Здравей и честит празник!
Продължавай да пееш любимите си песни, да танцуваш с повече хъс, отколкото умения!
Да мечтаеш и да сбъдваш!
Да планираш рай и да го създаваш!
Да се радваш на дъги, цветя, хубаво време, чуждата любов и за чуждото щастие!
Да пишеш, да твориш и да четеш хубави книги!
Да вярваш на вътрешното си чувство, на Вселената и да си избираш пъстри по душа и пълни със сърца хора!
До скоро!
П.п. Тя е горда и те обожава!
.jpg)
Берлин е утопия.
Звуци, цветове, характери.
Мръсно техно, стръмни стълби, смях, глъчка, крясъци.
Горещ шоколад, студена бира, останки от миналото и на две крачки в бъдещето.
Ако имаш синя коса, на никого няма да му пука, ако хълцаш на перона, защото си си изпуснал влака – също.
Изкуство навсякъде. Стари галерии, пъстри графити, керамика, порцелан и скулптура.
Арт кафенета, брънч и пощенски картички по хостелите.
Берлин е убежище.
Очаква те!
.jpg)
.jpg)
Здравейте, как сте?
В този вторник, в който варненските температури наподобяват мартенските, вместо да са майски, се вдъхнових да се включа. Знаете ли, че днес е първият полуфинал на Евровизия!
Ето и песните и държавите, на които ще стискам палци днес:
А тази година ще посрещна и победителя, докато самата аз пътувам! А кой знае може догодина най-сетне да стигна и до конкурсът за песен на Европа!
Очаквам лятото с нетърпение! Залези, партита, фестивали, плаж..., но сега нека се порадваме на май!
Кои са вашите любимци?
До скоро, приятели!
Здравейте! Как сте?
Днес ще си говорим за книга, която ме впечатли и ми хареса от – до!
Пренасяме се на пътническия кораб “Деджа Торис”, по направление: Земя – Марс. Гледаме през очите на Кенгуру, който е нещо като таен агент – в отпуск! Да, това е кодово име и да, дори и тук е под прикритие. Започват да се случват странни неща, пътници биват намерени, не много живи и кашата вече е станала!
Манджата, която ни е спретнал Къртис Чен е пълна с обрати и с любопитни и прекрасно изградени/да се чете: плътни/ образи.
Имаме абсолютно чаровен, скромен, деен и забъркващ се в неприятности главен герой, който дори и да не броим специалата играчка, с която си идва, то може да изкара само с хумора си! Ами, обожавам този тип!
Второстепенните персонажи имат своите истории и мотиви са симпатични по свое му!
Засегнатите житейски избори и чудните описания,(неинжинерите ще ме разберат) допълват историята и правят света пълнокръвен.
Затегнете коланите, защото Рожджърс и компания имат много работа за вършене, за да достигне космическия круиз крайната си точка… по един или по друг начин!Здравей!
Как да ти опиша чувството, когато се изправил прав в пълна до горе зала, някъде над двадесет хиляди сме и пред теб имаш само стръмни, голи стълби - може би като магия!
Първата ми арена беше в Краков. Тогава видях за малко приказната Прага и вълнувах се по същия начин.
На унгарският остров всичко беше излязло като от приказките! Цветове, звуци – магия! След като бях преживяла най-любимия ми ден в годината, който си представях с месеци, не се поколебах да се хвърля надълбоко! И ми хареса страшно много!
Но преди да е настъпил момента, да се потопя отново в дебрите на Сигет, трябваше да:
Отлетя Сицилия, където май за последно си починах истински! Прекрасната Виена, през септември в един петък след работа за дълъг уикенд с приятелка, където да танцувахме на регетон, да пихме бири и да гонихме фликс бус!
После с маминка ми кацнахме в Париж! Сбъдвам мечти, а октомври е именно за това! Беше невероятно!
В най-малко любимият ми месец от годината си счупих ръката на две места, по супер нелеп начин и още се възстановявам!
Затова пък открих декември в Скопие, умирайки от жажда, но пееща любимите ми песни на любимите ми словенци! Добре че имах най-яката компания, която да ми помага за всичко, защото с гипсирана ръка е трудно!
Една операция и една Коледа по-късно с тати отидохме в Колмар – още едно приказно кътче и после до Лион.
Новата година посрещнахме в любим град с любими хора, с абсолютно унищожен план.
Януари видях любимите ми пънкари, за последно заедно като група и честна дума, беше красиво!
Февруари празнувах рожден ден в Амалфи и Неапол със семейството ми! А през март скочих до Вроцлав, за да видя още един любим човек!
През април отивам да слушам Chase Atlantic и се вълнувам страшно много!
До Сигет има още месеци, но знам посоката! И следвам пътя, колкото и да е трудно, понякога…
До скоро!
П.п. не забравям и слънчевото Търново и селото, където си бях цяла през есента! Ама нали е пролет!
