Има филми, които остават дълго в съзнанието, след като прожекцията е приключила. Провокират въпроси, дискусии и оставят следа в нечия глава.
“На ръба” е филм, който си заслужава да гледате, ако ви попадне във фестивалната програма в любимото ви кино.
Три истории се преплитат в рамките на двадесет и четири часа. Различни хора, с различни съдби.
Но най-важни остават посланията и смисъла зад всяка от брилянтните сцени.
Да бъдем добри.
Да отстояваме позицията си.
Да вярваме.
Да не забравяме близките си.
Да се борим за справедливост, дори и целия свят да е срещу нас. (А всъщност, никога не си сам!)
Да помагаме, когато можем.
Да прощаваме.
Да обичаме силно, колкото и да е трудно понякога.
Защото Любовта е лудост. Най-смислената.
До скоро, приятели!
Заведи ме пак, по тесните улички, с калдъръм. Където има много шум, а моторите и веспите са с предимство. Където има палми по улиците, графити по стените, а Марадона е наравно с Бог. Където се вижда вулкана, унищожил цял град, където водата блести, огряна от слънчевите лъчи. Където ресторантчетата отварят след следобедна почивка, чак след залез и пицата ухае на подправки.
И нека ти покажа любимата ми джелатерия и готическата катедрала, която отваря рано сутрин. И нека да ходим по античните камъни, да се възхищаваме на портите и колоните. Да усетим жегата, да попием ароматите на града, да се наситим на глъчката, да се потопим в тълпата… и да поживеем!
Заведи ме и нека се влюбим. Защото някой е казал виж Неапол и умри. И аз го разбирам. Само дето се чувствам все по-жива и готова за големия свят. И всеки град почти на тая пуста карта ме привлича и тегли неуморно. И колкото и да харесвам топчето прежда, превърнало се в уютен пуловер, нямам търпение да промуша кука през пустналата се бримка, да разтворя дупката и се впусна в непознатото! И ще го направя. Защото няма малки мечти. Само големи цели!
До скоро!
