Пролет. Цъфнали дървета.
Нови трепети и стари рани се отварят.
Накъде вървим? (Отговорът е в теб!) Каза ми го бисквитката в Интернет.
Въртим едни и същи песни, отпреди десет години, само че по-забързани.
Искаме да пишем хартиени писма, а премисляме всяка запетайка в онзи чат. (Ако иска, ще ти отговори!)
Губим хора, не затваряме врати обаче. Може би те губят нас.
И после откриваме нови и споделяме и се смеем, заедно.
Мечтаем за лято, за нови места и хора, а понякога се чувстваме сами, сред множеството.
И после някой ни казва, благодаря, ти значиш и мислите нямат значение!
Променливо време. Промените са раздвижване, а застоят е враг!
Търсим и търсим, прегръщаме и се молим за доброто!
Не спираме да вярваме и да плануваме ежедневно. Небето е безкрайно, а мечтите просто премислени цели.
В Испания си подаряват рози и книги и това е най-прекрасната традиция, за която съм чувала.
И как да обясня, че като чуя онази песен, мога да я пея с цяло гърло...
Пролет е. Цъфти светът.
Вземете пример и вие.
