четвъртък, 29 ноември 2018 г.

Днес ще съм щастлива! // за приятелите, с които можеш да си кажеш всичко и за клишето "Всичко ще бъде наред"


Здравейте!
Как сте в предпоследният ден от ноември?


Нека му отделим подобаващо внимание, защото имам какво да ви споделя.
Нека да започна от там, че във Варна вчера валя сняг! И натрупа! Всичко стана по-красиво и чисто! Съответно температурите паднаха под нулата. Но пък коледното ми настроение дойде! Започнах коледното пазаруване и коледният списък с книги, които искам – например тази красота!

Та днес, реших да съм щастлива. Станах достатъчно рано, че да не бързам при тръгване излъгах. Даже имах време за някоя друга снимка.


Следваше обичайният пълен автобус, с изключително симпатична кундукторка, която буквално се катереше, за да достигне пътниците без билети. Упражнение по математика. Контролно, на което си обърках дискриминантата и изгубих 1.5т от 4. но пак съм що годе доволна. Обяд в стола с приятели. Лекция по информатика, не толкова досадна, колкото очаквах. Упражнение за интервюто по английски с една сладурка.

Отменена уговорка. И нова. Приятелки, които не бях виждала от доста време. Малко храна, дълги разговори, бърз тур из Kaufland, Чедър, хляб и шоколад и бърза поправка на интервюто. Смях, прегръдки и пътя до вкъщи.

А сега малко за клишето:

Всичко ще бъде наред

Любима моя реплика, в която вярвам безусловно!
Хей, на всеки му се случват кофти неща.
Обаче, това не значи, че след това няма да се случат и хубави.
Понякога някои раздели са необходими и някои разговори трябва да се проведат. Говорете. За да може нещата да са чисти. :)


Та, радвайте се на малките моменти, споделени с приятели и семейството! И на снега, защото скоро ще се стопи!
Рано ли е да си мечтая за снежна Коледа?

До скоро!
П.п. А знаете ли какво има на 1-ви декември?

петък, 23 ноември 2018 г.

За изкуството да (не) плачеш на обществено място..



Здравейте!
Как сте?


Сменям тактиката. Ще направя списък с някои неща, които ми се случиха през последните месеци. Идеята, вдъхновението и смелостта крада от Ел, благодаря ти за тази публикация!!! <3

1. Започнах университет!  Запознах се с нови хора, (с някои от тях си станахме приятели) и осъзнах, че харча ужасно много пари за храна.
2. Имам си гадже. Честно мнение ли? Понякога летиш на крилете на любовта, друг път падаш с главата надолу.


3. Книгите останаха на заден план. Ревютата също.  (И четенията на блога L ) Чета, когато съм в настроение и имам време.
4. Започнах доста често да се карам с нашите. Което не е никак положително, ама…
5. Определено не съм спряла да мечтая. Просто мечтите стават по-големи.
И нямам търпение да дойде лятото и да започна и сама да си изкарвам финанси.
6. Плаках. Много. Не драматизирам Случва ми се често. Не се оплаквам.
Искам да кажа, че е в реда на нещата да си поплакваш понякога. Емоциите трябва да излязат по някакъв начин все пак. Идеята е да не те сметнат за побъркан. ;)
А колкото и клиширано да звучи, след нощта идва ден. И след всяко гадно нещо, се случва нещо хубаво.
Пък и Коледа наближава! (Очаквайте в следващият пост – как да направите прекрасни подаръци на всички познати, като разполагате с 20лв. хд )

+ 7. Писането и рисуването помагат. Музиката също!





Обичам ви!
До скоро!



вторник, 20 ноември 2018 г.

#Щастието в големите кашони и малките жестове! ^^


Здравейте!
Как сте?
Аз съм добре, седнала пред лаптопа, изпълнена с положителна енергия и чаша ароматен чай до мен съм готова да ви разкажа как преборих ноемврийската депресия!


Днес в пълния автобус получих съобщение, че имам пратка! А именно, коледният ми подарък от Деси, Advent calendar-a на Douglas! Тази красота си я бях харесала и още преди да са изтекли 24 часа от както разбрах за нея, вече бях в магазина, но уви, беше свършила. Еми, ядосах се, но тук е момента да кажа Деси, благодаря ти страшно много!!! С това започват и коледните подаръци и моето настроение премина към предколедно вълнение.
Макар и да имам контролно по английски за 60т./% от крайната ми оценка, знам че ще се справя! А после имам среща с най-страхотното гадже на света! <3 (Мда, май съм хремава, но щом има любов, другото не е важно!)


Днес също така, ми отмениха едната лекция по микроикономика. Всъщност карахме само един час и имах време тъкмо да се прибера да си взема подаръка. Докато носех кашона, с размерите на куклена къщичка към вкъщи си мислех колко съм щастлива, въпреки че усещах острата нужда от нещо топло, което да ми сгрее гърлото. Речено-сторено-чая е на лице!


Петъкът пък е черен – т.е. Black Friday! Та, набелязала съм си два театъра в началото на декември + ходене до мола, но също така и ще присъствам на Европейска конференция на тема “На къде отива Европа?”!


Така че, плановете са ясни – идват празници! Следва незабавно мобилизиране на всички останали парченца енергия, време е да направим хората щастливи! А пък кой знае, може и Blogmas да има тази година!

Хохохо, до скоро!

П.п. БЛАГОДАРЯ ДЕСИ!!!! НАЙ-ДОБРАТА СИ! <3

сряда, 14 ноември 2018 г.

Какво е (за теб) любовта? // *поезия


Какво е любовта?
_____________________________________________

Любовта е малко цвете,
скрито в поляна от треви

Любовта е пламъче, което
се допира до ръката и боли

Любовта е песен звучна
носеща се из простора

Любовта е меката ливада, тучна
разпростряла се в двора

Любовта е късче сладост
по-добро от всеки шоколад

Любовта е непрестанна радост
озарява малкия ни свят



петък, 9 ноември 2018 г.

Monthly Favorites: Music // October 'nd November


Здравейте!
Как сте?
Коя ви е любимата песен?

Вземам идеята за този пост от Руми (благодаря ти!) <3



Това са някои от моите любими.
Дано и на вас да ви помогнат.

K-391 & Alan Walker - Ignite (feat. Julie Bergan & Seungri)

Песен, която чух за първи път преди буквално един час. Зарежда ме с енергия, текста ми харева, а и участва Thomas Hayes от СКАМ. А Alan Walker си ми е любимец от доста време насам.


Любима част:
Fireflies
A million little pieces
Feeds the dying light
And breathes me back to life

In your eyes
I see something to believe in
Your hands are like a flame
It brings the sweetest pain (your palms, the sweetest pain)

Let the darkness lead us into the light
Let our dreams get lost, feel the temperature rise
Baby tell me one more beautiful lie
One touch and I ignite

Like a starship speeding into the night
You and I get lost in the infinite lights
Baby tell me one more beautiful lie
One touch and I ignite


Alan Walker - Diamond Heart (feat. Sophia Somajo)

Отново Алън.
И тази толкова сладко-горчива песен…


Любима част:

If I had a diamond heart

I’d walk straight through the dagger
never break the pattern
diamonds don’t shatter
beautiful and battered
into the poison
cry you an ocean
give you all I’ve got
goodbye my love
you are everything my dreams are made of
you’ll be Prince and I’m the crying dove
If I only were unbreakable


Legends Never Die | Worlds 2017 - League of Legends

По принцип не играя игри. Предимно защото ме е страх да губя.
Но, един човек ми показа света на LoLА тази песен си е просто емблематична. Май я слушах за първи път на Анифест-а и оттогава не съм спирала. :)


Любима част:

They never lose hope when everything's cold and the fighting's near
It's deep in their bones they’ll run into smoke when the fire is fierce
'Oh pick yourself up, ‘cause

Legends Never Die when the world is calling you
Can you hear them screaming out your name?
Legends Never Die they become a part of you
Every time you bleed for reaching greatness
Legends Never Die

They're written down in eternity
But you'll never see the price it costs, the scars collected all their lives


RISE (ft. The Glitch Mob, Mako, and The Word Alive) | Worlds 2018 - League of Legends
Световното през 2018 по Лига вече приключи. Отборът на Fnatic, в който участва и българин, взе второто място! А песента на самия турнир е толкова силна!



Любима част:

Welcome to the climb up, reach for the summit
Visions pray that one false step lead the end, so
Higher and higher you chase it
It's deep in your blood, go and take it
This is your moment, take to the skies, go

Prove yourself and
RISE, RISE
Make 'em remember you
RISE



И за финал: КРАЛЕТЕ!
Eminem - River ft. Ed Sheeran


Ще кажа само:
Denver, never run


До скоро!

събота, 3 ноември 2018 г.

Аз съм хобит, човече!



Добро утро в този слънчев, ясен... добре де, мрачен ден! Разбира се, както си му е в реда на нещата - ордата непознати джуджета вече борят дракона Брус, за седма, поредна седмица на курсът ми по английски. Четири часова битка... трудно е. А аз като един, не изневеряващ на принципите си хобит, отново закъснявам.


Също така се храня обилно, веднъж закусвам вкъщи, след първата лекция отново, после обяд в стола, слетобедна закуска някъде из дебрите на Графството(Варна) и вечеря, понякога даже две, в хобитовата дупка. 


Която всъщност би трябнало да е доста подредена, но уви за чуждите представи е по-скоро драконова пещера, един пръстен/химикал не може да се намери!
Иначе съм готова и със сетни сили да помогна на приятелка при унищожаването на Единствения пръстен/мъж.
Иначе с елфите, моите верни дружки си прекарваме чудесно, когато се виждаме, дори и да е веднъж в месеца.
Но сега наистина трябва да бързам, споменах вече, пак закъснявам и понито избяга, а мен ме чака ново приключение! :)