Аз съм ужасно щастлива, защото Зимните Олимпийски игри Милано Кортина 2026 г. са факт, а и, защото след двадесет годишна пауза България отново има медалист в лицето на Тервел Замфиров – бронз в сноубординга паралелен гигантски слалом след фотофиниш!
И това, приятели е нещо велико!
Крещях, плаках и стисках много силно палци по време на квалификациите и финалите в дисциплината. Малена и Радо отпаднаха в осминафиналите, но Тери успя! (не случайно споделяме общ рожден ден, хи хи)
Можем!
На всички атлети пожелавам да се насладят на преживяването!
До скоро!
Hi, fellas!
Bulgarian Tervel Zamfirov won a bronze medal in the Snowboarding Parallel Giant Slalom after 20 years without a medal in the Winter Olympics!
I am so happy and proud and can't wait for more beautiful emotions in Milano, Cortina, Predazzo and etc!
La medalla de bronce para Tervel Zamfirov en Snowboard Grande Parallel Slalom. Viva Bulgaria!
Владимир Зографски спечели Лятната верига по ски скокове 2023! Гледам ски скокове от близо десет години. Влади присъства сред елита и въпреки липсата на база в България, успява да се развива на все по-високо ниво! А да спечелиш SGP с три победи и при това без да се класираш за едно от състезанията си е направо велико! Адски горда съм, като българка и като фен! Влади, желая ти от все сърце насрещен вятър и дълги скокове! Успех през бъдещия сезон!
Днес ще си говорим за Icebreaker – книга, чиято корица крещи ПРОЧЕТИ МЕ!
Самата аз имах hate-love relationship с историята. Откровено обожавам Натаниел, докато Стаси ме дразнеше на моменти. но въпреки това харесвам цялостната идея. Любовта им избухна бързо, като става и в живота. Нейт помогна много на фигуристката, която се бореше с доста неща. Харесвам засегнатите теми – за начините на хранене, осиновяването и ролята на спорта.
Хареса ми, че любовта им пребори всичко и, че Анастасия разбра всъщност, колко стойностен човек е!
Защото осмицата на Барселона е само на двадесет години и вече е постигнал страшно много!
Нека започнем оттам, че отива на проби, за да влезе в Реал Мадрид. И бива отрязан. След време подписва с Барселона и сбъдва мечтите си с отбора. Играе заедно с Лео Меси и Сурхио Бускетс – настоящият капитан на клуба. Взема наградата Golden Boy за 2021 година, за най-добър млад футболист в Европа.
Извикан е в състава на Луис Енрике за ЕВРО 2020, където става най-младият играч на Испания на Европейско първенство на 18 години, 6 месеца и 18 дни в мача срещу Швеция. И единственият испанец, който попада в идеалният отбор на първенството.
На клубно ниво записва мач номер 100 в Ла Лига с екипите на Лас Палмас и понастоящем с този на Барселона на 28 януари 2023 г. срещу Хирона и отбелязва единственото попадение в срещата. Печели купата на Краля през сезон 2020/21 и Суперкупата на Испания през настоящия. Предстои и битката за Лига Европа.
Световната титла е съизмерима само с трофей от Шампионската лига, а а такива смятам че му предстоят.
Но нека се върнем към Олимпийските игри в Токио, които се проведоха през лятото на 2021 г. Знаете ли, че във футболният турнир участват само 16 нации от целия свят? И, че играят главно футболисти до 23 години, (с някои изключения). Испания се класира успешно и печели сребърен медал в мач срещу Бразилия на финала.
Това е Олимпийски медал! Мечтата на всеки спортист, сигурна съм!
Та, Педри. Днес играе с легендарният номер осем, носен от неговият идол Андрес Иниеста. Идващ от малко градче на Канарските острови, за да превземе терена!
Благодарение на невероятната му игра и потенциал Барселона води с осем точки на Реал Мадрид в Испания и ще играе полуфинали за Купата на краля срещу Los Blancos!
Нямам търпение да видя как ще се развива това момче!
Близо месец след финала на Световното първенство в Катар, където Меси най-сетне вдигна световната купа в луд мач срещу Гризман, Мбапе и компания аз продължавам да се влюбвам в този величествен спорт и в отбори и футболисти…
Но нека започнем от самото начало. Евро 2012. Или още по-рано, колко много мачове съм изгледала, заедно с дядовците ми, фенове на Черно море, Спартак Варна и Манчестър Юнайтед, (оттогава недолюбва Даволите!)
Но сърцето ми запрепуска лудо през лятото на 2010 г., по-време на финала между Испания и Нидерландия. Тогава просто избрах да викам за по-слънчевата страна, може би и знамето и ми хареса повече! Та Испания победи след гол в продълженията – дело на Андрес Иниеста и ставаха Световен шампион за първи път! (Това си е нещо голямо, но не съм го осъзнавала по това време…)
Евро 2012 – повратната за мен точка. Едно от най-любимите ми лета, когато заедно с приятелите ми ритахме футбол на близката площадка и подкрепяхме различните отбори, които играеха в Полша и Украйна. Имаше фенове на Англия, Франция и Германия, но превес вземаше Испания, и аз се зарибих. Луд финал срещу Италия, които ми предстои да обикна след близо десетилетие, но тогава всичко в мен крещеше Испания. Фернандо Торес – любимият ми футболист! Тогава играч на Челси – любимият ми отбор!
Започнах да следя клубен футбол. Освен Хлапето, обожавах и Оскар Ембоаба, Лукас Пиазон и Рикардо Кака. Братовчедка ми беше луд фен на Кристиано Роналдо, Давид Луиз и разбира се Реал Мадрид. (още един не любим отбор!)
Май 2013 – казвам ви честно, за малко да кандидатствам в гимназия с немски, заради Борусия Дортмунд! Абсолютно блестящ отбор по това време, в който се влюбих. Триото Ройс-Гьотце-Левандовски! От, които само Марко Ройс остана в Борусия. (После как да харесвам Байерн Мюнхен!)
Както и да е… Торес премина в Милан, малко ми бяха симпатични! Все пак Милано. После и в Атлетико Мадрид, които не обичах твърде много, защото напукаха Челси с 4:1, но пък вече си харесвах Антоан Гризман. (По това време блесна и Хамес Родригес, който за мое съжаление пое към испанската Столица и Бернабео…)
А и да не забравяме триумфа на Германия (все пак Марко и Марио са германци, на Световното през 2014!)
Виках и все още викам за Лудогорец от българските отбори!
Та Евро 2016 - голямата ми болка. Португалия с контузеният Кристиано Роналдо, който харесвам като човек, но не и като футболист спечелиха насред Париж и срещу Франция! Голям рев ударих.
Но пък франсетета спечелиха Световното през 2018 и така симпатичните ми белгийци (с братята Азар) станаха трети. А финала с Хърватия! Истинска приказка!
Евро 2020(1), тогава видях отбора на Италия и си казах, мамка му, този отбор има потенциала да е финалист! Познайте и за кого виках! А и колко ревах на полуфинала им срещу Испания! И познах частично, защото Италия станаха Европейски шампиони. Николо Барела – новата ми любов, играч на Интер, ами познайте за кой от двата италиански гранда ще викам утре! ;)
Дойде и вече миналогодишното Световно първенство. Усещах и виждах една попроменена Испания, пълна с млади таланти, които блестят и са готови за победа! Гави играе с номер 9 - този на Торес. А в отбора има и друг с тази фамилия! И тия пусти дузпи срещу Мароко – сензацията на Мондиала! След като преживях загубата на ⅛ финалите нямах много претенции, кой от четирите отбори стигнали до полуфиналите ще спечели. И все пак се радвам от крайния резултат! Лео заслужава!
Къде съм сега? Все още си подкрепям Челси и Борусия Дортмунд – винаги ще го правя. Дали ме притеснява факта, че играят един срещу друг в осмина финалите? Поне единият ще се класира! С това се утешавам! Сега искам Челси да издрапат от дупката и да се развилнеят из Англия!
А до тогава ще следя Барселона! Винаги съм ги предпочитала пред Реал Мадрид! А Гави и Педри са ми просто новите любимци! нищо по-малко!
И чашата на Барселона подарена ми от маминка ми, преди сумати години, най-сетне намира предназначение!
Обичайте играта! Подкрепяйте отборите си! Не мразете! Най-малкото, защото не можете да бягате 90+ минути.
Изваждам последното пакетче нудълс от шкафа. Скоро ще ми свърши храната. И тогава проблемът ще стане явен. Защото все още отказвам да го призная.
Днес се опитах да изляза. Боклукът се е насъбрал и в банята има два чувала. Но щом стигнах до вратата и докоснах бравата. Просто не можах да я отворя.
Телефонът ми вибрира. Поставила съм го на беззвук от няколко дни и поддържам батерията му, единствено, за да може Джуди да е спокойна.
Най-добрата ми приятелка настоява да се чуваме поне по два пъти на ден и да и пращам снимки на нещата, които върша. За да е сигурна, че няма да умра от глад. Което вече е напълно възможно да се случи.
Притоплям нудлите и наблюдавам как плуват в горещата вода. Не чувствам глад, но все пак правя снимка и я изпращам на Джуди. Тя ме набира веднага. Изчаквам да се включи гласовата ми поща.
– Хей, Мади! Как си? – нервен смях. – Ами, бон апетит! Ако решиш, че ти се говори, обади ми се! Колкото и да е късно! Целувки!
Отдъхвам си. Това беше бързо. Зарязвам купичката с бъдещата ми вечеря на кухненския плот и се връщам на дивана. Моето местенце в последната седмица, след като спалнята ми е заета.
Превключвам телевизионните канали, но сигналът прекъсва. Навън се очаква снежна буря. Надявам се поне токът да не спира. В Ашен (1), който се намира на сто осемдесет и четири километра от Уинипег, шестият по население град в Канада това си е съвсем нормално нещо, за средата на ноември. Свивам се под одеялото и затварям очи, като се опитвам да се съсредоточа върху прекъсващите гласове на водещите на новинарската емисия. Боботенето преминава в чукане.
Отварям очи, но картината съвсем изчезва, за разлика от натрапчивия, повтарящ се шум, който нарушава тишината в дома ми. Премигвам няколко пъти, но не сънувам. Сякаш някой чука на входната ми врата.
Тръпка минава по цялото ми тяло. Сигурно е просто вятърът. Трябва да е той, защото призраците просто си влизат сами…
– Мадисън! Вътре ли си? – отвън има истински човек.
Понасям се по посока на гласа, като хипнотизирана. Когато отварям вратата, нямам сили да кажа каквото и да е. Просто се свличам на пода. И пропадам в мрака.
– Мади! – усещам студени ръце по лицето си.
Намирам гласа си и изпищявам. Не, че има кой да ме чуе. Съседите ми в долния край на улицата се преместиха в Торонто за зимата в средата на октомври.
– Хей, аз съм! – отварям очи и срещам ярко сините на най-добрия приятел на брат ми.
По дяволите.
По дяволите.
По дяволите.
Не трябва да си мисля за него!
– Мади, можеш ли да се изправиш? – пита Джаксън, който стои на колене на половин метър от мен. На достатъчно разстояние, за да не ми предизвика паническа атака, при положение, че го виждам за първи път от осем месеца.
След втория опит успявам да си стъпя на краката, които сякаш са от кашкавал. Правя няколко крачки и сядам във най-вътрешния ъгъл на разтегнатия диван.
Джаксън се изправя бавно, но вместо да се приближи до мен отива към кухненския плот. Чувам течащата вода и го наблюдавам как измива ръцете си. Сигурно се чувства мръсен. Пътувал е дълго. Разстоянията в страната са огромни.
– Какво правиш тук? – питам го, докато той избърсва ръцете си в жълтата кърпа с рибки, сгъва я внимателно и я закача на закачалката.
– И аз се радвам да те видя! – отвръща ми и ми се усмихва.
Прави крачки към външната врата и издърпва обемен сак, който оставя в единия ъгъл на дневната. Вътре сигурно са нещата му за хокей.
– Как е хокея? – задавам втори въпрос в рамките на този ден. Джуди трябва да се гордее с мен.
– Доста добре, победихме Сенаторите (2) с пет на три! – Джаксън сяда на срещуположния ъгъл на дивана. – Този сезон имаме сериозни шансове да стигнем до плейофите. Но тепурва предстоят сериозните мачове.
Кимвам, разбиращо. Имаше време, когато наистина разбирах от хокей и се вълнувах за всеки мач на Уинипег Джетс. Когато Джаксън и Кай играеха рамо до рамо, а аз ги подкрепях от трибуните…
Усещам сълзите, които мислех че съм успяла да спра завинаги ли поне за днешния ден да се изплъзват от очите ми.
– Следващият мач е в събота – опитвам се да си визуализирам графика за предстоящите срещи, който разглеждах преди време.
– Така е, поне ще си бъде между наши отбори – Джаксън прекарва ръка през русата си коса, която изглежда наполовина мокра.
– Джуди ти се е обадила – констатирам, вместо да го попитам какво по дяволите прави тук, по средата на нищото, в петък – при положение, че му предстои мач през уикенда.
– Тя се притеснява – изсумтявам и издухвам носа си. – Грешно се изразих… – той търси думи.
С Джуди бяха двойка преди три години, когато виждах бляскавото бъдеще пред четирима ни. Кай и Джаксън щяха да влязат със спортни стипендии, в Калгари и ние щяхме да ги последваме след две години.
В действителност, единствено най-добрата ми приятелка записа ветеринарна медицина тази есен.
– Извикала те е… – гласът ми звучи фалшиво и на фона на водопада от сълзи е цяло чудо, че Джаксън разбира думите ми.
– Дойдох по собствено желание, Мади! – момчето, по което си падах от години и, което ме заряза, когато имах най-голяма нужда от него, скъсява дистанцията помежду ни. – Кай липсва и на мен.
Това е краят.
Не издържам и отприщвам цялата ярост, която таях през месеците, в които живея в това, забравено от Бога градче, с население под седемстотин души. Не виждам абсолютно нищо, но отлично чувам бурята, която вилнее навън. Не е по-силна от тази в сърцето ми.
Джаксън ме държи, в началото колебливо, но затяга прегръдката си и не ме пуска, когато се разпадам на милиони парченца.„
Нищо не е същото, откакто Кай го няма.
Не знам, дали някога ще успея да преодолея паническите си пристъпи и да свикна да общувам с хората, както преди.
– Искам да се върне… – шепна, защото гласът ми е паднал.
Отпускам се в ръцете на най-добрият приятел на брат ми и увивам краката си, около тялото му.
Минават минути или часове. Вятърът спира да се опитва да пробие дограмата.
– Мади? – Джаксън гали косата ми. Пропускам поредните сълзи, защото Кай обожаваше косата ми.
– Ще останеш ли? – задавам третия си въпрос към него.
Този е най-важният. Ужасно се страхувам от отговора му, защото, ако е отрицателен, не знам какво ще правя…
– Разбира се, мъничето ми! – той се изправя и ми подава ръце.
Неволно се усмихвам, защото вече наистина си заслужавам прякора. Преди три години, с Джаксън бяхме на една и съща височина и Кай измисли този прякор, като го използваше срещу двама ни.
– Има нудли, можем да хапнем – предлагам и пръстите ми докосват неговите.
– Видях една самотна купичка, но не бих искал да унищожа вечерятата ти – казва Джаксън и също ми се усмихва.
– Има още едно пакетче в шкафа – отвръщам и му го показвам за доказателство.
– Ами, закуската? – пита той.
– Нека го решим утре – събирам косата си я връзвам на опашка.
– Звучи ми като добро режшение! – Джаксън грабва една чаша и изсипва нудлите в нея.
Изведнъж трите лампи в помещението премигват и токът спира.
– Ами-
– Знаеш ли, че миналият сезон за малко да победим Пингвините (3) при гостуване?
Сядаме отново на дивана и Джаксън ми разказва хронологично целия мач, минута по минута.
Навън продължава да трупа сняг, а бурята е отминала…
КРАЙ
(1) Ашен, англ. Ashern е градска общност, разположена в централната част на Канада.
(2) Ottawa Senators – хокеен отбор от Отава, Канада
(3) Pittsburgh Penguins – хокеен отбор от Питсбърг, Пенсилвания
I am here with a new post with a comment about the competitions in Lahti, Finland since I am part of this a.k.a. Winter 2013!
So enjoy!
Season 2013/2014 – Lahti
Two individual competitions. At first the podium was: 1. Sevi 2. Krafti 3. Kamil and in the second one: 1. Kamil 2. Sevi 3. Gregor
Team: 1.Austria 2. Germany 3. Norway
Well Did you Sevi was my first favorite when I started watching in December 2013. But few competitions later team Austria was in my heart. So happy about them! And of course fingers crossed for Pero this season. (Spoiler – Kamil won :)
Season 2014/2015 – Lahti
Krafti is the winner. Sevi is second. Fannis is third. Into the Team event: Norway, Germany and Japan. Well here I am madly in lob=ve with the norwegians. Team Fannis! And so happy for baby Krafti! Who just won The Four Hills Tournament!
Season 2015/2016 – Lahti
Finally is Pero’s season! But in Laht it is different you know – wind! Ya, but Michi was the winner in the two competitions! Tande and Sevi in the first and Geiger and Taku Takeuchi in the second! Of course I was happy for Michi! But I saw Tande in SGP and I noticed him! And ya, love him!
Thanks. wind! There was not a Team competition…
Season 2016/2017 – Lahti, no Lahti
Season 2017/2018 – Lahti
Kamil was the winner, surprise! (he also got the whole season!) Eisi and Krafti are after him!
Germany, Poland and Norway in the Team!
Season 2018/2019 – Lahti
Kamil again. But ladies and gentlemen Rioyu and Johhi <3! The new star was rising! Oh Its a rocket! Nope – its Kobayashi-boi!
In the Team – Austria, Germany and Japan. Nice, huh?
Season 2019/2020 – Lahti
Krafti and Geiger. Geiger and Krafti. The bronze was for Tande and Michi! (And happy Vichi (ME))!!
Team – Germany, Slovenia (Pero and Cene!) and Austria
Season 2020/2021 – Lahti
Lindvik
Lanisek
Robert Johi
;) Name a cooler podium!
Team: Norway (Finally) , Poland and Germany :)
Season 2021/2022 – Lahti
DOuble happiness!
Krafti, Halvor and Zyla
and now
are u ready
Rioyu and Halvor – goold and Krafti – bronze! YEY!
Team approved
Austria – Jan Hörl Clemens Aigner Ulrich Wohlgenannt Stefan Kraft
Slovenia – Žiga Jelar Cene Prevc Timi Zajc Peter Prevc
Germany – Constantin Schmid Severin Freund Markus Eisenbichler Karl Geiger
Днес
ще ви разкажа за най-добрия трилър, който прочетох в близко време. “Тръпка” от Али Рейнълдс
ни пренася във Френските Алпи, където се срещаме с група сноубордисти, били
приятелри преди десет години.
Тогава
са цяла група, които изкарват няколко месеца заедно, изпълненени с тренировки,
предизвикателства и лични битки. Всичко завършва с изчезването на един от тях.
И нищо вече не е същото.
Десет
години по-късно, по мистериозна покана петимата герои се събират, отново.
Тайните ще бъдат разкрити. И някой дебне в сенките. Призрак от миналото или
гузната съвест на всеки един?
Още,
когато видях корицата на Тръпка, знаех че ще прочета тази книга и, че ще ми
хареса. Имам слабост към книги свързани едновременно със сняг и спорт.
Действието се развива на два фронта – преди и сега. Динамичен и увлекателен
изказ, бавно, но сигурно нагазваме все по-навътре в снега и правим все по-неочаквани
скокове по рампата.
Харесвам
Мила, от чиято гледна точка върви историята. Симпатизирам по някакъв начин и на
останалите герои. Наистина добра книга, която ви препоръчвам. Оценка: 5/5
До
скоро, приятели! Четете, а хубавите книги ще ви намерят сами!
Здравейте!
Днес ще си говорим за финала на 70-тото издание на Четирите Шанци в
Бишофсхофен, Австрия.
Обичам
първите дни от новата година, защото освен влиянието на новогодишните цели, (които аз нямам хд) има и ски скокове почти всеки ден. Плюс, че този
уикенд ще има и допълнително състезание на австрийска земя, заради отменените в
Япония.
Та,
Рийою Кобаяши е в серия, има спечелен Златен орел и има три победи. За да бъда
честна, не исках да прави втори голям шлем. Макар, че може би е шанс веднъж в
живота. Но все пак той завърши пети и в двата скока. Даниел Хубер, австрийското
чудо, спечели, като зад него останаха Гранеруд и Карл Гайгер. Влади Зографски
зае 12-тото място и съм много горда от неговото представяне. Интрига има все още
за Големият Кристален глобус.
Доволна
съм!
Happy New Year, dear ski
jumping family!
First Happy Birthday, Gregor! One day will write you and thank you, but
now I just wish you happiness!
SO, Four Hills! I am really glad that there was no competition in
Innsbuck, cause we know what the wind can do. Also the dearest jury a little
bit fucked up the second round in Ga-Pa. But good vibes only, cause is the anniversary
edition – 70 years, baby!
Would be really great Ryoyo Kobayashi
win with golden… four wins. But to be honest in my heart are team Austria, Slovenia and Norway. So I really
crossed fingers for Marius Lindvik! After his 3rd place before two
season, well maybe next time will me his for this tournament.
Daniel Huber – this Austrian star – finally made it! He won! Halvor
a.ka. this Norwegian fairytale was second, yesterday and in 3rd place
for the Four Hills. Karli Geiger with podium in the last competition, but 4th
for this edition. Well Lindvik is second!
Well I am happy – Vladi Zografski
was 12th! Michi – back in top 10!
So, see you soon!
Сядам
да пиша този пост с огромна радост в душата! Мисля го от известно време и бих
искала да кажа, че определено 2021г. е прекрасна година за Италия!
Ще започна
оттам, че любовта ми към Италия ме удари още в седми клас, когато записах на
второ желание езикова гимназия с италиански. Но Испания си ми беше по-любима
още от ЕВРО 2012, затова и изкарах професионална гимназия, където пет години
учих испански. Чудила съм се какво би станало, ако бях влязла с италиански, но
имам само сегашното настояще, така че ще си говорим за любовта ми към Италия. В
8-ми клас със семейството ми посетихме Милано, един от най-прекрасните градове,
в който съм била. И видях Алпите за първи път – на живо.
Миналата
година беше толкова странна и страшна за всички ни. Започна Световна пандемия и
сякаш всички попаднахме в една безкрайна видеоигра без край. Италия беше
първата Европейска държава, която преживя погром и много хора загинаха там. Макар
че с дни ревях гледайки четирицифрените, смъртни статистики за Франция и
Великобритания, истината е, че италианците бяха на първа линия и оттам започна
Корона-кризата в Европа.
И,
ако вярвам в нещо това е именно Съдбата, та справедливост имаше. През почти
изминалата 2021г. Италия, ликува! (Както се
и изрази, любимо мое момиче. ♥)
Като
човек обичащ знамена, музика и държави следя Евровизия от близо десет години.
Но тази година вероятно играх белот, докато Италия спечелиха Песенният Конкурс.
Maneskin–
запомнете това име! Ако не ви е познато, означава Лунна светлина (от датски) и е
името на рок групата, които със своята песен Zutti e Buoni спечелиха Евровизия с огромен зрителски вот.
Конкурсът беше красив и се надявам в бъдеще да успея да ви разкажа повече за
изпълнението. Дотогава можете да чуете някоя от песните на групата, чиито
членове са на моята възраст или да прочетете моята история, свързана с
Евровизия 2021.
Италианец успя да стигне и до
финал на Уимбълдън, нещо което не се беше случвало…
И
след близо година без публика по стадионите дойде ред на Евро 2020, отложено с
цяла година, но въпреки това се проведе в интересен формат, из цяла Европа! И
Италия го спечели след продължения и дузпи (срещу Испания в полуфинала и срещу Англия на финала)! След първия мач в груповата фаза (срещу Турция 0:3 за
азурите) си казах, че този отбор ще стигне до финал! И те
успяха! Беше магично, красиво, belisimo!
На Олимпийските игри в Токио,
които хванах не много голяма част от тях, но гледах интересни спортове – видях как
Италия взе първия си златен медал, (от общо
10 и 10-то място по медали) в таекуондото.
И mamma
mia на финала на 100-те метра при мъжете!
И после в щафетата 4Х100м.
Във
волейбола също имаха огромни успехи – станаха Европейски шампиони и при мъжете
и при жените, като при дамите италианките падаха до средата на втория гейм,
преди да обърнат резултата.
Съвсем логично, когато
попаднах на евтини самолетни билети с цялото семейство отидохме в Италия. И
Неапол, определено ме изненада, защото освен град на мафиоти, според легендите,
е изключително уреден град, пълен с култура, изкуство и красоти!
Не
случайно едни от най-вкусните храни – пицата, пастата и сладоледът идват от
Ботуша.
Италия
е богиня и не ви остава нищо друго, освен да я усетите!
Днешният
ден си го прекарах изцяло вкъщи и беше посветен на две теми литература и спорт.
∙
Имах задача да направя курсова работа свързана с авторското право. И още в
началото на семестъра реших, че искам да бъде свързана с книгите. Попаднах на
статия за авторските права на “Задната къща”или по-известен като Дневникът на Ане Франк. Курсовата
вече е предадена, остава ми само презентацията по нея и научих интересни неща,
но осъзнах че не съм способна да я напиша без да съм прочела разказа на авторката.
Оказа се, че имам заето копие и прекарах някой друг час в компанията на Ане. Но
това не ми даде мира, даже напротив, засили любопитството ми на тема Втората
Световна война и от рафта ми с любими книги ми се усмихна “Сол при солта” от Рута
Сепетис, която е една от най-прекрасните и… тежки книги, които съм чела.Беше дошъл момента да я препрочета!
Мога
да кажа, че е абсолютно брилянтна със своя реализъм и набор от думи. Историята преследва
четирима различни герои, които се озовават на Вилхелм Густавсон, огромен кораб,
който бива потопен в Балтийско море. На борда му има над 10 000души.
Оцеляват по-малко от хиляда.
∙
Другото нещо днес беше спринта в биатлона, който беше безкрайно интересен. Елвира
Йоберг, демонстрира прекрасна форма и стана втора, макар че направи много бърза
финална обиколка, единствено беше изпреварена от Лиса-Тереза Хаусер, която съм
си я харесала от едно време. Беларускините също се справиха доста добре. При
мъжете любимият ми Жаклен, взе среброто. Самуелсон му направи разлика от 18
секунди по последната обиколка. Трети със страхотно ски бягане се нареди
Файон-Майе. Щастлива съм от представянето на Сепала, Бени Вегер, Лукас Хофер и
Щурла Холм Леграйт.
Нямам
търпение за преследванията и щафетите през уикенда. А утре следват и ски
скокове!
До
скоро!
“Истинско чудо е, че не съм
се отказала от всички свои мечти, защото те изглеждат абсурдни и неизпълними.
Но аз здраво се държа за тях въпреки всичко, защото все още вярвам в присъщата
на човека доброта.”
Ане Франк
15 юли 1944г
Hello friends!
Today was the day of the
historical, war books, university project and a little bit biathlon.
If you are still didn’t read Salt
To The Sea by Ryta Sepetys, please do it! Its one of the most beautiful,
tragic and real stories for World War ІІ. I really love the
pov of Joanna, Florian and Emilia. The last to are my favorite characters from
the book – so brave, but as a human I’m more like Joanna.
Biathlon Sprint – well this
team Sweden! They are in so
good shape! But I cant love the fact that Emilien is on the podium again! Well I cant wait for
the next start! This weekend will be epic! And tomorrow La Casa De Papel S5
part 2 will be out, plus my earphones! Yey! See you soon!
Днес
ще ви разкажа за първото състезание в ски скоковете, което беше вчера. А
по-късно от 16:50 ни очаква второто за уикенда в
Нижни Тагил, Русия, където Световната купа бива открита за първи път.
Квалификацията
в петък беше много интересна, защото участваха състезател от много нации,
включително от Казакстан, Турция и Румъния. Камил Стох спечели, пред лидерите
от миналия сезон. Любимият ми Щефан Крафт отпадна, а като цяло и вчера
австрийците нямаха много добър ден. За разлика от японците, които скачаха
превъзходно и имаха двама в топ 5- Рийою и Наоки Накамура, за чийто втори скок
се радвах искрено.
Андерс
Фанемел – любимият ми норвежец, се завърна отново, макар че не успя да влезе
във втория кръг, Влади Зографски също, но скача добре спрямо условията. А, те
бяха… , ами вятър, който менеше посоката си и жури, което устоя и не мръдна
стартовата позиция, все па кимаше някаква справедливост. Стох направи изкачване
във втория скок от 20-тото до 5-тото място. Цене Превц, изравни личния си
рекорд – 8-мо място, а Гронеруд завърши на последното стъпало на почетната
стълбичка. Карл Гайгер, очаквано или не, спечели!
Днес
ни очаква още едно състезание, за което нямам търпение! Кои ще са фаворитите за
Кристалният глобус тази година? Очаквам вашите предположения!
И
до скоро!
Dear ski jumping family,
HELLO!
Well, it’s happening! The
season started, finally!
The first competition is over
and I want to speak about some points:
1. Anders Fannemel
is back! I was screaming when I saw him jumping in the qualification! Two long
seasons without him, but he is finally on the hill! I cant wait see him in top
30!
2. Peter Prevc have
a baby, so he is missing the first weekend. But ladies and gentleman CENE PREVC
WAS IN TOP 10 yesterday and I am freakin’ HAPPY! I always believe in his opportunities
and he deserves that! Go, boy! Good luck today!
3. Vladi Zografski –
our Bulgarian pride! Fingers crossed for his best results this season! <3
4. Hello wind my
old friend… We all know this situation – His Majesty, Mr. Wind is doing his
own thing – circles and changes whatever it wants! Yes, Innsbruck – Nizhny Tagil is
also here! But the atmosphere is amazing – the snow falls, babushki in the tribune,
kids with flags and smiles on the faces!
5. IT’S THE BEGINNING
OF THE NEW SEASON – Strong Japan and Germany, Kamil on top,
Norge boys are coming, Simi yey… will be amazing I’m sure!
Днес
с голям кеф ще ви разкажа за една книга, която не си взех от Алеята на книгата,
защото просто беше свършила или я нямаше, но пък я прочетох от библиотеката и ми
хареса много!
Обичам
книгите за пътуване, защото на мен самата ми се приключенства, а насладата е
двойна, когато съм посетила даденото място.
В случая
става въпрос за Белгия, а там съм ходила, макар и като малка в Брюксел и Брюж.
Книгата идва и с карта на страната, която е допълнителна екстра. Нашият
разказвач описва различни места, събития и неща, като се опитва да представи
тази малка страна и да покаже, всъщност колко е интересна! И успява!
Състезания с петли, Манекен
Пис – Пикаещото момче, символ на цяла Белгия, Атомиумът, Европейският Съюз са
само част от нещата. Ще посетим една от най-известните писти на Формула 1, ще
опитаме от белгийския шоколад и бира, ще научим повече за Крал Леополд и
Белгийско Конго, за Евровизия и още много. Алек Льо Сюр е прекрасен
разказвач, който вмъква интересни факти, в своите, преживени истории, а също има
и чудесно чувство за хумор. Историята е увлекателна, главите са свързани и след
края на “Тост за непознатата Белгия” ще ви се прииска да си хванете следващия полет към
бирената столица на света!
Адмирации за превода и
цялостното изпълнение за издателство Ера.
.jpg)
