неделя, 26 април 2020 г.

Llámame Primavera!






Наричайте ме пролет
Когато ябълките цъфнат
И птиците отново върнат се от юг


Наричайте ме пролет
Тревата е зелена и прекрасна
Камбанките издават нежен звук




Наричайте ме пролет
Мечтайте и рисувайте усмивки на лице
Защото аз съм тук

вторник, 21 април 2020 г.

петък, 17 април 2020 г.

"Момчето, което можеше да бъде крал" - Ревю // За това да бъдеш рицар, дори когато те е страх



Здравейте! Как сте?
Вчера се отдадох на филмова терапия и изгледах два прекрасни филма, като днес искам да ви разкажа за единия от тях. “Момчето, което можеше да бъде крал” е филм на 20 Century Fox и преплита нашия реален свят с  легендите за крал Артур.
Преди много време, когато Британия била разединена, а мечът Ескалибур бил единственият път към обединение и само бъдещият крал, достоен да го извади от камъка щял да победи злите сили. Крал Артур обединил враговете си, създал кодекс на равенство и братство, воден от напътствията на магьосника Мерлин и рицарите на Кръглата маса, заедно победили злата вещица Моргана, която можела да се превръща в дракон. Тя, обаче успяла да отправи проклятие: Когато страната отново стане нестабилна, тя ще се завърне, за да търси Ескалибур.


Александър Елиът е дванайсет годишно момче, което живее заедно с майка си в Лондон. Баща му ги е изоставил, като е подарил на Алекс книга с легендата за Крал Артур, посветена на сина му, бъдещият крал.
Момчето трябва да се справя с това да бъде плячка в гимназията, в която учи, заедно с най-добрия му приятел Бъдивер, биват тормозени от по-големите Ланс и Кей. Един ден Алекс се опълчва срещу Ланс и се скрива в един строеж, където открива меч, забит в камък. Какво прави момчето ли? Изважда меча и проклятието започва да се сбъдва.
Мерлин се събужда някъде, във формата на тийнейджър и тръгва да помогне на новия крал, който има да научи много, да събере рицари, защото до битката с Моргана остават само четири дни, а всяка нощ тя става все по-силна.
Алекс, Бъд, Ланс и Кей се обединяват, за да спасят целия си познат свят.
Филмът е чудесен. Има достатъчно екшън (битки срещу огнени конници), драма (отношенията между героите, търсенето на входа към затвора на Моргана), комедия (прекрасни лафчета, прекрасен Мерлин) и фентъзи на една доста любима моя тема – свързана с Авалон.


Героите имат своите недостатъци, все пак всеки може да се уплаши, но и силни страни, показвайки смелост и отдаденост. Изграждат здраво приятелство и научават ценни уроци.
Посланието на филма е много силно: В някои битки, ще бъдем сами, няма да имаме смели рицари до нас или вълшебни оръжия, които да ни показват пътя, ще трябва да се справяме с това, които имаме, вътре в нас и да разчитаме на собствените си способности. Също така, че трябва да не се отказваме от мисията, да не предаваме отбора и да обичаме близките си.
Сега ще пусна няколко спойлъра, защото искам да кажа още няколко неща, така че, ако не искате да си разваляте удоволствието от хубавото филмче, ви пожелавам хубав ден, отивайте да го гледате! Заслужава си!


А, за тези, които са останали:
Ами, първа точка – Мерлин! Толкова харизматичен! И в образа си на тийнейджър, ядящ пилешки крилца, със своите ярко жълти кецове и тениска с дъга, ИКОНА! Също и в образа си на старец, който наставлява или в този на симпатична сова, в който се блъска в прозорците!
Втора точка – (Сър) Бъдивер – най-добрият приятел на Алекс. Готов да последва приятелят си, дори и да е трудно, прекрасен образ.
(Сър) Ланс(елот) и (Лейди) Кей – много ми се искаше да пламне искра между тези двамата, може би това ми липсваше. Тя ми хареса, но Ланчо също се промени и от гадняр, стана достоен рицар.
Майката на Алекс – смела жена, която разбира се повярва на сина си!
И не на последно място, светещият Ескалибур и Дамата от Езерото, неизменни помощници на краля!

Доволна съм от филма, заслужава си гледането, поне ще ви разсее за малко от скучното ежедневие и кой знае може и вие да напишете някой сценарий, който да бъде филмиран. (Това го знам от ревютo на Алекс от Цитаделата. Хвърлете едно оченце.)
Също така, ако ви липсва вдъхновение погледнете поста на Ева!
А, ако ви се гледа нещо корейско, цъкнете ТУК в блога на Руми, която се завърна към писането, докато за нещо екзотично можете да видите в този мой пост.

До скоро!

понеделник, 13 април 2020 г.

"УРОК ПО СЪДБА" <ФИНАЛ> - Част 9 и 10 // Draco Malfoy Fanfiction by Me


Здравейте!
Благодаря ви, че стигнахте до финалната права на тази моя творба!
Всъщност бях много вдъхновена и я написах за няколко часа. И десетте глави. Не мисля, че са нещо кой знае какво, но са си нещо мое.
Надявам се, че са ви харесали!
Малко се чудех дали да не променя финала, но в съня ми нещата се развиха по този начин, така че реших да ги оставя такива.

Приятно четене!


Глава 9


- Господин Малфой, нужно ли е да говоря с директора? – Някой ме разтърсваше.
Премигнах няколко пъти и се озовах лице в лице с господин Филч, който ме разтърсваше грубо.
- Всичко е наред, съжалявам за безпокойството.
- Научи се да пиеш като хората, Малфой, преди да припарваш до малиново вино. Да се въргаляш тук цяла нощ, засрами се! Отнемам двадесет точки от Слидерин.
Изправих се, олюлявайки се. Цяла нощ? Какво се беше случило.
Последното нещо, което помня... Беше Либа, говорех си с Либа. Отнесох се ужасно с нея!
Цял следобед тичах из етажите, търсейки път към тайнственият коридор. Исках да намеря Либа и да разбера какво по дяволите се случваше! Тя беше единственият ми приятел през тази година! Съсредоточих мисълта си към нея. Тя беше толкова обикновена, че не бих я забелязал.
Взех да се изкачвам п поредното стълбище, когато чух, че то отново се премерва. Какъв късмет това беше коридорът! Ето и нишата!
- Либа? Либа, съжалявам… Ти? Какво правиш тук?
Луна Лъвгууд стоеше срещу една отворена врата вляво. Блъснах я и нахълтах вътре. Имаше купища неща. Познавах това място. Бях влизал само веднъж, но нямаше как да сбъркам Нужната стая.
- Какво по дяволите се случва тук? Къде е, Либа?
- Седни, Драко – не се подчиних. Исках само да я видя. – Следя те от месеци. Искаше ми се да знаех по-рано. Либа не е тук. – прошепна Луна. - Не мисля, че ще се върне...
Нещо в мен сякаш се счупи, слушах и не исках да повярвам. Когато Лъвгууд, замлъкна се изстрелях към Забранената гора.


(Art from here)


Глава 10


Беше почти тъмно. Може би дълбаех от часове. Не можех да повярвам на думите и. Либа не беше мъртва. Сълзите се стичаха по лицето ми и отпуснах глава в калната пръст. Не осъзнавах, кога е дошла бурята. Не чувствах дъжда. В главата ми звучаха думите на Луна:

Видял си призрак, Драко. В миналото си имал среща със смъртта и за това си успял да я видиш.
Либа Брейн е била убита от някой смъртожаден, в нощта на смъртта на Дъмбълдор. Била е довлечена в Забранената гора, но най-лошото била е забравена, от всички.
А всъщност се е опитала да предотврати гибелта на директора. Нужната стая била пред нея, но тя не я отворила, за да се скрие. Свила се и зачела учебника си по пророкуване, като си мислела, че никой няма да я забележи. Грешала.
В стаята бил скрит един от хокурксите с парченце от душата на Волдемор. Тя дала живота си, за да не бъде открит от злите сили. Последното и желаене е било някой да я види, за да не бъде сама.
Не си виновен ти, Драко. Направил си каквото можеш.
Бил си и приятел.  Макар и за малко.

КРАЙ






неделя, 12 април 2020 г.

“Фатално затишие” - Ревю


Здравейте! Как сте?
Честит празник на всички цветя с прекрасни имена! 
Колкото повече биваме ограничавани, навън с маска, не е много приятно, толкова повече умът ми иска да се пренесе на някое далечно кътче. Например в някое малко градче на Карибите, с дъх на прясна риба и океан.
В Фатално затишие” (Serenity) се пренасяме точно на такова място.


На остров Примът времето тече е еднаква скорост, прогнозата за времето е идентична, подходяща за риболов навътре в яркосините води, с добра стръв и малко късмет.
Бейкър Дил (Матю Макконъли ) осигурява първокласен риболов на богатите туристи, но живее със своите демони под формата на огромна риба-меч, която никога не успява да хване.
Идилията бива нарушена, не само от човекът с костюм, вратовръзка и куфарче, който така и не може да свари да поговори с нашия човек, а и от бившата му съпруга Карън (Ан Хатауей), която се появява неочаквано с молба към Дил да убие съпруга и, който ще пристигне след ден за доза жарко слънце, риболов и забавления.
Някъде в картинката стои и Патрик, момче скрито зад компютъра си, също ловящо риба.



Всичко се оказва свързано и на този остров, където всеки знае всичко за всекиго, може би, никой не знае нищо или смисълът е не само в това да хванеш голямата риба.
Прекрасен трилър, с приятна актьорска игра и смисъл, който оцених, макар и да успях да се досетя за някои неща. Препоръчвам! Заслужава се, жалко, че критиците не са го оценили подобаващо.
А, ако ви се гледа нещо свързано с руската мафия, ФБР, на Люк Бесон, кликнете тук.
Ако ви се чете фенфикшън в света на Хари Потър – тук.
До скоро!

петък, 10 април 2020 г.

"УРОК ПО СЪДБА" - Част 8 // Draco Malfoy Fanfiction by Me



Глава 8


(Art from here)

Добре, паникьосваш се излишно, Драко. Опитвах се да убедя себе си.
Не бях виждал Либа от Коледа. Тя беше просто едно самотно момиче, почти незабележимо. Може би за това не можех да я улуча в Голямата зала. Реших да вложа усилията си в нещо продуктивно. Уроците и без това бяха трудни, последната година, а и ми предстояха сериозни изпити.
Три месеца минаха неусетно и пролетта беше на път да настъпи.
Само че в последният ден на март падна пресен сняг. Вървях си към часа пори професор Макгонагъл, когато проклетото стълбище ме прати право при коридорът на Либа. Нишата и коридорчето бяха празни.
Е, значи не стои тук по всяко време. Обърнах се с намерението да се тръгна, когато чух звук от отваряща се врата. Вляво, точно, където изобщо нямаше врата предните пъти. Познах жълто-черният шал, преди да видя лицето и.
- Драко!
Извадих пръчката си и я насочих към нея.
- Сега е мой ред да питам. Познаваш ли Седрик Дигъри?
- Познавах го. Бяхме в един дом. Но сред Тримагическият турнир…
- Защо не влезе в Орденът на Феникса.?
- Не успях да намеря Нужната стая.
- Това звучи толкова жалко, но както и да е. На чия страна беше в Битката срещу Волдемор?
- Не произнасяй името му! – изписка тя.
- Отговори ми!
- На ничия! Не съм участвала! Аз просто исках да ме намерят! – тя ме гледаше с огромна омраза. – Мислех, че можем да бъдем приятели! - Изкрещя и сноб светлина ме блъсна.


четвъртък, 9 април 2020 г.

“Обречено” & “Опазено” - Искра Урумова // Ревю


Здравейте! Как сте?
Аз съм добре, готвя и имам още малко седмични неща покрай университета и въпреки това имам доста време за четене. А напоследък съм станала доста претенциозен читател. Не е хубаво да се пропускат изречения и параграфи. Но го правя. Но, когато взема да прескачам цели страници, ами явно отново не съм случила на книга. И опирам до книгите, които съм оставила недочетени. Преди година и половина се сдобих с трилогията „История за български чудеса” на Искра Урумова и бях убедена, че ще ми хареса. Самодиви, български привкус, щипка любов, уви… Първата книга – Откраднато ми вървеше адски бавно. Да имаше интересни моменти, но и страшно много описания, които не ми трябваха и не ми помагаха. Та оставих я, разбира се прочетох си и финала.
Преди няколко дни, обаче реших да дам нов шанс на тези книги.
Започнах Обречено и ми хареса.

Оттук надолу ще има спойлери за сюжета, така че ако не сте чели първата книга спрете до тук.
Аз все пак ви приканвам да дадете шанс на тези красоти, които не са големи тухли, а събират в себе си малко история, щипка магия и са прекрасни и ще стоплят българските ви сърца, дори и да сте извън Родината!


В първата книга Ковчежето, което всеки сезон т.е. на всеки 4 години преминава между самодивите и овчарите, остана във вторите. Марко (внук на един от Старите, глави при овчарите) спаси косата и живота на Неда, която подготвяха за следващата Пазителка (втора в йерархията на самодивите, след Юдите). Накрая се срещнаха за малко на едно летище и се разделиха с обещанието да се срещнат отново.
Четири години по-късно Неда, спаси Марко и дядо си. И с Марко сключиха сделка да се оженят наужким, за да заблудят другите. Избягаха в Австралия, имаха красив романс и Неда се върна в България. И двамата бяха излъгани, че любимият им го няма. И така завърши книга две.
Опазено вървеше най-динамично, понеже видяхме и заговорите на самодивите в лицето на една от Пазителките. Също и действията на Старите и Юдите.


Съдбата, обаче си знае работата и тези, на които им беше отредено отново се срещнаха, защото имаха какво да опазват. И те трябваше да жертват всичко, за да спасят света си и живота на невинни, които щяха да пострадат при нарушеният баланс в природата.
Опредено харесвам книга номер три най-много. Имаше повече гледни точки. Свикнах и с факта, че главите от името на Неда се водят от първо лице. Харесвам всички билки, които използва самодивата. Харесвам, че не е готова да се предаде, въпреки всичко. В Марко, (освен името му), харесвам това, че винаги има резервен вариант и грижата към семейството му.
Надявам се, че в бъдеще отделя отделен пост на двамата главни герои, но определено много харесвам историята им. Също така съм много доволна от финала.
Бих ли прочела още истории в този толкова магичен свят, сред малките селца, изворна вода, в контраст с дивните кътчета по цял свят?
Да, с удоволствие!

А, едно чудесно ревю на трилогията може да прочетете тук в блога на Петър. 
А Нина, с която четем сходни истории, също е направила три, искрени ревюта, които обожавам. Вижте ги Тук, Тук и Тук.

До скоро!

вторник, 7 април 2020 г.

"УРОК ПО СЪДБА" - Част 7 // Draco Malfoy Fanfiction by Me


Предишна глава

Глава 7



Не бях засичал Либа нито веднъж в голямата зала. Стараех се да идвам по различно време, но така и не успявах да я сваря. Не ми се искаше да прибягвам до любовен еликсир, но не се сещах за друг начин да я открия. Откраднах съставките от кабинета по отвари и се сетих че не мога сам да го направя и изпия. Стълбищата не водеха до проклетия коридор, но пък в Забраненият отдел трябваше да има някоя книга по случая. Три безсънни нощи прекарани там обаче без резултат, леко ме обезкуражаваха.
Вече се тревожех, че ще ме хванат преди да изпълня плана си, когато ме осени идея. Свети Мерлин, нямаше нужда да правя отвара или магия.
Просто щях да играя много убедителен театър. А и си пазех стъкленицата, от последният любовен еликсир.
На другият ден Пийвс разправяше из цялото училище:
- ДРАКО МАЛФОЙ Е ДЪЛБОКО ВЛЮБЕН В ЛИБА БРЕЙН! О, ЛИБА! ООООО, ЛИБААААА!
Проблемът беше, че така и не я открих. Хъфълпавци се бяха барикадирали в своята стая, а аз се озовах в лечебницата. Обвиних Забини. Заслужаваше си го.
Търпях подигравките на съучениците си, но не спирах да се чудя, къде се крие това момиче.
А колкото и да се надяваше мама бях взел решението да не се прибирам вкъщи за празниците. Баща ми беше ясен по този въпрос. Заминеш ли за Хогуъртс търси си нов дом.
Вечерта преди Коледа имаше бал на който разбира се, се отказах да отида.
А в празничният ден, се успах за закуската, понеже совата ми ми донесе огромен пакет. В него имаше ръчно плетен шал на Слидерин.
Мислено благодарих на мама и реших, че ще отскоча до Меденото царство и да и изпратя от любимите и черешови меденки. Поех към един от добре познатите ми входове и се блъснах в нещо. Сякаш беше стена подплатена с въздух. Оказа се Либа, която широко ми се усмихваше.
- Весела Коледа, Драко!
- Весела Коледа и на теб! Не отговаряше, когато те търсих.
- Търсил си ме? – попита тя.
- Ами… - разказах и историята, като имитирах гласа на Пийвс.
Тя се смееше и изглеждаше наистина щастлива от случката.
- Това  най-милото нещо, което някой е правил за мен! – стори ми се, че страните и порозовяха. Изведнъж, обаче стана сериозна. – Значи Дъмбълдор е мъртъв? – взря се в мен.
Без да се усетя и разказах за последните ми четири години. Имах толкова голяма нужда да поговоря с някого. Тя мълчаливо слушаше. Когато приключих тя се засмя.
- Професър Маггонагъл ще бъде чудесен директор!
- Да трябваше да я видиш на церемонията по разпределението… - погледнах униформата и на Хъфълпаф - … всъщност ти би трябвало да си я чула.
- Да, беше хубаво – тя също ме погледна. – Значи Хари е успял. – каза тя.
Защо винаги разговорът трябваше да отиде към Потър? Той не беше единственият герой!
- Да, Потър успя.
- Знаеш ли, Драко, така и не успях да се запозная с него.
- Така ли? Мисля, че всеки го познава? Е, може би не лично. – осени ме въпрос. – Значи, не си участвала в Орденът на Феникса?
- Не – тя потръпна. – Не съм.
Сякаш температурата падна с няколко градуса. Изведнъж ми се прииска да избягам. Изправих се.
- Трябва да пратя една сова, отстъпих заднишком. Либа не отговори, а отново отвори учебника си. Същият учебник по пророкуване.

неделя, 5 април 2020 г.

"УРОК ПО СЪДБА" - Част 5 и 6 // Draco Malfoy Fanfiction by Me


УРОК ПО СЪДБА

Глава 5


 (Art from here)


Изминаха още два дни. Оглеждах се за Либа по коридорите и се ослушвах за нови планове от моите бивши приятели. Дали ми липсваха. Не особено. Не бях си изградил дълбока връзка с никого от тях. Още от първата година завиждах на Потър, за приятелите, които си намери.
Лежах си в леглото. Оставаха ми още само пет дни от чистенето в кухните. Не, че беше толкова зле. Спестяваше ми вечерите в Общата стая. Но домашните бяха друга работа. Тази нощ се мъчех с урок по пророкуване. Този предмет, никога не ми беше интересен. Не вярвах в глупостите за съдбата. Поне не вече. След всичко случило се. Ако очакваш нещо да се случи, без да правиш нищо, ами няма да ти се получи. Трябва да работиш, за да постигнеш целите си.
Пророкуване. Либа също го учеше. Аз, самият не помнех нищо от последните две години, когато го учих, така че все едно се връщах четири години назад. Но да търся момиче, от друг дом, за което знам почти нищо, посред нощ. Като се замисля, беше идеален начин да си изпрося още едно наказание. Което пък щеше да значи още време далеч от слидеринци.
Днес успях да избегна едно шишенце любовен еликсир към Мадам Помфи. Не ме разбирайте погрешно, но я си представете картинката да точа лиги по лекарят на училището пред погледа, ами на всички които ме следяха. Гаранция, нямаше да пропуснат.
Така че бавно и на пръсти излязох от подземията. Общата стая на Хафълпаф се намираше близо до кухните. Може би щях да се оправдая, че съм забравил нещо. И после какво да се моля на духа им да ми каже паролата?
Бягах, възможно най-тихо, когато едно стълбище почти ми изкара дъха и се премести, секунда преди да падна в дълбините под Хогуъртс. Право на четвъртият етаж, където разпознах онзи самотен коридор. Пристъпих към нишата.
Там ме очакваха две изненади. Либа беше опряла гръб в стената и стискаше учебника пред себе си. Хафълпавката кървеше.


Глава 6


(I have no a idea where I found this art but Credit pls)


- Кой ти причини това? Добре ли си? – спуснах се към нея, но тя насочи пръчката си към мен.
- Ще се оправя! Женски неща – отстъпих назад объркано, а тя седна на пода, вдигайки колена към брадичката си. – Какво искаш? – попита гърлено.
- Помощ. С пророкуването – посочих учебника и. – не съм много добър, а ако утре не направя камъка ми да говори, най-дълбоките ми страхове, няма да има нужда да ходя на изпит в края на годината.
- Ще ти помогна – отвърна тя. – Какви са най-големите страхове?
- Казвам се Драко. Драко Малфой – издишах тежко.
- Аз съм Либа. Либа Брейн – усмихна ми се тя.
Как не разбираше?
- Аз… съм виновен за случилото с професор Дъмбълдор.
- Какво се е случило с професора? – тя наклони глава към мен. Наистина ли? Нарочно ли го правеше.
- Той е мъртъв. По моя вина. Не го направих, аз, а трябваше да бъда аз…, но не исках…
Либа изхълца. В очите и блестяха пресни сълзи.
- Ще ти помогна с камъка – отдъхнах си – ако обещаеш да се виждаме само през деня.
- Дадено!
- А сега се обърни! – завъртях се с гръб, докато тя изричаше някакво заклинание.
- Всъщност ти, защо идваш тук? – чух  тихо сумтене. – Добре, не трябваше да питам. Благодаря ти, Либа! – тя пустна камъка в ръката ми без да ме докосва. – ами, Лека нощ тогава. – Пристъпих към стълбището.
- Обичам това място – прошепна тя.
Просто странно момиче, което обича да скита нощем из замъка.


Е, как ви се струва? Имате ли някакви предположения за следващите части?
Не се колебайте да ми оставите коментар!

събота, 4 април 2020 г.

"УРОК ПО СЪДБА" - Част 4 // Draco Malfoy Fanfiction by Me


Здравейте! Как сте?
Аз съм добре тъкмо изгледах Хари Потър и Даровете на Смъртта част 1 за трети път. Искам да отбележа няколко неща, които ми направиха впечатление и после ще продължа със следващата глава от моя фенфикшън. (Ако сте пропуснали, давам връзки към Част 1, 2 и 3).
·        Колебанието на Драко
·        Моментите между Рон и Хърмаяни
·        Хърмаяни, която заличи спомените за себе си от умовете на родителите си
·        Фред, който се грижи за Джордж
·        Хари и гробът на родителите му
·        Рон при писъците на Хърмаяни
·        ДОБИ



УРОК ПО СЪДБА


Глава 4



 (Art from here)



- Ти какво правиш тук? – момичето се обърна и ме погледна уплашено. Браво, Драко имаш подход към жените.
Тя се изправи, като изтупа коленете си. Имаше обикновена кестенява каса, подстригана на черта, обикновени кафяви очи и шал на Хафълпаф.
- Чета – отговори ми. Беше с половин глава по-ниска от мен, но сякаш ме пробождаше с поглед.
- Какво четеш? – попитах я аз.
Момичето вдигна учебник по пророкуване. Приближих се крачка към нея, за да видя за кой курс е, понеже беше доста прашасал. Тя се дръпна две назад.
- Добре, ами… - не исках да я плаша, тя поне си говореше с мен, макар че май аз и бях навлязъл в личното пространство. – Може ли да седна? – вдигнах въпросително вежди.
- Заповядай – тя се настани на пода и отново се зае с книгата.
- Как си? – седнах до нея, като се постарах да не скъсявам дистанцията помежду ни.
- Прекрасно, а ти?
- Доста добре, пропускам двоен час по ЗСЧИ.
- Логично – тя кима към униформата ми.
- Ами ти? Как е в Хафълпаф?
- Обичайното, никой не ме забелязва – О, как и на мен ми се искаше същото. Вместо всеки да ми хвърля поглед.
- Понякога си има предимствата – усмихнах и се. – Коя година си?
Тя се замисли малко повече от колкото е нормално, но всеки е странен по свой си начин, вече се бях убедил в това. – Предпоследната, а ти?
- Последна ми е – значи е била петокурсничка, когато се развиха събитията с Дъмбълдор. Защо ли се беше върнала? Дали е участвала в Съпротивата срещу Черният Лорд? Защо си говори изобщо с мен? Тези въпроси се въртяха в главата ми, но тя прекъсна мислите ми.
- Как се казваш? – сериозно ли ме питаше? Тук трябваше да има уловка.
- Драко, а ти?
Очите и се задържаха продължително върху мен, сякаш ме преценяваше.
- Либа – накрая каза тя. Странно име, не бях го чувал и сигурно нямаше да го запомня, стига това да не беше единственият човек, който разговаряше с мен от седмици. – Мисля, че трябва да се връщаш в час – допълни, и се подпря на стената, продължавайки да чете учебника си. Изправих се на крака.
- Беше ми приятно – промълвих – Ще се виждаме.
Излязох от коридорчето и видях, че стълбището отново се мести. Е, беше време за поредният скучен час, в който щях да чувам късчета отвора по свой адрес. Едва, когато се оказах на втория етаж, се сетих, че изобщо не знаех, как да се върна отново до онзи коридор.

петък, 3 април 2020 г.

"УРОК ПО СЪДБА" - Част 2 и 3 // Draco Malfoy Fanfiction by Me


← Част 1

УРОК ПО СЪДБА


Глава 2


(Art from here)



Най-после в Общата стая успях да си отдъхна. Краб и Гойл ги нямаше. Не бяха от най-ученолюбивите. Така че щях да съм сам в стаята ми. Чудесно, устройваше ме напълно. Понечих да сляза по стълбите към спалните, когато някой ме дръпна за ръката. Блейз Забини държеше пръчката си в готовност и ми се ухили гадно.
- Великият Малфой! Върна се тук, за да властваш? – не казах нищо, не ми се искаше да се вкарвам в проблем още първата вечер. При това, заради човек от моя дом.  – Наследникът. Избраният. – той се изхили. Още няколко човека също, заедно с него. – Е, Малфой, змията май я няма, а?
- И аз се радвам да те видя, Забини. Искам да ти припомня, че сме от един Дом, и не бих искал нещо лошо дати се случи… - шамарът беше леденостуден. Бях готов да скоча, но видях пръчките на другите слидеринци в готовност.
- Не ме заплашвай, Малфой. Вече нямаш власт тук. – Той ме блъсна към стълбището и затръшна вратата след мен. Завлякох се в стаята ми. Бях им бесен. Багажът ми беше останал в Общата стая. Трябваше да пратя сова до майка ми. Ако онези кретени посмееха да наранят моята, щях да им се случат ужасни неща! Снейп беше поел вината, сега навярно гниеше в Азкабан. И за какво беше всичко това?
На следващата сутрин, станах рано, взех една свещ и бях готов да се изправя срещу слидеринци. Общата стая, обаче беше празна , а нещата ми бяха разпилени навсякъде. Учебниците бяха надупчени. Не, прогорени. Близо час се опитвах да ги оправя, но някои заклинания само ги правеха по-зле. Все пак накрая изглеждаха що годе цели. Погалих совата, която весело потърка клюн в бузата ми и написах писмо до мама.

“Скъпа майко, пътуването мина добре. Моля те, обаче, не ми пращай нищо важно в Голямата зала.

Твой, Драко ”

Пропуснах закуската и се насочих към първият ми час за деня. Учителите ме гледаха странно, когато давах верни отговори. Носеше се тих шепот, който знаех, че се отнася за мен.
Седмицата беше натоварена, но за мен най-натоварващото беше, че никой не говореше с мен. След първите два дни осъзнах, че е ужасно да си сам. Даже Краб и Гойл ми липсваха със своите кратки, глупашки изказвания.
Започнах да отброявам дните. Пет, шест, седмица…  
На вечерта на десетият ден, някой почука на вратата на спалнята ми. Стиснах пръчката, която държах, като поставих учебника на коленете ми.
- Влез.
Панси Паркинсън пристъпи плахо в стаята ми.
- Здравей Драко – каза тя. Косата и беше станала още по-дълга от последният път, когато я видях, което като се замисля беше преди, около две години.
- Влизай – махнах и с ръка.
- Радвам се да те видя, Драко! Пристигнах преди няколко дни, изпуснах първата седмица, но знаеш как е, трябваше да помогна на нашите в бизнеса… - тя продължаваше да говори без да среща погледа ми, махайки с ръце.
Оставих пръчката в леглото и се изправих на крака. Изравних се с нея и тя се скова. Знаех, че си падаше по мен преди… преди цялата каша.
- И аз се радвам да те видя, Панси – усмихнах и се.
Тя най-сетне срещна очите ми, но преди да успея да прочета каквото и да е в тях, тя ме прегърна. Усещането беше странно. Последният човек, който го направи беше майка ми.
- Ще се справиш, Драко – беше ми казала тя. – Нашето семейство винаги успява да разкрие истината.
Сега Панси се притискаше в мен. Може би имаше нужда от компания. Може би и тя се чувстваше самотна като мен. Отвърнах на прегръдката и, усещайки аромата на косата и. Жасмин.
В този момент Панси Паркинсън запищя.




Глава 3



(Art from here)



Наказание. За месец. Минус 60 точки за Слидерин. Годината се очертаваше страхотна!
Чистенето в кухните, не беше толкова зле. Поне там, никой не ме сочеше с пръст, може би защото, всички бяха много заети да изхранват възпитаниците на Хогуъртс. Мислех си, че храната се прави с магия, но всъщност само сервирането ставаше така. Голяма част от ястията се правеха с пресни продукти, ежедневно. Моята задача беше да мета след готвенето и повреме на него. Поне имах шанса да използвам метла под някаква форма.
Изключването ми от отбора по куидич, беше отвратително, но не по-гадно от обвиненията, че съм се опитал да посегна на Паркинсън. Представяте ли си? Имаше съвет, мислеха да ме изключат, но явно баща ми все още имаше някаква власт. Получих конско, придружено и личната му препоръка за отстраняването ми от отбора. Тъй като сам си избрах да си завърша образованието тук, явно на баща ми, вече не му пукаше за Слидерин, а искаше да навреди на училището, лишавайки ни от най-добрият търсач. Тоест от мен. Може би трябваше да изпепеля всичко и да ме изгонят, но бях сигурен, че той точно на това се надява. Затова мълчаливо понасях наказанията след часовете, а и ми бяха спестени срещите с Потър на игрището.
Оставаше ми седмица до края на принудителното чистене, така че започнах да се ослушвам каква гадост ми готвят Домът ми. Но трудно успявах да остана буден, защото вечер се прибирах капнал от умора, а часовете и изпитите нямаше сами да се вземат.
Един ден реших, че ми трябва почивка и успях да вбеся новият учител по Защита срещу черните изкуства. Абсолютно безсмислен, вече предмет, при положение, че нямаше шанс Волдемор да се завърне. Бях изгонен, но не пропуснах да хвърля злобни усмивки на грифиндорци и слидеринци, докато излизах от залата. Отново карахме за едно. Някой наистина си правеше шега.
Слизах към четвъртия етаж, когато стълбището се промени и се оказах в непознат коридор.  Повървях до края му, но там свършваше в широк прозорец. Чудесно, сега трябваше да чакам стълбите да им скимне да се пренаредят в друга посока. Коридорът беше дълъг около 50м. Понечих да се върна към стълбите, когато забелязах една ниша в дясно. Всъщност си беше коридор без изход.
Отстрани имаше място за врата, врата и половина, но там не се мяркаше, нито една. За това пък на пода стоеше момиче, което четеше книга.





Заплете ли се вече? Очаквам вашите отзиви!
До скоро!

четвъртък, 2 април 2020 г.

"УРОК ПО СЪДБА" - Част 1 // Draco Malfoy Fanfiction by Me


Здравейте! Представям ви първата част от моят първи фенфикшън във Вселената на Хари Поър и изобщо! Надявам се, че ще ви хареса!


УРОК ПО СЪДБА



(Art from here)


Глава 1

Хогуортс изглеждаше същият, но  знаех, че не беше. Връщах се за последната ми година там. Мама ме подкрепи както винаги, но баща ми беше бесен. Каза ми, че не било на хора, с нашето положение да се връщат в тази дупка, гъмжаща от нечистокръвни. Споменах му, че след падението на Волдемор, ние бяхме тези в неблагоприятното положение.
Повечето магазинчета по Диагонали се бяха възстановили. Набавих си учебници и необходимите материали и поех към перона. Имах два избора да заобиколя и да рискувам да сваря влака почти пълен или да мина напряко и да си заема купе. Избрах вторият вариант, който за съжаление минаваше покрай магазина на Уизли. Знаех, че единият от близнаците e починал. Тях не ги различавах, но очаквах магазина им да бъде малко по-шумен. Беше отрупан с цветни лентички и отвътре се чуваше тиха музика. Застоях за миг, загледан в прашното стъкло, но после отминах. Нямаше какво да направя за тях.
Влакът ме чакаше и учениците тепърва бяха започнали да се качват. Нахълтах в първото празно купе и понечих да наглася куфара си, когато чух недобре прикрито ахване. Обърнах се стиснал пръчката си, а срещу мен стоеше малко момче със тъмна, разрошена коса и големи очи, които скоро щяха да изскочат.
- Аз… - хлапето направи крачка назад. – Извинявай, мислех че е свободно. – празно, имах предвид. След, което с няколко бързи движения си събрах нещата и излязох от купето. Коридорът вече се пълнеше с ученици, които търсеха своите приятели. Поех към задните вагони. Щеше да е прекрасно, ако просто се разминавахме с останалите и всеки си продължаваше лутането, вместо да спират и да ми зяпат, правейки ми път. Страхувайки се от мен. Обзе ме чувство на вина, което отключи и ярост, затова почти прибягвах между вагоните. Ненадейно се блъснах в някого и чух падане на неща, около мен. Вдигнах глава, готов да се извиня, когато срещнах очите на…
- Малфой. Каква изненада – констатира тя.
- Грейнджой…
Тя ловко ме размина и продължи по пътя си. Не беше добре. Трябваше бързо да си намеря купе, не ми се искаше да се срещам с Потър. Тъкмо отварях вратата на вагона, когато чух ясният глас на грифиндорката.
- Деца, пазете се от него. Мисля, че всички знаете кой е и какво е направил. 
Треснах вратата и се озовах в последният вагон. Мерлин, благодаря, последното купе беше свободно.
Да семейството ми се присъедини към Черният лорд. Но аз самият, не направих почти нищо.
Бях решил, че във влака ще е идеално да помисля и да си съставя план за напред, но неусетно заспах. Събудих се от друсане, предвещаващо пристигането ни. Беше сумрак, а замъкът се извисяваше на няколко мили от нас. Огледах се и установих, че явно за мен няма каляска. Не, че щеше да ми навреди да походя. Но след няколко крачки, забелязах, че всички се движат пеша. Промените започваха още оттук.
Голямата зала беше препостроена след разрушенията нанесени от смъртножадните. Тази година масите бяха уедрели, понеже родителите се страхуваха и предпочитаха да обучават децата си вкъщи. Седнах на обичайното си място, а най-близкият човек стоеше на три стола от мен. Кимнах му, но момчето насочи поглед към подиума.
Професор Маггонагъл, се изправи за своята реч, като директор на училището.
- Скъпи ученици, благодарим ви, че избрахте да се учите в Хогуъртс! Благодарим за даренията от Министерството на Магията и частните дарители! Сега бих искала да дам думата на нашите герои! Моля, заповядайте при мен. – Потър, Уизли, Грейнджър, Лъгботън, Лъвгууд.
Отказах се да слушам и се замислих, че може би ще е добре да си сменя мястото в залата. Нашата маса беше една от вътрешните, така че щяха да ме виждат отвсякъде. А усещах как ме гледаха. Със страх, но повечето с омраза. По-близо до подиума, означаваше осъдителният поглед на учителите, за това отпадаше като вариант. За това реших, че ще сядам по-близо до вратата на залата, хем щях да мога да излизам по-бързо.
-… и нека бъдем по-добри! – завърши Джини Уизли.
- Смелост. Имахме достатъчно, за да се изправим срещу злото! Сега нека бъдем честни и да следваме заръките, оставени ни от Албус Дъмбълдор! – продължи Невил Лънгботън.
- И нека да не забравяме светлината, която грее във всеки от нас! – Луна Лъвгууд, зашари със странните си светли очи из залата. Погледът и се спря върху мен за секунда и ми се усмихна леко.
Достатъчно. Обърнах глава в обратна посока. Половината маса на Слидерин ме зяпаше.




сряда, 1 април 2020 г.

Harry Potter Quiz (Q/A) с любимите ми Седем!




Здравейте! Как сте?
В Денят на Шегата искренно и лично ви представям едно интервю със още седем магьосници, които много обичам!


Не всички се съгласиха да отговорят на пълния брой въпроси, но все пак нека някои тайни да си останат такива!


Harry Potter Quiz (Q/A)



1. В кой Дом си?



В.В.  Хафълпаф и съм много горда с това!
М.М. Рейвънклоу
Д.Д. Gryffindor
Б.Б. Хафълпаф ме радва енергията им, въпреки че другите ги смятат за глупави, ама шапката май ме слагаше Рейвънклoу.
Б.Б. Hufflepuff
В.В. Слидерин
А.А. Hufflepuff
Т.Т. Slytherin, амбициозната къща!


2. Твоя силна страна?

В.В.  Умея да организирам хората
М.М. Успявам да се адаптирам и съм гъвкава в ситуации, които не съм срещала преди
Д.Д. Силна страна май говоренето пред публика и разтягане на локуми хех
Б.Б. Hard-worker
Б.Б.
Лошите ми шеги
В.В. Multitasking
А.А.
Т.Т. Сладкодумна съм и лесно се сприятелявам



3. Любим герой от поредицата? (защо избираш него)


В.В. Ами харесвам си Хари! Има очила, може да лети и има приключенски дух. Също обожавам семейство Уизли!
М.М. БЛИЗНАЦИТЕ ЗАЩОТО СА МЕГА ЯКИ И ПРАВЯТ МНОГО БЕЛИ
Д.Д. MCGONAGAL E ЗЛАТО! Хммм защо – радва ме колко странен смята Дъмбълдор, и че колкото и строга и силна да е, пак си има човечни моменти на криза или паника haha
Б.Б. Хагрид, защото му релейтвам
Б.Б.
В.В. Невил Лонгботъм all the way. Има огромен character development и преборва страховете си
А.А. Albus Dumbledore
Т.Т. Рон със сигурност ми е любим! Понякога много се дразни ама е толкова мил, сладък и забавен и е готов на всичко за приятелите си. Обичам и Нют Скамандър. Просто всичко свързано с него ми пленява сърцето!


4. Какъв домашен любимец имаш? (котка, жаба, плъх, сова, качи снимка ако искаш)


В.В. Сова, винаги! Някоя пухкава!
М.М. Сова
Д.Д. Сова, кафеникава
Б.Б. Котка от тези, иначе куче
Б.Б. Имам котка, но сова sounds so much cooler
В.В. Коте
А.А. Weasel
Т.Т. Котка, черна. (Иначе за патронус - На теста получих бял кон като на Джини Уизли, която много харесвам (като цяло обичам цялото им семейство). Но иначе бих била щастлива и с лисица или котка)


5. Любим филм от поредицата и защо?

В.В.  “Хари Потър и Стаята на Тайните” – обичам мистериите покрай вкаменените ученици и цялата история с Том Ридъл
М.М. Не съм гледала филмите защото са траш хд но все още нямам любима книга
може би трета
Д.Д. Idk за филм, отдавна не съм ги гледала, там където има най-голям шанс да страдам по-болка по герои, probably
Б.Б.
Б.Б.
В.В. Огненият бокал. Много са ми интересни предизвикателствата
А.А.
Т.Т. Буквално гледах 5 минути от първия филм и го изключих защото въобще не ми хареса, но планувам скоро пак да пробвам. От книгите любимата ми е "Затворникът от Азкабан".


6. Любима магия?


В.В. Lumos! Винаги е полезно да имаш малко светлина.
М.М. АВАДА КЕДАВРА
Д.Д. За магия много ме радва Tarantallegra с неконтролируемите танци, lol
Б.Б. Ако има такава която превръща нещата в храна.
Б.Б. Cheat codes
В.В. Ох аз съм ужасен човек, но Империо ми е любимата.
А.А.
Т.Т. Obliviate! Намирам я за много интересна и същевременно страшна.


7. Пожелай нещо на читателите ни

В.В. Бъдете здрави и не спирайте да вярвате в чудесата!
М.М. ДА ЧЕТАТ КНИГИТЕ, А НЕ ДА ГЛЕДАТ ФИЛМИТЕ!
Д.Д. ПРОЧЕТЕТЕ SIX OF CROWS!!!
Б.Б. Възползвайте се от карантината, щото като почне пак светът да се върти, пак за нищо време няма да има.
Б.Б. Dont stress over the little things.
В.В. Да продължават да бъдат мега готини, защото са!!!
А.А. Smile!
Т.Т. Пожелавам ви приятен ден! Не забравяйте да се смеете и радвате на живота.




Това е от нас! До скоро!
П.П. Дали би ще ви бъде интересно да четете мой фенфикшън за Драко Малфой, тук в блога?

(Credit for all arts!)