За онези дни, когато нищо не е ОК!

О да!

Привет! Ваканция е. Ти имаш 2 уговорки и половина, а не искаш да мръднеш от вкъщи. Нямаш какво да облечеш. Буквално. Всяка дреха ти стои ужасно, защото знаеш колко много яде тази Коледа! Спиралата ти се размазва. Дояждаш храна и мразиш света. Остроумната кондуктурка ти обяснява, че автобусът е къс, сиреч хванала си грешния. Три пъти, като на малоумна. Кимаш учтиво, Ок, ОК! Ама нищо не е окей. 

Абсурд да стигнеш до центъра за десет минути. Студентската ти карта мяза на парцал. Планираш да я облепиш с тиксо. Цветно. Поне си подреди стаята. Уж. И пак организации. Мечтата ти е да се затвориш и да гледаш сериали. Цяла седмица. Но знаеш, че преди нова година трябва да си наваксваш с вижданията с приятели. А на самата Нова Година ще е ад. Съжаляваш, че се нае и, че нява да празнуваш със семейството си. А после изпити. Трябват ти отлични оценки. И стипендия.

Изяждаш последна домашноприготвена сладка, обещаваш си, че ще отслабнеш и продължаваш напред. Така де, автобуса продължава да се влачи... Е, какво пък, нали след гадостите идват хубави дни? Или пък бяха по-големи гадости?

Have a nice day, human! 

Per aspera ad astra // Ама много тръни има, че и сняг заваля! Blogmas ден 19 & 20

Седя си аз блажено на дивана. Похапвам пица, която миролюбивото ми семейство ми е донесло вчера от ресторанта, който пропуснах, понеже повръщах. Чета си статии в Go Guide, коя за Коледа, коя за Свети Валентин, мислено чертая линии и правя планове, с надежда, че с гаджето ще сме заедно до тогава и въобще в главата ми се реят мисли от сорта на ”Справих се чудесно с коледното пазаруване, даже останаха финанси за онзи филм с Джей Ло по кината, а за всекиго по нещо…” И БАМ!

Забравила съм рождения ден на приятелка! Коя дата сме? 19-ти! Чудесно, бил е преди девет дена! Дали все пак не съм и писала? Не. Защо ли? А да, на 9-ти се скарах с гаджето. После скъсахме. За 20 часа. После се сринах на всякакво ниво и пак се сдобрихме защото си го обичам ужасно много! Някъде по това време осъзнах, че и нещата с Блогмас не вървят, че не смогвам да пиша по един пост на ден. Имам какво да кажа, на момента, когато ми се случи, защото докато седна пред лаптопа са се случили поне още пет неща. От две седмици разправям, че ще украсявам, а всъщност мама украси, докато аз само гушках плюшените ми еленчета от Кока Кола – Едуард, Джон и това, зеленоокото, моето!

Поне коледните картички изпратих, вярно вчера, но се надявам да стигнат до Коледа, все пак Европа е малка, но единна! С коледните подаръци поприключих, остава организацията за Нова година. Познайте кой ще е домакин на грандиозното събитие? Ей, шшш! Това е тайна! Имам да си реша наново курсовата работа по математика и да я напиша на чернова. Доволна съм от текущите си контроли влизам с поне 30 от 40 точки в сесията по всички предмети.

14 часа по-късно.

Решила съм си курсовата по математика. Само трябва да я опаковам и прибера. Чух се с приятелката ми, говорихме 40 минути. Ще се видим след Коледа. Все още не съм украсила елхата. Днес ще ми правят нокти и май ще ходя на кино. Подаръците са почти готови, а багажа ми за Родопите на 3/5. Спи ми се, ужасно много. Но и ми се празнува. Ходи ми се по култура, на партита и ми се четат книги под завивките. Все още съм много влюбена. И щастлива!

“През тръни към звездите” , както е казал Сенека. Или Севро. Пътят е само един – към мечтите!

Равносметка за 2018 // Blogmas ден 13-16

Здравейте!

Как сте?

Не съм приключила с Blogmas! Имах проблем със сайта, а и нямах толкова какво да кажа. Смених няколко емоционални състояния и осъзнах някои неща. Време е за равносметка за изминалата година!

1.Завърших средното си образование, кандидатствах и започнах да уча в университет! В това отношение годината си беше предизвикателство! Но успешно. Доволна съм от резултатите ми и нямам търпение за първата сесия!

2. Имах своя бал. Беше хубав момент, награда за 12-те години труд в училище. Семейното събиране беше по-хубавата част! Иначе на бала се чувствах почти принцеса!

3. Запознах се с доста хора. Част от тях се превърнаха в мои приятели^^!

4. Влюбих се! И беше красиво! Розови очила, подскачане, безсънни нощи, сълзи…

5. Изкарах 2 курса по английски, които ми помогнаха и ще ми помагат занапред.

Ами май е това.

Определено щура година, която още не е завършила!

Как прекарахте 2018? Може да ми напишете в коментарите или на лично съобщение!

До скоро!

н а в и ц и - Blogmas ден 12-ти

Научи се да дишаш без да плачеш. Университета помага. Не, че влизаш във всички лекции. Просто всичко ти се слива - цветове, звуци, форми. Връщаш се и ревеш. За кой ли пък днес? И не можеш да спреш. Защото не си цяла. И не издържаш. Страхливка. Или пък си твърде смела, за да си представиш кървящи вени. Не. Семейството ти не би те прежалило. За това звъниш. И се молиш да не ти затворят.  Изведнъж всичко, което искаш да кажеш се свива на малка, лепкава топка в корема ти. Изхрачваш отделни парчета. Искаш нещата да са както преди. Чисти. Защото реално сама си ги направи такива, каквито са сега. Получаваш отговор, който ти дава надежда да продължиш до заветния ден. Макар и все още да се разпадаш, на
все
по-
малки
парченца.

Счупена! // Blogmas ден 10-ти

Счупена. На милиони парченца.

Наранена. Използвана. Омърсена. Излъгана.

Вечната оптимистка!

Изплашена. Ядосана.

Колко сълзи?

Ревала съм с часове. Правя го и сега.

Защо?

Недостатъчна? Виновна?

Много хубаво, не е на хубаво.

Сладки думи. Изкусни лъжи.

И страх.

Слабости и сила.

Срам.

Сълзи.

Край?

Устата ти говори, но делата ти крещят

….

С отношение ме печелят, с отношение ме губят

…

ако за някого си някого...

"Наградата", сълзите и (чуждите) усмивки. // Blogmas ден 7, 8... & 9

Здравейте!

Нека да възродим Блогмас.

Ден 7

Направих си финалния тест в English Academy и ура, курса свърши. После се размотах за малко из Коледният базар. Малки къщички, греяно вино, скара, светлинки и щастливи хора.

С моя добра приятелка и гаджето ми бяхме на кино. Гледахме “Наградата” – италиански филм за писател, който печели Нобелова награда за Литература и тръгва заедно със сина си, дъщеря си и дългогодишния си сътрудник на пътуване с автомобил до Швеция, за да я получи. 

Сладко-горчив, изпълнен с поуки и с ситуации, които ни показват, че не трябва да се предаваме. Препоръчвам го с двете ръце. После се разходихме отново из базара, направихме си снимки, хапнахме… беше хубаво!

Извод – наградата бяха тези моменти, когато сме заедно.

Ден 8

Първият ми студентски празник. Имах големи очаквания, че с групата ми ще си изкараме страхотно. Е, не се получи точно така. После довършвах купона заедно с приятелите ми.

Извод – наградата в този ден бяха именно те.

Ден 9

Много хубаво не е на хубаво. Радвам се, че нещата си излязоха след 3 месеца връзка. А не след година да речем. По принцип ми омръзна да хабя нерви, емоции и сълзи. 

Ел, благодаря че дойде! Беше ми нужно да си поговорим! Нямам търпение да прочета “Гибелна буря”; никой Калоре, не е достоен за обичта на Мер.

Успешна седмица!

Блогмас ще продължи!

Реквием за едно парти - Blogmas ден 6-ти

Рецепта: Верни приятели,

добро настроение и щипка лудост.

Всичко започва в студената декемврийска вечер. Клубът е отворил, а ние се събираме двама по двама. Повод – има. Ники, имен ден, а и първият ни предстоящ 8-ми декември. Имаме нужда да подгреем.

Светлинки. Бялата ми риза става дъга от цветове. Ром с подправки. Нека да е шарено. Бутилка, защото сме задружни. Музиката става. От другата страна на дансинга, Никол празнува двоен празник. Има огромна торта и аз започвам да си мечтая за моя рожден ден през февруари. Ще ставам на 20!

Прекалено много целувки или ми харесват прекалено много. Не съм убедена, че се получава. Какво липсва? Трудно се чуваме. Май. Е. Ритъм.

И тогава започва онази песен. Чуждите усмивки, стават наши. Пеем и крещим. Предизвикателство? Прието. Дансингът е наш. Поздрав за именника. Гласови съобщения.

Бейб, вино и ром? Не е много добре. Макар че накрая и двамата знаем, че аз ще съм по-пияна.  

Още музика и танци. Не мога да танцувам. Не, че ми пука. Важното е да е забавно. Пуша наргиле. Харесва ми. Тропическият вкус се слива с рома и екстаза избухва. Скачаме. Пеем и пием. Не ми се тръгва. Но май е време.

Допивам си чашата на два пъти. Алкохолът се смесва с кръвта ми. Прегръщам. И започвам да говоря още повече. Гладна съм. Или пък не съм. Искам от бонбоните. Искам тази вечер да не свършва. Защото беше повече от яко. На такива купони си заслужава да се ходи. Тези, които помниш дълго.

Благодаря ви, приятели. Обичам ви!

Update ->Декември // Blogmas ден 4 и 5

Здравейте!
Как сте?

Вчера ме нямаше, но днес съм тук със сбор от малки неща, които ми се случиха в предните два дни.

☆ Разбрах си първите дати за изпитите в сесията. Януари ще са. На 12, 18 и 25. Щастлива съм, защото ще имам дълга коледна ваканция.
☆ Със семейството ми ще ходин на почивка по Коледа. Планина, сняг, детска радост!

☆ Днес си направих второто контролно по Микроикономика. Имам 15/18 точки, като всички задачи са ми верни, йей.
☆ Спечелих билети за Escape Room и аз Anifest-a на 15-ти декември!
☆ В предстоящото интервю по английски, ще кандидатстнам за мениджър в книжарница! Of course! *Thanks, babe*
☆ Едно прекрасно човече ми показа, че писането и воденето на блог има смисъл, благодаря ти! ❤
Ева, на теб също!


Това е, до скоро снежинки!

Писма и приказки - Blogmas ден 3-ти

Здравейте!

Как сте?

Вече в коледно настроение ли сте?

При мен то варира.

До преди да ми се обади най-добрата ми приятелка  следобед, бях ужасно крива. После и нашите се прибраха и мама ми даде писмо от Road Trip Project, което изобщо бях забравила, че може да дойде.

Преди около половин година дядо ми ми каза за този проект, даващ възможност на осмина младежи да обиколят Европа. Съвсем в последният момент им изпратих импровизирано клипче, в което казвах, че имам блог, обичам да чета и да гледам ски скокове. Съответно не попаднах в първата петдесетица, сред които имаше и няколко българи, а един от тях стигна до първите осем! (Ще се опитам да намеря неговото клипче, беше като песен, и имаше и едно момиче от Испания, която също беше направила страхотно клипче.)

Та разменихме няколко имейла, благодариха ми за участието и обещаха да ми изпратят стикери.

Мина лятото и аз спрях да се надявам. Но ето, че нещата се случиха и се чувствам много щастлива от участието си в тази инициатива!

После ходих на литературния клуб към университета, в който трябваше да защитавам тезата, че Пепеляшка е хорор приказка.

Сега съм готова за утрешният ден и следващите предизвикателства, като интервюто ми по английски. Също така си научих и датите за изпитите. 

До скоро!

^Blogmas Ден 1 и 2!

Огледала, море и още нещо..// Blogmas ден 2-ри

Bonsoir!

Страшно е да се припознаеш в fanart. Поне в началото. После започваш да искаш да накараш твореца да те нарисува още веднъж. Щастлив.

Това съм аз – затворена в кубче лед, бореща се за глътка въздух, давеща се в собствените си сълзи, а около мен плуват златни рибки.

Или съм котва. Удържаща кораба, иначе ще бъде отнесен от течението.

Или пък дърво, отвътре проядено от термити.

Имам нужда от бягство.

Хубаво е. 

Ден втори от Блогмас  √

До утре. 

_________________________________________________________________________________

Този блог става на 2 години - Blogmas ден 1-ви

Здравейте!
Как сте?
Надявам се, че сте добре!

Ах, първи декември.
Преди две години създадох този блог.

Щастлива съм, че взех това решение и си имам свое кътче в Интернет.
Запознах се с прекрасни хора, като Елена, Руми и Ева. Прочетох препоръчани книги и се включих в интересни събития.

Благодаря ви, че четете моя блог!

За мен е чест и удоволствие!
Всеки път, когато някой ми остави коментар или ми каже, че е чел някоя статия се убеждавам, че това, което правя има смисъл!

Обичам ви!
~Вичи