четвъртък, 23 февруари 2023 г.

"Момичето, което мразеше Манчестър"

           

           Чувам стичащи се капки вода. И някак си се успокоявам. Каквото и да се случи оттук нататък изпълнила съм целта си. 

Някой грубо маха превръзката от лицето ми и виждам самотна светлина, която изгаря очите ми. Подушвам въздуха, за да потвърдя подозренията си. Намирам се някъде под земята. Дишам шумно, защото не ми достига кислород, след като адреналинът е напуснал тялото ми.

– Манчестър гори – чувам ясно думите, произнесени с отчетлив британски акцент от мъж нахлупил шапка върху лицето си, чиято възраст не мога да определя. Възможно е да е на моите години или два пъти на по-толкова. 

Той се приближава към мен. Не се старае да скрие лицето си. А и аз нямам много какво да направя. 

– Защо? – пита ме, а аз потръпвам. Студено ми е и съм гладна. Последно ядох преди два изгрева. Макар че не знам дали ще доживея до вторият!

– Града ли мразиш или хората? – продължава той, докато обикаля в полукръг около мен. Гърбът ми опира до студената каменна стена. Не правя опити да избягам, нито да отговоря. 

Истината е, че винаги съм ненавиждала Манчестър. С цялото си сърце, още от много малка. Относно хората, не съм видяла нищо хубаво. 

– Ами той? – мъжът с шапката ми подхвърля къс хартия, който и двамата наблюдаваме как бавно се спуска на земята. 

Оказва се стара фотография, която познавам отлично. Момичето на нея съм самата аз. А момчето е един от най-прекрасните хора, които познавам, отнет ми отново от този проклет град! 

Усещам порив за повръщане, но от устата ми излиза само жлъчка. И тогава идва смеха. Да, луда съм. Поне така казват, тези, които си мислят, че ме познават. Малко са онези, които наистина могат да се похвалят с това! Мразя Манчестър с цялата си душа! 

И това е една от причините, поради, които взех това решение. Защото тази нощ градът гори и виновникът съм аз. 

Смея се с глас, диво и без страх. Защото вече преминах през най-лошото. Какво повече може да ми се случи? Да умра в тази забравена от Бога дупка? Ще бъда просто поредният труп, който ще изплува някъде по Мърси. Никой няма да ме търси! Това не би трябвало да ме натъжава, но въпреки това усещам сълзи, които се стичат по бузите ми. 

Мъжът се приближава до мен. Мирише на уиски и това вече ме ядосва. Но единственото нещо, което правя след като усещам кръвта отново да тече във вените ми, след като той прерязва въжетата, с които са вързани китките ми е да се опитам да срещна очите му. 

– Защо? – изграчвам, когато той ми обръща гръб и започва да се губи в тъмнината.

Разбира се, отговор не получавам, затова си давам цяла минута, за да се успокоя достатъчно, за да напусна тази дупка. Явно Съдбата ми е предопределила значима роля в този Вселенски театър. 

Краката ми летят към светлината в края на тунела. Каква красива метафора! Не лош край, нали?



Ma mi fai sentire vivo

Ogni volta che respiro

Il tuo sapore è l'eco del mio dolore

Ma se mi fai sentire vivo

Ogni volta che respiro

Fino a rendermi uno schiavo

Di un ricordo che è un passato






понеделник, 20 февруари 2023 г.

ОТВАРА ОТ ЧЕРЕН ГЛОГ

 Жанр: Фентъзи

Вид на произведението: Рецепта


Изтеглени думи: играя, дължина, боледувам



ОТВАРА ОТ ЧЕРЕН ГЛОГ

Когато пак отново боледувам

Отварям книгата на леля Ог

започвам да забърквам и подготвям 

отварата от Черний глог


Необходими продукти:

Семките на зрелите малини,

колкото в шепа се събират

Крак на горски гном, паднал от кокили

и драконови нокти дет съдират!


Разбърквате в казана с малко прах от фейски похот

Тук запушвате носа с щипка!

После добавете глътка морски грохот

и омесете като питка!


Разстилате по дължина 

и режете с брадвата семейна

Изяждате до пълнота,

устата трябва да ви щипе зачервена! 


Отново чувствам се добре

Оглеждам се и преди да се разкая

Измивам и казана с ръце

и отивам да играя!


~ Авторско 

вторник, 7 февруари 2023 г.

Педри – от Тенерифе до Олимпийски финал!

             

           Педро Гонзалес Лопес.

Познат на повечето като Педри.

Запомнете това име.

Защото осмицата на Барселона е само на двадесет години и вече е постигнал страшно много! 


Нека започнем оттам, че отива на проби, за да влезе в Реал Мадрид. И бива отрязан. След време подписва с Барселона и сбъдва мечтите си с отбора. Играе заедно с Лео Меси и Сурхио Бускетс – настоящият капитан на клуба. Взема наградата Golden Boy за 2021 година, за най-добър млад футболист в Европа.

Извикан е в състава на Луис Енрике за ЕВРО 2020, където става най-младият играч на Испания на Европейско първенство на 18 години, 6 месеца и 18 дни в мача срещу Швеция. И единственият испанец, който попада в идеалният отбор на първенството. 

На клубно ниво записва мач номер 100 в Ла Лига с екипите на Лас Палмас и понастоящем с този на Барселона на 28 януари 2023 г. срещу Хирона и отбелязва единственото попадение в срещата. Печели купата на Краля през сезон 2020/21 и Суперкупата на Испания през настоящия. Предстои и битката за Лига Европа. 

Световната титла е съизмерима само с трофей от Шампионската лига, а а такива смятам че му предстоят. 

           Но нека се върнем към Олимпийските игри в Токио, които се проведоха през лятото на 2021 г. Знаете ли, че във футболният турнир участват само 16 нации от целия свят? И, че играят главно футболисти до 23 години, (с някои изключения). Испания се класира успешно и печели сребърен медал в мач срещу Бразилия на финала. 

Това е Олимпийски медал! Мечтата на всеки спортист, сигурна съм!

Та, Педри. Днес играе с легендарният номер осем, носен от неговият идол Андрес Иниеста. Идващ от малко градче на Канарските острови, за да превземе терена! 

           Благодарение на невероятната му игра и потенциал Барселона води с осем точки на Реал Мадрид в Испания и ще играе полуфинали за Купата на краля срещу Los Blancos!

Нямам търпение да видя как ще се развива това момче!


понеделник, 6 февруари 2023 г.

Self-Care [дефиниция; definition]

             Здравейте! Как сте? 

Днес ще си говорим за грижата за себе си, която е също толкова важна, колкото и грижата за околните. Защото вътрешният мир, спокойствие и щастие са неща, които зависят единствено от нас самите. И точно това е хубавата част! 

Self care е да планираш пътуванията, за които мечтаеш. И да мечтаеш също – смело и безотговорно, защото при мечтите няма лимити! 

Да подкрепяш любимите си отбори, от стадиона или от леглото си, когато печелят, но и когато губят. 

Да си изплачеш всичко, докато слушаш любимата си група. И да разкажеш на някого за всичко из съзнанието ти. Дори и този човек да е на хиляди километри от теб!

Да пееш любимите си песни, всеки път, когато ги чуеш или, когато си ги пуснеш за стотен път в рамките на няколко дни! 

Да се движиш! Независимо накъде. Важно е да не се застояваш. Крачки, крачки, към звездите. Упражнения, спорт или просто малки разходки, ежедневно! 

Да обичаш. Близки хора, далечни хора. Едните те познават отлично, а другите дори не знаят за съществуването ти. Няма нищо лошо в това! Може пък, един ден да се срещнете! 

Да се изключиш от социалните мрежи за двадесет и четири часа. Защото не са всичко! И всъщност нищо толкова не се случва през това време. О, само ти имаш повече! 

Да помълчиш, да се оставиш на музиката! После да седнеш в някое уютно кафене и да напишеш фенфикшън

Да не спираш да вярваш в човека в огледалото и в способностите му! Най-вече тази точка. 



Self-Care. Sounds difficult. But it's not.

Self. Myself. Me. Smart. Beautiful. Funny. Caring person. Dreamer. Lover. And proud, because of my actions and feelings. 

Crying. It’s Okay! Laughing, also. 

Care. I care about the people. I couldn't care about everyone. 8 billion people. Who can? 

I care about me. 

How? 

Sharing moments, visions, plans. Reading amazing books. Watching tiktoks. Writing fanfictions.

Going out. 

Moving.

Travelling.

Dreaming.

Thinking.

Self-Care is important. Do this often!


Hasta pronto, amigos!



¿Dónde estoy? 
No lo sé, no lo sé, no lo sé
¿A dónde voy?
No lo sé, no lo sé, no lo sé




петък, 3 февруари 2023 г.

Брат за брата срещу света! – в "Кралството" на Ю Несбьо // Ревю

             Здравейте! Как сте?

Днес ще ви разкажа за първата ми среща с творчеството на Ю Несбьо. Чувала съм доста хубави неща за книгите на норвежкия автор и беше време да се докосна до някоя от тях. 

“Кралството” е самостоятелен роман, който ни запознава с братята Рой и Карл, които живеят в покрайнините на малко селце, където всеки познава всеки. Отраснали в сурови условия, в планината и в семейството двамата поемат по различни пътища. По-големият брат и разказвачът на тази история – Рой остава и започва да изгражда свой собствен бизнес с две бензинови колонки, а Карл – по-малкият, по-общителният, по-чувствителният заминава да учи в Канада. Така де, избягва. 

Когато след двадесет години се завръща, заедно с екзотично изглеждащата си съпруга Шанън, преуспял бизнесмен с идея за печалба за цялото село, нещата първоначално изглеждат съвсем наред. Докато старите тайни не започват да се разкриват. Братята винаги са били заедно и са се защитавали или поне така би трябвало да бъде. 



Ю Несбьо майсторски разказва минали и настоящи събития, всичките логично обвързани. Във всяка изневяра има двама виновни. След всяко убийство, някъде остава труп. След всяко предателство се създава нужда за отмъщение! 

И Рой е твърдо решен да не допуска грешките, които е допуснал в миналото. Но дали е готов да разкрие всички тайни? 

Прекрасен трилър, който те държи в напрежение от началото до края. И нещо повече – чист интерес! Защото в този разказ се събират съвсем човешки истории, които се случват и не са приятни. И, ако някога имаме шанса да се намесим и да предотвратим злото, бихме ли посмели? Обичта е ужасно силно оръжие. И е най-опасно, когато разполагаш точно с обич! 

Стабилна оценка 5/5! 

Препоръчвам ви я за запознаване със стила на автора! 

До скоро!

П.п. Update-нах си fanfiction-a!