Пънк

         

            Акапелно изпълнение на любимата ми песен от миналогодишното издание на Сан Ремо. Фенерчета във въздуха. И всички пеем с цяло гърло. Намирам се на хиляди километри от вкъщи и се чувствам жива!

Но нека се върнем около две години назад, когато любим мой човек ме запозна с музиката на една българска поп пънк група, която заобичах! И именно факта, че доста време бях влюбена в главния басист и буквално гледах всяко негово възможно интервю ме доведе до това, в което препоръчва пет хита за лятото. Точно в него, видях за първи път любимите ми италиански пънкари, които оттогава насам ми помагат в най-трудните моменти, когато сме сам аз, дневника ми и музиката! Цветни коси, още по-цветни текстове и някаква позитивност, защото различното е всъщност прекрасно, а индивидуалността е повод за гордост! 

Две лета минаха и не се осмелих да отида не техен концерт… бяха в малки градчета далеч от летищата… оправдания! И, когато тримата обявиха изненадващо зимно турне и новината, че ще ще фокусират върху соловите си кариери – нямаше как да не си стегна раницата и да отида на най-удобната ми съботна дата, планирайки в рамките на четиридесет и осем часа да отида до Италия и обратно!

Много неща не се случиха както си ги представях. Отидох месец след операция, летях между три различни летища и пътувах през общо три държави. Дали си заслужаваше?

ДА!

Освен, че успях да видя малко от чара на Торино – четвъртият по големина град в Италия, вървях из малките улички на Венария Реале и после пях с цяло гърло: “E vomito anche l'anima per sentirmi vivo dentro 'sto casino” и “Tu sei il mio malessere

Ma non ne ho mai abbastanza

Io e te contro il mondo

Nella merda fino al collo”