неделя, 18 февруари 2024 г.

"БРИЛЯНТНИ СЪЗДАНИЯ"

“Брилянтни създания” е прекрасен роман, който бих подарила на всеки!

Историята ни среща с разнообразна палитра от персонажи, които вълнуват! Марсел, Тоува и Камерън се срещат в един Аквариум и животите им се преплитат… или са преплетени още от самото начало? 



         Та ето защо да прочетете “Брилянтни създания” от Шелби ван Пелт:

  • Един от главните герои е октопод

  • Писането на авторката е много близко до стила на Фредрик Бакман

  • Това е една много човешка история, за семейството, обичането и разни други неща

  • Защото никога не е късно да започнеш нещо ново или да се разкриеш пред другите

  • Смисълът не от откриването, а в търсенето

  • Понеже чистите стъкла, показват истината

  • Верните приятели са всичко. Особено, в момент на нужда

  • Музиката спасява

  • Да си добър е най-хубавото качество, което можеш да притежаваш!

Приятно четене и до скоро!


понеделник, 12 февруари 2024 г.

Зайци танцуват с Дракони!


Добре дошли в Годината на Дракона! Пожелавам сила, хъс и много енергия!

А, аз обожавам изминалите малко повече от дванадесет календарни месеца! Зайче, според китайският хороскоп, имах прекрасна година! 

Привличаш! Това е истината!

Вдъхновение, любов, хората около теб! Благодарна съм, безкрайно на близките ми и всички, пред се чувствам добре в собствената си кожа! Останалите, ами бъдете щастливи, искрено ви го желая!

Бурна пролет, безкрайно лято, където нощите и дните се сливаха, есен на мечтите и зима, на сбъдването им! Промяната трябва да се случва, независимо дали моментално или с бавни стъпки! Движим се, нанякъде…, макар и не винаги да е ясно накъде!

Творим, снимаме залези и посрещаме изгреви! Смеем се с глас, танцуваме бясно! Плачем за някого, или защото просто ни се плаче! Изкачваме планини, ежедневно! И после пращаме гласови до другия край на света, в които казваме: Направих го! 

Музика в сърцата ни, звезди в очите! Целувки, които ще помним!

Самолети, автобуси и крачки, крачки, крачки!

Поеми си дъх… дълбоко! И просто се пусни! Защото привличаш, точно това, което заслужаваш!




неделя, 11 февруари 2024 г.

Санремо е приказка, а италианците са луди, по свое му!

         

            Здравейте! Как сте?

Снощи беше избрана песента, която ще представя Италия на Евровизия през тази година след пет вечери в Санремо. Моя милост следи с интерес цялото издание на конкурса, защото една от любимите ми групи се включи с участие! 

Трудна работа си беше. Още не е излязло пълното гласуване, но пък аз искам да ви споделя моя топ 5 на Сан Ремо 2024. Не съм критик, но си имам свой вкус! Та, нека да започваме:


5 – The Kolors - UN RAGAZZO UNA RAGAZZA

 16-то място в крайното класиране




Диско звучене, набива се още при първото слушане и носи настроение! Какво повече? 



4 – Fred De Palma - IL CIELO NON CI VUOLE

30-то място в крайното класиране




            Слушам Фред де Палма от години и много харесвам звученето на песента. Действа ми успокояващо! 


3 – Ghali - CASA MIA 

4-то място в крайното класиране



Силна песен, която ми хареса още с първото слушане! Влязла е в Суперфиналът от четвърто място и публиката и е дала същото място. Заслужено влиза и в моя топ 3. Ще ми е интересно да видя и вота на журито и пресата. 



2 – Mahmood - TUTA GOLD

6-то място в крайното класиране



        В началото, още преди да чуя песента си казах: Пак ли този синьор на Евровизия? Два пъти не му ли стигат? (Не, че не обожавам и двете му песни там!)

Песента му, обаче така се е загнездила в главата ми, че направо ахнах от изненада, когато видях, че не се е класирал за Суперфинала! Ама, казвам ви, пак ще се върти по радиата! 



1 – LA SAD - AUTODISTRUTTIVO

27-то място в крайното класиране



           Дали съм пристрастна? Ама, разбира се! 

           Честно, не знаех какво да очаквам от любимите ми пънк момчета, с цветни коси, които обикновено слушам или, когато ми е много хубаво… или, когато пропадам в емоции. И с усмивка мога да кажа, че обожавам песента им и посланието, което носи! 

Намери своето семейство! Не си сам! Говори! Преди да вземеш финалното решение, което да ти коства живота! 

В свят, където има много омраза, но Слава Богу още повече любов, бъдете добри, не съдете и помагайте!

Добра работа, момчета! Нямам търпение да ви чуя на живо!



Angelina Mango - La noia

Победител в Сан Ремо 2024 г.



Харесвам песента победител. Звучи добре, но по плашещото са 60% вот на публиката, отишли при песента, която остава втора в конкурса. Ще очаквам останалите гласове от журито и пресата и все пак с 40% общи гласове Анджелина ще представя Италия и аз и желая поне влизане в Топ 10!


Ciao!


петък, 9 февруари 2024 г.

ИЗДИРВА СЕ: ДИЛЪР НА ИСТОРИИ

            Част първа – Търговец в капан


Може би съм подценил момичето. Определено е по-умна, отколкото я сметнах в началото.

– Дилър на истории, не ме карай да повтарям – тя се изплюва в краката ми.

Храчката не докосва кожата ми, но самото движение цели да ми покаже, че не аз контролирам нещата.

Опитвам се да раздвижа крайниците си, но въжетата се впиват по-надълбоко в кожата ми. Очите на момичето са тъмни с цвят на еспресо.

– Предпочитам Търговец – казвам, за да печеля време.

Ясно е, че съм притиснат и нямам избор освен да и дам нечия история. Разравям се из паметта си и решавам, че е дошло времето да жертвам сър Никълъс. Това винаги сработва. Жалко, страхотен старец. Ще ми липсва…

– Искам твоята – поглеждам момичето срещу мен, насочило копие към гърлото ми. 



Част втора – Момичето и мрежата


Името ми е Клео. Не, че това има значение.

Наблюдавам го от седмица, но го преследвам от три дни. Някак си все успява да ми се изплъзне. Добре че знам да ловувам.

– Какво има в мрежата? – сините му очи се впиват в сребристата нишка само за миг, давайки ми възможност да си поема въздух, преди отново да насочат по посока лицето ми. 

По улиците има сняг, но аз сякаш изгарям.

– Ще ми трябва по-късно – мама не ме е научила да съм груба, но Кеж и Нижан имат нужда от храна и аз съм голямата сестра, която трябва да я осигури.

Колко ли дажби ще ми донесе тялото на Дилър на истории? Надявам се достатъчно, за да изкараме месеца. Най-късият в годината.

– Имам много хубави истории – казва русото момче, което изглежда на моята възраст, но това изобщо не ме заблуждава. 

Чела съм достатъчно легенди и знам, че хората от неговия вид, са много по-стари от всички нас. Макар че, се съмнявам, че им е останало нещо човешко, при положение, че с няколко думи, могат да отнемат невинен живот. 

– Можем да стоим тук и да те оставя да измръзнеш или да ми дадеш, това което искам – казвам с ясен глас и нагласям захвата на копието.

Усещам ледения вятър, който хапе кожата ми. Сиянието около бледата му кожа започва да избледнява, а русите му къдрици потъмняват. Всички шансове са на моя страна, просто трябва да почакам още малко, докато той се пречупи. В по-благоприятният случай, ще си тръгна с неговата история. И в двата той ще умре. Изборът е негов. 



Част неизвестна – Думи


Не съм искал да ставам Търговец на истории. Но понякога Съдбата има странно чувство за хумор. А Самотата е опасен приятел. И моя вярна спътница векове наред. 

Искам ли да се освободя от нея, трябва просто да кажа няколко просто думи. Или поздрав. И човекът срещу мен ще е готов да ми сподели най-съкровената си тайна, най-дълбоката си мъка или най-ярката си мечта. Проблемът е, че с това ми завещава и живота си. И когато ми се наложи да разкажа история, било то, за да си осигуря прясна вечеря или топло легло, мога да си платя чрез история. Само дето, след като е разказана от мен, човекът умира. 

Тъжно, но правилата са такива. А Самотата е ужасен приятел, особено, когато живееш дълго. 

Можеш разбира се, да разкриеш как точно си станал Търговец. Тогава ти самият ще умреш. А, кажете ми, кой не се страхува от Смъртта? 



Епилог


В прахта остава да лежи обгорено тяло.

Братче и сестриче намират огромен чувал пълен с прясна храна. Ще им стигне за времето, което ще им е нужно да пораснат. 

Никълъс Флабел чува тежко тупване и това го събужда от следобедната му дрямка. Подпира се на бастуна си и бърза, колкото може, за да отвори дървената врата. Следобедното слънце нахлува за първи път  от седмици в къщата му, накрай света, разположена сред гъста гора.

– О, синко – той прибира момчето вътре. 

То се строполява на пода. Учителят и ученикът. Единият приел отшелничеството, за да не нарани някого и другият, който толкова иска да живее нормално…

– Беше на моите години – изхлипва момчето. – Нямах избор…

Сър Никълъс, който някога се гордееше, че носи титла и, че е син на четвърто поколение шотландски благородник поклаща глава. На деветдесет и шест е. Момчето няма двадесет. Единият скоро ще си отиде и ще освободи всички живи от историите им. Но другият, трябва да се научи да контролира проклятието си. Никълъс Флабел се е научил да го прави. Приел е Самотата. И иска да научи и Девън на това. Колкото и е страшно. Защото сам, не означава непременно самотен.


Cr:Pinterest



КРАЙ


четвъртък, 1 февруари 2024 г.

Дискриминация

 Здравейте! Как сте?

Минавам само да споделя, че в 21-ви век, в сравнително добре разбитата ни държава е адски смешно и глупаво да дискриминираш хората, било то на полова основа, религия или избор на любов.

Днес бях жертва на първия вид. Не беше приятно, при това се случи на място, което обичах. Както и да е, мисълта ми е, че смятам, че е редно да си възпитаваме децата и да си подбираме хората, в които влагаме някаква енергия и емоции, и не на последно място да си имаме (само)уважението.

Един сериал преди време ме научи на това:


Затова ще приключа поста тук.