За Шоколадът и Параграф 22!

Здравейте!

Може би сте от първите хора, които отварят тази публикация, защото са любители на шоколада, а може и да сте от вторите, които искат да разберат повече за Параграф 22.

Всъщност какъв е този параграф?

Това ще разберете малко по-късно в поста.

Нека преминем към по-приятната тема, а именно ШОКОЛАДЪТ!

Има си и плюсове да учиш в училище за готварство. Лекция за Шоколада ни беше изнесена от шеф Ради Стамболов. За съжаление не успях да присъствам на цялата лекция, но пък научих няколко, нови и интересни за мен неща:

-         Съществуват три сорта какао, като единият е смес от другите два.

-         Какаовите дървета растат на места с географско положение 10º -20ºC и самото какао пътува хиляди километри, за да бъде преработено, защото в Кот ди Воар да речем, няма фабрика.

-         Еклер буквално означава светкавица, защото го хапваме със скоростта на падаща светкавица, за да не изтече крема.

-         В белият шоколад всъщност няма какао.

-         Шоколадите LZ на Nestle са създадени от българи. (Вярно, гениални! “Кулинарни психопати”, както ги нарече Шеф Ради. Успяват да ни продават по-малко количество шоколад. Гълтаме въздух, но пък вкусен въздух! ;)

Също така дегустирахме шоколад с различно какаово съдържание (64% 70% и 80%).

И различни цветове и вкусове бонбони – с лимонов, портокалов, сини с водорасли! Синя храна! ПЪРСИ!

Сега нека да преминем към “Параграф 22”.

Ще излъжа,ако ви кажа че Йосарян е предшественик на Холдън Колфийлд, шестнадесет годишният младеж, който търси справедливостта и добрите хора из Ню Йорк. Бунтовникът с проста и човешка кауза.

Лъжата е в това, че “Спасителят в ръжта” излиза през 1951г., докато “Параграф 22” десет години по-късно. През 1961г. Шестнадесет години след края на Втората Световна война, в центъра на която са изпратини героите, млади и наивни мъже и момчета.

Казвам наивни, защото не очакват и не разбират ужасите на войната. А когато се сбълскват с тях, повечето загиват, останалите полудяват. Разбира се има и някои изключения.

Влюбих се в Йосарян, Ор, Нейтли, Военният свещеник Джоу Гладника, Вождът Бял Полуовес, Доктор Данийка, Кид Сапмсън…

И сега няколко болезненно-истински цитати:

Всъщност самият Параграф 22 е парадокс, пречка.

Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.

— Вие сте новият командир на ескадрилата — му изрева полковник Каткарт от другата страна на изкопа. — Но не си мислете, че това значи нещо, защото нищо не значи. Всичко, което значи, е, че вие сте новият командир на ескадрилата.

Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите начина. Дори между съвсем незначителни хора той се отличаваше със своята незначителност и на всички, които го срещаха, той винаги правеше впечатление с това, че с нищо не прави впечатление.

Клевинждър беше гений с туптящо сърце и бледно лице. Той беше мислеща личност - дългурест, недодялан, трескав, с жадни очи. Като студент в Харвард печелеше награди за отличен успех почти по всички предмети и единствената причина, поради която не спечели награди по абсолютно всичко бе, че отделя прекалено много време да подписва петеиции, да разпространява петиции, да се обявява против петиции, да участва в клубове за разисквания, да напуска клубове за разисквания, да присъства на младежки конгреси, да се мъчи да осуети други младежки конгреси и да организира студентски комитети в защита на уволнени професори. Всички бяха убедени, че Клевиндър сигурно ще напредне в академичния свят. С една дума, Клевинджър беше един от онези хора с много голяма интелигентност и никакъв разум и всички знаеха това освен малцина, но и те скоро го откриваха. Накратко казано, беше глупак.

Когато делиш палатка с мъртвец и луд, направил си четиридесет бойни полета, вече ти е все едно къде падат бомбите ти, стига да не те уцели някой снаряд, защото шанса да загинеш нараства десеторно. Пък и все някой ще уцели. Геройство или грях е да прелетиш два пъти над целта и я разрушиш?

Понякога лудите се оказват най-нормални. Ор е изобретател.

Йорасян е принципен и прям.

Майлоу е търговец. За него няма значение дали ще бомбардира собствения си лагер, стига това да му донесе печалба. Защото тази работа с египетския памук, не винаги излиза на сметка. Обвързана е разбира се с фурмите. И с доматите. И с яйцата…

Нейтли е млад и наивен.

Курвата на Нейтли е злобна и отмъстителна. И Отегчена.

Маьор Маьор е изплашен.

Всички са въвлечени в един безсмислен кръговрат. А броят на бойните полети продължават да нараства. Всеки път Йорасян е на толкова малко да си изпълни нормата.

Доктор Данийка е обявен за мъртъв, Макар че той е убеден че е жив. А вождът Бялполуовес мечтае да умре от пневмония.

Джоу Гладника е луд. Това май е сигурно.

Трагично-саркастична, истинска и болезнена история за Втората Световна война от гледната точка на Американците. Оставя горчив привкус и усмивка през сълзи. Променя, помага или ни показва колко абсурдна може да бъде една ситуация. Всъщност цяла война.

Важното е да успееш да се запазиш, като човек от кръв, плът и разум. Защото винаги има изход, дори и от Параграф 22.

Някои от любимите ми цитати:

До скоро! :)

The sunshine violinist from Milan - авторско разказче

Здравейте!

Днес съм решила да ви споделя нещо, авторско, което дописах току що. Вдъхновението ми дойде още снощи и историйката е факт.

Just find this beautiful art in this blog (credit)!

Thank you! I hope some day to translate my story in English! <3

Ами това е! Приятно четене!

The sunshine violinist from Milan

- Виж, Гио не беше лош. Никак даже. Свиреше си на цигулката на площада, това го умееше. Знаеше ги симфониите на Бах, на Бетовен, аз съм музикален инвалид, не ги разбирам тези неща. Но на хората им харесваше. Виждал съм да му дават стотачка, веднъж, а често имаше и банкноти от по петдесет. Петдесет евро! Не е зле, нали? Макар че може би на теб ти звучи недостатъчно. На него му стигаше. А имаше и по-малки. Монетите даваше на просяците, край фонтана, с усмивка на лице. Всъщност, аз винаги съм го виждал усмихнат. Никога не ми се е оплаквал. Не правеше нищо лошо. Но е мъртъв. Шибаната черна богаташка Тесла го е помела. А дори не са спрели... Беатрис?

Cazzo!

Подхващам я през раменете, за да не си разбие главата в паважа.

- Мамка му! - разтърсвам я. - Беа? - докосвам лицето и. -  Беатрис? - няма отговор. Май ще се наложи да я ударя. Но как да шамаросам третата подред в линията на наследяване на Dolce & Gabbana? Гадна работа. Гледам да не и оставя синина. Красива е спор няма. Очите и бавно се отварят и примигват за да ме фокусират. Сини са, като морето. Не че съм го виждал, някога.

- Какво стана? - пита тя с прегракнал глас. Подавам и ръка, за да се изправи.

- Припадна. - поглежда се преценяващ поглед. - Нищо не съм направил. Тя докосва бузата си. - Съжалявам за шамара. - промълвявам - Да те закарам?

- Не благодаря. - Беатрис вдига чантата си от земята и ме поглежда в очите. - Гио беше и мой приятел.

Преди да успея да отвърна нещо тя поема по кълдаръмената уличка. Ниските и обувки хлопат странно успокояващо.

Обръщам се и излизам на площада. Гио свиреше тук всеки ден без неделята. Тогава  се мотаехме из града, надничахме из бутиковите магазини, макар че нищо не разбирахме от мода, къпехме се из фонтаните и ядяхме прясно изпечена пица. Вечерта, той вземаше цигулката си и отиваше в имението на Беатрис. Даваше и частни уроци. Всяка неделя. И после един ден, си отиде, без дори да си каже молитвата.

Вземам си сладолед за три евро и 50 цента. Избирам си лимонов. Какъв ли вкус обича Беатрис? Оставям мисълта да поседи в главата ми, но тя не отлита. Слънцето вече залязва. Но туристите не спират. Щтракат снимки със малките си фотоапарати, докато децата им тичат, скачат и плачат из галериите на Виктор Емануел, където са скъпите магазини.

Беатрис.

Решавам да я изпратя. Качвам се на синия си мотор и потеглям със мръсна газ. Пристигам пред огромната сграда, в която живее със семейството си. Сигурно имат двадесет стаи. Или поне така, ми е разправял Гио. И поне четири бани.

Беатрис пристига. Спотаявам се до ъгъла на съседната сграда, така че да не ме види. Тя бръква в огромната си чанта. Сигурно си търси ключовете. Това е страничният вход на имението. Явно не иска да  разберат че е излизала. Или с кого се е срещала. Такъв, като мен...

Мислите ми биват прекъснати, защото една черна, скъпа кола навлиза в уличката. Баща и? Хайде Беа!

Колата спира до стълбите и от нея излиза един мъж. Той се насочва към Беатрис и я дръпва към колата, от която излиза втори.

Тогава осъзнавам какво се случва! Тези хора искат да отвлекат Беатрис!

- Lasciami stare! Остави ме на мира! - изкрещява тя, а онзи посяга да я удари.

Спускам се към тях и забивам юмрука си в лицето на копелето. Той залита назад. Другият се опитва да ме удари в гръб, но аз съм по-бърз. Хващам и извивам ръката му, докато не чувам изпукване. Беатрис е в шок. Дръпвам я към съседната уличка, в която паркирах. Качвам се на мотора и и подавам каската ми.

- Дръж се здраво! - казвам и и потеглям.

Онези, са след нас. Шофирам бързо, минавам на червено на няколко светофара, а Беатрис се е вкопчила в мен. Излизаме извън града. Карам още 20км на юг и спирам, в една отбивка.

- Мисля, че се отказаха. Come stai? Как си ?

Беатрис цялата трепери.

- Bene. Добре съм. - казва и се разплаква. Прегръщам я силно.

- Хей. Хей. Няма страшно. Всичко е наред. Свърши - Галя косата и, оставяйки я да изплаче цялата си болка.

- Обичах го. - прошепва тя.

Толкова ли е просто? Любов. Знам значението на тази дума, но от доста време никой не ми го е казвал. Ti amo. Обичам те.

- Да си вървим, Беа. - качваме се на мотора и поемаме към заспиващото Милано. Когато стигаме до центъра. Беа ми прошепва в ухото да спра.

Изпълнявам без за питам. Слизаме и настъпва неловко мълчание.

- Има ли кой да те прибере? - питам я.

Тя се сепва.

- Да. Ще се обадя на papà.

- Добре.

Стоим облегнати на мотора. Убеден съм, че и двамата си мислим за Гио.

Докосвам рамото и.

- Scusi. Извинявай.

- Няма проблем.

- По-добре да тръгвам. - казвам и.

Тя ме целува по бузата.

- За това, че ме спаси.

Усмивката и е красива.

- Пази се. - прошепва ми.

Апартамента ми се намира на четири преки от Дуомо. Не е луксозен. Нищо общо дома на Беа. Качвам се три етажа и посягам да отключа. Вратата се отваря сама. Някой е влизал тук. Сметвам крушката. Всичко е разхвърляно, стъклата са изпочупени. Посягам и загасям. Лошо. Оставям очите ви да свикнат с мрака. Вдигам матрака и напипвам хлад.

Пистолета е толкова лек в ръцете ми. Дуомо се отразява във Големия фонтан. Там от дясно сядаше Гио и създаваше магия с цигулката си.

Чувам стъпките, преди да видя силуетите в мрака. Тежки и уверени.

Какво пък, усмихвам се на себе си.

- Да приключваме с това.

Dolore. Болка. По цялото ми тяло.

Старая се да се движа в сенките. И все пак не мога да пропусна яркия надпис Dolce & Gabbana. Дано го наследиш, Беа.

A Color Country Character Book Tag ( CCC Book Tag)

Здравейте, amigos!

Искам да ви представя първият таг, който измислих и да ви поканя, да го направите.

A Color Country Character Book Tag (CCC Book Tag)

Или на кратко CCC Book Tag. Та, както се вижда по заглавието този таг ще включва:

-         държави

-         цветове

-         книжни персонажи.

На кратко стъпките:

1.     Избирате си няколко цвята.

2.     Свързвате всеки цвят с определена държава. - Нужно ви е малко въображение.-

3.     Избирате си герой, който да е от тази страна и пишете малко за него. - Какво ви харесва в него или просто казвате защо сте го избрали. –

Ето и моят избор:

Червено

Държава – Франция

Герой – Мари-Лор от “Светлината, която не виждаме” на Антъни Доер

Книгата взима награда “Пулицър”  за 2015г. И има защо.

Действието се развива по времето на Втората Световна Война. Нацистите настъпват във Франция. Мари-Лор ослепява, а след това и баща и изчезва. Тя трябва да се справи сама в чужд град, пренасяйки тайни съобщения и учейки се да живее в тъмнината. Когато започват бомбандировките и германците атакуват, кой ще я спаси?

Може Вернер, младеж, пленен от мечтите на Райха.

Какво харесвам в Мари-Лор? Това че се учи. Като човек с проблеми със зрението, мога само да си представя колко и е трудно. Харесвам любовта и към книгите и радиото.

Синьо

Държава – Италия

Герой Роберто от  “Невидим”  на Станислав Койчев/ Стан

Роберто е звезда. Тийн идол на милиони. Отвътре се крие прекрасен младеж, започнал от нулата, сред подигравки в училище, който НЕ се е отказал. Мил, романтичен и умен, прекрасен приятел, който дава ценни съвети на главният герой Стеф.

Жълто

Държава – Германия

Герой – Анна от трилогията “Пътуване във времето” от Ева Фьолер

Първо искам да спомена че обожавам кориците на издателство Ибис!

Та Анна е най-нормална тийнеджърка, която иска просто да прекара семейната почивка в хотела. Но падайки от една червена гондола, тя се връща във Венеция през 14-ти век и трябва да спре лошите намерения на дадени хора, които заплашват да преобърнат хода на историята.

Анна ме печели с постъпките си. Ако и аз бих запратена някъде из историята, щях да реагирам по абсолютно същия начин! Щеше да ме е страх, да си поплаквам, но и щях да върша добри дела и може би да се влюбя! :) 

След като минах през трите основни цветове в рисуването ще се насоча към второстепенните!

Зелено – любимият ми цвят!

Държава - БЪЛГАРИЯ

Свързвам Родината със този цвят, заради красивата природа, която имаме!

Герой – Хаджи Димитър от едноименната Ботева творба.

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

Розово

Държава – Япония

Герой – Шенг Лукас от “Играта” на Светлини сред Сенките

Родна книжка. Много, много ми харесва!

Шенг или, както аз обичам да му казвам – Лукас. Странен, единак.

Води си дневник, още от както стъпва във тренировъчната база на Играта. Не е изненадан, когато тийнейджърите от цял свят попадат в нов непознат свят с елфи, върколаци и вампири.

Шенг е реалист.

Смел е. Но играта наистина загрубява, когато се оказва че ТВ шоуто всъщност не върви и че света в който са попаднали героите е истински. И трудно ще се върнат у дома.

Кафяво

Държава – Непал

Герой – Чиринг Дордже  Шерпа от “Погребани в небесата” на Питър Зукерман и Аманда Падоан

Беше ми симпатичен още от началото на книгата! Младо момче, което обича планините!

К2 със своите 8611м. височина, е вторият най-висок връх в света. И най-смъртоносният.

През Август 2008 се случва трагедия. 25 души тръгват в опит да изкачат върха. 11 никога не се завръщат.

Тази смразяваща книга, дълго време ми беше любима!

Тук можете да видите трейлър на филма по книгата.

Бяло

Държава – Дания

Герой – Малката кибритопродавачка от Андерсеновата приказка.

Това е тагът, приятели!

Ще се радвам да го направите и разбира се да ме отбележите по някакъв начин!

Усмивки!

До скоро!

Неочаквани уроци - Ревю на BOPS

Здравейте!

Учебната година започна и вече имам списък с нещата, които няма да мога да правя:

- За гледам филмите от 21:00 по BTV Cimema и Кино Нова, защото ахой, ставам в 5:45 и не ми достигат часове сън.

- Ако пиша 7 публикации месечно ще го броя за супер.

Та нека, преминем към темата, а именно ревюто ми на Септемврийският BOPS (Box Of Papper Smiles), първата, българска, абонаментна, месечна кутия. Броя си, като мой минус, че не дадох най-близкия адрес на Еконт, дали съм объркала Алекс и Райс, не е важно, кутията пристигна, цяла и прекрасна!

Първото нещо щом забелязах, веднага след, като отворих капачето беше красивата, червена хартия.

Есен е. А цветовете на Есента са червеното, жълтото, оранжевото и кафявото. Аз наистина харесвам червеното, като цвят и вече бях сигурна, че ще бъда впечатлена от Кутията.

Посланието ти стопля душата!

Незнам дали Райс и Алекс са предполагали, че като по-малка си мечтаех да имам пишеща машина! Прекрасната ретро-тетрадка, (която първо помислих за тениска), на чиято има пишеща машина ми сбъдна мечтата, (макар и частично)!

Следващото нещо имаше цитат, който ми се стори познат, от някъде. И се оказва, че е от Хари Потър. Аз съм чела първите четири книги, голям пропуск знам, но ще си наваксвам. Оказа се страхотна, червена мешка за книги! (И не само).

Разбира се, под нея беше книгата - "Жестокост" от Изд. ЕГМОНТ, но която да си призная бях хвърляла оченце в книжарницата. Леко крими, което ми харесва. Ще я чета с удоволствие.

И накрая, нещото от кутията, което ми хареса най-много! Малки, лепящи листчета с формите на пощенски плик, шишенце за мастило и перо!

Обожавам да пиша писма и когато ги видях, се зарадвах наистина много! Чудесни са!

Благодаря на Райс и Алекс, за тази магична кутия. BOPS е удоволствие!

До скоро!

П.п. Поръчвам кутията за първи път, но ви казвам НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАТЕ! :)

Честит Празник! І Back to school wishes

Здравейте!

Една супер бърза публикация.

Честит 15-ти Септември!

На мен ми е за последно, защото тази година ще съм абитуриентка.

На тези, които все още учат, искам да им пожелая:

-         Да бъдат по-смели.

-         Да вярват в себе си и в това на, което са способни.

-         Да не се отказват.

-         Да се забавляват. ( разумно :)

На тези хора, които вече са в университет:

-         Успех с това, което сте избрали!

-         Дано случите на готини преподаватели.

-         И, ако имате някой съвет към мен, относно кандидатстването и избора, ще се радвам да ми споделите! :)

На останалите, пораснали читатели им пожелавам завладяващи, книжни приключения!

Накрая искам да Ви пожелая на всички, да радвате хората, около вас!

Усмивки!

До скоро! 

Carry On // Bg ревю

Здравейте! 7ми Септември е, а това е едва втори пост в блога ми за този месец.*

Ще бъда честна, релаксирах, ще бъда дванадесети клас, пък и "Carry on" на Рейнбоу Роуъл е доста голяма +500стр. И я четох на английски. Но днес ще се опитам да и направя ревю, без да издавам много от сюжета.

Имаме училище, в които всеки, който владее Магията, се учи в продължение на осем години да я контролира. Глава там е Магът. Който е доста странна птица. Макар че, все пак май се оказа блестящ ум с добро сърце! Малко, като Сириус Блек.

Май тук е момента да спомена, че е възможно да правите сравнения с Хари Потър. Хари си е Хари. И нека, да го оставим заедно с Джини и децата им, чакащи Хогуортс Експрес.

Та в "Carry on" имаме Избраният, Великият Маг.

Саймън Сноу.

О, Саймън си е просто сладурче! Мил и неуверен в себе си. Но решителен и смел. И според един сладък вампир: The worst Chosen One who’s ever been chosen.

Autor Note: Извинявам се за честата употреба на думата сладък/сладко.

Ама, какво да се прави Саймйн и Баз са си просто сладки, Всичко е сладко.

Cute ~ cute ~ cute ~ cute ~ cute ~ cute ~ cute~

Така. Дами и господа, Тирамус Базилтън Грим-Пич или на кратко Баз, който вече споменах е вторият главен герой, съкварнтирант на Саймън и негов враг. (Дали?)

Харесвам го изключително много! Прочетете и разберете защо!

Пенелопи. Екцентричната умница, най- добрата приятелка на Саймън.

Хареса ми надприварата между Пени и Баз, допълващи се, в търсене на отговора.

Агата. Ами, какво да ви кажа. Мила красавица. Дали я харесвам. Да. Заради смелостта и. И за това, че знае кога да спре.

Други интересни герои.

Луси. Коя е Луси? Най-добрата приятелка на майката на Пени.

Фиона  - Лелята на Баз, сестра на Наташа, която бива убита и Магът заема мястото и.

(Пфу как звучи. Спокойно, народе не я е убил той... дали? Прочетете. ;))

Близнаците Ебб и Никодемус, които заобичах, от сърце.

Разбира се не можем да минем и без големия злодей Humdrum, a.k.a Волдемор, който на всичкото отгоре приема образа на единадесет годишния Саймън.

Та нашите герои сключват пакт, да не се нападат и тръгват да търсят, кой е виновен за смъртта на майката на Баз.

Имаше някои супер сладурски момента, на които ревях с глас или се смеех. Определено прекрасна магическа история, която се заслужава да прочете, ако сте фенове на творчеството на Роуъл.

За мен е плюс, че я четох в оригинал, английският хумор е чудесен, неангажиращ.  И действието се развива на Острова.

Възхищавам се на смелостта на авторката да пише фентъзи с ЛГБТ герои.

Това е от мен за сега. И, ако се чудите дали чета само teen adult л-ра, не. В момента съм се захванала с Параграф 22, която се очертава чудесна.

До скоро!

*Публикацията е писана на седми Септември, но я публикувам днес, поради технически причини. –нямах достъп но компютър-

Bye and carry on! :)

Когато Светът, заплака с Америка...

Тела, парчета и тук и там.
Коричка недоизядена пица.
Деца, викащи dad and mom!
Метал и разкъсана жица.

Стъкла, изпочупени,
хора летящи.
Умове загубени,
секунди броящи.

Последно сбогом
Нежна целувка.
Недоизказани думи,
събрани в милувка.

Адът стоварва се.
Сградите падат.
Някой усмихва се.
Нима идва краят?

Щял съм да бъда
и щял да направя...
Но строга присъда
Пътувам за Рая.

11.09.2001

~Авторско~

Summer Lovin' Book Tag

Здравейте! Все още е лято!

Подготвила съм ревю на "Carry on", но имам изключително бавен интернет, затова ще го пусна по-късно през месеца.

Реших да направя този таг, а идеята взех от Юли.

1. Начало на лятото: грабващо първо изречение: "Това беше любов от пръв поглед. Щом видя военния свещеник, Йосарян веднага се влюби лудо в него. "

"Парагпаф 22", е и книгата, която чета в момента! Препоръчвам ви я!

2. Прекалено горещо е за излизане: книга, перфектна за цял ден у дома.

"Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" - Бенджамин Алире Саенц

Лятна и прекрасна!

3. Лятно пътешествие: книга, която бихте взели с вас на път.

"Невидим" - Станислав Койчев, познат още, като Стан. Моят любим български влогър, който вече има и органайзер и тетрадка. (Заедно със Стефи и Флапа).

Книгата е лека и малка, чудесна за пътуване. От София до Милано и обратно, заедно със Стефан, шантавата Нора и красивата Ванеса.

4. Божествен студен чай: книга, която се развива на студено.

"В разредения въздух" - Джон Кракауер

Смразяваща история за трагедията на Еверест през 1996г.

5. Неприятно слънчево изгаряне: книга, която наистина не сте харесали.

"Планините на Португалия" - Ян Мартел. Прекалено много описания и гадостти.

6. Горещо четиво: препоръчайте любима книга.

"Бьорнстад" - Фредрик Бакман.

Game of Thrones S7E7 / Драконът и Вълкът

Здравейте! Септември започна и това бележи и края на моята ваканция. Все пак, две седмици не са малко време...

Сигурно сте чували поверието, че месеците, съдържащи "р" в името си са студени. Или пък бяха зимни?

С

П

О

Й

Л

Е
Р

И

За сезон 7, епизод 7!

Няма значение, защото Зимата и Белите бродници дойдоха в Севера. Да! Кралят на Нощта, яхнал Визерион, бълващ син пламък, унищожиха Източен страж и поеха на La concista или казано на Завладяване. Едно е сигурно, ако не сте въоръжени със драконово стъкло и ударна доза героизъм, не се изпречвайте на пътя им!

И като говорим за Бели Бродници, един от тях, пленен от Храбрата Осморка, получи честта да се срещне очи в очи с Церсей Ланистър. Той буквално се опита да я убие и това я убеди за сключи мир с Денерис и Джон Сноу и да погледнат заедно па Север, към общия враг.

Разбира се това стана с помощта на Тирион. Най-малкият Ланистър се върна на мястото, където беше предаден  и където жертва, ами уби Тивин (баща си). Беше наложително, спор няма, но Церсей го презираше многократно и продължава де... Трогателно беше "сбогуването" на Джайм и Тирион и сцената в която той се разплака.

Джон Сноу. Леле, какви ги свърши той, че и родителите му... Разбира се химията между него и Денерис се набиваше на очи и рушеше, хмм мира? Но, както и да е. 

Джон обяви пред всички, че се е заклел във вярност на Денерис. И Ланистър отхвърлиха предложенията. Макар че накрая консенсус беше постигнат. Юрон "кротко" си се изнесе, уж под предлог че се връща на Железните острови. Да, може и да мине от там, заедно с 20 000 от Златната дружина. Церсей, не е готова да изгуби. Това е сигурно.

Но да се върнем на Джон Сноу. Или да го наричаме Егон Таргариен. Освен все виждащия Бран и Сам също вече знае че това е истинското име на Джон, сина на Регар Таргариен, разтрогнал преди това брака си с Елия Дорнска и на Лияна Старк.

След, като разбрах, че е Егон, ами сцената между Джон и Денерис изобщо ми мина, като приз мъгла.

В Зимен Хребет, Петир Бейлиш си играеше игрички с Санса Старк, законна владетелка на Севера. И Кутрето срещна меча на Аря! Lovely!

Теон си върна честта, отиде да спаси Аша и, ами намери своето място в семейството.

Остана въпроса оцеля ли Тормунд, след като Армията на Мъртвите прегази Източен Страж. Това ще разберем след има няма 14 месеца, може и повече... А до тогава припявайте си Hands of Gold и помнете, че Ланистър Винаги плащат дълговете си.

П.п. Това е Вълчището на Старк, нали?!