Ние, лъжците – Ревю
Автор - Емили Локхарт
Издава на български – Издателство Егмонт
Здравейте!
“Ние лъжците” е силна книга.
Преди да ви въведа в
бляскавият свят на семейство Синклер искам да си представите следната ситуация.
Влизате в ресторант (дори не е задължително да е изискан, но да е ресторант).
Всичко е чисто и подредено. Обстановката е приятна, спокойна. Храната ви
изглежда страхотно и е ужасно вкусна. Вие хапвате и сте твърде решени, че ще
препоръчате ресторанта на близки и приятели. Защото ви е харесало. А сега нека
да се пренесем в кухнята на този ресторант. Там цари пълен хаос, Всеки бърза и
има милиони неща, кое от кое по-спешни, които трябва да свърши. Работи 6 дена в
седмицата на 10-12 часови смени, изморен е, гладен е, но е на работа.
Идеята ми е че не всичко е
супер розово. Понякога бонбона има прекрасна опаковка, а ужасен вкус.
Семейство Синклер, са перфектни
в хорските очи. Богати и красиви. С високо вдигнати глави и без видими
проблеми.
Май тук е момента да поставя
и резюмето или по-скоро част от първата глава на книгата, просто за да
придобиете представа.
Добре дошли в
прекрасното семейство Синклер.
Никой тук не е
престъпник.
Никой не е пристрастен
към нищо.
Никой никога не се е
провалял.
Та нека преминем към
съществената част.
Предупреждавам ще има спойлери
за сюжета, така че който не е чел книгата, нека да спре до тук (и да отиде да я
прочете, заслужава си!)
Какво по-хубаво от това да си
имате частен остров, където да прекарвате лятото в компанията на цялата рода?
Усещате ли? Аз не бих била
толкова добре настроена.
Каденс, Мирън, Джони и Гат.
Лъжците.
Историята е разказана от
гледната точка на Кади. Тя е първородната внучка на едната от трите сестри на
фамилията Синклер. Джони и Мирън са нейни братовчеди, а Гат е първата(и
последната и) любов.
Той не е част от семейството.
Не е перфектен. Всъщност мисля че никой от Лъжците не е. Всеки има своите
мечти. Но между родителите им възникват спорове за наследството на фамилията.
При това доста сериозни. Поставени са между Чука и наковалнята и между
наследството и семейството.
Именно непрестанните навици
кавги, карат Лъжците да действат.
"Винаги прави това, от
което се страхуваш."
През лято 15 се случва
инцидента, за който никой не иска да говори. Кади няма спомени, какво точно се
е случило, но има изгаряния по крайниците и постоянно главоболие. След като
прекарва следващото лято с баща си (родителите и са разведени) из обикаляне на
Европа и непрестанни опити за контакт с другите Лъжци, тя решава да се върне на
острова.
Лято 17 е различно. Освен със
завръщането на Кади се усещат и много промени. Няма ги баба Синклер и кучетата.
Дядото постоянно нарича Каденс – Мирън. Лъжците не мърдат от едната, семейна вила.
Кади е страшно объркана и
търси отговори, но никой не и помага.
Едва в петата и заключителна
част на книгата разбираме истината.
Тя е смазваща.
Определено не очаквах нещо
подобно.
Пожар.
Който Каденс, Мирън, Джони и Гат
подпалват. Освен вилата и двете кучета, в него изгарят и трима от Лъжците.
И Вие ли бяхте в шок?
А как тогава Кади си
комуникираше съвсем свободно с тях през двете седмици престой?
Оказва се, че те са били
просто плот на нейното въображение.
Няма ги. Мъртви са.
Сбогуването с образите в края
на книгата е трогателно.
"Хубаво е да бъдеш
обичан, дори любовта да не трае."
“Ние лъжците” не е типичната
американска приказка с happy end (Колкото и да ми се искаше в един момент…)
Тя ни учи на много неща, едно
от които е първо да помислим преди да действаме, защото може да застрашим
хората които обичаме. Също така че нещастията се случват и трябва да се научим
да продължаваме напред.
"Дръж се малко по-мило,
отколкото е необходимо."
За финал слагам pа финал слагам още един
цитат.
Надявам се да ви е харесало
ревюто.
С какви впечатления ви остави
тази книга?
Кои са любимите ви герои?
Ще се радвам да оставите
мнение в коментарите.
До скоро!
