august ['22]

Август

Низ от емоции

Смях 

Сълзи

Уроци 

Мисли

Творчество

&

Любов 

 

БГ любимци (юли-август '22)

 

Здравейте!

Днес ще си говорим за българското изкуство. От много време насам искам да напиша подобен пост и може и да се превърне в месечна поредица.

Литература: “Змей Закрилник” от Симона Панова е истинска находка, като започнем от прекрасната корица! Ако ви се чете за предания и легенди, за лятото и свободата, за порастването и отговорностите е в тази история има от всичко това и действието се развива на брега на Дунава във Видин. Ще се запознаете с не кого да е, а със самата  (Баба) Вида!

Музика: Спални Места са групата, чиито песни въртя от месец и ги обожавам. Поп-пънк на български, свежи и готини! А утре турнето им продължава във Варна (Йей) от 19ч., а после са и в Добрич.

Подкрепете родната музика. Има доста талантливи хора!

Кино: Революция Z – класика от годините ми преди и в началото на гимназията! Ами въртят го по BTV Cinema, има го и в Youtube. Тийнейджъри, училище, любов, секс и музика. Емоции и много смисъл.

Това са моите любимци напоследък! А вашите?

Роберто Савиано: “Пираните от Неапол” – мини ревю

 

Здравейте! Как сте?

Лятото е в разгара си и какво по-добро от плаж, море и интригуваща история?

“Пираните от Неапол” е книга, която гледах от известно време и най-накрая я прочетох. Мафия, Италия… звучи интересно, нали?

Е, журналистът Роберто Савиано, който вече петнадесет години е под полицейска двадесет и часова закрила, заради първия си роман – “Гамор”, не си пести думите и тук. Нещата описани в книгата са си съвсем реални и се случват. Тийнейджъри и деца боравят умело с плестейшъна, както и с оръжия. Продават и разпространяват наркотици и участват в схеми. Чувствителна материя, предупреждавам.

Историята ни представя един Неапол, различен от туристическия, където Николас и приятелите му мечтаят за пари и власт. Бавно започват да си пробиват път и да се превръщат в хора, от които другите се страхуват.

Роберто Савиано разказва увлекателно, не пести нищо и ни показва грозното и истинското. Тази книга ще ви накара да се замислите, погнусени от някои случки, с едно наум за романизираната представа за мафията, която се създава в днешно време.

Оценка: 5/5

.

П.п. Има и филм по книгата, който е взел Сребърна мечка за най-добър сценарий на Международният фестивал в Берлин през 2019г.

Най-хубавите години... // Авторско

Разберете ме правилно - годините ми в гимназията не бяха най-леките, но определено бяха хубави. Училището, в което учех не беше елитно, макар че оттам трябваше да излизат архитекти, балът за влизане беше доста под средния. Не, че тогава разбирах от тези неща. За мен беше важно просто да продължа да уча в някоя гимназия. Когато семейстовото ти е голямо в моя случай бяхме седем деца, исках да бъда добър пример за по-малките ми братя и сестри. Да им покажа, че има нещо различно от мизерията, макар че винаги се стараехме да подържаме дома ни чист. Бях третата по години и първата записала средно образование. Какво правеха по-големите ми сестри по това време? Нямах време да си представя. Сутрин ходех до училище. Слетобед продавах плодове в махалата. Когато не бях заета с това помагах на по-малките, четях им приказки от една стара книга или търсех нещо за ядене. До седми клас, мисля че имаше политика за даване на закуски в училищата. Поне по мое време беше така. И все пак една закуска не стигаше. Гладували сме, да. Но това не ми е пречело да се стремя да се справям с уроците и вървя напред.

Алекс пристигна в класа ни в началото на втория срок на осми клас. Той... усетих го още тогава - беше различен от нас. Училището ни нямаше кой знае колко добра слава. Влизаха бедни деца или такива, които пропадаха в един или друг момент от живота си. Алекс, личеше си отдалеч, че не гладува. А това, че е умен го разбрах още на втория ден, когато го изпитаха по математика. Той винаги идваше с написано домашно, помагаше, ако някой го помолеше, но никога не даваше да преписваме от него. Беше интересен, знаеше се, че е тренирал професионално волейбол и, че идва от спортното училище. Но не и причината, поради което, навред се носеха всевъзможни слухове. Той просто слушаше и продължаваше да е изряден по всички предмети. И това ни мотивираше. Всеки от класа искаше да се състезава с Алекс и той приемаше предизвикателставата и помагаше. Аз го предизвиках на дуел по история. Бях много добра с датите. Все още съм. Когато хартията и мастилото са лукс, се научаваш да помниш. Хвърляхме различни дати, докато в един момент, той се запъна и станах победител. Беше най-сладката ми победа. Била съм, доста наивна. Още дете...

От този момент нататък с Алекс се сприятелихме. Никога не сме си ходили на гости или нещо такова. Той слизаше на неговата спирка, а аз продължавах до последната, където автобусът обръщаше в посока към центъра на града. Когато изобщо ползвах автобус. Опитвах се да спестявам за карта, но храната беше по-важна. В края на девети клас започнах да продавам на кварталния пазар. Алекс замина на пътешествие с родителите си. Правеха го всяка година, просто си събираха дрехите и вещите и хващаха самолет нанякъде. Първата картичка, след първата година изхвърлих. Беше ме срам и яд, защото моето семейство дори не можеше да си позволи осветление през цялата година. Изкарарала съм не една и две вечери на свещи, пишейки си домашните и опитвайли се да уча. Втората картичка беше от Неапол и се влюбих в цветовете на този град.

Десети клас беше труден. Сестра ми Нан се върна вкъщи, в началото на втория срок. Беше изгубила бебето си и цял месец не можеше да стане от леглото. Грижите за нея се паднаха на мен. Малките се справяха, докато бях на училище, но пък занемаряваха своите задължения, затова предпочитах аз да помагам на Нан. Тогава спрях да ходя на училище. Преди обяд работех, след което с малките оправяхме къщата и вардех сергията, а после с Нан правехме дълги разходки из квартала. Тя се подобряваше и започна да ме притиска да се върна отново в гимназията, където вече имахме по четири професионални предмета на срок. По-късно ми сподели, че едно русоляво момче я засякло, когато отивала да пере и попитало за мен. Бях и благодарна, че не е разкрила истината на Алекс. Сега, като се замисля той щеше да ме разбере. Но, тогава изпитвах прекалено дълбок срам от средата, в която живеех. Глупаво е нали? Семейството си е семейство, въпреки всичко. И това ме мотивира да се завърна към учението. 

Та, в един момент сигурно и аз съм се променила физически. Не е станало за един ден. Но косата ми, гъста и тъмна, която до преди началото на единадесети клас отказвах да я нося на нещо различно от плитка, започнах да я пускам и това имаше ефект върху момчетата. Класът ми, не бяха лоши хора и искрено се надявам всеки един от тях да е успял да стане възрастният, за който си е мечтаел. Третата картичка беше от Лондон, град, който си обещах, че ще посетя един ден. През тази година, мисля с Алекс си бяхме най-близки. Прекарвахме много време заедно, разхождахме се, четяхме книги в библиотеката и наистина бяхме приятели. Дали съм го харесвала? Кой не харесва високо, русо момче със сини очи и знаещо ужасно много факти за всичко?

Работех по няколко часа следобяд и през целите уикенди. Лятото заминах за курорт близо до града, където помагах в кухнята и отсервирах чинии. Последната картичка от Алекс беше от Прага. Любима ми беше, но за съжаление я изгубих с времето, защото се местих няколко пъти преди да се установя тук. С Алекс гледахме пътуващо кино, оставахме до малките часове на нощта и просто... живеехме. 

Последната година в гимназията беше забавна. Защитих архитектурния си проект, но още тогава бях решиша, че няма да продължа в тази област. Нямахме абитуриенстки бал - ненужно скъпо удоволствие и в денят на завършването беше  и последният, в който се видях с Алекс наживо. Мислех си, че ще продължим да подържаме контакт под една или друга форма, пратих му няколко картички - за Коледа и са Великден, но никога не получих отговор. Реших че, това е много нечестно и същевременно много нормално. Той да поеме по своята бляскава пътека, а аз по моя пълен с трудности и капани път. И въпреки това - успях! Утре се дипломирам от Кралската Академия по Изкуствата и след два дни летя за Италия. Съжалявам, че не успях да се отбия по-рано, но наистина ми е доста натовсрено тези дни. Искрено се надявам, че Алекс е добре! Оставям визитна картичка и ви моля да ме уведомите, когато го откриете! Наистина не мога да съм ви полезна с друго... и благодаря за чая! 

ЗАПИС НОМЕР 59

ЛУКИ ПАКС (ЛИДИЯ ПАНОВА) 

СЛУЧАЙ: АЛЕКСАНДЪР БУВОВ

<<ОБЯВЕН ЗА МЕЖДУНАРОДНО ИЗДИРВАНЕ>>

край

Привет! Ще се радвам да ми споделите, дали ви допада!