понеделник, 7 декември 2020 г.

"Сняг, мечти и ски" - Част 1 ~Авторско~ – Blogmas ден 7

 

Сняг, мечти и ски



Лиса

 

Валеше сняг на парцали през последният час и половина от пътя. Когато слязох от автобуса ботите ми потънаха и пропуснаха. На рецепцията на хотела усмихнат русоляв мъж със зачервени бузи ни подаде ключа за стаята ни. С Алекс продължавахме да си мълчим, а аз упорито влачех куфара си по дебелия килим до стаята. Последното нещо, което си казахме, или по-точно той ми каза беше на летището, докато чакахме куфарите на лентата за багажа.

- Май е този. Виждаш ли панделка? – аз не отговорих. Още от деца завързвахме панделки на куфарите, когато пътувахме с родителите си. Моят с червена, а неговият с розова. Нарочно ги разменяхме, отваряхме ги и правехме сценка пред родителите ни.

Този път просто всеки си взе своя и хванахме бусче към автогарата. А оттам и автобуса до Куршевел.

Стаята беше малка но уютна. Вляво имаше прозорци гледащи към двора на хотелчето и двукрилен гардероб. Вдясно от леглото пък беше вратата на банята. Метнах на нощното шкафче и влязох в банята. Писах на мама съобщение, че сме пристигнали и си измих лицето. Не бях от мълчаливите, но нямаше да се предам първа. Наговорихме си всички, онези неща и в момента съжалявах, че ги бях казала. Знаех, че и Алекс също.

Учех трета година в университета и щях да замина по Еразъм след по-малко от два месеца. От деца с брат ми мечтаехме да живеем във Франция. Той щеше да прекара последното си лято преди магистратурата на бригада в Аляска. Щяхме да се разминем и нямаше да се виждаме поне до следващата Коледа. Всеки щеше да сбъдне общата ни мечта, но нямаше да го направим заедно, както го бяхме планирали. Именно заради това се и скарахме преди да заминем да прекараме студентския празник в един от най-известните френски курорти. Родителите ни се притесняваха, но ни оставиха, знаейки че имаме нужда от малко време извън университета.

Учехме в един и същи – той История и политически науки, а аз Международни Икономически отношения. Бяхме отличници, аз бях горд член на отбора по дебати, а той беше водещ участник в студентката, благотворителна организация към университета. Ежедневието беше на високи обороти, защото балансирахме между ученето и социалния живот.

А Франция беше цел номер едно.

Когато излязох от банята се мушнах под чаршафите с дрехите, очаквах Алекс да ми направи забележка, но той просто взе купчинка дрехи и влезе да си вземе душ. Планувах да почета, но се унесох, докато се опитвах да съставя план за следващите дни.


Когато се събудих, минаваше десет сутринта, а от Алекс нямаше и следа. Предполагах, че е станал рано, за да хване първия лифт към горните писти. Аз бях ужасен скиор и на последната ски почивка с мама пиехме чай в пъбовете, около пистите, докато брат ми и баща ми караха ски.

Станах и погледнах през най-близкия прозорец. Пресен, бял сняг беше натрупал и виждах няколко човека с ушанки и лопати, които метяха пътеката пред хотела. Явно по-рано го бяха изринали. Погледнах към телефона и се обадих да поръчам рум сервиз, с най-добрият френски, с който разполагах преди да съм се разбудила напълно. Закуската ми пристигна след пет минути – три броя френски кроасана и керамична чаша във формата на бяла мечка. Помирисах напитката и изстенах. Трябваше да уточня, че не пия кафе. Хапнах два кроасана, опаковах третия и си приготвих дрехите за ски. Все пак нямаше да пропусна да пробвам пистите, дори и тези за начинаещи.

Навлякла цял тъмносин костюм, с шал, шапка и ръкавици, метнах раницата на гърба си и излязох от стаята.

Отне ми, около час, докато стигна до пистите и успея да си обуя ски обувките и да си закача ските. Семейство с две деца учтиво се опита да ми помогне, но аз с усмивка им отказах.

А на пистите, деца, на чиято възраст аз още си играех с кукли, караха ските си с ужасна скорост. Купих си карта за влека, но прецених че може би най-много щях да се разходя с лифта по-късно през деня. Имах избор от лифтове и влекове. След кратка оценка се насочих към втората най-дълга писта за начинаещи. Успях да се справя с влека от вторият опит, без да падна дори. Когато слязох на баира, обаче не бях сигурна, че ще се справя.

Поех си дълбоко въздух и се пуснах. Веднага заех позиция рало, единствената, която знаех и въпреки това усещах, летящите ски. Повдигнах тялото си назад и тупнах в снега.

- Оф, наистина ли съм толкова саката? – казах на глас и се опитах да се изправя. Тогава обаче видях едната ми щека, която стоеше забучена в пряспа на около метър от мен. – Сериозно ли? – нямах шанс да се изправя без да сваля ските си. Натиснах с другата щека, но автоматите ми бяха пълни със сняг. Бях готова да кажа нещо на френски, което бях научила от един страхотен сериал, когато чух глас:

- Хей, нужда от помощ?

Пред мен или по-точно на мен стоеше ангел. Добре де, стоеше някой много красив, с ушанка и кафяво, кожено яке, който ми подаваше ръка. За всеки случай хвърлих поглед в двете посоки, за да се уверя, че съм единствената паднала в снега в радиус от няколко метра.

- Благодаря – поех ръката му и той бързо ме изправи. Беше доста силен.

- Май не си много по ските? – той ми подаде щеката. Поех я, опитвайки се да оправя шапката с другата си ръка. – Искаш ли да пием по нещо, за загрявка? – попита ме той.

- С удоволствие! – отвърнах. – Пистите няма да избягат.  


Алекс


Изобщо не обичах да се караме с Лиса. Роден през март, а тя през декември следващата година, зодиакално си приличахме доста. Не, че вярвах в тези неща, но мама обичаше да изтъква, че луните ни се покриват. И, че трябвало да сме близнаци.

Радвах се, че съм по-големият от двамата, но не се радвах, че сме скарани, точно когато заминахме за Франция. Пътуване, което организирахме за една вечер, спонтанна идея, която и хрумна на Лиса, а аз приех с отворени обятия. И все пак фактът, че тя кандидатства по Еразъм без изобщо да ми каже доста ме жегна. Когато я приеха бях щастлив, но все пак малката ми сестричка щеше да замине първа, при това после щяхме да се разминем, тъй като щях да летя за Франция, направо от Аляска, след края на бригадата. Просто планувах аз да направя първата стъпка към това да се установя във Франция. Екскурзията ни сега беше и с цел да усвоим малко от културата колкото можеше да се усети за няколко дни в известен ски курорт пълен с туристи като нас.

Днес станах рано и поех към пистите за да мога да карам още с тръгването на лифтовете. Карах ски от осемгодишен по всички видове писти. Когато обух ските на горната станция, реших че ще направя едно пробно спускане по синя писта с червени участъци. Съзнанието ми се изчисти и просто движех ските по снега. При второто ми качване веднага се спуснах по една от най-известните, червени писти в курорта. Направих няколко спускания и поех към черните. По време на четвъртото ми спускане си помислих, че Лиса ще бъде във Франция на своя двадесет и втори рожден ден. Това беше любимото и число. Изпуснах за момент дигата на пистата и летях нанякъде, където нямаше маркировка. Веднага преминах на рало, опитвайки се да убия скоростта. Натиснах с десният крак и излетях в снега, с главата напред.

Устата ми беше пълна със сняг, който плюех, докато свалях очилата си, за да имам видимост. Чух шум от плъзгане на ски и до мен се озова скиор с електриково жълт ски екип.

- Уау, добре ли си? Видях те как изхвърча от пистата. – той свали очилата си и сините му очи загрижено се впериха в мен.

-  Д-а. Добре съм – това можех да кажа в този момент. Той се приближи със ските и ми подаде щека. Подпрях се и се изправих. – Благодаря!

- За нищо! Помислих, че се удари. Беше тежко падане. – той прокара ръкавицата си през русата си коса. – Това е участник за фрилайсери. Той посочи снега, около нас.

- Мисля да пропусна – усмихнах се. – Има достатъчно писти, имам избор.

- Ние ще караме на Ролбата – той също ми се усмихна. Имаше прекрасна усмивка!

- Ние? – попитах аз и поех след него към маркираният участък.

- Участвам в отбора на Dream Big Italy. – Мисля че имаш доста опит със ските. Ела да караш с нас, ако желаеш.

- С удоволствие! – намигнах му. – Аз съм Алекс.

- Марко. Радвам се да се запознаем, Алекс! – аз също! Помислих си.

 

 

Лиса

 

Когато се прибрах беше почти тъмно. И настина исках да разкажа на Алекс за Джеф.  Нахълтах в стаята и събух ботушите си в единият ъгъл. Брат ми беше легнал на леглото и четеше пътеводител на курорта. Същият, който аз му бях купила, като част от подаръка за рожденият му ден и му подарих два дни преди да заминем. Той вдигна глава и каза, в момента в който и аз:

- Уж аз съм скиорът, а ти се прибираш по тъмно!

- Нямаш си и на идея с кого се запознах!

И двамата се разсмяхме.

- Път на дамите – махна ми той.

- Добре, значи. Слушай. Тъкмо бях се качила на ските, а тези ски обувки се обуват ужасно трудно. И се спуснах по една писта за начинаещи, макар че може би трябва да я наречем детска писта, макар че децата, които караха там, карат по-добре и от теб. Но както и да е. Та пуснах се, нали почнах да карам и паднах…

- Колко вълнуващо! – парира ме той и вдигна пътеводителя пред лицето си.

- Алекс, чуй ме! – креснах му.

- Недей да викаш, хотелът не е само за нас!

- Ох, добре де! И се запознах с Джеф, който е наистина страхотен. Има такова тяло…

- Ама мен изобщо не ме интересува – каза той, раздразнено. – А и как точно си разбрала…

- Алекс, остави! Защо просто не ме изслушаш? – скръстих ръце пред гърдите си.

- Отново викаш!

- Не викам! Знаеш ли, изобщо няма да ти разказвам нищо! Завъртях се и влязох в банята.

Взех си вана и след като хубаво се накиснах и си изсуших косата, излязох само наполовина ядосана. Исках да разкажа на Алекс, за Джеф. Защото беше адски мил. Черпи ме айс кафе, с истинско уиски. Изслушваше ме и ми разказа за трите му години работа в Австралия. Също и за това, че ме целуна във флаето, пред момчето на рецепцията, което изглеждаше много сърдито и сутринта и, когато се прибрах. Но си замълчах, а вместо това отворих една от книгите, които носех и зачетох.

Бях се зачела, когато Алекс прочисти гърлото си и каза:

- Аз също се запознах с някого. – вдигнах очи от книгата. – Казва се Марко и ски екипът му е с цвят, като онзи на татко от Италия.

- Жълтият ли? С цвят на зелен лимон? – попитах го.

- Точно.

 

 

Следва продължение!

 

 

Здравейте! Благодаря на всички, които стигнаха до тук, надявам се да ви харесва! Подарявам тази история на моите момичета и момчета, с кафето и чая, да четат и да ме обичат! Аз обичам тях!

До скоро! 



P.S. Credit to all artists

Няма коментари:

Публикуване на коментар