някой, който ще ти пусне надъхваща песен, когато ти е зле
шеги и разходки, да имаш винаги какво да се кажеш – семейство
ноември е синьо
да сготвиш
летене
библиотека
да чуеш звук в Discord
your favorite person mentioned you at his story
книжен клуб с кауза
бебешки прегръдки
любимо кафене
среща писател и вечерен чай
акрилни бои и много цветове
изкуство
благодарна!
Наздраве! За:
разговорите, които спасяват
гласовите съобщения от днес и вчера
музиката
изкуството
лампичките край морето
шегите и съветите, които си даваме
шоколадът
това да готвиш, рисуваш и пишеш
петте липсващи парчета
картината, в която те намерих
пълната памет на телефона ми
факта, че дойде в моя град и приключихме
момичетата > момчетата
Италия и Испания
плажа, библиотеката и лятото!
Здрасти! Честит август!
Как си? Газиш ли в дълбокото синьо? Оставаш ли без дъх в чужда страна, но където сърцето ти не спира да трепти?
Разбиваш ли сигурността, рутината, мисленето?
Планираш ли? Разказваш ли с много жестове и пъстри думи? Твориш ли, извън главата си?
Вдъхновяваш ли? Вдъхновен/а.
Има бели конфети, уморени крака, лепенки и блясък. Там пак е блестяло. Целувки и топли думи. Винаги там. Чуват те. Слушат те. Вярват(в теб).
Какво е разбито сърце, когато никога не си бил мой?
Беше. А може би и някога ще бъдеш.
Само нека да си събера душата, макар че вече знам колко тежи десет килограмов куфар.
Не ми липсва. Което е странно за емпат.
Може би е просто мястото…
Как да не се влюбиш в каменни улички, крепостни стени, стълби, палми и синьо?
До скоро, приятели!
.jpg)
На унгарският остров всичко беше излязло като от приказките! Цветове, звуци – магия! След като бях преживяла най-любимия ми ден в годината, който си представях с месеци, не се поколебах да се хвърля надълбоко! И ми хареса страшно много!
Но преди да е настъпил момента, да се потопя отново в дебрите на Сигет, трябваше да:
Отлетя Сицилия, където май за последно си починах истински! Прекрасната Виена, през септември в един петък след работа за дълъг уикенд с приятелка, където да танцувахме на регетон, да пихме бири и да гонихме фликс бус!
После с маминка ми кацнахме в Париж! Сбъдвам мечти, а октомври е именно за това! Беше невероятно!
В най-малко любимият ми месец от годината си счупих ръката на две места, по супер нелеп начин и още се възстановявам!
Затова пък открих декември в Скопие, умирайки от жажда, но пееща любимите ми песни на любимите ми словенци! Добре че имах най-яката компания, която да ми помага за всичко, защото с гипсирана ръка е трудно!
Една операция и една Коледа по-късно с тати отидохме в Колмар – още едно приказно кътче и после до Лион.
Новата година посрещнахме в любим град с любими хора, с абсолютно унищожен план.
Януари видях любимите ми пънкари, за последно заедно като група и честна дума, беше красиво!
Февруари празнувах рожден ден в Амалфи и Неапол със семейството ми! А през март скочих до Вроцлав, за да видя още един любим човек!
През април отивам да слушам Chase Atlantic и се вълнувам страшно много!
До Сигет има още месеци, но знам посоката! И следвам пътя, колкото и да е трудно, понякога…
До скоро!
П.п. не забравям и слънчевото Търново и селото, където си бях цяла през есента! Ама нали е пролет!
В първата нощ на управлението си Аделайн Благородната уби сухия белобрад старец с брадва.
Ако изобщо, някой, някога се сетеше за мъжа, който беше викал заедно с всичко останали при възкачването на трона на забравената кралица, едва ли пък щеше да си спомня пророческите му думи:
"В теб не тече синя кръв!"
Които всъщност са самата истина. Преди години, когато хората бяха почти забравили за убитото кралско семейство, защото от доста време насам си живееха прекрасно и без да бъдат управлявани от някого, едно момиче проследи едно момче на Големия пазар. А после му повярва и се превърна в кралица.
Аделайн Благородната, която някога се казваше Елоиз избра мира. Своя. Затова управляваше справедливо, доверявайки се единствено на своя верен съветник, който за нея беше и приятел – Пир.
Една пролет, твърде рано задуха вятър от юг, а оттам се върна и един бивш дук. Той беше бродил надалеч из континента, за да се увери, че не е останал жив потомък на кралската династия. Завръщането му предизвика шепот и скришни разговори, тайни само за малцина. Един от тях се оказа и момичето, носещо корона.
Научих тази история от моята баба, която умееше да разказва приказки. Обичах да се представям как Пир е помогнал на Елоиз да избяга и да си върне предишния живот, макар че в любимия ми нощен разказ, кръвта винаги побеждаваше любовта.
Затова и, когато през онова знойно лято, се оказах насред един бивш кралски замък в Португалия не ми се стори странно да си спомня приказките, които баба ми разказваше, преди да заспя. Баба също така знаеше френски и може би мечтаеше да посети Франция. Само дето осъмнах доста по на югозапад и останах там.
– Тате, разкажи ми приказка! – четиригодишната ми дъщеря говори на смесен португалско-испански.
Изчаквам я да се настани в леглото, да завие Бъни – любимата и плюшена костенурка, да пие за трети път от чашата с вода, която пълних вече два пъти и да ми обърне пълно внимание. Четиригодишните имат много енергия за изхабяване, докато моите очи вече се затварят. Усмивката и ме разбужда и си поемам дълбоко дъх преди да започна да разказвам.
– Имало едно време едно момиче на име Елоиз…
Когато приключвам с приказката Деа е заспала, а аз съм променил края и, защото като разказвач имам правото да променя всяка история, която разказвам.
И в тази Аделайн управлява дълго и носи с гордост прякора си, а Пир е редом до нея чак до сетни старини.
Здравей 2025 г.!
Как сте, приятели? Преди да се пусна и да сваля коледната украса исках да се върна назад в миналата година, защото 2024-та беше наистина невероятна, благодарение на обичта, която давах и получавах!
Завърших дванадесет месечен цикъл на манифестване, пожелах си и си го изработих! Посрещнах я в Аликанте, болна и без нито една фойерверка (бяха на друг площад)! Рожденният си ден отпразнувах в Барселона, заедно с любимите ми момичета, където си изкарахме страхотно и бая емоционално! След това си смених работата и пътувах до Литва и Малта!
Но главното ми събитие беше с дата 27-ми юли, когато любимата ми група свири на българска земя! Пях Umazani misli на караоке от първия ред, а бях чакала осем часа пред сцената! Беше велико! Прегърнах и разговарях с много специален човек, чието място в сърцето ми се разраства, а също и се запознах със страхотни хора!
Имах наситено лято – мечтано! Отидох на Sziget – огромен музикален фестивал, след което отскочих за малко и до любимата Италия! О, а малките бягства до Велико Търново, София и Бургас, с любими хора – мечта!
Довърших първата си чернова и преди да започна редакция избягах във Виена! А след това заведох маминка ми в Париж! Сбъднах по мечта и на двете ни!
Есента беше хаотична! В средата на ноември излезе новият албум на Joker Out, който имах удоволствието да чуя и на-живо, макар и със счупена на две места ръка! Последва операция, Коледа и едно последно приключение във Франция, а за малко и да си останем там за посрещането на 2025!
През 2024 г. писах, рисувах, смях се, плувах, вървях километри из нови земи, бях си аз – сред любимите ми хора, които обожавам! Също така се стресирах, плаках…, но пък двойно повече мечтах и се радвах на живота!
През новата година очаквам да вложа още повече усилия, да пропътувам още хиляди километри, да чуя любимите си музиканти на живо и да стигна до езерото Блед! (if you know, you know)
До скоро! Благодаря ви!
