"На север от сърцето" #3 // Авторско

 

#2

 

- Не мислиш ли, че трябва да сменим надписа? – питам, докато махам празния контейнер с моцарела и чедър и поставям пълен на неговото място.

- Не – отвръща ми Бъки, докато си налива сода в стъклената си бутилка. – Той свети, това води клиентите.

- Но казва, че работим 24 часа, а всъщност работим денонощно единствено в събота – констатирам.

- Ако имаш проблеми с проклетия надпис, може да се обърнеш към Хелън – той нахлупва ушанката върху главата си – излизам в почивка.

- Вземи си палтото, Бък – и той троснато се обръща към мен и издърпва от ръцете палтото от алпака, което жена му му е подарила за петнадесетата им годишнина от сватбата и излиза навън, където температурата е паднала до минус 15°C.

Което си е с близо някакви си почти тридесет градуса по-ниска от тази в Монтана. Не знам как се справя Мади сутрините.

Макар че, вече започнах да свиквам. Студът беше първото нещо, което ни връхлетя, когато пристигнахме в Анкъридж, Аляска. Следващото беше шока от факта, че няма места в общежитията на университета. Тогава бях на път да се върна обратно, но Мади ме домъкна Събуей, който беше в съседство на Главния кампус. После се заяде, заради някакъв сандвич с пуешко. Успя да си изпроси допълнителна фанта, която даде на мен защото не си падаше по газираното, докато мъж на възрастта на баща ми, поне с четиридесет килограма по-тежък от нея, гневно бършеше стъклата на очилата си и се опитваше да ни изгони.

- Ляво или дясно, Конър? – пита ме Дейвис, който нахлува в заведението, вкарвайки купчинка сняг през вратата.

Премигвам и огледаждам двата хартиени плика, които протяга към мен. От тях се носи приятна миризма и корема ми одобрително се обажда. Грабвам метлата и кофата под плота и отивам да почистя снега.

- Лявата – промърморих, преминавайки покрай Дейвис, който ми се поклони театрално и се подпря на лакти от външната страна на касата.

- Предният път избра дясно – хвърлих му поглед, но той просто остави избраното пликче на плота. – Ябълков пай – усмихнах му се и награбих торбичката.

- Благодаря - беше божествено вкусно. Като се има предвид, че днес бях само на един сандвич с шунка, който изгълтах, идвайки насам.

- Винаги, колега! – отвърна и съблече дебелото си черно яке. – Как върви?

Не успявам да му отговоря, защото Бък се връща от почивката си, държащ сайдер в едната си ръка и заплашително го размаха пред Дейвис.

- Закъсняваш! Отново! – крясва.

- О, Бъгстън – ще уплашиш клиентите. Той размахва ръце към празното заведение и аз се разсмивам.

- Цял час! Закъсняваш, ти… - Дейвис вдига вежда и скръства ръце на кръста си.

- Най-добрият служител в щата за последните две години – той натъртва на последните думи.

Не е лесно да бъдеш служител на месеца. Да не говорим да бъдеш служител на годината. А Дейвис е служител на Аляска цели две поредни години! Нещо, което аз едва ли ще постигна някога.

- Ще си почина хубаво от вас, двамата – процежда Бъг през зъби и награбва нещата си. – И не ме наричай, Бъгсън! – той стрелва Дейвис с поглед и напуска закусвалнята.

- Е, някой май е имал скучна смяна, ти двойна ли караш? – пита ме и аз кимвам.

Нашият Събеуй, в който Дейвис уреди мен и Мади да работим, защото поне от това, което е казал на Хелън беше, че виждал потенциал в нас, работи от 9 до 23h, освен през съботите, когато остава отворен до първата смяна в неделя, т.е. работи 24h, е почти.

Но приятелят ми, който има най-зелените очи, които някога съм виждал, успя да убеди Хелън  -управителката, да ни наеме и вместо заплата да ни осигури квартира – едностайна боксониера в триетажна кооперация на шест пресечки от заведението. Буквално ни спаси, защото иначе щяхме да спим на улицата, веднага щом спестяванията ни се изчерпат, което нямаше да бъде след много време. След като административната работа беше завършена, с Мади стартирахме по програмата по графичен дизайн. Условието беше да поемаме по шест смени, седмично. Аз предпочитах да вземам обедните или вечерните, а тя предпочиташе сутрешните. Засичахме се в сряда и в петък на обедните. Тя взимаше една двойна във четвъртък, а аз моята в понеделник.

- Мхм – отвръщам, а Дейвис се заема да прегледа хладилниците.

- Маслините ни са на привършване, както и барбекюто!

- Има отзад в склада, а Хелън ще поръча сосове утре сутрин – отвъръщам.

- Значи Мади ще прави списък – довършва мисълта ми и взема да записва на един лист от книгата с поръчките.

- Върни се две страници назад, погрижил съм се – Дейвис ми се ухилва и вдига към мен тефтера, където съм нарисувал малко драконче, което бълва пламъци над барбекюто, където се пекат маслини, забучени на клечки за зъби.

- Това е готино, Конър! Боже, какъв си талант! – той ме потупва по рамото. И аз бутам ръката му.

Вратата се отворя и вътре влязат две момичета, облечени с дебели шуби, под които се виждат къси поли.

- Здравейте, какво ще желаете? – веднага заемам мястото си на касата.

След тях влиза семейство с малко момиченце, което има дълга до кръста коса, и разиграва Дейвис, карайки го да реди домино върху сандвича и. Той обаче се усмихва през цялото време и изпълнява поръчките с точност, прецизност и бързина и едвам смогвам на касата и десертите.

        В края на смяната, забърсвам лицето си с една кърпа и подготвям раницата си, докато Дейвис приключва с касата.

- Всичко е точно – той ми намигва и ми посочва буркана за бакшиши – само твой е.

- 11 долара и 85 цента, не е зле. Имаш ли петачка? – питам го.

- Вземай ги, той сваля престилката си и отново зелените му очи останат да изпъкват по бялата му кожа. Дейвис винаги се облича в черно и, ако можеше да избира и униформата му щеше да бъде в същия цвят. – Утре ще деля с Кристин.

- Но… - започвам, но той слага пръст на устните ми.

- Конър, това е сериозно. – очите му се вперени в моите. – Искам нещо в замяна.

- Какво? – питамх го и вече усещам онзи познат гъдел, някъде в съзнанието ми, където се разливат цветове.

- Бебе-костенурка и водни лилии – повдигам вежди – за малката ми братовчедка е, има рожден ден в сряда.

- Дадено – стисн.вам ръката му и той ме завърта с лице към вратата. Знаем, че приема договорките ни много сериозно.

- Ще ти я пратя по Мади, утре – казвам му преди да се разделим.

- Чудесно, предай и поздрави!

- Разбира се – махвам му и поемам към вкъщи. Дейвис си е такъв.

Особняк, биха го нарекли повечето хора. Но за мен е прекрасен приятел, на когото дължах поне хиляда рисунки, за дето ни уреди дом и, че правеше смените ми в заведението толкова приятни. Бакшишите се деляха, но понякога той просто настояваше да ги взема в замяна на допълнителна рисунка. Нямах нищо против.

Отключвам входната врата и събувам ботушите си веднага щом влизам.

- Прибрах се! – извиквам и веднага съжалявам, защото Мади може да си е легнала.

Намирам я с лице забито в чаршафите, тя се обръща стреснато и виждам, че очите и са червени от плач.

- Какво…

- Не мога да рисувам, Кон! – гласът и звучи прегракнал.

- Всичко е наред, Мадс. Случва се на всеки творец да няма вдъхновение – присядам на леглото и понечвам да я прегърна, но тя ме отблъсва.

- Ти не разбираш, Конър! – Мади се взира в мен. – Аз, наистина не мога да рисувам.

 #4

Здравейте, приятели! Ето я и новата част от историята! Надявам се, че ви харесва!

До скоро!

Ski Jumping Season 2021/2022 – Ruka, Day 2 // BG&EN review/обзор

 

[Hi - for English, please swipe down ↓]

Здравейте, приятели!

Вчерашното състезание в Рука, Финландия беше специално и ще ги опиша моите впечатления!

Анзе Ланишек спечели. Първа победа в Световната купа. Толкова чакана и точно там, където претърпя онова ужасно падане през 2014г., когато Велингер също падна. Вчера единият стана победител, а другият затвори топ 10. Състезанието беше класическо – постоянно менящ посоката си вятър, неадекватни решения от страна на журито, свързани със стартовата позиция, които лишиха Стох, Робертсон и още от това да стигнат до втори скок.

Но имаше и позитиви! Цене Превц беше трети след първия и завърши на петото място, следван от Петер Превц. Чаках толкова дълго да видя тези двамата един до друг в челото! Няма как да не се сетя за победата на Домен отново на Рука в онзи луд сезон преди вече повече от пет години. Карл Гайгер и Маркус Айсенбихлер заеха другите места на почетната стълбичка, а в топ 10 германците бяха цели четирима. Мариус Линдвик направи прекрасен скок, както и Фетнер и Крафт от Австрия. В топ 20 имаме още един словенец, Арти Аигро от Естония и двама представители на Русия.

Състезанията на Рука винаги са непредвидими и беше удоволствие да гледам този уикенд, в първия ден, където Рийою Кобаяши беше безкомпромисен, но за съжаление после даде положителен тест за ковид. Надявам се да се завърне следващия уикенд в Висла, както и Гранеруд!

Определено интересен сезон ни очаква!

Dear ski jumping family, well Ruka’s weekend is over!

Yeah I am with mixed feelings, cause I am freakin happy, because Anze really deserved this win! I am so happy about Cene-boy and Pero! I cant wait see them on the podium, together! Lellinger side by side in top 10 and Karl and Eisi on the podium! Artti with more points and the Russian boys in top 20!

And some bad things – Halvor couldn’t get the qualifications, Riyoyo with win and covid, and we know Finland. The jury and the gate plus the wind – fav golden trio. Kamil and Johansson out of the second round, but the happiness in the Anze’s eyes! That’s everything! And it’s enough!

So Ruka, thank you! Without falls, but with tears… was good weekend!

Next stop - Wisla!
See you soon!

 

← Nizhny Tagil

Highlights ноември

 

Нощна Варна, приятели и смях

Ти, кученцето и затова че снощи излезе, за да си поплача

Спонтанните прегръдки, вярата в отбора и сладките победи на белот

Момичетата и университета, справяме се, малко остана

Любимите ми, кафе нанякъде или гласови и разговори по всяко време

Анкетите, благодаря че попълвате, спасяватe ме

Звездичките в столицата, планината и на другия край на континента, благодаря ви, че блестите, какво щях да правя без вас

Разговорите за света и нас, по час и нещо 

Малко класическа музика 

Радостта в чуждите очи

Разходка с мама

Аз и тати в колата 

Балон и брат ми

Цене Превц в топ 5, Влади Зографски в топ 25, щастие

Бойците - последните шестима ❤️

Зимни спортове всеки уикенд

Книги, сън и още... 

ЕСЕННА КРАСОТА – 5 SEA GARDEN PHOTOS THAT WILL MAKE YOU WANT TO VISIT IT

 

[Hi - for English, please swipe down ↓]

 

Здравейте! Днес искам да ви покажа красотата на есента!

Колкото и малка да ми се струва Варна, често – Морската ни градина си е прекрасна и винаги е добра идея за разходка. А в последните по-топли дни, можем да се насладим на оранжевото, жълтото, червеното и цялата гама от топли цветове, с които са изрисувани листата, докато потъваме в разговор с любим човек!

Да походиш, винаги си носи чара!

Hello!

Welcome in Varna! If you have the chance to be here or my bon city is in your bucket list of destinations the Sea Garden is on the first place – things you wanna see! You can walk in hours, wathing the sea or just reading some book in silence!

Enjoy the beauty of the autumn!

Ski Jumping Season 2021/2022 – Nizhny Tagil, Day 1 // BG&EN review/обзор

 

[Hi - for English, please swipe down ↓]

Здравейте! Как сте?

Днес ще ви разкажа за първото състезание в ски скоковете, което беше вчера. А по-късно от 16:50 ни очаква второто за уикенда в Нижни Тагил, Русия, където Световната купа бива открита за първи път.

Квалификацията в петък беше много интересна, защото участваха състезател от много нации, включително от Казакстан, Турция и Румъния. Камил Стох спечели, пред лидерите от миналия сезон. Любимият ми Щефан Крафт отпадна, а като цяло и вчера австрийците нямаха много добър ден. За разлика от японците, които скачаха превъзходно и имаха двама в топ 5- Рийою и Наоки Накамура, за чийто втори скок се радвах искрено.

Андерс Фанемел – любимият ми норвежец, се завърна отново, макар че не успя да влезе във втория кръг, Влади Зографски също, но скача добре спрямо условията. А, те бяха… , ами вятър, който менеше посоката си и жури, което устоя и не мръдна стартовата позиция, все па кимаше някаква справедливост. Стох направи изкачване във втория скок от 20-тото до 5-тото място. Цене Превц, изравни личния си рекорд – 8-мо място, а Гронеруд завърши на последното стъпало на почетната стълбичка. Карл Гайгер, очаквано или не, спечели!

Днес ни очаква още едно състезание, за което нямам търпение! Кои ще са фаворитите за Кристалният глобус тази година? Очаквам вашите предположения!

И до скоро!

Dear ski jumping family,

HELLO!

Well, it’s happening! The season started, finally!

The first competition is over and I want to speak about some points:

1. Anders Fannemel is back! I was screaming when I saw him jumping in the qualification! Two long seasons without him, but he is finally on the hill! I cant wait see him in top 30!

2. Peter Prevc have a baby, so he is missing the first weekend. But ladies and gentleman CENE PREVC WAS IN TOP 10 yesterday and I am freakin’ HAPPY! I always believe in his opportunities and he deserves that! Go, boy! Good luck today!

3. Vladi Zografski – our Bulgarian pride! Fingers crossed for his best results this season! <3

4. Hello wind my old friend… We all know this situation – His Majesty, Mr. Wind is doing his own thing – circles and changes whatever it wants! Yes, Innsbruck – Nizhny Tagil is also here! But the atmosphere is amazing – the snow falls, babushki in the tribune, kids with flags and smiles on the faces!   

5. IT’S THE BEGINNING OF THE NEW SEASON – Strong Japan and Germany, Kamil on top, Norge boys are coming, Simi yey… will be amazing I’m sure!

See you soon, amigos!

 

“Тина и половина” от Юлка // размисли и мъдрости

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще ви поговоря за една книжка, която съм я чела повече от десет пъти. Юлия Спиридонова или още Юлка е любима моя писателка още от детството ми, когато родителите ми, ми подариха първата и книга от трилогията за Страната за сънищата. Другата и поредица беше за тийнейджъри и, когато навлязох в този свят изядох буквално с кориците книгите и, начело с  “Тина и половина”.

Там се запознаваме с Тина, която е красиво и умно момиче, което тъкмо е влязло в гимназията. Самочувствието и е доста ниско, защото е доста пълна. С голяма доза хумор, Юлка ни пренася в главата на Тина, за да изживеем с нея приключението към промяната. Защото, когато искаш нещо силно, трябва да положиш доста усилия, за да го получиш. И героинята и прави точно това, бори се със себе си и успява.

Въпреки, че историята е за подрастващите, са засегнати теми, които са общо валидни, независимо от възрастта – това как изглеждаш и това да харесваш образа си в огледалото; училищната среда, където има доста жестокости; истинското приятелство и какво може да прости и други.

Книгата се чете на един дъх и вдъхновява!
Препоръчвам ви я, ако ви се чете нещо по-леко или имате нужда от мотивация.

До скоро!

"На север от сърцето" #2 // Авторско

 #1

Надписът беше написан с равни, прави букви на огледалото в мъжката тоалетна в бензиностанцията на изхода на Сънбърст. Целувам те. Първата дума беше с главни букви, а втората с малки, сякаш нямаше значение. Явно самото действие беше по-важно.

Спрях водата, изливаща се от кранчето и метнах раницата си през рамо. Не беше най-добрата идея да се застоявам повече на това място. В последните осем часа бях стискала, не можех да изчакам жената да освободи, затова нахълтах тук. Слава Богу, че нямаше никого. Нито, когато излизах. Бензиностанцията продължаваше да изглежда толкова самотна, и освен мен и момчето на касата, което беше с няколко години по-голямо от мен, нямаше никого друг. Той имаше русолява коса и се беше опитал да ме заговори, още когато слязох от втория си за деня автобус, но тогава просто не му обърнах внимание.

- Само капучиното ли? – попита ме, докато вадех портмонето от джоба на якето си.

- Да – отвърнах и изсумтях нервно, защото исках по-бързо да изляза на чист въздух и да напусна това пусто място, каквото беше и Сънбърст.

- Накъде пътуваш? Ако изчакаш час-два, мога да те закарам – грабнах картонената чашка и излязох от бензиностанцията почти на бяг.

Навън се изливаше порой.

Вмъкнах се под тясната козирка и вперих поглед в междущатски път I-15. Автобусът вече закъсняваше. Прегърнах раницата пред гърдите си и мислите ми отново се върнаха към надписа изписан с яркочервено червило на огледалото отпреди малко. Почеркът изглеждаше женски и просто не ми се вярваше да е дело на мъж. Те правиха други глупави неща, за които винаги намираха оправдания. Дали тя го беше написала в пристъп на радост? Например след страхотен секс в тоалетната, на път към Отава, където да прекарат празниците. Макар че до Коледа имаше повече от месец, червеното винаги го свързвах с празника.

Всъщност с всеки празник.

С хубавите моменти.

Например, когато той си рисуваше червен нос и си преправяше гласа, имитирайки клоуна от цирка, който бяхме посетили същата вечер. Или с червените рози, които ми подаряваше на всеки рожден ден откакто се помня. За да се почувствам като дама. Винаги на първи декември украсявахме цялата къща. Червени топки за елхата и сребърни гирлянди. И коледни бастунчета. Очаквах тази Коледа с нетърпение и вече бях планирала, че ще започнем украсата от кухнята и, че ще изпека тонове сладки. Даже реших да направя пробна доза. Беше преди девет дни. По пода имаше брашно, а мивката беше пълна с съдове, които разбира се щях да измия след като приключа с бисквитките. Бяха кръгли и рисувах с червена глазура сърца на едната, когато брат ми се прибра. Бях се съсредоточила върху бисквитата и рисувах третото сърце върху бялата глазура отгоре.

- Мади, трябва да говорим – каза той и просто трябваше да го погледна, но исках тази сладка да е перфекна и да му я набутам още сега. Трябваше ми още малко време. – Мади, чуваш ли ме? – изхъмках в отговор, ръката ми трепна и сърцето се развали. – Нещата са сериозни… - Защо трябваше да се развали точно, когато почти беше готова? - … Мадисън, по дяволите остави глупавата бисквита – изкрещя ми и аз се ядосах, защото винаги ме наричаше Мади и хвърлих сладката по него. Незасъхналият айсинг изцапа ризата му и очите му проблеснаха.

После ме удари през лицето.

Дъждът продължаваше да вали, а автобусът не се виждаше никакъв. Дали не го бях изпуснала? Нямаше начин, бях тук петнадесет минути по-рано. Зъбите ми скърцаха от студ и премигнах няколко пъти, за да прогоня напиращите сълзи в очите ми.

Нямаше връщане назад.

Брат ми никога не ми беше посягал. Разбирахме се добре и той на практика ме отглеждаше, след като навърши пълнолетие и спряхме да бъдем част от програмата с приемните семейства. Бяхме живели във всякакви условия и бяхме попадали на гадни хора, но той никога не позволяваше нещо лошо да ми се случи. Аз бях неговата принцеса, малката му сестричка, единственото му семейство. Той работеше откакто навърши тринадесет, а от мен се изискваше да си пиша домашните и да уча усърдно, защото той не можеше да отделя толкова време на ученето, защото мислеше за бъдещето, когато щяхме да живеем само двамата. Всичко се счупи, когато кръвта, течаща от устната се смеси с червената смес, с която украсявах бисквитите. После телефонът му иззвъня и той излезе от къщата.

Аз плаках, докато не заспах от умора. На другата сутрин намерих бележка на плота, че го командироват в Денвър за някаква международна среща, където щеше да сервира хапки на богаташи, които имаха всичко. Нямаше извинение. И колкото повече премислях ситуацията, толкова по-нередно ми се виждаше. На осмата вечер, когато празнувах и двадесет и първия си рожден ден, мъчейки се с някаква задача по физика ми излезе реклама на Университета в Анкъридж, Аляска. Ставаше дума за осеммесечен курс по графичен дизайн и имаше таймер, който изтичаше в края на този ден. Предпочитах творческите дисциплини пред тези, които изискваха логика, но рисуването не ми беше сила. По скоро литературата.

И все пак си попълних документите. В един от въпросите ме питаха за семейна среда. Написах, че съм абсолютно сама и ги подадох. После оставих задачата и се легнах. На сутринта ме очакваше имейл с одобрение и любезно ме канеха на информационен ден след три дни.

Пресметнах, че брат ми тъкмо щеше да се е прибрал. И не можеше да ме спре да замина, защото първото нещо след като видях писмото беше да отида до общината, където ми обясниха, че могат да ми изпратят новите документи във всеки щат. Или да ги пусна за експресна поръчка и да си ги взема на следващата сутрин. Прецених, че ще е по-добре да жертвам голяма част от спестените ми пари.

На сутринта си събрах багажа, изтеглих си останалите финанси, взех си новия паспорт и отидох и хванах първия възможен автобус до Солт Лейк Сити, откъдето се надявах че ще мога да си хвана друг до бъдещия ми дом. Е, оказа се че трябва да се прекача някъде в Монтана, защото ще преминавам граница. Сега стоя и премислям дали това решение е правилното. Университет покрива таксата за програмата и се надявам да осигуряват общежития, иначе не знам какво ще правя. В Аляска си е студено…

Чувам свиренето на клаксон и голям червен автобус влиза в отбивката на бензиностанцията.  Шофьорът слиза и се насочва към входа и аз го питам.

- Извинете, това ли е автобусът за Анкъридж? – той потвърдава и пита дали имам билет. Показах му го и той ми каза да се качвам натопло.

Очаквам да има повече хора, но имаше доста празни седалки. Не и тази, на която трябваше да седна. От вътрешната страна стоеше тъмнокосо момче, което рисуваше с пръст по запотеното стъкло.

- Извинявай, мисля че това е моето място – казах и той веднага махна раницата си и я пусна в краката си, за да освободи седалката до пътеката. – Харесва ми – посочих към рисунката.

- Благодаря – той ми се усмихна, но аз не му отвърнах. Не исках да насочвам вниманието му върху себе си.

- Мисля, че това… момче търси нещо – не мога да откъсна очи от скицата на автобуса и фигурката, която гледа на север, отбелязал е посоката и тя съвпада и с пътя, по който продължава да се движи нашия автобус. – и нещо ми подсказва, че ще го намери – този път му се усмихвам, защото в главата ми виждам история, която нямам на кого да разкажа.

- Добро предположение – той изглежда изненадан, но не се отдръпва, а ми подава ръка. – Конър – името му е хубаво. Прилича ми на Конър.

- Мади – чуквам юмрук и вече съм сигурна, че ситуацията е крайно нелепа.

- До къде пътуваш – пита ме почти веднага.

Мога да го излъжа, обаче не ми се иска го правя, затова му казвам истината.

- Към Северното сияние – разсмивам се и се сещам как прекарахме две седмици в едно семейство обсебени от Аврора, които за съжаление нямаха идея как да се грижат за деца. – чувал ли си легендата за духовете на светлинките, които…

  

КРАЙ

 

 #3

 

Привет! Явно с Конър и Мади не сме приключили! Надявам се да ви харесва!

До скоро! ♥

"На север от сърцето" #1 // Авторско

 

Автобусът се движеше по междущатски път I-15, а аз стоях от лявата страна и търсех хоризонта с поглед. Навън валеше проливен дъжд, придружен от градушка. Ледените късчета бяха с размерите на бобени зърна. До Коледа оставаха четиридесет и четири дни и за първи път щях да я прекарам далеч от вкъщи. Музиката ми рязко спря и отлепих лицето си от прозореца. Нямах обхват. Чудесно. Раздвижих схванатото си тяло на седалката. Бях благодарен, че седалката до моята беше празна. Не ми се говореше, с никого, още повече с непознати, които непременно щяха да ме заговорят, заради онова дяволско нещо, наречено чар. Дори и след купони до сутринта, в кампуса на университета, когато косата ми хвърчеше на всички страни и очите ми бяха мътни, заради бирата, винаги се появяваше някой, който ме заговаряше с усмивка на лице.

Така се запознах и с Чейс. Русата му коса блестеше от слънцето и равните му бели зъби бяха подредени идеално, оформящи усмивка, която щеше да плени всяко момиче. Не бях имунизиран срещу това. А на него не му пукаше как изглеждам, дори и, когато се издокарвах за пред него с прясно изгладена риза и папийонка. Не знам защо реших да го поканя у дома за миналата Коледа. Може би, защото сподели, че няма място, което да чувства като свой дом. Защото със семейството му се местили в девет различни щата, преди да влезе в Щатския в Монтана със стипендия по приложна химия. Беше с две години по голям от мен, а аз определено се нуждаех от приятел,защото не бях свикнал да съм далеч от вкъщи. Дори не бях напускал щата. Другата причина поради, която си отворих устата и го поканих за празниците беше, че най-сетне бях по-блестящото дете. Учех в мечтания университет с пълна стипендия - графичен дизайн. От дете обожавах да рисувам, а когато получих първия си графичен таблет – подарък от сестра ми за шестнадесетия рожден ден, бях толкова щастлив.

Ако знаех, че нещата щяха да се развият по този начин бих се отказал от устройството и всяка една рисунка, която бях създал на него.

Сестра ми беше колкото Чейс и с приятеля с, когото щяха да се женят се бяха разделили след шестгодишна връзка. Разбира се, че аз научих това чак след семейната вечеря на двадесет и трети, когато двамата пристигнахме. Мама и Зоуи се затвориха в кухнята след като измиха чиниите и татко ме дръпна страна преди да избягам да видя дали Чейс харесва стаята ми, която му отстъпих. Татко ми каза да съм по-внимателен със Зоуи и да не правя мръсни шеги. Не, че ги правех, но все пак семейството ми не ме бяха виждали от началото на септември. Исках да разпитам сестра ми, но тя беше толкова щастлива, че съм си вкъщи и настоя да и разкажа всичко за университета. Заспахме по някое време и станахме доста трудно на другата сутрин, когато всички се натоварихме в семейния пикап и отидохме да изберем елха. Стоях в средата межди Чейс и Зоуи. Те пееха коледни песни и се смееха на коледните скечове, които вървяха по радиостанцията. Преди да украсим елхата следваше Голямото готвене, в което всички се включвахме. Аз и мама поехме основното, татко взе гарнитурите, салатите и сосовете, а Зоуи се зае с десерта – любимият ми ябълков пай. Чейс искаше да помогне, макар че всички се опитвахме да го убедим, че той е наш гост. Накрая сестра ми го извика да и помогне със сметаната за украсата на пая. Вечерта беше прекрасна, както и Коледа.

Гледахме филми, ядохме бонбони и играхме настолни игри. Чейс и Зоуи се конкурираха за това кой ще победи повече пъти на Монополи, докато аз играех само за спорта, защото след първите четири игри нямах шанс да обърна резултата. Най-добрият ми приятел предложи да отскочим до Коледния базар в центъра и остави сестра ми да спечели, тъй като имаше по-голямо имущество. Видях се с почти целия ми клас от гимназията и оставих Зоуи да разведе Чейс из сергиите. Върнах се след полунощ и заспах с дрехите. На сутринта видях Зоуи да се измъква от стаята ми и нещо ме жегна. По късно Чейс ми обясни, че съм бил заел цялото легло, а и не искали да ме будят. После ми подари коледният подарък. Акварелни моливи, които струваха по сто долара бройката, за които си мечтаех от дете. Бях му споделил това, но не мислех че е запомнил. Прегърнах го и забравих за случката със спането.

През следващите дни тримата обикаляхме из околността и си припомняхме старите спомени. Чейс изглеждаше щастлив и аз бях горд , че съм част от това. Още през ноември го попитах, дали е проблем да му подаря подаръка в първия ден от новата година и той само вдигна вежда, но се съгласи без да пита. Истината беше, че подготвях дневника, пълен с наши снимки, рисунки и истории още от октомври, когато се влюбих в Чейс и възнамерявах да му го дам на първи януари след новогодишната ни целувка, за която събирах смелост.

Купонът щеше да бъде в дома на Стив, моя вярна дружка, който беше капитан на отбора футболна Койотите от Северна Дакота, а иначе учеше право. Цялата улица светеше и повечето съседи се бяха изнесли, защото Стив, винаги беше домакин на новогодишните купони, преди разбира се да поеме тази традиция от брат си Майкъл. Не очаквах, че Зоуи ще дойде с мен и Чейс, но тя се въодушеви и нямаше как да и откажа, особено заради строгия поглед, който татко ми хвърли.

И така, тримата се озовахме на партито на живота ми. Бях решил, че ще пия само пунш, не исках да съм твърде пиян, когато настъпва новата година. Танцувах и се забавлявах истински и няколко момичета ми хвърляха привлекателни усмивки, но аз мислех само за Чейс. Когато тръгнах да го търся си припявах онази песен на Марая Кели, “… Всичко, което искам за Коледа си ти… винаги съм искал теб…”

И после, нямаше гръм. Имаше само Чейс, който целуваше сестра ми, чиито гръб беше опрян на една страна. Чувах обратното броене. Но за мен то спря на числото осем, когато ги видях. Новата година настъпи и, аз успях да отлепя краката си преди да видя Зоуи да ми краде онази целувка.

Излязох навън, където валеше сняг. Седнах на верандата и повърнах. Явно съм заспал там. Събудих се зъзнещ от студ. Чейс ме разтърсваше и ми подаваше якето си.

- Прибрах Зоуи към два, после се върнах за теб. Но не те намерих. Обиколих цялата къща, шест пъти, а ти си бил тук. Облечи го, Конър и да се прибираме вкъщи – той ме гледаше с големите си сини очи и понечи да наметне якето на раменете ми.

Вкъщи. Тази дума ме накара рязко да се изправя на крака. Бях се схванал, но не ми пукаше. Метнах якето му обратно и се усмихнах.

- Радвам се, че откри дом, Чейс – после побягнах и го оставих завинаги.

Родителите ми още не се бяха прибрали от тяхното парти, затова набързо си събрах нещата и изхвърчах към спирката.

Чейс се опитваше да се свърже с мен през следващите три месеца, но аз го отбягвах. Мама и татко мислеха, че не одобрявам връзката му с Зоуи. Нямаше как да им кажа истината, затова ги оставих да вярват в това. Сестра ми ми пращаше есемеси и имейли през няколко дни. Беше настоятелна, но аз я игнорирах. Не съвсем, но и отговарях с едносрични изречения.

Нямаше как да прекарам следващата Коледа вкъщи, затова кандидаствах по една програма за обмен и в момента пътувах към Анкъридж, Аляска. Дъждът се превърнал в сняг, а обхватът беше дошъл, защото телефонът вибрираше от получените съобщения. Имах пропуснати обаждания от мама и татко и няколко есемеса от Зоуи.

Зоуи: Моля те, обади се на мама, когато пристигнеш.

Зоуи: Не съм им казала. Когато ти решиш.

Зоуи: Кон, липсваш ми.

Беше ми сестра и нямаше как да я виня за случилото се. Любовта просто идва и те връхлита като лавина. Или те помита или те затрупва. Мен ме беше затрупала, но не можех да се сърдя на най-близкия ми човек в семейството. Бях и казал за обмена, просто, за да знае къде съм, за всеки случай. Чейс се отнасяше страхотно с нея и я обичаше истински. Зоуи го заслужаваше…

- Извинявай, мисля че това е моето място – момиче с лилави слушалки на врата и какаови очи посочва към раницата. Дръпвам я и тя сяда до мен – харесва ми – тя посочва рисунката на стъклото, която съм нарисувал с пръст.

- Благодаря – отвръщам и и се усмихвам. Изражението и оставя сериозно.

- Мисля, че това момче търси нещо – поглеждам набързо към рисунката на автобуса, на чиито прозорец се вижда малка фигурка, пътуваща към север. – И нещо ми подсказва, че ще го намери – тя ми се усмихва.

- Добро предположение – подавам и ръка. – Конър.

- Мади – тя свива юмрук и го чуква в дланта ми.

- До къде пътуваш? – питам я.

          - Към Северното сияние – тя се разсмива – чувал ли си легендата за духовете на светлинките, които…

 

 

Край

 #2

Здравейте!

Нова история от мен! Ще се радвам да ми споделите, дали ви е харесала!

Пожелавам ви хубава вечер!

Giveaway + вдъхновение

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и днес искам да ви споделя за няколко неща.

Блогът ми вече си има своя фейсбук страница, която можете да откриете, като кликнете тук.

По този случай организирам и Раздаванка – един от вас ще спечели книжна кутия, за да участвате трябва да сте харесали страницата и да се запишете тук. Ще изтегя победителя във вторник – 16-ти Ноември. Имате време до тогава, до 15:30ч.

А сега нека ви разкажа за филм, които ме вдъхнови в последно време!

Cars 3

Последният филм за Макуин Светкавицата е поредния прекрасен филм на Pixar! Всъщност идеята, че най-бързата ни позната кола, остарява и започва да губи състезания и трябва да смени подхода, за да се конкурира със останалите ми е много позната. Защото в блогърското общество също съществува този проблем и трябва да сме доста креативни и да не губим мотивация и фокус, което понякога не е лесно. Но трябва да се започне отнякъде и това е добро начало!

Филмът е изпълнен с послания, валидни да всички възрасти и все пак създава усещането за уют и ме връща към детските ми спомени, когато гледах първата част на Колите!

До скоро! Очаквайте интересни статии и Blogmas през декември!

Цитати - Алис Келен // “Всичко, което сме заедно” - Вичи

 

Здравейте! Как сте?

Аз вече слушам коледни песни и мечтая за предстоящите празници! Тези дни във Варна, обаче е същинско лято и по този повод искам да ви споделя цитати от една лятна история, в две части, която много харесах! В този пост ще видите любими изречения от втората книга на Алис Келен – “Всичко, което сме заедно”.

Enjoy!

        

Времето не лекува всичко.Успокоява, омекотява и заобля най-острите краища, но не прави така, че да изчезнат.

 

- Все още ли я обичаш? След толкова много време?

…

- Аз ще я обичам цял живот, по дяволите.

 

Защото хората идват и си отиват през цялото врем. Някой излиза от твоя свят и повече не ти вдига телефона, но какво се случва с всичко, което не може да се отнеме? Спомените, чувстват, миговете… Могат ли да изчезнат и да се превърнат в прах?

Къде остават?

 

Не знаех, че една прегръдка може да е по-голяма от една целувка, повече от което и да е признание, повече от секса, повече от всичко.Онази прегръдка обаче беше точно такава.

 

Мисля че това е магията на литературата, на музиката, на рисуването и на което и да е друго изкуство – преоткриваш себе си в онова, което някой друг е създал.

 

Дори нямах ютия, защото не ми се струваше нужно. В кой момент хората са решили да си усложняват живота и са приели, че намачканото не е хубаво?

 

-         Значи, в крайна сметка ще го направиш. Всичко, което си искала.

-         Дори не съм много сигурнакакво точно съм искала – признах.

-         Не е ли това? Да живееш от рисуването?

-         Да предполагам. Но никога не съм имала конкретна мечта, просто исках да рисувам…

-         Аз например исках да имам кафене. Няма големи или малки мечти, Лия.

-         Имаш право. – Свалих престилката, докато излизахме от кухнята. – А и винаги мога да проверя какво точно търся по пътя.

И няма значение колко бягате, защото не можете да избягате от това, което сте били, освен ако не възнамерявате да изтриете част от себе си.

 

Надявах се, че с времето чувствата ще се успокоят и че ти и аз ще можем да продължим да бъдем приятели, но ече дори и за това не съм сигурна. Защото продължава да боли. И да бъде сложно. И продължавам да не разбирам какво мисля през по-голямата част на деня.

До скоро!

ИЗЛЕЗ САМ/А

 

Здравейте!

Днес ще ви дам съвет: излезте навън.

Каквито и емоции да изпитвате една разходка из познатия град ще потуши почти всеки огън в сърцата ви. Само че този път изострете сетивата си. Без слушалки в ушите. Без музика или аудио книга. Но с включен звук. Усетете слънчевите лъчи, насладете се на топлината, защото есента е тук, но скоро ще отстъпи място на зимата. И двете са красавици. Само че сега е златокосата. Стъпвайте в падналите листа и просто слушайте. И гледайте. Хора, животни, наблюдавайте и оставете съзнанието си, съсредоточете се върху крайната точка на маршрута. И просто вървете натам. 

Когато мислите започнат да навързват нишка, хванете я и създайте нещо прекрасно!

“Двор от сребърни пламъци” – Сара Дж. Маас // ревю; какво ми хареса и какво не ми

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, в почивката между лекциите искам да си поговорим за “Двор от сребърни пламъци” от Сара Дж. Маас. Това е първата книга от втората и поредица за Дворовете, всъщност това е поредицата, с която опознах Сара. След като прочетох Стъкленият Трон, твърдях че определено тя е по-мащабната и по-добрата и част от творчеството и това може би се дължи на факта, че харесах страшно много ACOTAR и ACOMAF, докато очаквах малко повече от ACOWAR. После дойде и новелата, която има специално място в сърцето ми и може да си я препрочета тази зима.

И ето че ACOSF или на български “Двор от сребърни пламъци” излезе и.. си казах, че няма да я чета. Защото не харесвам Неста. Определено ми беше най-антипатичната от трите сестри и след като прочетох маса ревюта и мнения за книгата очакванията ми бяха под нулата, което не ми се случва често. И искам да ви кажа, че прочетох книгата за около 2 седмици, а тя си е 900+ страници и ми хареса толкова много! Да прочетеш книга, която си планирал, че ще ти хареса и това наистина да е така е чудно, но да останеш доволен от книга, която е доста недолюбвана. Може би просто съм попадала на такива мнения.

Както и да е. ще започна оттам, че всъщност да уж никой не разбира Неста, обаче реално Касиан си я защитава и е готов винаги да и подава ръка, демек да и помага още от глава 1. И от книга две май. Та нашата героиня, която е злобна и зла, но всъщност таи много болка и сили в сърцето си, бива заточена в Дома, където трябва да тренира с Касиан и да помага в Библиотеката. Не толкова сурово наказание? Поне според мен. После се започва търсенето на Кошмарните реликви и още други неща. Ще следват яко СПОЙЛЕРИ, така че ако не сте чели книгата, ами какво чакате? Все пак говорим за Сара Дж. Маас. Вървете!

Ще отбележа нещата, които силно ми допаднаха в “Двор от сребърни пламъци”:

1. Касиан (и другарската му връзка)

Значи, добре факта че той не се отказа от нея. Нямаше как де – нали са другари. Но тя го нараняваше, доста повече… и на него му се случваше. Но той винаги е там за нея. Ревах на сцената, когато си обещаха да си бъдат само свои. После и, когато най-накрая Касиан и призна, че са другари. Много силни са и двамата, горди, огнени и съм толкова доволна, че Сара ги събра. Не, че не правиха секс преди това. Но любовта си е друго!

2. Неста и смелостта и да се изправи срещу себе си и силата си

Тотално ми се преобърна мнението за нея, защото Неста се оказа, адски смела и ранима… запазила е доста човешки емоции и направи правилните избори, въпреки силата, която си взе от Котела. Избори, които доказа че не само е силен персонаж, но и действащ по ум и душа. Което е хубаво.

3. Фейра, Рис и крилатото бебе… и цялата драма там

Ами, самата Сара, стана майка на момченце, а и още в ACOWAR Фейра видя бъдещия си син. Малко в стил LOTR и Арвен, ама да не издребняваме. Факта, че двамата си бяха дали клетва, че ще умрат заедно, цялата грижа на Рис, накефих се да чета сцените им. А финалната, при раждането… емоционална и браво, Сарче!

4. Приятелството на Неста с Гуин и Емъри -  Неста успя да се сприятели с две много силни жени, които са преминали през ужасни неща, но продължават да се борят – също като самата нея. Всички моменти, които споделиха, Кървавият ритуал – връхната точка е – абсолютно доволна съм и от тази линия.

5. Кошмарните реликви – човешката кралица, в съюз с Кошей и дворът на Есента и отдавна изгубените магически предмети – Короната, Маската и Арфата. Отново добър похват на Сара, идеята ще се развива и за напред. Екшън – имаше, предателства – също.

Ерис – абсолютно образ, който ми е много интересен.

Доволна съм.

Ето, обаче и неща,  които не ми допаднаха толкова, заради които леко спада оценката ми:

1. Секс сцените

Какво да ви кажа тук, може би повечето ще сте съгласни. Твърде дълги, разбира се необходими, но можеха да се поспестят част от тях.

2. Мориган

Тя е герой, който адски много харесвам. И имаше прекалено малко за нея. Плюс, че така и не се разбра дали Ерис наистина я е изоставил в оная гора. Дано в следващата книга да научим.

3. Илейн

Ами ето – нещата се обръщат. Харесвах я повече от Неста, но тук претърпя тотална метаморфоза – от ревящото момиче, което отказваше да се храни, ами и тя си показа рогата и сякаш ми беше излишна в цялата картинка и дразнеше. Да триъгълника между нея, Люсиен и Азриел ще е интересен, но и двамата ги обожавам. Та няма да простя на Сара, ако Азриел страда още. Стига. И все пак дано с Гуин да стане нещо… ще видим.

Като цяло крайната ми оценка е 4/5, защото ми хареса, приятели. Виждам прогреса на Сара, като писател и определено е красиво! Така че, дайте шанс на Неста и на “Двор от сребърни пламъци”!

До скоро!