вторник, 30 май 2023 г.

Любима Италия!

 

Език, който се лее мелодично, като песен

Джентълмени

Момчета с ризи и костюми

Жени на всякаква възраст, облечени със стил

Просеко, вино и повтаряме

Пица – с тънка коричка

Хрупкави морски дарове

Пармезан

Джелато

Книжарница пълна с щастие, книги на много езици и дискове с музика 

Малка църква, огромна катедрала, стъкла и тавани

Замък, крепостна стена, римски камък

Море, синьо и зелено

Трули, покривчета, палми и кактуси

Смях и езикова бърканица

Сладки целувки и дълги прегръдки 

Пристанище, нощни светлинки

Ние сме едно и пеем заедно

Обич, облаци и още много!


До скоро, amore!









четвъртък, 25 май 2023 г.

Happiness is a state of mind!

Hey, friends! Que tal? For real, how are you? 

Today’s topic is: How To Be Happy

Idk yet, but I do my best, you know, everyone is trying and that’s cool! 

So I will tell you some things that make me happy!

Let’s get started:




  1. Eurovision 

  2. Football

  3. Planning dreamy & almost impossible trip

  4. Spanish language

  5. Night work out 

  6. Music

  7. Make my daily steps 

  8. My new green nails

  9. The color green

  10.  Kaarija and Bojan

  11.  Jann

  12.  Searching for new names for my characters

  13.  Writing

  14.  Huggs

  15.  TIme with friends and family

  16.  Drinking and dancing

  17.  My parrots 

  18.  Voice messages from all over the word 

  19.  A won on Avalon as Merlin

  20.  Cold water for drinking

  21.  Pilates Tuesday

  22.  Table tennis

  23.  Good outfit 

  24.  Flowers 

  25.  A really good book 

  26.  A call from friends in the perfect time

  27.  Reir

  28.  Old Photos

  29.  My blog

  30.  To have You – reading my posts!

See you soon! Find your happiness! The Universe is calling…


вторник, 23 май 2023 г.

ФУТБОЛ НА ЖИВО!



Приготовления преди мача

Мач 1: Дрехи – изгладени, изглеждам страхотно! Торба, чанта, ядки, вода, кока кола, ВЕСТНИК! 

Мач 2: Вода, ядки, вестник, ще купя семки от стадиона.

Мач 3: Вода. Семки – ще взема.


Влизане на стадиона

Мач 1: ОМГ СЛУЧВА СЕ! НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ! ТОВА СА ФУТБОЛИСТИТЕ! ТЕ СА ТОЛКОВА БЛИЗО! 

Мач 2: Приятна тръпка в стомаха! Време е за екшън! 

Мач 3: Доста народ, дали запазените места са добри? Нямам търпение!






Относно семките

Мач 1: Как така ще чоплим семки и ще си хвърляме боклуците! Ще си ги съберем! Не, аз даже няма да чопля! То кое да правя по-напред де… *забрави да си прибери боклука*

Мач 2: Добре, този път взех семки  от другата жена. подхранвам конкуренцията. Ами ще почопля и аз. Не е лошо.

Мач 3: Жените със семките ги няма! Гас за семки! Намерих, опашка, купих ги, всичко е точно! Солени са… доста.


Проверки на входа

Мач 1: Дали ще ми искат документ за самоличност? Нем. Добре, просто да си оставя капачката. Ами ще си я прибера. Вода, места всичко е точно. 

Мач 2: Шишета без капачки. ОК. Поне имаме един литър вода!

Мач 3: Мале натоварила съм се като камила, сега ако трябва да си извадя ЛК… ее, без шишета. Купувам чаши, другият път ще си нося. 


Емоцията при гол

Мач 1: ГОЛЛЛЛ, ставане скачане 

Мач 2: ГОЛЛЛЛ, пляскане, пеене, скачане

Мач 3: ГОЛЛЛ, гореизброеното СПАРТАККККК!


След края на срещата

Мач 1: Боже, футболистите идват да ни поздравят! Прекрасни са!

Мач 2: ОМГ ще ги пипна отново! Браво, борихте се достойно. Точката си е точка!

Мач 3: Победа! Честито! 


Феновете

За Мач 1: Дали ще има димки? Това ли са Ултрасите! Пеят хубаво! Мале как псуват всички… разбирачи от всеки ъгъл. Забавно е!

Мач 2: Няма димки! Малките пеят и крещят! Забавлявам се!

Мач 3: СПАРТАК ВАРНА! АЙДЕ ДЕ! АРЕ! УУУ! Подпират ги, малко. Нека да пеем. Защо не пеят? ще пляскам…


За цялостното изживяване

Мач 1: Сбъдната мечта! Искам пак!

Мач 2: Леле, екшън до последната минута! Кога е следващият домакински мач?

Мач 3: Мале! Какъв обрат! Знаех си! Това е спомен за цял живот!

понеделник, 22 май 2023 г.

Защо да прочетете “Лев” на Бел Аурора?

          

            Здравейте! Как сте? 

Аз съм добре и днес искам да ви разкажа малко повече за тази книга, чиято анотация ме грабна и определено ми влезе в списъка с книги, които искам да прочета. 

Та защо да прочетете “Лев” на Бел Аурора:




  1. Защото не е типичен романтичен роман и е наситена с действие, вместо със секс сцени!

Това е много важно за мен, когато чета такъв тип книги. Искам да получа възможно повече информация за животите на героите и миналото им. В “Лев” имаме увлекателен сюжет, наситен със случки!

  1. Защото прилича на луксозен фенфикшън

Някои неща никога не се променят! Обичам добре написаните фикове, а тази книга определено има допирни точки в тази категория. Описанията не натрапват, а описват още по-детайлно картината, която обрисува авторката.

  1. Заради хумора и динамиката между персонажите!

Абсолютен плюс – всеки един герой е прекрасено изграден и има своите мотиви да действа по дадения начин. А това читателят да се разсмее с глас – бонус точки! 

  1. Защото има повече от една гледни точки!

Колкото повече, толкова повече! Различни ъгли и различна перспектива, по този начин опознаваме още по-добре Мина, Лев, Саша, Настася, Вик и т.н.

Сещам се за тези точки. “Лев” не е най-запомнящата се книга, която съм чела, но определено ми достави удоволствие! За жанровата си категория заслужава оценка 4.5/5!

Препоръчвам ви я за лятото, когато предстои да се печем на плажа! 

До скоро!


петък, 19 май 2023 г.

"Маслинка и ти пожелавам щастие!"

 



Черпи ме мартини.

В първия момент не го познавам. После се сещам. Потъвала съм достатъчно пъти в очите му, като планински езера. Но оттогава са минали пет години.

Възможно видът ми да го е предизвикал. Не един мъж ме е наричал красавица. Но за мен вътрешната красота винаги е била по-важна. Сещам се за онзи път когато се държа напълно детински и крещя по мен. Въпреки че ми уби настроението онази вечер, накрая просто се забавлявах. Знаех, че не губя абсолютно нищо.

Сега отново се забавлявам. Не свалям усмивката си, фалшива и не отпивам от питието. Не обичам мартини. Предпочитам джина с тоник. 

Говорим общи приказки. Главно за града – който ще напусна утре сутрин. Питам го как са някогашните му приятели. Успяли са. Дори повече от него. Завижда им.

Той ме оглежда и ми се приисква да се покрия плътно с палтото си, затова просто отвръщам на погледа. Неподдържано тяло, в ранните тридесет. А душата все още я няма.

Колко нощи съм плакала, недооценена и молеща за внимание. Което днес не ми трябва да си прося.

Той отпива от чашата си с водка. Спирт и празни думи. А мога да смачкам сърцето му стига да поискам. Само че, не искам. 

Кимвам на бармана, който след по малко от минута поставя халба бира на плота между нас. Вдигам я за наздравица и отпивам жадно няколко глътки. 

Поглеждам го за последно. Усмихвам му се, истински. Докато той зяпа белите ми зъби използвам момента да изям набучената маслина. Все пак заслужавам някаква награда за търпението. 

После ставам от стола и обръщам гръб на бара. Необходими са ми секунди, за да открия шумната компания, в чийто състав тази вечер липсвам само аз.

Утре ще си тръгна. Отново. Но днес, заедно ще вдигаме чаши за миналото и за бъдещето!


КРАЙ

АВТОРСКИ ТЕКСТ И СНИМКА

четвъртък, 11 май 2023 г.

"love & darling"


Част 1

Тя е на двадесет и четири. Той е на седемнадесет.

Запознават се в един от онези сайтове, където можеш да водиш разговори на различни теми. Оставайки анонимен.

Футболът е нещото, което ги събира. Харесват едни и същи отбори. Единият е английски, а другият испански. 

Той живее в Лондон. А тя в Югоизточна Европа. Той е модел тийнейджър. Тя е завършила бакалавър, който не харесва и мечтае да стане писател. 

В онзи ден двамата остават в чата чак до късно сутринта. Не си разменят контакти. Правила на модната агенция. Но си кликват по онзи специален начин. Сякаш се познават от години. 

Той е англичанин и love е дума, която използва ужасно често. Във всяко изречение. Тя не я приема като флирт, но вмъква darling веднъж. Така и си остават. love и darling.

На следващият ден се след час и половина скролване се намират отново в чата. 

Така започва приятелството им. 


Част 2

Тя е на двадесет и пет. Той е на осемнадесет.

Свикнали са един с друг. Макар че, никога не са се виждали. 

Тя е най-големият му фен и изпива половин бутилка шампанско в чест на новият му договор за модел. 

Той не одобрява новия и приятел. Твърде много червени флагове.

Рутината се повтаря ежедневно. love и darling. Ключовите думи, с които се намират в платформата. Която е ужасно бавна и пълна с реклами. Но ги свързва. И това е достатъчно. 


Част 3

Тя е на двадесет и шест. Той е на деветнадесет. 

И прави своя дебют на Седмицата на Модата в Лондон. После повръща и има поредната паник атака.

Тя разбира че е бременна. Безумно щастлива е. 

Така и не успява да му се похвали. 

Защото в една вечер, той просто не се появява в форума.

Това се повтаря. И потретва. 

Минават месеци. 

darling го няма. А love остава сама, бременна и с разбито сърце. 


Част 4 

Тя е на двадесет и седем.

Момиченцето и е целият и свят. Приема новата рутина, продължила е напред. Не е отваряла файла на компютъра си, от онзи ден, когато разбра че бащата на дъщеря и и изневерява.

Оттогава спря да влиза и в форума. 

love търси darling.

love търси darling.

love търси darling.

Един ден хваща чантата си и заминава за Лондон. Нуждае се от глътка въздух. И този уикенд е шанса и.

Пие скъп коктейл, който не и харесва на последният етаж на

небостъргач, обградена от цветя. 

После отива на мач на първия и любим футболен отбор. 

love не търси darling.

Той е на двадесет. Роден е през октомври. 

Прекрати договора си с агенцията. И приключи с моделството. Беше се докарал до начаен стадий на булимия. Заради всичкия стрес.

Тези дни влиза често в онзи сайт. Ужасно бавен е. Приятелката, за която не е дръзвал да мечтае я няма. Изгуби я преди година и половина.

За да я предпази. Защото модната индустрия е гадна.

Приятелството е лукс, който не може да си позволи, дори и с парите,

които има, за съжаление!

Но пък може да отиде в онази ботаническа градина на покрива. Любимото му място в Лондон! Там може да остане насаме с мислите си. Толкова много иска да можеше да върне времето назад. И да и каже колко много значи тя за него. Да и каже за цялото черно в мислите му.

darling е изгубил love. И знае, че няма как да си я върне.

Ако тя беше останала още пет минути, щеше да го засече в асансьора. Но футболът е преди всичко.

Ако той беше побързал, щеше да избегне проливният дъжд. Но той го обожава. Кара го да се чувства жив. 

Тази вечер Челси побеждават Арсенал с четири на два.


Епилог

Тя е на двадесет и осем. Дъщеря и ще навърши две през април. Не е планирала да посети Испания. Но малките бягства и носят истинско щастие. Миналата година успя да посети Рим и Катания през есента и точно, когато се излежаваше под залязващото слънце получи обаждането. Ръкописът и ще бъде публикуван. Най-накрая ще стане автор. 

Това пътуване е подарък от семейството и. Заслужила си го е! Защото книгата и вече е бестселър в девет държави в Европа! 

Той е на двадесет и една. Обича цветята повече от хората. Не търси светлината на прожекторите. Все още се страхува от тъмното.

Отива да гледа Ел Класико, защото обожава Барселона. И защото това е последният мач на любимият му футболист с отбора. Това е ужасно тъжно и нечестно. Но животът е такъв, понякога…

Двамата седят един до друг и пеят и крещят. Изпаднали са в еуфория, която не може да се опише с думи. Само истинските фенове знаят какво е да стоиш на стадиона и да гледаш любимият ти отбор да играе. 

“Искаш ли да пием по бира, love?”

“Предпочитам вино, darling”...



Край


Авторски текст.

I hope you like it!



петък, 5 май 2023 г.

"Компасът на пирата или момчето, което виждаше призраци"


Дрихт не вярва в приказки.

Призраците са друго нещо.

Но никога не му се е налагало да вярва на думите им.

До сега.

Вещицата проклела баща му и той се удавил в морето. По-късно то погуби и майка му, която не успя да понесе самотата, скрита зад гласовете на острова. Един ден хората от селото намериха легена с прането захвърлен на пътеката пред къщата.

Горката жена, да увехне като цвете през есента.

Ами момчето?

Момчето е кротко. Почти не говори. Очите му обаче… толкова светли, сякаш мъртви. 

Но не са.

Виждат през облаците и мъглата.

Откриват хоризонта и после сушата. 

Дрихт израсна слаб и жилав, макар че почти винаги да получаваше прилична храна. Хората от острова го дължаха на баща му. По този начин считаха, че почитат паметта му. 

Всъщност Дрихт беше този, който последва бащината си воля. Изучи морският занаят, макар че духът на майка му, често се явяваше в сънищата му, за да го предупреждава, че морето носи смърт. Призракът на баща му, го следваше през дните, преди да напусне окончателно селото и да се отправи към града. 

Там очите му не бяха проблем.

Капитаните просто искаха да работи здраво.

И така през един топъл майски ден, Дрихт се озова в открити води и там се почувства съвсем намясто. 

Призраците на загиналите в морето го съветваха, повечето бяха добронамерени. И скоро момчето започна да се издига в очите на морските вълци. Две лета минаха преди да стане помощник-капитан. И още едно преди да купи “Скарлет”. 

Дрихт се оглежда на всички посоки, но навсякъде има само морска шир. И по-лошото морска буря се вихри и заплашва да унищожи корабът му и да превърне него и екипажът му в призраци.

Духът на мъртвия португалски капитан с златен зъб се появява отново.

– Пътят е на запад – повтаря привидението, окъпано в зеленикаво-сива светлина, но Дрихт би избрал всяка друга посока, защото отлично знае какво има на запад.

Подводни зъбери.

На повече от метър дълбочина. 

– Довери ми се, момче! Смъртта е по-близо, отколкото предполагаш! – Дрихт потръпва за първи път, въпреки че дрехите му отдавна са подгизнали.

Защото духът на баща му твърди, че точно с тези думи го изпратила вещицата преди последното му плаване.

Защо ли изобщо я е потърсил…

Дрихт не се страхува да умре в морето, но хората му – които е отпратил в трюма, със заповед да не излизат до второ нареждане, не заслужават тази съдба. 

– Не знам накъде е запад – казва, а привидението се изкикотва зловещо при тази откровена лъжа и минава право през него. 

– Добрият капитан знае накъде е север – намига му със оцелялото си око духа. Другото му е скрито зад черна превръзка. 

– Ти север ли търсеше? – пита Дрихт, но бледата форма се изкачва на най-горната палуба и прави скок в морето. 

Водата оплисква момчето и то завърта руля на наляво.

Сигурен е в решението си. 

Все пак смъртта ще дойде рано или късно.

И винаги ще бъде на една буря разстояние. 

Дрихт избира да повярва на мъртвия пират, който някога е продължил да плава към дълбочините. И е изгубил всичко. 

Това решение му носи още един изгрев в голямото синьо.


КРАЙ



АВТОРСКИ ТЕСТ И АРТ