събота, 17 юли 2021 г.

“Лятното приключение на Лука” – вълнуваща и искрена // Ревю

 

Здравейте!

Днес ще ви разкажа за филмът на Дисни и Пиксар – Лятното приключение на Лука или просто Luca!

За мен е най-добрата анимация излизала през последните години, слагам я дори след (Тайната на) Коко, която ме трогна, дълбоко.

Но всъщност не е ли това работата на анимационните филми? Да покажат на децата някакви ситуация и чувства, по деликатен начин и да им дадат насоки и съвети. Когато поотраснеш започваш да виждаш по-обемната картина. Улавяш прекрасни послания, скрити, но толкова смислени.

Благодаря на Плами и Георги, които ми се навиха на акъла и бяха прекрасна компания в киното. А двете момичета си поплакахме, (аз на около три пъти), макар и да бях подготвена за финала, защото бях гледала част от финалната сцена.

Филмът ми хареса наистина много и ви го препоръчвам! Определено ще научите по нещо от него!

Надолу в поста ще говоря със СПОЙЛЕРИ, така че, ако не искате да си разваляте удоволствието спрете да четете тук и беж към киното!

Но ще започна от самото начало. От трейлърите, на които бях попадала изглеждаше сякаш Лука отива на лятна почивка в чудно красиво, италианско градче и става морско чудовище.

Обаче, всъщност СПОЙЛЕР, нещата са наобратно. Защото Лука всъщност е морско чудовище! Може би има малък паралел с Малката русалка, само че тя жертва гласа си, за да стане човек. А Лука е просто любопитен да види какво има над водата. Не жертва нищо, освен това, че реално, когато е сух е човешко момче. И му трябват уроци, които и получава, срещайки Алберто, който също е морско чудовище. Само дето живее на сушата и мечтае да си има веспа.

Приятелството им бързо се разраства – и двамата имат нужда от най-добър приятел. Алберто е по-смелия от двамата, докато Лука премисля нещата. Всъщност главният ни герой бяга на сушата, защото няма избор. Тук отварям темата за отношенията родители-деца. В стремежа си да го предпазят, родителите му са готови да го изпратят на дъното, заедно с чичо му. А там е гадно. Та Лука бяга.

Двамата приятели отиват до Порторосо, сладко китно на етажи градче, за да намерят мечтаната веспа. Истинска. И се записват за ежегодното състезание, включващо каране на колело, хапване на паста и плуване. В отбора на Джулия. Тя е момиче на техните години, което участва всяка година, но не може да победи месния злодей Ерколе – типичен asshole.

Бащата на Джулия пък е рибар и съответно е враг за морските чудовища и нашите герои. Но и той има драма, всъщност е благ човек, изгубил едната си ръка и искащ дъщеря му да е щастлива.

Катарзисът в отношенията между Лука и Алберто е Джулия, която показва един нов свят, свят от който Лука иска да бъде част. Имаме онази сцена, в която Лука предава Алберто и го нарича чудовище. Там ревах за първи път. Ами ужасно гадно, а и те се бяха скарали преди това…

Четох няколко ревюта, в което ги описваха като персонажи, между които има любов. Което е адски сладко! Помислете си, живеем в 21- ви век и Дисни имат гей двойка. Не знам, но само идеята за това ми е толкова мила. И все пак режисьорката го отрече.

Искам да вмъкна и за самия Алберто, който казваше, че чака баща си, който обаче така и не се върна… *още рев*

Та, стигаме до последната част от филма, Лука все пак се състезава и е на път да спечели. Докато не завалява дъжд. И той е разкрит. И приет.

        Това не е ли най-хубавото послание? Да приемаме различните хора и като цяло всеки, защото всеки е уникален!!!

Забравих да спомена, че родителите на Лука се впуснаха да го търсят и имаше много забавни сцени, в които заливаха случайни деца с вода.

А също се оказа, че има и други чудовища, които живеят под прикритие в града.

Стигаме до финала, за който уж си мислех, че бях подготвена. Уви, илюзии. Защото Лука, замина с Джулия в Геноа, за да учи, а Алберто, който остана в Порторосо да помага на бащата на момичето. Знам, че този финал е наложителен и е най-добрият избор и все пак беше тъжно да гледам тяхното сбогуване. И все па, Дисни, добра работа – отворена вратичка към бъдещето и факта, че си обещаха, че ще се видят отново на лято!

5/5 определено. Със сигурност ще го пусна и вкъщи да го гледаме семейно.

Благодаря ви, че ме четете и, че стигнахте до края на това ревю.

Като финал да ви питам, коя ви е любимата анимация в момента?

Моята е Лука. ;)

До скоро!

Няма коментари:

Публикуване на коментар