юлски приказки

Юли е емоция. Срамежливо момче с очила и рошави къдрици. Посреща изгреви и залези. Мечтае смело. Намира Нещото и си влага енергията там. Също като мен. Има недоизказани неща. И неизплакани сълзи. И много радост, свобода и смях. Учим се, заедно, но и сами. Пеем, танцуваме и крещим, защото сме млади и всичко е пред нас и същевременно, нещо все не ни достига... Затова опитвме, всеки един ден, чак до края. Иначе ни се струва, че лятото свършва, но не. Има още много! И ще си струва! Слушай музиката и не се срамувай! Живей сега! Не мисли нещата. Имаш днес, а утре ще е август!

Правете добро - ще ви се върне! 

Дом - Удома

Здравейте! Как сте?

Поизгубих се, но и се намерих тези дни. Чета хубави книги и имам страхотни хора, около себе си. Планувам, но не това е най-важното. Без план не може, но не може и без щастие - там вътре, в теб. Където и да си, не бягай от инстинктите си!

Варна, винаги вярна. Ами това си е така, в крайна сметка. След два автобуса и до морето или през половин квартал, където има ужасно много топлина и обич. Не знам, приятели, трудно е. И съжалявам, ако четете, а не сме се виждали от половин живот. Апел: звъннете или пък пишете. Защото, лято е и знаете, нощите са дълги, а често прегаряме от слънцето или от мисли.

А август чука на вратата. Ще бъде мащабен. Блясък, още повече емоции...,но днес е юли и смятам просто да се пусна и да гоня щастието в края на деня. Защото няма такова чувсто, като това да заспиш, знаейки, че си направил нещо стойностно и, че си намерил дом там, откъдето си мечтал да избягаш!

До скоро виждане, приятели! 

I Am Not Okay with This – за демоните и порастването // mini review

Здравейте! Как сте?

Ако си търсите нещо с дъх на есен и old school vibe - I Am Not Okay with This е вашият сериал. Черната комедия на Нетфликс има 7 епизода, които се гледат на веднъж, максимум на два пъти. Всеки е с продължителност, около 20 мин и ни срещат със Сидни, която има свръхестествени способности. Когато се ядоса или е изплашена – ами, нещата, около нея просто бум! Рушат се.

Запознаваме се още с най-добрата и приятелка, Дина, Брад – известното момче и Стенли, който помага на Сид и е абсолютно страхотен. Семейството и се опитва да се държи, но след смъртта на бащата, ами има караници.Лиам – братчето на Сидни ми е любимец.

Сериалът се развива бързо, без да прибързва. Интересен е и има доста хумор, готина музика и някоя друга поука. Защото не е лесно да порастнеш. А също и да се бориш със собствените си демони. Сам.

Затова – споделяйте повече, приятели!

До скоро!

Днес

Сладък сън

Закуска

Чай

Хубава книга

Рожден ден на другия край на света

Плаж с най-добрата ми приятелка

Лимонада, разговори за живота, бъди смела и дейстай със сърце

Яденето на мама

Хубава книга - тежка, кара ни дс се замислим*

Мисли

Малки разговори, рокля грим

Разговори, чатове

Приятели, които разбират от две думи, че нещо не е наред

Концерт, деца, усмивки и цветя

И всичко е отново хубаво

Смяна на автобуси, семейни приятели и много обич

Често не можем да вземем решения за бъдещето ни, но можем да помогнем и научим другите, на нещата през, които сме минали и, в които ни бива

Норвежки експресионист**

Програма за следващите дни - съставена

Решения - предстоят 

Е, време е за малко кино 

* - ''Трябва да те предам'' - Рута Сепетис

** - Едвард Мунк

Кратки истории #1 – "Любов & Музика"

 

сиси

 

Винаги съм харесвала неоновия надпис, на който пише “Liberte”. На френски означава свобода и е името на заведението, на чиито бар стоя в момента. Часът е малко след девет вечерта и скоро ще ми се наложи да си тръгна. Не искам родителите ми да се притеснят, но все още не мога да се успокоя, заради поста в училищният съвет, който изгубих. Не искам да звуча драматично, но просто в онзи момент наистина нямах думи, с които да се изразя и да бъда изхвърлена от съвета ми се стори ужасно. Но да бъда заменена! Ами и ние интровертите трябва да си имаме представител, за бога.

Затова и си грабнах раницата и най-после влязох в този клуб, покрай, чиято табела минавам вече четири години по път към гимназията в която уча. На седемнадесет съм и си изглеждам на толкова, така че не посмях да си поръчам нищо с алкохол на бармана който изглежда мил, но, когато ми носи петата фанта със салфетка, виждам че има нещо написано на нея. Прочитам надписа на ум: “Ако имаш проблем с някого, просто ми помахай с ръка”. Усмихвам се при вида на бележката. Е, той едва ли ще ми помогне с новото момиче в класа, което идва чак от Франция и бързо ме избра за своя мишена.

И все пак съм готова да вдигна ръка, когато чувам звънък смях и група от три момчета влизат през входа на тунела във вътрешността на заведението. Смехът идва от най-ниското, което има рошава коса и изглежда горе-долу на моите години. Те се настаняват, около една от билярдните маси, вдясно от бара и започват да играя. Аз никога не съм хващала пръчка за билярд и с интерес ги наблюдавам как играят. Става ми ясно, че играта с трима върви, но ако имаха четвърти човек, тогава нещата щяха да са още по-добре.

Махвам на бармана и той моментално зарязва чашите, които полирва и идва при мен.

- Е, хлапе, кой е проблема?

- Ами… - той стисва ръка в юмрук. – О, ами всъщност, то няма проблем, аз просто… - отново чувам смеха на момчето, което театрално се покланя и после се навежда да извади топките. Явно играта е приключила. – Аз, просто исках да попитам колко струва билярда, защото много искам да се науча. Днес – добавям.

- Билярдът е безплатен, стига да си консумирал нещо алкохолно от заведението – той ме стрелва с поглед. – Но, ами онези момчета са свестни – посочва ми към масата, където в момента явно тече спор и ниското момче, явно е само срещу останалите. – Може да играеш с тях.

- Може ли? – питам съвсем тихо, но той вече върви към тях и аз просто скачам от стола и го следвам.

- Хей, Беси! Как си, друже?- протяга ръка едното от по-големите момчета.

- Супер, супер. Знаеш – работа, почивка. Трябва да има баланс!

- Така е! – бармана чуква пет с другото момче. – Май ви трябва човек, а? – и кимва към мен. Цялата се изчервявам. – Това ъм…

- Сиси – казвам, за да не удължаваме неловкия момент повече.

- Да, Сиси – повтаря бармана. Чудя се дали повтаря имената на всеки човек, който обслужва, за да го запомни. – Е, тя е страшно добра и си търси с кого да играе.

О, не. По-скоро ще стана страшно добра за смях. Въздъхвам, но все пак кимвам. Подът е наистина прекрасен…

- Хей – вдигам очи, момчето с хубавия смях е на няколко крачки от мен. – Аз съм Тик. Да ги разбием – намигва ми и ми подава пръчката.

- Аз… - искам да кажа, около шест неща или просто земята да се отвори и да ме погълне, обаче той просто ми се усмихва и прошепва, така че само аз да го чуя.

- Всеки си има първи път, изобщо не се притеснявай! Единственото, за което трябва да внимаваш… - Тик прави бърза пауза. - … е да се забавляваш!

Избухвам в смях и после започваме играта. Беси и Кърб, наистина ни побеждават първите две игри, но после успяваме да спечелим третата. По едно време се сещам да погледна телефона си и виждам седем пропуснати обаждания от мама. Набутвам пръчката в ръцете на Тик и му махвам за сбогом. Надявам се да се засечем отново, но сега трябва да успокоя родителите си, че никой не ме отвлякъл и, че просто съм на седемнадесет и понякога е нормално да закъснея малко. Истината е, че се забавлявах. И това е най-важното!

И може би, само може би.... се влюбих!

ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ 

Надявам се, да ви харесва! До скоро!

"Любов & Музика" – story/fanfic

 

Част 1 – Тина

Малкият ми брат е част от успешна музикална група, а аз имам успешна връзка.

Поне така твърдя пред себе си. За пореден път оглеждам дрехите в гардероба си и не мога да си избера какво да избера за първата вечер от двудневния концерт. ТикКърбБеси ще свирят в бара, където започна кариерата им. Или поне, където беше участието им преди брат ми просто да се качи на сцената и да забие няколко парчета с тогавашното дуо.

Останалото е история.

Щастлива съм. Тик го заслужава. Винаги съм се стараела да не му липсва нищо, въпреки че родителите ни работят в две различни държави и де връщат в най-доброя случай за Коледа. И то не за една и съща Коледа. Обичам малкото си братче, което тази година ще навърши деветнадесет и свири, заобиколен от читави хора. Защото на Кърб и Беси определено може да се разчита. Но не и в моя случай.

Избирам риза на каре, която покрива синините пи ръцете ми. Все пак тениската с логото на групата се вижда отпред. Сресвам косата си и се опитвам да позная кое е момичето в огледалото. Защото определено не съм аз. Минало е време преди да се огледам обстойно, но последния път очите ми не бяха толкова зачервени, а главата ми - наведена. Изправям се и вдишвам дълбоко няколко пъти. След това си слагам още малко коректор и спирам звука на телефона си. Предстоят две вечери, които са сбъдната мечта за Тик. Два поредни концерти. И смятам да се забавлявам.

Докато пътувам към клуба си прехвърлям събитията от изминалите месеци. Кога беше момента, когато забелязах червените флагове във връзката ни с Джон? Той винаги е бил по-ектроверният и по-експресивният. В повечето случаи той е вземал решенията, кой филм да гледаме или къде да отидем. Освен, когато става въпрос групата. Не съм пропускала концерт, от онази първа вечер, когато Тик се качи на сцената и заби на подадената му китара. За рожденият му ден му подарих негова. Нека поне един от нас да сбъдва мечтите си. Моите останаха на заден план, когато родителите ни се разделиха. Бях на шестнадесет. Започнах почасова работа в едно кафене. Не бях на договор и ми плащаха много по-малко, спрямо работата, която вършех.  Когато навърших пълнолетие започнах да работя в един денонощен магазин за хранителни стоки в центъра. Не записах университет, колкото и да ми се искаше да се развивам в по-творческа насока… Запознах се с Джон в магазина. Той дойде и си купи каса бира и няколко бутилки водка. Разсмя ме и ми остави телефонният си номер на касовия бон. Не му се обадих. А, той се превърна в редовен клиент. Десет поредни вечери идваше да пазари и накрая приех поканата му да излезем. Отидохме в шикозен ресторант и той се държеше наистина мило. С времето започнах да виждам и другата му страна. На моменти избухваше яростно. Не много често, но се свивах всеки пък, когато ставах свидетел на тези случки. В един момент се оказах в центъра на събитията. И Джон ме блъсна в една стена. Не се извини и просто излезе от стаята. Тази вечер се повтаряше през последните пет месеца. Не ме беше удрял реално, но не беше приятно…

Очите ми привикват с приглушената светлина в клуба. Поръчвам си кола от бара и чакам момчетата да се появят. Малко по малко залата се пълни. И чувам викове и ръкопляскания, когато Кърб влиза в клуба. Той подписва няколко тениски и се шегува с феновете. Той не харесва тази дума, според него те са по-скоро близки познати, защото без тях нямаше да има група. Беси ми се усмихва от пред сцената и обгръща приятелката си с ръка. Те са заедно от доста време и са ужасно сладки. Усещам топла прегръдка и вдишвам в косата на Тик. Любимият ми ментов шампоан.

- Готов ли си? – питам го и го стисвам за кураж.

- Да – отвръща ми и съм сигурна, че чувам тупкащото му сърце. – А ти?

- Разбира се! Ще бъде страхотно! – разрошвам косата му, която стига почти до раменете му и въпреки това стърчи, колкото и гел да и слага. Прилича на таралежче. А с китарата е толкова добър.

Концертът е прекрасен. Стоя на втори ред, почти пред сцената и пея с цяло гърло. Около мен скачат хора и усещам еуфория от музиката.

После някой стисва рамото ми. Джон. Изглежда раздразнен и след края на текущата песен ме издърпва към изхода. Вдига ми скандал, защото не съм му вдигала. Сякаш не знае къде съм! Казвам му го и той ме стисва за рамото и ме притиска към стената. Притварям очи, защото ме боли и изскимтявам. Но той не ме пуска. Виждам че вдига юмрук и тогава чувам познат глас.

- Всичко наред ли е?

 

Част 2 – Тик

Да свириш в група е сложно, но да имаш сестра е още по-сложно. Това си мисля, докато чувам плана на момчетата за лятото. Концерти по морето, на почти всеки плаж, за който мога да се сетя. За да промотираме новият албум, който очевидно е готов. Което е страхотна новина, постарахме се доста – от есента насам работим по шест нови песни.

Но да оставя Тина сама за толкова дълго време в града, просто не ми се струва правилно. Никога не сме се разделяли за повече от седмица. Имаме четири години разлика, но тя никога не ни е пречела да си бъдем близки. Още, когато нашите се разделиха, тя не спря да е до мен. Или, когато момчетата ми предложиха да се присъединя към групата, два месеца след участието, когато Тина ме бутна на сцената и изсвирих акордите на почти цялата си любима песен. И тя ми взе китарата, месец след това. Макар че спестяваше пари за следването си. Което така и не започна, защото се превърна в родител на пълен работен ден. Защото това да изпращаш пари за храна и да се чуваш веднъж на две седмици с децата ти, не те прави родител. И пак сестра ми ме научи да не мразя нашите. Просто обстоятелства. И без това семейството ни не вървеше и даже се пооправи след развода. По празниците е по-гадно, но пък през последните две години с Кърб и Беси празнуваме заедно. Те станаха мои братя. И с Тина отново си изградихме семейство.

- Ще се върнем в началото на септември и ще можеш да си почнеш университета, нормално – казва Кърб, който е готов да ми помогне с документите и всичко.

Стига само да си избера специалност. Беси, също е готов да ми удари рамо, но май засега съм по склонен да запиша в университета, в който учи Кърб.

- Значи, заминаваме в понеделник – Беси гледа графика и пише някакви бележки.

Той винаги е страшно организиран за тези неща. Кърб е лицето на групата – той урежда социалните въпроси, а аз съм талисманът на групата. Може би, защото съм най-малкият. Макар че, според Тина е, защото пробивът дойде, след моето включване. Ох, Тина. Трябва да говоря с нея. Снощи не успях, защото набързо си тръгна с Джон след участието. А, днес вече беше заминала за работа.

Втората вечер има повече хора, от първата. Въпреки, че е неделя. Раздаваме се на 101%. Тина и Джон изчезват някъде след първата песен от новия албум и не се връщат. Ядосвам и се. Но пък Сиси е там през цялото време. Гушва ме силно и двамата оставяме за няколко игри на билярд след края на участието. Тя пие сладък коктейл, а аз сайдер и поти се задавям, когато ми казва, че родителите и са я пуснали да дойде на нашето лятно турне. Поне през целия месец юли. Обичам я! Ако музиката е първата ми любов, Сиси определено е втората. А, Тина… не искам да мисля за Тина.

Хващам Сиси за ръка и бягаме към трамвая. Пускаме си анимационен филм и заспиваме прегърнати.

По-късно тя ме събужда, защото някой упорито чука на вратата. Чудя се дали не съм си оставил ключовете вътре, изобщо не ми се разговоря с Тина. Но, когато отварям на прага стои Беси. Сакът му е преметнат през рамо, а палките за барабаните са ръцете му.

- Трябва да ми помогнете за нещо – казва и нахълтва в апартамента.

 

 

Част 3 – Кърб

Музиката е любов, а любовта е музика. Защо тогава звуча фалшиво?

- Братле – Беси влиза в стаята за записи. – Не беше зле, но не беше и добре. Какво ти става днес?

Иска ми се да мога да му обясня, но решавам просто да се прибера и да дремна преди втория ни концерт. Защото след случката вчера в коридора не съм мигнал цялата нощ. Видях Джон, който беше притиснал Тина и изобщо не изглеждаше като нещо невинно, направено от любов.

- Всичко наред ли е? – попитах и тя ми отговори, че просто са имали лек спор. Джон ми кимна и си тръгна се изниза с бърза крачка.

Исках да разпитам Тина или поне да я изпратя до тях, но тя отказа и двете и продължаваше да ме увещава, че това е просто игра. Да бе. Разбира се, че не спорих с нея, плюс че трябваше да се върна на сцената. Истината е проста - от ужасно много време съм влюбен в нея. Още, когато се появиха двамата – Тик и Тина. Басистът на групата ни и сестра му, която ни подкрепя на всяко участие, слуша суровите ни песни и глупавите им текстове.

Тази нощ аз давам всичко и пея за нея и не свалям очи от нейните. Концертът е повече от успешен. В един момент, обаче тя и приятелят и, който определено не харесвам изчезват. И не мога просто да се махна от сцената, особено, когато тепърва сме подхванали новия албум. Песните най-накрая свършват и идва ред на феновете. Тази дума не ми е любима, но този път наистина ги чувствам като такива. Автографи, снимки и усмивки. Когато цялата лудница свършва, виждам че Тик и Сиси са вече пред масата за билярд, а Беси и Кейли си шепнат нещо в едни ъгъл.

Използвам момента да се изнеса. Не мога да стоя дълго пред женската тоалетна, затова просто излизам навън и, за да запаля цигара. Влизам в една задънена уличка, опитвайки се да си подредя мислите. Чувам някакъв звук и осъзнавам, че не съм сам. Цигарата изпада от устата ми и се радвам, че не е запалена. Защото един пожар ми е достатъчен.

Навън има пълнолуние. Луната свети като огромна лампа и светлината се просмуква през пуснатите щори. Отдава съм спрял да мисля логично и в момента действам първосигнално. Сърцето ми се къса и знам, че никога няма да си простя, че не успях да предпазя момичето, което обичам. Но въпреки това виждам само един изход от ситуацията. Тина спи в леглото ми. Сълзите и, които плаче насън се смесват с капчиците кръв, засъхнали по красивото и лице. Тя се разпадна в ръцете ми, в онази уличка и аз бях готов да убия Джон. Не можех да я оставя в това състояние сама. Затова просто и дадох суичара си, метнахме се в първото такси и почти на ръце я пренесах по стълбите до вкъщи. Тя отказа да се изкъпе и просто плака, докато не заспа. Усещам че треперя и изтървам телефона си два пъти преди да успея да набера номера на Беси.

- МАМКА МУ, КОПЕЛЕТО Я Е ПРЕБИЛО- - млъквам защото Тина се размърдва. Завивам я с едно одеало и се премествам в кухнята.

Беси ми задава някакви въпроси и пристига след десет минути на вратата ми. Заедно с Кейли. И логично, мой ред е да се разпадна.

 

Част 4 – Беси

Обичам музиката, но повече обичам нея. С Кейли играем на карти, когато телефонът ми иззвънява.

- Аз ще вдигна, бебчо! –  тя взема устройството и го доближава до ухото си.

Нямам проблем приятелката ми да си говори с Тик или с Кърб. Никога не съм я ревнувал. Имаме си пълно доверие и сме заедно още от преди да съществува ТикКърбБеси. Определено името не е най-оригиналното. Но пък звучи добре.

Скачам от стола, когато чувам пискливият, нисък вик на Кърб от телефона. Виждал съм го точно веднъж да плаче, когато си счупи крака преди година и нещо на едно участие.

Този е вторият и с Кейли веднага потегляме към апартамента му. Не мога веднага да проумея случилото се, особено, когато Кърб изрично ми забранява да доближавам спалнята му, където се намира Тина. Иска ми се това да е някаква шега и примерно двамата най-сетне да са си признали, че се харесват. Обаче, не е. Най-сетне успявам да убедя Кърб да не се бие с Джон. Не само, защото е с глава над него. Тина е първият ни приоритет.

Кейли остава с Кърб, за да може на сутринта да я заведат в кризистен център. Аз трябва да се оправя с Тик. И тримата се съгласяваме, че за момента той определено не трябва да знае за тази ситуация. Защото Тина няма да е в състояние да се грижи за него. Затова ние ще поемем тази функция. Да живее музиката. Трябва да го разсея.

Стигам до дома на Тина и Тик и звъня, а после и да чукам по вратата. Талисманът на групата изглежда раздразнен, но не му давам възможност да каже каквото и да е.

-Трябва да ми помогнете за нещо – виждам и Сиси да се подава зад него и идеята ми се избистря. – На първи август смятам да предложа брак на Кейли. Трябва ми помощ за организацията.

В останалите часове до тръгването ни репетираме речта ми, която съчинявам на момента. Получавам съобщение от Кейли, че са завели Тина успешно в центъра и ще ни чакат на сборния пункт за пътуването. Тя дори е успяла да напише съобщение на Тик, че с Джон заминават на почивка, която е била изненада. Лъжа, разбира се. Но е по-добре от истината в този случай. Боже, толкова я обичам! Нямам търпение да и предложа да прекараме живота си заедно. Пътуването минава в мълчание и всички си отспиваме във влака. Вечерта свирим и отново доказваме, че музиката е огромна сила. Малко по-слаба от любовта.

 

Част 5 – Всички заедно

 

Тина

Имам четиридесет и осем часа преди да се върна в центъра. Разбира се, хващам автобус за морето. Трябва да нагушкам един човек, да благодаря на други двама и да се запозная с трети.

Тик ми изглежда толкова пораснал! Определено вече е по-висок от мен. Прекрасен е! Всички са прекрасни и нямам търпение да ги чуя отново на живо. Не искам брат ми да се чувства виновен за станалото. Разказвам му спокойно, без да се разплача. За това, че накарах Кърб да ми обещае, че няма да търси сметка на Джон. Защото не искам да пострада. За това, че няма да повдигам обвинение, не от страх, а защото искам тази ситуация да си остане минало. Затова, че вече съм по-добре. И, че няма да се влюбвам в сладки думи. На доверие...

Намирам Кърб с очи и се заемам да изпълня решението си. Нека да започнем начисто.

 

Тик

Не вярвам на очите си, когато Тина се мята на врата ми. Изглежда отслабнала, но почти ме задушава в прегръдка. После сядаме край лагерният огън и тя ми разказва приказка. Която се оказва съвсем реална.

Слушам я, без да я прекъсвам, макар че имам купища въпроси и съм бесен на момчетата. Трябваше да ми кажат… И все пак, разбирам. Сиси сяда до мен и докосва леко ръката ми. И тя не е знаела. Но е тук, до мен…

 

Кърб

Слушам гадната история и стискам ръце в юмруци. И ето, че тя пуска брат си и погледите ни се срещат.

- Здрасти, приятно ми е, Хриси! – казва, когато е на няколко крачки от мен.

Примигвам объркано. Искам да и кажа толкова много неща. Че ми липква, че съжалявам, че я обичам. Но тя не ми дава възможност. Времето е спряло, а устните ни танцуват в общ ритъм.

 

Беси

Кейли и Сиси изпискват щастливо, когато най-големият фен на групата целува нашия вокал и после ни намигва. Усмихвам се и си казвам, че няма по-добър момент от този.

Падам на колене и по-малкото момиче ръкомаха съм басиста ни, който съумява да включи камерата си и да я насочи съм нас:

- Бебче, ще ме направиш ли най-щастливият барабанист, ако се съгласиш да ме търпиш да свиря цял живот за теб?

 

КРАЙ

 

Благодаря, че ме четете! <3
Прилика с действителни лица е случайна, но определено мога да кажа, че имам вдъхновение за тази история.

 

До скоро!

"Пропасти и мостове" // Авторско

 

- Пристигнахме - Той отключва вратата и ми прави място, за да вляза първа.

Оглеждам стаята. Има широки прозорци и две отделни легла. Каква ирония.

- Ще взема това - сядам на леглото срещу вратата, оставяйки му това до прозореца.

- Мисля да поплувам в басейна - казва, докато оставя торбите с храната на кръглата маса. Това е просто факт. Не е предложение.

- Е, аз ще си тегля душ - отвръщам гневно и се затварям в тясната баня.

Той излиза след минутка и излизам, за да си взема хавлията. Само че липсва закачалка, затова я оставям на леглото. Обмислям дали да не заключа вратата на стаята, но пък, ако Той иска да влезе? Затова просто отивам и се изкъпвам, понеже съм супер потна от пътя и адски ядосана, че изобщо се съгласих да тръгна днес. Връзката ни е в някакъв застой от известно време и идеята да се пуснем да приключенстваме беше моя. Само че така, изведнъж, от днес за днес... При това, докато се карахме дали изобщо да звучи музика в колата, хванахме грешното отклонение и карахме още тридесет километра повече.

Излизам от банята и си обличам чисти дрехи. Гладна съм. Последно ядох оризовки, докато си мълчахме по пътя. Отварям една от торбите и намирам няколкото сандвичи, грижливо увити в салфетки. Отлепвам хартията от един и го изяждам на няколко хапки. Уцелила съм със сирене.

Косата ми се нуждае от сешоар, който липсва, затова излизам навън. Мястото не е лошо, има басейн, стаите са отделни и би станал прекрасен купон, ако човек си наеме цялата вила. Той стои от другия край на басейна и само краката му са потопени във водата, явно приключил с плуването. Сядам на един стол от близката страна, а Той се приближава към мен.

- Искаш ли да хапнем, след като се изкъпя? - пита, а от тялото му се стича вода.

- Аз вече ядох - казвам откъсвайки очи от тялото му и се мразя, защото лицето му изразява съжаление. - Благодаря за сандвичите - опитвам се да замажа положението, а Той прехапва устна и отива към стаята ни.

След малко се премествам на шезлонгите, за да ме напича залязващото слънце. Зачитам се в книгата, която си нося, за да не мисля за тъпата ми постъпка. Вдигам глава, когато чувам стъпките му. Виждам калъфът в ръцете му и вземам решение, че не мога да понеса нито нота музика.

Разминаваме се откъм късата страна на басейна. И все пак го поглеждам и ето, че залитам надясно към водата. Той ме улавя за лакътя, преди да съм цопнала заедно се телефона в джоба ми и книгата в другата ми ръка.

- Ау, боли ме - изписквам и той ме пуска светкавично, веднага след като си прехвърлям тежестта отново върху моите два крака.

Тръшвам вратата на стаята и очаквам собствениците на къщата да дойдат всеки момент да ми се скарат. Никой не идва. Лягам в леглото и си запушвам ушите със слушалките. Реве ми се. Толкова много искам да изкарам всяка емоция от тялото си. Пуска се песен на групата му. Спирам я. И отварям бележките. Пиша някакви изречения, докато не задрямвам по корем.

Събуждам се, а навън е вече тъжно. Сама съм в стаята. Все още е прекалено рано за сън. По това време още се приготвям за участие...

Излизам и чувам бавните тонове, идващи от китарата. Той е седнал на един от шезлонгите и свири различни мелодии. Приближавам се внимателно и сядам на съседния. Искам да му кажа, че свиренето му звучи ужасно тъжно, но просто стоя и слушам. След цяла вечност, Той прочиства гърло и казва:

- Не исках да те нараня - това е моментът, в който сърцето ми се пръсва на множество малки парченца.

- Може ли да ми изсвириш нещо? - питам и Той просто кимва.

           Свири любимата ми песен, после друга, която съм забравила, после трета, която знае, че обожавам, още когато се запознахме...

- Студено ли ти е? - пита и аз примигвам, забравила за момент, къде съм, просто слушайки китарата.

- Малко - отвръщам.

- Нека влезем вътре - Той премята калъфа през рамо и хваща ръката ми.

Леглата са разположени под формата на буквата Г. Идеята да не спим един до друг ми се струва страшна, но нямам сили за извинения. Лягам в леглото си и се завивам до брадичката.

- Може ли да дойда при теб? - пита ме Той.

- Да - свивам се навътре и усещам ръцете му, които обгръщат кръста ми. Унасям се, мислейки си за предстоящия ден.

На сутринта изяждаме последните сандвичи и правим къпане в басейна. Плуваме и се пръскаме с вода. После си вземаме бърз душ, поотделно и се натоварваме на колата. По обяд спираме на една крайпътна скара, за да хапнем.

- Имаш ли дребни, за да оставя бакшиш? - пита ме.

- Бръкни ми в портмонето - казвам му, защото ръцете ми са заети с двата айряна, които нося.

Говорим си нормално, сякаш сме стари приятели. Каквито сме всъщност. Шегуваме се и всичко е окей, макар че все още чувствам буцата в корема си. Предстои ни разговор...

Той ме оставя пред кооперацията привечер без да ме целуне. Тежи ми, но имам куче за хранене и дом за подреждане. Правим дълга разходка в парка, след което чистя основно, едностайната си квартира и си правя паста за вечеря. Пускам си някакъв сериал и след три епизода си лягам с достатъчно уморено съзнание, за да не си мисля за момчето, което обожавам и, което също ме обожава и за пропастта в отношенията ни, напоследък.

Кучето ме събужда, защото настойчиво лае на входната врата. Чувам звук, който ми прилича на опит за влизане със взлом. Хващам една метална шпатула и чакам в готовност. Вратата се отваря и Той се навежда да погали кучето.

- Извинявай, че те събудих - казва, когато се изправя.

- Защо си мокър? - питам и го оглеждам от глава до пети.

- Навън има буря - отвръща ми, а аз несъзнателно се отмествам, за да може всички да влезем.

Заслушвам се в дъжда, който бумти през отворения прозорец и оставям шпатулата на плота.

- Имаш ли перце? - пита ме и аз бръквам в портмонето си и се усмихвам при вида на червеното перце. - Още го пазиш! – възкликва.

- Разбира се! - подавам му го. Той ми го подари още преди да станем двойка. - Чакай малко! Ти не използваш перце!

- Ами, днес на обяд… видях го и то е важно. Ти си важна и… – Той свежда поглед. – Исках. Искам да говорим-

- Не ми се говори – отвръщам и го целувам нежно и дълго.

После увивам крака, около тялото му и историята ни продължава в леглото ми.

 

край

Ще се радвам да ми споделите, дали ви харесва!

П.п. Момчето си има име, ама нека да си остане просто Той. /Вдъхновение - тия дни, и няколко песни! /

- Вичи

July Morning - vol. 5 actually

Сутринта на първи юли

Пясък, море и изгрева

Заслужава си всяко нещо, така че защо да не рискуваш?

Култура - тоалет,  зала и сцена

Култура - цветни чорапи, шеги и прегръдки

Веднъж се живее

Живейте!