НА РЪБА

            

           Има филми, които остават дълго в съзнанието, след като прожекцията е приключила. Провокират въпроси, дискусии и оставят следа в нечия глава. 

“На ръба” е филм, който си заслужава да гледате, ако ви попадне във фестивалната програма в любимото ви кино. 

Три истории се преплитат в рамките на двадесет и четири часа. Различни хора, с различни съдби. 

Но най-важни остават посланията и смисъла зад всяка от брилянтните сцени.

Да бъдем добри. 

Да отстояваме позицията си. 

Да вярваме. 

Да не забравяме близките си. 

Да се борим за справедливост, дори и целия свят да е срещу нас. (А всъщност, никога не си сам!)

Да помагаме, когато можем. 

Да прощаваме. 

Да обичаме силно, колкото и да е трудно понякога. 

Защото Любовта е лудост. Най-смислената.

До скоро, приятели!

“Чик или Защо взехме ладата” от Волфганг Херндорф // Ревю - за младостта и куража

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм след изпит и почивам психически, подготвяйки се за последния от тази сесия – в петък.. Искам да ви разкажа за последната книга, която всъщност дочетох снощи и много ми хареса.

“Чик или Защо взехме ладата” ме пренася в лятото. Такова с жарко слънце, с дъх на любов и щипка приключения. Не веднъж съм казвала колко много обичам книгите на издателство ЕМАС и определено това е поредното попадение в колекцията им от прекрасни европейски романи.

Главният ни герой Майк предприема лудо пътуване, заедно с новото момче от класа му – Андрей, който никой не харесва. Срещат се с най-различни персонажи – ветерани от войната, странни възрастни; намират приятели, плуват в езера, преживяват гонка с полицейска кола и даже една катастрофа.

Защото грешки се правят, докато си млад. И после оставят историите и спомените. Мисля, че това е най-важното послание на романа, който определено си заслужава максумалната оценка, защото се чете леко, увлекателен е и много харесвам мисленето на Майк. Който обича да рисува и не обича да рискува. Но, понякога се случва да го направи и тогава качва в старата “взета назаем” лада и пътува към Влахия.

Дали двамата приятели успяват да стигнат до крайната си цел ще разберете, като прочетете книгата от Волфганг Херндорф.

Понякога единственото, което има смисъл са звездите в небето!

До скоро, приятели!

Мечтайте смело и… благодаря, че четете! ♥

Коледни препоръки // Blogmas 2021-23

 

Здравейте! Как сте?

Аз се вълнувам за празничните дни и реших, че няма по-добър начин да завърша Блогмас от това да ви разкажа набързо за любимите ми коледни изкуства!

·        Книги

“Подарък през декември” е прекрасна книга, в която главната ни героиня – Джейн, търси себе си, опознавайки страната на фиордите – Норвегия!

“Десет слепи срещи” е коледната книга,която ПРОСОТ ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕТЕ! Когато Софи се оказва без гадже по празниците, щурите и роднини измислят план и и организират десет срещи с различни момчета, за да я разсеят. И магията на Коледа – сплотяването, покрай празника си върши работата.

“Среща под звездите” е книга с невероятна корица, която в момента слушам в Storytel и ме впечатлява, защото Халей, която е куриер-travel blogger – се впуска в приключение в Шведска Лапланддия, в търсене на разменения и куфар, от който зависи не само работата и, а и в голяма степен и живота и. Харесва ми, определено!

·        Филми

Попаднах на Happiest Season по HBO и ми донесе много настроение. Филмът проследява първата Коледа на Аби и Харпър, отношенията им като двойка и разбиранията за това от света и близките на втората.

Спайдърмен Няма път към дома

С двете ръце ви препоръчвам новия филм на Марвел, дори и да не сте фенове. Посланията са толкова силни и е наистина красив и смислен! Том Холанд и Зендая са новата ми любима двойка и са професионалисти в актьорската кариера.

·        Сериали

Даш и Лили е вашият сериал за празниците! Двама тийнейджъри си оставят послания и предизвикателства в книжарница насред Ню Йорк навръх Коледа. И малко по-малко се влюбват.

·        Музика

Ava Max – Christmas Without You

Johas Brothers – Like Its Christmas

Michael Buble – Holly Jolly Christmas

 

Весели празници, приятели! ♥  

Какво да гледаме?

 

Какво да гледаме?

Здравейте!

Това е вечният въпрос след “Какво да ядем?” – все пак първостепенните нужди винаги водят.

Та днес ще ви дам три предложения от моя, личен опит. Надявам се, да ви помогна.

1. Олимпийските игри

Изненади – няма. Най-атрактивният и голям спортен форум се завърна макар и с година закъснение, заради пандемията. И освен, че можете:

а) да подкрепяте нашите участници – пр. Йосиф Миладинов, който е само на 18 години и утре в 04:30 българско време ще плува финал на 100 м бътерфлай, рекордно постижение за това прекрасно момче, на което му предстои прекрасно бъдеще, каквото и да направи утре! Успех, хлапе! Ще гледам и ще стискам палци! ♥

б) да гледате любимите си спортисти – пр. аз смятам да стана да гледам Арманд Дюплантис, който ще участва в квалификацията във овчарския скок в 03:40 утре.

в) да се влюбите в някой спорт, на който до сега не сте обръщали внимание или не сте знаели нищо за него – пр. аз с интерес гледах джудо и колоездене, имах си и фаворити!

2. “Най-хубавите години”

Италиански филм от 2020г., който гледах преди седмица на кино във Варна, а е много възможно да го дават в някой културен център и в другите градове в страната. Вариант Б е винаги Замунда. Хареса ми начинът на снимане, героите говореха в кадър за събитията, които моментно им се случваха. Историята следва четирима приятели, които се запознават, като тийнейджъри в края на осемдесетте години на 20-ти век. След това проследяваме техните избори, възходи и падения в следващите четиридесет години. И филмът е доказателство, че приятелството се доказва във времето и истинските приятели, остават, въпреки всичко.

Оценка: 5/5

3. “Сребърните кънки”

Последното ми предложение е руски филм, който си намерих в Нетфликс, но лично гледах с английско аудио. Историята ни запознава с Матвей който е разносвач на сладки по лед, но след като бива уволнен се запознава с Алексий и неговата групичка, които са опитни измамници, използващи бързината на кънките на лед и своята ловкост. Годината е 1900, а Алиса е дъщеря на посланик, а химията е първата и любов. Следват забавни моменти, шеметно приключение в търсене на богатство. Там, обаче нашите герои срещат Любовта.

Последното, което ще вмъкна за този филм е, че Алекс буквално е Каз Брекер!

Оценка: 5/5

Това са моите предложения!

До скоро, amici!  

Under the Riccione Sun – да се влюбиш в Италия! // ревю (без спойлери)

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и днес ще ви споделя моите впечатления за Under the Riccione Sun, който гледах преди няколко дни и страшно ми хареса!

Определено италианците освен вино и музика, могат да правят и кино!

В този случай избрах филма спонтанно, без дори да изгледам трейлъра. Гледаше ми се нещо лятно, което да ми донесе хубави емоции. Тази история определено е такава!

Имаме стандартна и позната история – група приятели се събират в градче на брега на морето, за да изкарат няколко седмици заедно. Млади, влюбени в живота (и не само), искащи приключения, търсещи усещания и емоции.

Ще се запознаем с Марко, който тръпне голямата му любов да му обърне внимание, с Виченцо, който е сляп, но иска да си намери приятели, а може и да се влюби, с Камила, чиито приятел не и обръща внимание и тя мечтае за истинска любов, с Чиро, който започва работа като спасител и се присъединява към отбора и с още други интересни истории – например на майката готова на всичко за детето си, ще видим гледната точка на охранителя на нощен клуб и т.н. Любовта е основна тема в този филм, а и като цяло винаги е била нещото, което най-дълбоко и искрено вълнува хората.

Слънце, плаж, турнир по волейбол, чието спечелване ще донесе билети за предстоящият концерт!

Лятото е за обичане, за даване на шансове, за изгреви на морския бряг и за обичане!

Препоръчвам ви този филм, сигурна съм, че ще ви докара усмивки по лицата!

До скоро, amici! ♥

“Лятното приключение на Лука” – вълнуваща и искрена // Ревю

 

Здравейте!

Днес ще ви разкажа за филмът на Дисни и Пиксар – “Лятното приключение на Лука” или просто Luca!

За мен е най-добрата анимация излизала през последните години, слагам я дори след (Тайната на) Коко, която ме трогна, дълбоко.

Но всъщност не е ли това работата на анимационните филми? Да покажат на децата някакви ситуация и чувства, по деликатен начин и да им дадат насоки и съвети. Когато поотраснеш започваш да виждаш по-обемната картина. Улавяш прекрасни послания, скрити, но толкова смислени.

Благодаря на Плами и Георги, които ми се навиха на акъла и бяха прекрасна компания в киното. А двете момичета си поплакахме, (аз на около три пъти), макар и да бях подготвена за финала, защото бях гледала част от финалната сцена.

Филмът ми хареса наистина много и ви го препоръчвам! Определено ще научите по нещо от него!

Надолу в поста ще говоря със СПОЙЛЕРИ, така че, ако не искате да си разваляте удоволствието спрете да четете тук и беж към киното!

Но ще започна от самото начало. От трейлърите, на които бях попадала изглеждаше сякаш Лука отива на лятна почивка в чудно красиво, италианско градче и става морско чудовище.

Обаче, всъщност СПОЙЛЕР, нещата са наобратно. Защото Лука всъщност е морско чудовище! Може би има малък паралел с Малката русалка, само че тя жертва гласа си, за да стане човек. А Лука е просто любопитен да види какво има над водата. Не жертва нищо, освен това, че реално, когато е сух е човешко момче. И му трябват уроци, които и получава, срещайки Алберто, който също е морско чудовище. Само дето живее на сушата и мечтае да си има веспа.

Приятелството им бързо се разраства – и двамата имат нужда от най-добър приятел. Алберто е по-смелия от двамата, докато Лука премисля нещата. Всъщност главният ни герой бяга на сушата, защото няма избор. Тук отварям темата за отношенията родители-деца. В стремежа си да го предпазят, родителите му са готови да го изпратят на дъното, заедно с чичо му. А там е гадно. Та Лука бяга.

Двамата приятели отиват до Порторосо, сладко китно на етажи градче, за да намерят мечтаната веспа. Истинска. И се записват за ежегодното състезание, включващо каране на колело, хапване на паста и плуване. В отбора на Джулия. Тя е момиче на техните години, което участва всяка година, но не може да победи месния злодей Ерколе – типичен asshole.

Бащата на Джулия пък е рибар и съответно е враг за морските чудовища и нашите герои. Но и той има драма, всъщност е благ човек, изгубил едната си ръка и искащ дъщеря му да е щастлива.

Катарзисът в отношенията между Лука и Алберто е Джулия, която показва един нов свят, свят от който Лука иска да бъде част. Имаме онази сцена, в която Лука предава Алберто и го нарича чудовище. Там ревах за първи път. Ами ужасно гадно, а и те се бяха скарали преди това…

Четох няколко ревюта, в което ги описваха като персонажи, между които има любов. Което е адски сладко! Помислете си, живеем в 21- ви век и Дисни имат гей двойка. Не знам, но само идеята за това ми е толкова мила. И все пак режисьорката го отрече.

Искам да вмъкна и за самия Алберто, който казваше, че чака баща си, който обаче така и не се върна… *още рев*

Та, стигаме до последната част от филма, Лука все пак се състезава и е на път да спечели. Докато не завалява дъжд. И той е разкрит. И приет.

        Това не е ли най-хубавото послание? Да приемаме различните хора и като цяло всеки, защото всеки е уникален!!!

Забравих да спомена, че родителите на Лука се впуснаха да го търсят и имаше много забавни сцени, в които заливаха случайни деца с вода.

А също се оказа, че има и други чудовища, които живеят под прикритие в града.

Стигаме до финала, за който уж си мислех, че бях подготвена. Уви, илюзии. Защото Лука, замина с Джулия в Геноа, за да учи, а Алберто, който остана в Порторосо да помага на бащата на момичето. Знам, че този финал е наложителен и е най-добрият избор и все пак беше тъжно да гледам тяхното сбогуване. И все па, Дисни, добра работа – отворена вратичка към бъдещето и факта, че си обещаха, че ще се видят отново на лято!

5/5 определено. Със сигурност ще го пусна и вкъщи да го гледаме семейно.

Благодаря ви, че ме четете и, че стигнахте до края на това ревю.

Като финал да ви питам, коя ви е любимата анимация в момента?

Моята е Лука. ;)

До скоро!

Caught by a Wave / Sulla Stessa Onda – за любовта, която побеждава всичко!

 

Здравейте! Как сте?

Аз преди малко изгледах Caught by a Wave или Sulla Stessa Onda, както е името на филма в оригинал. Пуснах си го спонтанно, след изгледани около пет секунди от трейлъра и съм много доволна от това попадение. Очаквах летен, романтичен филм и го получих. Обаче, плаках на три пъти, защото не бих го сложила в категорията разтоварващ.

Запознаваме се със Сара и Лоренцо, които пък се запознават на лагер по ветроходство. Прекарваме летните дни с тях, виждаме как се влюбват, израстват и всеки се справя с трудностите в своя свят. Отварям скоба, съчувствам искрено на Сара, за проблемите които има, защото най-малкото знам какво е да те заболи крака – чупила съм го, като по-малка, а в последните месеци го изкълчих и изкривих доста пъти.

Историята на пръв поглед изглежда стандартна, но цялата душа, която италианците вкарват във всяка сцена, истинско изкуство! Залезите, крайбрежието на Палермо, емоционалността на героите – прекрасни и много близки до нас, като нация и не само. Красив филм, който ви препоръчвам да изгледате в някой от следващите летни дни. Защото италианците създават качествено кино. А също и музика.

До скоро, amici!

Klaus // За доброто и чудесата! – Blogmas ден 21

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, най-сетне приключих с контролните за този семестър и с коледното пазаруване на подаръците, остават ми да направя още няколко картички, но това не ме спира да се насладя на Нетфликс емоцията.

Klaus ми е в списъка от филми, които искам да гледам още от миналата Коледа, но едва сега успях да го намеря и гледам. Не съм гледала Toy Story 4 и не мога да дам адекватно мнение, но според мен Оскарът за най-добра пълнометражна анимация си заслужава да бъде даден на този филм. Аз съм доста емоционална, но четири пъти си е много дори и за мен. Прекрасен е малко. Любим, бих казала. Говорим за филм, който се нарежда в челната ми тройка, заедно с Цар Лъв, Мулан и Аладин. Препоръчвам ви го с всички възможни крайници, най-малкото е свързан с Коледа и определено ще ви сгрее душата!

Сюжетът ни запознава с младежът Джеспер, чиито баща управлява Кралските пощенски служби. Той си живее живота и не се справя много като пощальон. Тогава баща му го изпраща в Смеренсбург, градче на края на картата, далеч от всичко със задачата, да се върне, когато успее да подготви и изпрати 6000 писма от хората, живеещи там. Родовете Крум и Елингбьо водят съперничество и хората живеят в непрестанна битка и неразбирателства, отделно и времето е ужасно мразовито. Задачата изгледа почти невъзможна за младежа, докато не среща дърводелеца Клаус, който живее почти като отшелник извън градчето. И в главата му се оформя идея как да се измъкне от него. С помощта на детските мечти.

Надолу ще следват сериозни спойлери, така че, моля ви, ако не сте гледали филма, тичайте веднага! Струва си!

Джеспер е прекрасен! Не се отказва и всъщност урока, който научава е безценен.

Доброто си струва. Усмивките също.

Зад образа на Клаус се крие болка и благородно сърце. А, легендата за белобрадия старец се разнася от ухо на ухо. А хората, се помиряват. Разбира се има и лоши в тази история, но доброто побеждава по най-добрият начин.

Обичам и женските образи на учителката Алва, която зарязва мечтите си да се махне от градчето, за да обучава децата и този на малката Маргу, от саамите, която макар и да не разбира езика на останалите изслушва Джеспер и му помага и да израсне като характер.

Понякога бягаме от хубавите неща, които всъщност са пред очите ни. А това да радваш хората, около теб, не мисля че има нещо по-прекрасно от това!

Филмът ни показва много добродетели, самата анимация е много красива, сценарият – повече от прекрасен, а музиката допълва цялата картинка!

Клаус е филм, който ще остане в съзнанието и в сърцето ми!

Ще се радвам да видя и друг пълнометражен, анимационен проект от Нетфликс. Този определено е на космическо ниво и от към визия и от към качество!

До скоро!

Мулан (2020) - честното ми мнение & ревю

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, все още се настройвам към започващата вече есен.

Но днес искам да ви разкажа за новата адаптация на Дисни, Мулан. Анимацията съм я гледала толкова пъти, че българския дублаж го знам на 90%. Обожавам хумора, песните и Мушу, разбира се! И тъй като предварително знаех доста неща за игралната версия си бях казала, че няма да я сравнявам с оригинала, а ще я разглеждам като отделен филм, който се допира до другата история, но не я преповтаря.

Та, без да издавам съществените неща бих казала че Мулан е чудесен екшън с доста бойни сцени, исторически добре изграден, но все пак, имайте предвид, че сме 2020 и погледа към киното е различен. Но е добро попадение за гледане с компанията.

Надолу ще следват спойлери и същинското ревю, така че четете на ваша отговорност!

Добре, започвам с това, че сюжета е подобен, но героите са надградени. Както се изрази един приятел, истинската Мулан става от никой – герой, с много труд и усилия, и все пак движена от сърцевината на каузата, а именно, да се представи за мъж, за да спаси баща си. Нашата героиня, тук е тренирана от дете, владее древното умение чи, успешно прескача прeз покриви и се бие отлично. И най-същественото – иска да се докаже.

Има лека заигравка с феминистическите идеи, все пак, генерала, който нека да отбележим, НЕ Е Шенг и останалите, които са я отлъчили, веднага я последват към императорската столица, за да спасят императора.

Друго нещо, което не ми хареса, беше един кадър, в който Мулан се телепортира за роунините, демек хуните от оригинала и ги подлъга да предизвикат лавина, която реално не може да стане по този начин. И как не и пречеше тази дълга коса...

Императорът, любимият ми Джет Ли, също се оказа войн и се справяше завидно добре. Мушу, пък беше фениск, с хартиена опашка, който само Мулан си го виждаше.

Но нека ви кажа и за позитивите. Харесвам, че любовния интерес на героинята беше човек от армията. Също това, че нямаше блудкавост, а цялото нещо беше загатнато, без да се натрапва.

Хареса ми също образът на вещицата, която се превръщаше в различни хора и животни. Тя беше като водач за Мулан, като и показа, че не трябва да се страхува, да бъде себе си. А саможертвата и беше красива.

Бори Кхан, сиреч Шан Ю, беше изигран прекрасно. А прабабата на Мулан липсва. Но пък имаме сестра, която се вписва добре в сюжета.

Като цяло се насладих на този дълго чакан филм, посланието си е на лице, Вярност и Грижа към семейството, Смелост и Честност.

Без песни, но с повече екшън и прекрасни актьори, Мулан е добра адаптация по анимацията, но определено не може да стъпи на нивото и.

Крайна оценка: 3/5

Любимци - филми, музика, книги, пътешествия... // Август '20

 

Здравейте! Как сте?

Вече сме дълбоко в септември и искам да ви препоръчам няколко неща в различни категории, които заобичах през август и, на които можете да се насладите и през този месец.

Категория Култура

♦ аблум: Calm – 5 Seconds of Summer

Излезе още през март, но е пъстър, емоционален и мелодичен като горещ, късен летен ден. Препоръчвам личните ми летни фаворити – Wildflower (за летните безкрайни дни и нощи), Old Me – за моментите, когато сме несигурни в себе си и се обръщаме за съвет към десетгодишното ни аз и Lover Of Mine – защото, всяко лято си има една любов, която не се забравя.

♦ книга: “Тази свирепа песен” от Виктория Шуаб

Първата част на тази много силна двулогия. Познаваме авторката и обичаме нейните четири цвята на магията, но тук имаме една по-мрачна история, в която Града е разделен на две, и всяка от двете страни враждува помежду си, докато бавно и сигурно истинските чудовища, завладяват света. Лъч надежда са главните герои Кейт и Огъст, които трябва да се обединят преди и двата свята, които познават да потънат в пълна разруха.

Много харесвам тази книга – силна, увлекателна и с много поуки.

♦ филм: Хотел Белград

Истинско приключение по балкански, където чаровният собственик на известен хотел в сръбската столица, попада в грешното време и на грешното място. Последва сблъсък със сръбски boss, бившата си любима и завръщане към корените му. Аз лично се смях почти през цялото време и мога да кажа, че това е един от филмите на годината за мен.

♦ игра: One Night Ultimate Werewolf

Трябва ви група приятели – ние първоначално бяхме 7, след това пробвахме и със 6 души. Всеки има роля, която поглежда още в началото. След дългата нощ, в която крадецът е правил кражба, troublemaker-a е разменял роли и са се случвали още интересни неща, селяните искат да убият върколаците, те пък са гладни за плът. Кой ще победи накрая?

Много забавна, играхме я сигурно 20 пъти. Препоръчвам, можете да си направите ролите с подръчни материали и да използвате онлайн приложението, за да ви води през нощта.

Категория Приключения

♦ място: Нос Калиакра

Разходете се из древната крепост и обогатете знанията си за историята, чрез различните хипотези и легенди. Също ще можете да се насладите на морскосините вълни на морето, които определено засенчват гръцките води.  

 

До скоро!  

 

Justice League Dark: Apokolips War // Филмово Ревю

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, очаквам с нетърпение следващите дни, а снощи изгледах съвсем пресния Justice League Dark: Apokolips War. Предопреждавам, следват спойлери! Оценявам филма с 10/10, така че това е показателно – хареса ми ужасно много!

Излязъл преди около месец, новата пълнометражна анимация на DC поставя една доста висока летва, но определено не бих я нарекла детски филм. Бих я категоризирала поне с D(16+), даже и с R(18+), защото си е откровено брутална. Разбирайте кървища и смърт. Защото Лигата на справедливостта, начело с Кент Кларк/Супермен се изправят срещу Darkseid и предадени от Киборг биват унищожени. Самото решене да бъде нападнат злодея, който ще нападне Земята след известно време не е от най-правилните, но как да спорим със Супермен. Доста герои загиват и родната ни планета все пак е нападната.

Ще си поговорим малко за Джон Константин, който за мен е напълно нов герой. Владеещ магията и един от оцелелите. Заедно с своя приятел Демона Етриган са адски забавно дуло и доста могъщи. Джон Константин ме впечатли със своето чувство за хумор и това да изкаже мнение.

Определено ще изгледам и самостоятелния му филм ако ми попадне.

Деймиън Уейн, a.k.a. почти Робин, синът на Батман, познавам го от Teen Titans: The Judas Contract. Смел, хаплив, прекрасен. Тогава историята му с Рейчъл Рот/Рейвън не се разви напълно и нямах търпение за общите им моменти. Ужасно сладки, нова любима двойка. Готовността и на двамата да се защитават взаимно. Нека отбележим, че Рейвън се бореше със своите демони – баща и, затворен в съзнанието и., също интересна линия и връзка.

Връзката на Лоис Кент, смелата репортерка винаги на страната на Кларк , също беше прекрасно допълнение. Появата на Самоубийствения отряд воден от Харли Куин – абсолютна сладурка, и всички заедно срещу лошите.

Духове от миналото, бивши приятели, срещи с роднини и смърт. Бърза, която нямаш време да осмислиш, защото времето притиска нашите супергерои. Жертви, които не можем да върнем и бъдеще, което има нужда от още много промени и доза кураж.

Смелостта, чувството, което ни кара да кажем някои истини, да се изправим срещу най-дълбоките кътчета на мисълта, за да възтържествува доброто!

Justice League Dark: Apokolips War е прекрасен анимационен шедьовър, на нивото на Spider-Man: Into the Spider-Verse, който заема специално място в сърцето ми. Препоръчвам ви и двата филма с двете ръце!

До скоро!