събота, 3 ноември 2018 г.

Аз съм хобит, човече!



Добро утро в този слънчев, ясен... добре де, мрачен ден! Разбира се, както си му е в реда на нещата - ордата непознати джуджета вече борят дракона Брус, за седма, поредна седмица на курсът ми по английски. Четири часова битка... трудно е. А аз като един, не изневеряващ на принципите си хобит, отново закъснявам.


Също така се храня обилно, веднъж закусвам вкъщи, след първата лекция отново, после обяд в стола, слетобедна закуска някъде из дебрите на Графството(Варна) и вечеря, понякога даже две, в хобитовата дупка. 


Която всъщност би трябнало да е доста подредена, но уви за чуждите представи е по-скоро драконова пещера, един пръстен/химикал не може да се намери!
Иначе съм готова и със сетни сили да помогна на приятелка при унищожаването на Единствения пръстен/мъж.
Иначе с елфите, моите верни дружки си прекарваме чудесно, когато се виждаме, дори и да е веднъж в месеца.
Но сега наистина трябва да бързам, споменах вече, пак закъснявам и понито избяга, а мен ме чака ново приключение! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар