The UmBreLLa AcADemY - Season 2 // Ревю

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и в тази мързелива събота, в която се вихри есенна буря навън ми се говори за The Umbrella Academy – определено сериал, който заобичах.

Харесаха ми страшно много първите четири епизода от сезон първи, но след това някакси изгубих интерес. Все пак финалът беше вълнуващ.

Оттук насетне ще следват спойлери от сезон втори, така че, ако не сте го гледали, четете на своя отговорност.

Много ми хареса, че героите се върнаха в 60-те години на ХХ-ти век, всъщност в различни години и се научиха да се справят със ситуацията. Смятам че всеки един израсна индивидуално и това им помогна да се сплотят отново, когато се събраха.

Харесвам изключително историите на дамите – Алисън и борбата и за правата на чернокожите, заедно с мъжът, в който откри щастие, дом и подкрепа. Ваня, която заживя в семейство с болно дете, което обикна и на което помогна да излезе от омагьосания кръг, в който се намираше майката – Сиси. И двете сестри бяха загубили по нещо – гласа и спомените си и въпреки това успяха да изградят силни връзки и да помогнат.]

Друга история, която следях беше тази на Клаус и Бен. Заедно от онзи трагичен момент в детството им, всеки търсеше по нещо. Клаус си основа секта, която го боготвореше, а неговото единствено желание беше да спаси човека, който бе обичал истински. Бен пък искаше да стъпи в човешко тяло и да почувства… нещо. И двамата имаха важна роля, когато настъпи вторият Апокалипсис.

Пет трябваше да се справя със стари врагове и да сключва нови сделки в името на семейството.

Диего и Лутър действаха в екип или поне се опитваха. А кашата определено стана пълна, а миналото определено разкри отговора на някои въпроси и ме остави с куп други.

Обичам музиката, която е използвана и си пасва абсолютно точно със всяка сцена.

Вторият сезон на Чадърената Академия определено вдига летвата високо и нямам търпение да видя и сезон трети!

Мулан (2020) - честното ми мнение & ревю

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, все още се настройвам към започващата вече есен.

Но днес искам да ви разкажа за новата адаптация на Дисни, Мулан. Анимацията съм я гледала толкова пъти, че българския дублаж го знам на 90%. Обожавам хумора, песните и Мушу, разбира се! И тъй като предварително знаех доста неща за игралната версия си бях казала, че няма да я сравнявам с оригинала, а ще я разглеждам като отделен филм, който се допира до другата история, но не я преповтаря.

Та, без да издавам съществените неща бих казала че Мулан е чудесен екшън с доста бойни сцени, исторически добре изграден, но все пак, имайте предвид, че сме 2020 и погледа към киното е различен. Но е добро попадение за гледане с компанията.

Надолу ще следват спойлери и същинското ревю, така че четете на ваша отговорност!

Добре, започвам с това, че сюжета е подобен, но героите са надградени. Както се изрази един приятел, истинската Мулан става от никой – герой, с много труд и усилия, и все пак движена от сърцевината на каузата, а именно, да се представи за мъж, за да спаси баща си. Нашата героиня, тук е тренирана от дете, владее древното умение чи, успешно прескача прeз покриви и се бие отлично. И най-същественото – иска да се докаже.

Има лека заигравка с феминистическите идеи, все пак, генерала, който нека да отбележим, НЕ Е Шенг и останалите, които са я отлъчили, веднага я последват към императорската столица, за да спасят императора.

Друго нещо, което не ми хареса, беше един кадър, в който Мулан се телепортира за роунините, демек хуните от оригинала и ги подлъга да предизвикат лавина, която реално не може да стане по този начин. И как не и пречеше тази дълга коса...

Императорът, любимият ми Джет Ли, също се оказа войн и се справяше завидно добре. Мушу, пък беше фениск, с хартиена опашка, който само Мулан си го виждаше.

Но нека ви кажа и за позитивите. Харесвам, че любовния интерес на героинята беше човек от армията. Също това, че нямаше блудкавост, а цялото нещо беше загатнато, без да се натрапва.

Хареса ми също образът на вещицата, която се превръщаше в различни хора и животни. Тя беше като водач за Мулан, като и показа, че не трябва да се страхува, да бъде себе си. А саможертвата и беше красива.

Бори Кхан, сиреч Шан Ю, беше изигран прекрасно. А прабабата на Мулан липсва. Но пък имаме сестра, която се вписва добре в сюжета.

Като цяло се насладих на този дълго чакан филм, посланието си е на лице, Вярност и Грижа към семейството, Смелост и Честност.

Без песни, но с повече екшън и прекрасни актьори, Мулан е добра адаптация по анимацията, но определено не може да стъпи на нивото и.

Крайна оценка: 3/5

Лято

 

Както всяко лято и за това имах големи очаквания. И мога да кажа че накрая беше много повече.

Лятото за мен започна след силна сесия. Беше градско лято. В повечето дни. Видях се с приятели от други градове които намериха очарование в моята Варна. Водих дълги телефонни разговори за малки неща които ни вълнуват само нас и за такива, от които се вълнува цял свят.

Плувах. Защото морето е спасение. Усетих планината. Стигнах до най-високата точка на България. Беше повече от сбъдната мечта. Начало, надявам се.

Пътувах. София е прекрасна, защото имам любими хора там.

Но имам и във Варна. Играхме игри, смяла съм се от сърце. С часове.

Плаках. Неизбежно. Но продължих.
Закърпих разрушени връзки. Срещнах нови хора, с които начертахме планове занапред.

Върнах се в детските си години, когато летата бяха почти безкрайни, заедно с моите момичета.

А лятото ухаеше на зелени ябълки и узрели смокини.

Изпратих любими хора към нови приключения. Останалите продължаваме тук. От днес.

И както е редно всяко лято завърши с голяма порция сълзи.
За да може да продължим напред с усмивка.

.

.

.

Благодаря, че ме четете-

 

До скоро!

Любимци - филми, музика, книги, пътешествия... // Август '20

 

Здравейте! Как сте?

Вече сме дълбоко в септември и искам да ви препоръчам няколко неща в различни категории, които заобичах през август и, на които можете да се насладите и през този месец.

Категория Култура

♦ аблум: Calm – 5 Seconds of Summer

Излезе още през март, но е пъстър, емоционален и мелодичен като горещ, късен летен ден. Препоръчвам личните ми летни фаворити – Wildflower (за летните безкрайни дни и нощи), Old Me – за моментите, когато сме несигурни в себе си и се обръщаме за съвет към десетгодишното ни аз и Lover Of Mine – защото, всяко лято си има една любов, която не се забравя.

♦ книга: “Тази свирепа песен” от Виктория Шуаб

Първата част на тази много силна двулогия. Познаваме авторката и обичаме нейните четири цвята на магията, но тук имаме една по-мрачна история, в която Града е разделен на две, и всяка от двете страни враждува помежду си, докато бавно и сигурно истинските чудовища, завладяват света. Лъч надежда са главните герои Кейт и Огъст, които трябва да се обединят преди и двата свята, които познават да потънат в пълна разруха.

Много харесвам тази книга – силна, увлекателна и с много поуки.

♦ филм: Хотел Белград

Истинско приключение по балкански, където чаровният собственик на известен хотел в сръбската столица, попада в грешното време и на грешното място. Последва сблъсък със сръбски boss, бившата си любима и завръщане към корените му. Аз лично се смях почти през цялото време и мога да кажа, че това е един от филмите на годината за мен.

♦ игра: One Night Ultimate Werewolf

Трябва ви група приятели – ние първоначално бяхме 7, след това пробвахме и със 6 души. Всеки има роля, която поглежда още в началото. След дългата нощ, в която крадецът е правил кражба, troublemaker-a е разменял роли и са се случвали още интересни неща, селяните искат да убият върколаците, те пък са гладни за плът. Кой ще победи накрая?

Много забавна, играхме я сигурно 20 пъти. Препоръчвам, можете да си направите ролите с подръчни материали и да използвате онлайн приложението, за да ви води през нощта.

Категория Приключения

♦ място: Нос Калиакра

Разходете се из древната крепост и обогатете знанията си за историята, чрез различните хипотези и легенди. Също ще можете да се насладите на морскосините вълни на морето, които определено засенчват гръцките води.  

 

До скоро!  

 

"След" // Филмово ревю

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и в този септемврийски ден ще ви разкажа за филма След, който изгледах снощи и ми хареса страшно много.

Направен по световно известния роман, адаптация на фенфикшъна със същото име. Анна Тод ни разказва историята на Теса и Хари Стайлс, за която знам че преминава през много възходи и падения, караници, сдобрявания и нездравословната връзка с лошото момче. Но аз ще се фокусирам единствено върху филма, защото не съм запозната с фика и книгите толкова добре, а там историята е представена по малко по-различен начин.

Оставям да видите и ревюто на Ева, от което се информирах повече по темата и ще ви разкажа моите впечатления.

Започваме с героите. Първо имената са сменени, разбира се, все пак едва ли бившите членове на One Direction позволили да излезе роман или филм и да ги описват в кофти светлина. Така че Хари Стайлс се превръща в Хардин Скот, а в ролята му влиза Hero Fiennes Tiffin, (в който се влюбвам моментално). Той е лошото момче, в което Теса се влюбва, но според мен тук клишето е избегнато и Хардин не е представен в толкова лоша светлина, разбираме изключваме финала, където нкои неща излизат наяве, но не искам да спойлвам.

Josephine Langford според мен е перфектна за ролята на 18 годишната Теса Янг, която заминава да учи в колеж. Израснала само с майка си, винаги перфекната дъщеря, с добри оценки и отношение, и имаща дългогодишен приятел Ноа (Dylan Arnold). Теса е мила, отговорна и умна. Смятам че се справя успешно в ситуациите, в които попада. Реагира емоционално, също като мен и много харесвам именно тази чувствителност. Въпреки това е решителна, когато трябва и стои зад мнението си.

Khadijha Red Thunder пък играе съквартирантката на Теса, Стеф, която заедно с Тристан (Pia Mia) са една много красива и сладка двойка. Зед, който трябва да е Зейн Малик в оригинал също е винаги в пламъците и драмата.

Моли (Inanna Sarkis) трябва да е гадната кучка в тази история, обаче според мен по-скоро не и се получава. Тя има ключова роля във финала, но според мен повече помага на Теса да осъзнае истината.

Ландън (Shane Paul McGhie) е доведеният брат на Хардин, а също и става най-добрият приятел на Теса. Според мен двамата изграждат силна връзка и приятелството им е прекрасно.

Нека да преминем към историята: Теса Янг отива да учи в колеж, където малко по малко започва да се влюбва в Хардин. Той се опитва да и разкрие своя свят, но когато две звезди се сблъскат се получава супернова.

Харесвам цялостната визия на филма, кадрите и монтажа са много красиви. Самите сцени, дневните пълни с цветове, а нощните на светлината на неоновите лампи или на огъня. Сцената смедузите ми е любима, също и тази в библиотеката.

Музиката е много точно подбрана. Soundtrack-ът е прекрасен и бих го слушала в ежедневието си, (а аз рядко тегля песни от филми, а да не говорим за цялостния набор от песни), но тези наистина ми допадат.

Според мен историята можеше да завърши и тук, но се радвам че вече в кината е излязъл вторият филм по поредицата – След Сблъсъка.

Като  филм ми хареса изключително много, имаше достатъчно драма, за да е интересно и не беше блудкав, което е важно. Даже изобилства с прекрасни малки моменти и детайли, които обожавам.

Ако искате да разпуснете и не ви се гледа Лигата на Нациите, пуснете си After.

До скоро!

A Chip Shop in Poznan – Бен Ейткен ~ За спонтанността и пътуването // Цитати и ревю

Невероятна година в Полша е истинско житейско приключение, Бен Ейткен разказва много интересно, в добавка с прекрасното му чувство за хумор, местата и хората, стават още по-чаровни. Историята върви под формата на дневник и показва, че трябва да можем да намерим щастие във всеки ден, дори и да е прашинка.

Ойкофобията е хронично желание да напуснеш дома си. Аз съм първокласен ойк.

Ако се постарая, следваща година бих могъл да говоря полски, като тригодишно дете. Ще се подмладя и дори вдетиня! Тригодишните са най-щастливите създания на земята. Имам племенничка на три. Радва се на всичко – щастлива е,когато се събуди, когато си връзва обувките,въобще от всички най-обикновени неща. Никак не е лошо да си на три, може би ще се науча на някои неща. Много е говорено и писано как пътуванията ни обогатяват и даряват с мъдрост. Как благодарение на тях израстваме. По-рядко се коментира как ни смаляват и дори вдетиняват, с което ни правят услуга.

Мога да живея без много неща – печени филийки, секс, Канада – но не и без пътешествия и думи.

Аз харесвам различните, хибридни и объркани хора с цялото им непресторено многообразие.

Някои хора си падат по риска. За да се чувстват живи, карат с бясна скорост, катерят се по дърветата, женят се за италианци или италианки… Аз не съм от тях. Аз съм доволен, ако получа писмо, писано на ръка, ако играя прилично голф и ако сготвя нещо вкусно.

А аз, нямам търпение за моето пътешествие в страната на Адам Малиш, пържените картофки и риба.