Блясък // Blogmas 2021-16;17

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще си говорим за броката, изсипан, из цялата ми торба и за това колко е важно това подаряваме коледни картички. Това е факт, защото няколко мили думи и нещо сладко са много по-ценни от вещите. Чаша, чорапи и книга също са добра идея.

Обичам Коледа, заради и храната и събирането на семейството и приятелите, заедно. Това е нещо съкровено. Важно е да си общуваме и да си казваме, когато имаме проблем. Прегръдките са почти задължителни.

Благодарна съм, за хората, които имам до себе си. Аз също ви обичам! ♥

Весели празници!

Me-day, падение -> изправяне // small (big) talk

 

Здравейте, как сте?

Наистина ще се радвам да ми споделите. Понякога това да споделим е най-правилното нещо, защото сме социални животни и имаме нужда едни от други.

Ще ви разкажа кака премина днешния ден, защото наистина беше от тези дни, които хората наричат me-day. Обикновено, когато казвам че имам такъв ден съм го изгубила в гледане на клипчета, но не днес беше по-различно.

Ще започна от факта, че в петък в ранните часове, когато повечето хора спят, бях в емоционална криза. Чувствах се толкова смачкана, толкова недостатъчна. И направих най-рационалното нещо, обадих се на приятел. Който искам да ви кажа, че беше в още по-дълбока дупка от мен. Взаимно си помогнахме, до някакво ниво и изкарах деня на час и половина сън сутринта и после още два часа следобед. Отидох на лекция, защото може би това ми е последната присъствена… кой знае?, после до мола с колежката и вечерта беше за семейството и завърши с топли напитки – да се чете горещ шоколад и чай с приятел, който ме мотивира адски много! (Обичам те, чика!) Наваксах си с епизодите на Игри на Волята и може би съм единствения човек, който се кефи на победата на Мани. Както и да е.

(Безвремие в Неапол)

Събота. Събуждам се след над десет часа сън. Без аларма. Къпя се и после чета книга за пътуване във времето и Франкещайн. После гледам някое друго видео и си талкаме семейно. Чистя ябълки, правя щрудел, който е ужасно вкусен и на фона на Chosen by Maneskin & Wonder by Shawn Mendes. На моменти хвърлям телефона. Който иска ще намери начин да се свържем. Почистване, вечеря и смях с брат ми. Избирам анимация и гледаме заедно, нещо което не сме правили от доста време. След това пиша думи по испански. Следва още музика – Майли Сайръс гърми в ушите ми и сядам да пиша ред вас.

Защото приятели, давайте си ги тези почивки. Правете нещата, които обичате и сте добри в тях – пример, аз обожавам да готвя и това ме разсейва. Повярвайте ми няма ситуация в която някой кекс да е излишен.

Бъдещето е утре, а вчера е минало. Имаме само сегашния момент, какво ще става после зависи от нас, Съдбата и Вселената. Една трета, приятели. Всичко ще си дойде. Когато е писано.

Не позволявайте на някой да ви мачка емоционално. Това не е приятелство. Нито е любов. И, ако игнорът не е решение (както и при мен) – просто кажете ‘Fuck you!’ и бъдете там, където ви обичат и ценят.

Това е.

До скоро!

Обичам ви и благодаря на тези които стигнаха до края на поста.

Не спирайте да блестите!

МИЛАНО // Италия

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, пише ми се за толкова много неща, но знаете ли имам по-силно чувство – ПЪТУВА МИ СЕ!  След по-малко от 48 часа ми предстои пътешествие до Пловдив и после приключение на един язовир. Вълнувам ли се? Много! Подготвена ли съм? Не, тепърва ще приготвям всичко почти.

Но днес, ще ви разкажа за Милано! Защото, както знаете Италия ми е новата мечта и е четвъртък, ден за спомени!

Със семейството ми посетихме Италианската столица на модата през 2014г., когато тепърва завършвах първата си година в гимназията. Годината, в която знаех най-много испански, който е близък до италианския. Съответно се опитвах да говоря в някои заведения и хората ми се радваха. Това беше първото ни пътуване в чужбина заедно с брат ми, тогава на шест.

Веднага заобичах Милано. Хората бяха облечени толкова стилно, макар че беше още ранна пролет. Имаше някакъв чар в старинните, красиви сгради, истински шедьоври и модерната архитектура – среща между две епохи. Новото и Старото.

        Дуомо е истинска прелест. Снимах вътре, макар че не беше позволено. Бунтовник, в някои ситуации, хах.

Ходенето до Комо и разходката с корабчето! Видях Алпите за първи път. Влюбих се и тази любов си е в сърцето ми и до днес! Гледайки китните къщички, около езерото, представях си идилията да живееш на това място!

Замъкът Сфорца и Интерактивният Музей – част от нашето пътуване. И храната – да кажем, че не случихме на пица, иначе пастата беше чудна!

Италия се усеща с всички сетива. Виждаш, чувстваш, чуваш, вдишваш! И си пожелаваш да се върнеш!

Ciao, amici! Грабвайте раниците и отивайте да опознаете тази чаровница!

“Да се срещнем във Венеция” – Барбара Ханей // Ревю

Здравейте! Как сте?

Аз съм вече в сесия, но в последният ден на май искам да ви разкажа за една прекрасна книга, която си взех спонтанно н началото на този месец.

“Да се срещнем във Венеция” от Барбара Ханей на пръв поглед изглежда като онези романтични романи, за красиви места и истории с предсказуем край, но всъщност тук виждаме доста добре изградени герои и приятно повествование, в което е вкарана и щипка мистерия.

Австралийката Дейзи, решава да организира семейно пътуване във Венеция, града, където е израснал починалия и преди година съпруг – Лео. Идеята и е прекрасна, да събере вече порасналите си деца – Марк и неговата съпруга Бронти, Анна, която работи като успешна актриса в Лондон и Ели, която си е взела година почивка от университета.

Ще започна с Марк. Той работи здраво и буквално няма време за Бронти, с която тъкмо са се разделили, когато майка му се обажда да ги покани на пътуването. Харесвам, това че той отлично разбира колко е важно то за Дейзи и успява да убеди Бронти да дойде с него и да се преструват на щастливо семейство.

Анна ми е адски симпатична, от малка под светлината на прожекторите и води мечтания живот в Лондон. Но истината е малко по-различна, защото ролите не идват и тя почти е загубила надежда, че ще успее в тази професия.

Ели, от своя страна си е взела година почивка преди да влезе в университет и много я харесвам, защото не е решила какво иска да прави с живота си. Което мисля, че е абсолютно нормално в този свят, пренаситен с информация.

Всички се наслаждават на красивия град, вкусната храна и времето заедно. Разбира се, развихрят се няколко бури и истините излизат наяве, заедно и с една история от миналото на Лео, която заплашва да разбърка още повече отношенията на семейство Бенето.

Харесвам действието, което е наситено, така че ти задържа вниманието. Харесвам и второстепенните герои като Ренцо, бивш колега на Анна, който открива призванието си в града на Каналите или пък Зак, най-добрият приятел на Ели, който е прекрасен.

 

“…тогава си спомни, че всяко пътуване предполага откриване на други гледни точки, трупане на знания, поглед към нещата от различен ъгъл.”

 

Препоръчвам ви "Да се срещнем във Венеция" (изд. Хермес), ако ви се чете интересна история на фона на прекрасната Италия! На мен ми допадна и я оценявам с 4/5 звезди.

До скоро!

Една колода карти и куп щастие! ^^ // Birthday appreciation post

 

Здравейте, как сте?

Аз съм добре и от няколко дни в главата си оформям този пост.

Вече съм на двадесет и две. Навърших ги преди седмица, а моят рожден ден винаги е голям празник, този път го празнувах на цели четири пъти – със семейството и с приятели, три партита.

Първо искам да благодаря на всички, близки, познати и приятели за хубавите и смислени пожелания, с които ме заредиха за цялата година! Оценявам го! ♥

Беше символично, защото на 21.02.2021г беше последният ми ден на двадесет и една. Прекарах го семейно, с много смях, обич и брауни със сладолед, което направих.

На самият ми рожден ден, го празнувах с групичката ми “деца”,както аз си ги наричам и с най-добрата ми приятелка Р., все хора, с които съм себе си и се смея до сълзи. Обичам общите ни спомени, запечатани в снимки и всички прегръдки, които ви дадох. Също играхме настолни игри, до късно и наистина си изкарах повече от прекрасно!

И за трите вечери правих почти еднакви торти, с разлика в крема и украсата. Това е първата, цветна и весела, като нас! ♥

Второто парти беше в петък и беше изцяло женско. Мечтаех за такова от доста време. Заложих на концепция сирена, сандвичи и суши.

Всички бяхме шик и наистина си паснаха момичетата, част стари приятелки, част момичета, които срещнах в университета, но всичките ми любими. След игри на асоциативен принцип, вино и приятни разговори си легнах много щастлива от хубавото изкарване и факта,че успях да се организирам 40 минути преди да ми дойдат гостите.

Торта номер две, има сърце, слънце и кактус и показва, това че всички сме сърцати, мили, слънчеви и уникални! ♥

Третото парти беше веднага след второто, в събота вечер. Беше това, за което се приготвях най-усърдно, може би и това, за което се притеснявах най-много. И уж държах нещата по контрол, но в един момент, гостите ми идваха, а аз не бях приготвила… ами почти нищо и беше хаос, който не владеех. През цялата вечер имах гръб и опора, приятел, без който нямаше да се справя – С., който и ми подари любимия ми подарък, тесте карти, лично написани за мен, с цитати от моя блог. Знам, че ще прочетеш това, мила моя, искам да ти кажа, че се радвам наистина много, че се познаваме и, че много си те обичам!

Но, понеже имам страхотни приятели, всички се включиха и започнахме купона, включващ авторски герои, викторина, Авалон и много щастие!

Тортата за това парти, според мен беше най-стилната от трите ми, като презентация.

А цялата вечер беше невероятна и наистина си обичам тези хора! ♥

Получих прекрасни подаръци, купчинка с книги, дрехи, които обичам, две красиви, настолни игри, глезотийки за мен и разбира се, картички, които ми пълнят душата и ще пазя!

Благодаря ви, за преживяванията, приятели мои!

Прегръщам ви! ♥

А за тортите използвах готови блатове, които можете да закупите от магазините за хранителни стоки, които сиропирах с компот, за кремовете смесвах различни видове шоколади с заквасена сметана, също добавих и банани, а за украсата – пурички и бонбони!

Лека вечер от мен и ви благодаря, че четете!

Коледни сладки и домашен уют – Blogmas ден 4

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм приятно изморена и готова за сън.

Четвърти декември 2020г премина под знака на коледните сладки, които си бях наумила от вчера да направя.

Споделям ви рецептата, при мен излязоха, около 85 бройки, може и малко повече.

4бр яйца се разбиват с миксер, около 5 мин, (като аз си отделих единия белтък за украса).  После се прибавя 1 и ½ чаена чаша захар, ароматите – аз сложих една капачка уиски, малко портокалов сок + кората и 2бр ванилия. Около чаша и половина чаена отново мазнина, аз сложих олио, че маслото ми беше на свършване, половин пакетче бакпулвер и 2-3 супени лъжици кисело мляко. След това добавя брашното, моето тесто пое около 5 чаени чаши. Омесва се тесто и се оставя в хладилник, покрито с нещо за час.

Следва разходка в парка и после: точите тестото и изрязвате фигурки, които печете на 180 градуса, на предварително загрята фурна. За украса си направихме айсинг от белтъка, отново с помощта на миксера, плюс няколко капки лимон, за разреждане и 250гр пудра захар – добавя се още, за да е по-гъст.

Разбира се готвенето е още по-забавно, когато имаш компания. А моя вярна спътница в кулинарните пътешествия, от много години е най-добрата ми приятелка Рали! ♥ Коледни песни за настроение и здрави нерви, защото да оцветиш, около 50 сладки не е лесна работа. Но пък много забавна!

После почетох и със родителите ми си пуснахме да гледаме Рапунцел и Разбойникът на Дисни.

Гледала съм го сигурно десетина пъти, но от години не гобях гледала от първата до последната минута. Толкова харесвам песните! И чистотата в характерите на героите. Много приятен и стоплящ сърцето.

Вечерта ми завършва с новия пост на Ева, (обичам) и новият албум на Шон Мендес, (също обичам)!

 

Вие как прекарахте петъка? Какво ще правите през почивните дни?

 

Аз ще финализирам една курсова работа и се надявам да прекарам известно време навън особено, ако се задържи слънчево като днес.

До скоро!