"Посланието"

             Хората казват, че един ден се събуждаш и решаваш да промениш живота си. Нямат си и на идея колко са прави. 

Кейти Кокс пусна своето съобщение с дължина петдесет и четири секунди преди преди седем години. И промени мирогледа на много от нас. А дори това не е истинското и име. Записът се завъртя първо по италианското радио. По-късно се разбра, че е излъчен от Фосине Конфине – малко дори не селце, на границата на Италия с Австрия и Словения. В сърцето на Европа. И оттам в сърцето на света. Италианците си знаят работата!

“Светът, в който живеем е прекрасен! Но пълен с шибани и гнили хора, които вредят не само на себе си! За щастие съществува и тяхната противоположност – такива, които знаят какво е съпричастност и се усмихват – напук на демоните! Бъдете добри, бъдете хора! Не можете да направите нищо за войната по света, ако преди това не победите във войната в съзнанието ви!”

Кейти Кокс, определено има ирония в избора на фамилно име, говори чист и ясен английски с неопределен акцент. А записът продължава да циркулира из социалните мрежи, колкото и властите по цял свят да се опитват да спрат разпространението му. Той е навсякъде. И най- вече, право в човешките души. Накара милиони да се замислят и хиляди, в това число и мен да вземат решение и да действат. 

В онази вечер си легнах със сълзи на очите и ужасно главоболие. На следващият ден събрах най-важното в любимата ми раница и си купих еднопосочен билет за Рим. 

Надявах се, че ще срещна Кейти Кокс и ще мога да я попитам за мотивите и. Не бях единственият. От италианската столица започна моето околосветско пътешествие. Първите година беше битка със самия мен. Но изкарах най-невероятното си лято, работейки на рецепцията на един хостел в Праяно. Тогава за първи път се влюбих истински. Казваше се Елоди, имаше руси къдри, млечнобяла кожа и после ме покани да се преместя с нея в Монако.

Осемнадесетият си рожден ден го посрещнах в Кютахя, Турция, докато по това време вече имаше обявена солидна парична награда за информация за Кейти Кокс, но който и да знаеше нещо, не издаваше и думичка. А много хора бяха загърбили безсмислените битки и се бяха насочили в търсене на своето щастие. 

Вторият ми юбилей изкарах на легло в Кейптаун, докато повръщах вътрешностите си. 

Понякога си мисля, че Кейти Кокс е просто генерирана програма. Но нима изкуствен интелект може да даде насока на толкова много хора? Все пак е бил програмиран от някого. И може би същият човек после е хакнал италианското национално радио за почти цяла минута, за да може посланието да се разпространи.

И все, нещо вътрешно ми казва, че Кейти Кокс си е съвсем реален човек! 

Стига толкова витамин Д за днес. Отварям очите си, когато съм нагласил слънчевите очила на лицето си. Намествам раницата и изпращам едно и също съобщение на Микаел и Колийн. 

“Излитам скоро”

Получавам отговорите им, тъкмо когато се насочвам към своя гейт на Международното Летище Минеаполис. 

“Липсваш ми!” и “Пиши, когато кацнеш!” Съобщения, които ще останат без отговор. Поне до следващото ми заминаване.

Може пък това е щастливият ми полет? Кой знае…

Търсенето никога не спира!

Моите дестинации за 2022 // My Travel Bucket list: 2022 +7 destinations!

             Здравейте! Как сте? 

           Днес ще ви разкажа малко за дестинациите, които посетих през изминалата година и местата, които определено си заслужава да видите, ако имате няколко часа в съответния град. 

Посетих Италия, Чехия, Полша, Финландия, (Турция – транзит), Естония, Белгия, (Нидерландия – транзит) и Германия.

Hello, friends! What’s up?

I miss traveling, so will bring you with me on one virtual walk in my favorite destinations for 2022. 

Last year I visited Italy, Czech Republic, Poland, Finland, Estonia, Belgium and Germany. I also spent some time in Turkey and The Netherlands, not enough, кnfortunately! 

Милано, Италия / Milan, Italy

            Дуомо ди Милано определено е една от най-впечатляващите църкви в света! В готически стил и с невероятна архитектура отвън и отвътре е задължителна дестинация в града на модата!

            Duomo is an amazing monument full of history and art. The gothic cathedral is a symbol of the city and absolutely a must, when you are in Milano! Could go inside and see amazing art or go on the top of it and see the sunset with your besties! 

Прага, Чехия / Prague, Czech Republic

Карловият мост – люлката на живота в чешката столица. Свързва двата бряга на р. Вълтава и Старият с Новият град. А Вишеград – средновековната крепост, с замък, катедралата Св. Вит и още редица кътчета, носещи духа на Прага. 

Charles bridge and Visegrad – the heart of Old Prague. The ancient 

fortress and the absolutely gorgeous cathedral St. Vitus is one of the best places in this beautiful city, which I can't wait to visit again! 

Краков, Полша / Krakow, Poland

Замъкът Вавел определено е любимото ми място във втория най-голям град в Полша! Не само заради, дракона…

Wawel Castle is such a good place for a walk, history lesson or searching for dragon eggs! But be careful, because I’ve heard a rumor that there is a dragon there and I think that it’s true! Go and find out! 

Лахти, Финландия / Lahti, Finland 

Да, всъщност бях главно в района на Хелзинки. Но като огромен фен на ски скоковете, нямаше как да не отида до Лахти и да видя ски шанците! 

Well, ski jumping is my passion! So if your journey crosses to Lahti I really recommend the ski museum and of course the sports complex! 

Талин, Естония / Tallinn, Estonia

Старият град е истинска приказка със своите цветни къщички и много настроение! 

The Old city is so colorful and cozy! I really adore it!

Антверпен, Белгия / Antwerp, Belgium

Освен шоколад и пържени картофки ви препоръчвам да посетите къщата на известния художник Петер Паул Рубенс. Който освен, че е творил истински шедьоври, а е и колекционирал и произведения на свои колеги! 

Rubens’s house is more than a museum! It’s a true heaven for every art lover, full with different paintings (the personal collection of the pintor). The audio guide will bring you 300 years ago and you will learn interesting facts about this time of the history! 

Дортмунд, Германия /  Dortmund, Germany

Дортмунд е град, който определено бих посетила отново! Църквата Св. Рейнълд е добро начало за вашето пътешествие из жълто-черния град! 

St. Reinold's Church is a good start for your Dontmund’s adventure! It’s visible from any part of the city and it’s really nice!

Коя е вашата мечтана дестинация? 

So, which is your dream destination?

До скоро! / See ya, soon! 

And remember this one thing: Travel = Life

Songs (help me survive resently) + MY NEW FANFICTION

            Здравейте! Как сте? / Hi and happy Friday!

Предварително се извинявам на човека, с който ми предстои да изляза, че се бавя. Обаче ако не напиша този пост, просто ще стане още по-зле…

Та песните за седмицата/ Songs of the week:

• STAR WALKIN’ – definitely my favorite! Thank you P. that showed me this song! Absolutely fabulous! Stars (dreams) or nada! 

• Rechazame (speed up) – Tik Tok is my new fav app and ki am totally in love with Pedri and Gavi de Barcelona. So after a couple (hundred) edits I can finally think in Spanish and just adore this remix version! (and one big GRACIAS por the link for the football matches yesterday Vive la Tiktok)

• SHAKIRA || BZPR Music Sessions #53 – Su nombre es Shakira, ladies and gentleman! We have a cheater. And she totally killed him con esta cancion! Good job, dear!

So see you soon, amigos!

Btw my new fanfiction on ao3 is here!!! Enjoy! PEDRI!! <3

        Hasta luego!

NIENTE X SEMPRE // Авторско

             Оглеждам дупката от цигарата по воала на роклята ми и си казвам, че кучките успяха! 

Издърпвам дрехата от закачалката и я хвърлям на пода. Утре вечер е концерта и аз окончателно взимам решението да се прибера. С подвита опашка. Защото не се справям.

Чувам, че някой отваря вратата и автоматично се обръщам към балкона. Няма да им направя това удоволствие. Отново. 

– Хей, какво има? – да чуя реч на английски, език който поне разбирам е блаженство, но не ми е до разговори. 

– Разкарай се! – гласът ми звучи като скимтеме, а глупавата врата заяжда. 

Две татуирани ръце ме обгръщат и ме карат се боря. Искам просто да изляза на чист въздух! 

– Какво става, Ви? – изражението на Тео е напълно сериозно и очите му не спират да следят моите. Но не неговите търся през тази седмица и половина, откакто съм в Италия. 

– Не мога повече! – крещя, защото наистина ми е писнало от всичко! 

От миризмата на цигари и не само, която се пропива навсякъде. От момичетата, с които ще бъдем зад сцената, ще пеем и ще се забавляваме. Които говорят единствено италиански и ме мразят още от момента, когато ме видяха. Опитаха ми да съсипят черната ми рокля, която съм си подготвила за концерта с белина. Слава Богу не успяха! Говорят гадости и ме обсъждат и не ми дават необходимата информация и пропуснах цели две репетиции! А момчето със синята коса, в което съм безумно влюбена не ми обръща ни най-малко внимание. Може би трябваше да повярвам на онова интервю, в което каза че не спи с фенове. Не че искам това…

– Концертът е след по-малко от ден, после можеш да си тръгнеш – зеленокосото момче вдига роклята и цъка с език, когато вижда дупката с размерите на топче за пинг понг в долната част. – Знаеш ли кой го направи? 

– Те всички ме мразят! Без Виви – добавям, защото тя е единствената, която ми помага с графика и се опитва да комуникира с мен, дори и за по няколко минути на ден, въпреки че има милион неща за правене. 

– Избрахме ти, защото ни пасваш- – изсмивам се и прекъсвам китариста на групата. 

Избрали са ме, защото им пратих достатъчно провокативна снимка с роклятата ми тип балерина, която едвам покрива бедрата ми. И със секси грим в розово, зелено и синьо, като сълзи, който импровизирах! 

Не вярвах, че някой изобщо ще разгледа моята кандудатура. Така де искаха италиански. Аз владея английски, испански – колкото да не умра и италиански, колкото да разбера, че кучките с които деля стая и всички останали с голямо его, гърди и дупе ме мразят. Чисто и просто не доумяват какво правя тук. Аз също се чудя, как изобщо ми хрумна да последвам вътрешния си глас, да зарежа всичко и да дойда в Италия! Какво очаквах, че момчето със сините къдрици моментално ще се влюби в мен? 

– Каква глупачка съм! – засмивам се на собственото си заключение. Пълната истина! 

– Недей да говориш така! – за едно мигване Тео е скъсил дистанцията по между ни. 

Дъхът му ухае на ментови бонбони. После всичко избухва. Защото зеленокосото момче ме целува така, че виждам звезди. А слънцето дори не е залязло. 

На сутринта слизам в стола, който е бивш склад. Там е целия екип, част от резервното оборудване и там се случват разговорите. От, които аз не съм част. 

Момичета ме оглеждат, но никоя никоя не казва нищо по мой адрес. Тече любимата ми песен от албума и аз си припявам тихичко. След прекараната нощ в леглото на Тео се чувствам, сякаш имам крила! След генералната репетиция правя две кафета, макар че аз не пия и отивам към гримьорните, за да открия Тео. Той, обаче дори не спира, когато се разминаваме и чувствам нещо в стомаха си. 

– Готова ли си за шоу? – пита ме Виви, която тъкмо залепя ноктите си. 

– Мхм – изобщо не съм убедена. 

Чувам хилядите гласове и писъци, когато тримата излизат на сцената. Ние се нареждаме една зад друга и после също се появяваме.

Толкова много хора! Сърцето на Италия тупти! 

Танцувам в такт с песните почти забита до вратата. Все пак съм тук, точно заради това шоу. Защото обожавам тези песни и момчетата! 

По едно време просто правя няколко крачки напред и се оказвам на първа линия. Виви ме дръпва и двете танцуваме лудо.

– Вече не те закачат! – изкрещява в ухото ми, по време на една от паузите между песните. 

– Какво? – питам я на всички езици, които знам. 

– Статистиките! – тя махва към останалите момичета и отива да танцува с някои от тях. 

Някой ме издърпва за ръката и се оказвам точно там, където съм си мечтала. До момчето със сините къдрици, които очи светят притеснително. 

– Тази рокля е брутална! – казва ми и ме завърта. – Жалко, че е съсипана! – той прекарва ръка през плата и дупката вече си става очевидно скъсано. Част от воала остава в ръката му.

– Защо ме избрахте? – питам въпроса, който искам да задам цяла седмица. 

– Защото си сладур! – той ме придърпва и ме целува. С език. – А и Тео, настоя! – кимва по посока на зеленокосото момче, чиито очи ме изгарят. – Знаеш, че не спя с фенове – прошепва в ухото ми.

– Какъв късмет! – пускам ръката му и прибягвам към вътрешността на сцената. 

Усещам сълзи, но нямам време за това. Грабвам розовата си раница и я пребърквам, докато намеря договора. Подавам го на един от охранителите и той просто ми кимва. Излизам през задния вход и поемам към гарата. 

Все някой влак ще ме отведе до летището. 

Чувствам се ужасно уморена, мръсна и… жива!

Защото дойдох сама в Италия и бях зад сцената на любимата ми група. Защото все пак целувах момчето със синята коса, а това със зелената май ми разби сърцето.

Но пък един ден ще имам страхотна история, която да разказвам на внуците ми!

Вичи + футбол!

   

         Здравейте! Как сте?

Днес ще си говорим за футбол! 

Близо месец след финала на Световното първенство в Катар, където Меси най-сетне вдигна световната купа в луд мач срещу Гризман, Мбапе и компания аз продължавам да се влюбвам в този величествен спорт и в отбори и футболисти…

Но нека започнем от самото начало. Евро 2012. Или още по-рано, колко много мачове съм изгледала, заедно с дядовците ми, фенове на Черно море, Спартак Варна и Манчестър Юнайтед, (оттогава недолюбва Даволите!)

Но сърцето ми запрепуска лудо през лятото на 2010 г., по-време на финала между Испания и Нидерландия. Тогава просто избрах да викам за по-слънчевата страна, може би и знамето и ми хареса повече! Та Испания победи след гол в продълженията – дело на Андрес Иниеста и ставаха Световен шампион за първи път! (Това си е нещо голямо, но не съм го осъзнавала по това време…)

Евро 2012 – повратната за мен точка. Едно от най-любимите ми лета, когато заедно с приятелите ми ритахме футбол на близката площадка и подкрепяхме различните отбори, които играеха в Полша и Украйна. Имаше фенове на Англия, Франция и Германия, но превес вземаше Испания, и аз се зарибих. Луд финал срещу Италия, които ми предстои да обикна след близо десетилетие, но тогава всичко в мен крещеше Испания. Фернандо Торес – любимият ми футболист! Тогава играч на Челси – любимият ми отбор!

Започнах да следя клубен футбол. Освен Хлапето, обожавах и Оскар Ембоаба, Лукас Пиазон и Рикардо Кака. Братовчедка ми беше луд фен на Кристиано Роналдо, Давид Луиз и разбира се Реал Мадрид. (още един не любим отбор!)

Май 2013 – казвам ви честно, за малко да кандидатствам в гимназия с немски, заради Борусия Дортмунд! Абсолютно блестящ отбор по това време, в който се влюбих. Триото Ройс-Гьотце-Левандовски! От, които само Марко Ройс остана в Борусия. (После как да харесвам Байерн Мюнхен!)

Както и да е… Торес премина в Милан, малко ми бяха симпатични! Все пак Милано. После и в Атлетико Мадрид, които не обичах твърде много, защото напукаха Челси с 4:1, но пък вече си харесвах Антоан Гризман. (По това време блесна и Хамес Родригес, който за мое съжаление пое към испанската Столица и Бернабео…)

А и да не забравяме триумфа на Германия (все пак Марко и Марио са германци, на Световното през 2014!)

Виках и все още викам за Лудогорец от българските отбори!

Та Евро 2016 - голямата ми болка. Португалия с контузеният Кристиано Роналдо, който харесвам като човек, но не и като футболист спечелиха насред Париж и срещу Франция! Голям рев ударих. 

Но пък франсетета спечелиха Световното през 2018 и така симпатичните ми белгийци (с братята Азар) станаха трети. А финала с Хърватия! Истинска приказка!

Евро 2020(1), тогава видях отбора на Италия и си казах, мамка му, този отбор има потенциала да е финалист! Познайте и за кого виках! А и колко ревах на полуфинала им срещу Испания! И познах частично, защото Италия станаха Европейски шампиони. Николо Барела – новата ми любов, играч на Интер, ами познайте за кой от двата италиански гранда ще викам утре! ;)

Дойде и вече миналогодишното Световно първенство. Усещах и виждах една попроменена Испания, пълна с млади таланти, които блестят и са готови за победа! Гави играе с номер 9 - този на Торес. А в отбора има и друг с тази фамилия! И тия пусти дузпи срещу Мароко – сензацията на Мондиала!  След като преживях загубата на ⅛ финалите нямах много претенции, кой от четирите отбори стигнали до полуфиналите ще спечели. И все пак се радвам от крайния резултат! Лео заслужава! 

Къде съм сега? Все още си подкрепям Челси и Борусия Дортмунд – винаги ще го правя. Дали ме притеснява факта, че играят един срещу друг в осмина финалите? Поне единият ще се класира! С това се утешавам! Сега искам Челси да издрапат от дупката и да се развилнеят из Англия! 

А до тогава ще следя Барселона! Винаги съм ги предпочитала пред Реал Мадрид! А Гави и Педри са ми просто новите любимци! нищо по-малко! 

И чашата на Барселона подарена ми от маминка ми, преди сумати години, най-сетне намира предназначение!

Обичайте играта! Подкрепяйте отборите си! Не мразете! Най-малкото, защото не можете да бягате 90+ минути. 

До скоро! 

А кои отбори подкрепяте вие?

Пет градуса северно, седемдесет и два на изток // Авторско

Събуждам се и си поемам дълбоко дъх. Нощният въздух навлиза през процепа на притворената врата. Босите ми крака докосват дървените дъски на пода и с няколко бързи движения се изхлузвам от топлия хамак. Намятам жилетка върху банския, с който съм заспала и тихо напускам бунгалото. Приглушените светлини на лампите осветяват стъпалата по пътя към плажа. Слизам, държейки се за парапета и се разсмивам с глас, когато докосвам пясъка. Но океана е това, което ме влече. 

Сиянието е нереално.

– Сякаш сънуваме наяве – познавам плътния глас на Кейлъб, чиято руса коса е мокра. – И ти ли не можеш да спиш? 

– Най-прекрасният сън! – отвръщам и оглеждам изваяното му тяло, по което се стичат капчици вода. 

– Тогава нека да сънуваме, заедно! – покана ли предложение, не се оставям в празни мисли и тялото ми намира неговото, сякаш с магнит. 

Устните ни рисуват, а ръцете ни чертаят съзвездия. 

По-късно, лежим един до друг с лице към небосклона. 

– Липсва ли ти? – питам ненадейно, опиянена от гледката на блестящия океан, който се шири в краката ни. 

– Понякога се питам, какво би станало, ако не бях взел онази раница и не бях събрал нещата си. Нямаше да стигна до тук и да срещна толкова много хора, които заместват тези… – прави кратка пауза. Дом е трудна дума.  – … по чиито пътища не продължих. 

– Утре- – прошепвам, но Кейлъб ме спира, като поставя пръст пред лицето ми. 

– Живей за днес, Дейзи – усмивката му е прекрасна. Малко тъжна, но прекрасна. 

На развиделяване се разделяме пред моето бунгало. Махвам му за сбогом, без да знам, че това наистина е сбогуване. 

Раницата му, отдавна изгубена в определението за цвят, виси на едното му рамо, а от нея се показват няколко листа хартия. Отлично знам, че това са карти. 

Човек трябва да носи карта със себе си. Иначе е много лесно да се изгуби. Без значение дали посоката или самия себе си. 

Когато се събуждам навън пече жарко слънце. Кейлъб е напуснал Ваадху. И на мен не ми остава нищо друго освен да разгърна мисловната ми карта и да продължа Търсенето. 

Край

A STORM FOR CHRISTMAS

           

           Здравейте, приятели! Честита Нова година! Пожелавам ви щастие и повече усмивки! Не позволявайте на никой да ви пречи да блестите!

В този първи пост ще си говорим за норвежките сериали, които са ме научили на доста неща. A Storm for Christmas не е изключение! Комедийно-драматичните шест епизода са идеални за гледане по всяко време на деня и нощта и ни показват различни хора, които точно преди празниците са заклещени на едно от летищата на Осло, заради снежната буря, която върлува. 

Лимитираният сериал ни учи:

• че е добре да даваме втори шансове

• да не съдим прибързано

• да си съобщаваме истините, колкото и да ни е трудно

• да не спираме да сме добри, въпреки всичко

• да се радваме на малките неща

• да вярваме в чудесата и в любовта

Оценка: 5/5! Препоръчвам ви го, за да може да започнете годината с настроение!

До скоро!

Hello my friends! Happy New Year! I wish you happiness!

Today I am speaking about the Norwegian limited holiday tv series on Netflix: A Storm for Christmas! So touchful, funny and full of emotions, because a bunch of random characters are stuck in the Oslo Airport, because of a huge winter storm. Everyone, there are some problems and hopes for Christmas time! We learn, believe and fall in love with them and enjoy the magic of this time of the year! 

5/5 truly amazing and cute! I really enjoyed it! 

See you soon! Never stop dreaming!