Междинна станция „Кенгуру“ от Къртис Чен // Ревю

Здравейте! Как сте?

Днес ще си говорим за книга, която ме впечатли и ми хареса от – до!

Пренасяме се на пътническия кораб “Деджа Торис”, по направление: Земя – Марс. Гледаме през очите на Кенгуру, който е нещо като таен агент – в отпуск! Да, това е кодово име и да, дори и тук е под прикритие. Започват да се случват странни неща, пътници биват намерени, не много живи и кашата вече е станала!

Манджата, която ни е спретнал Къртис Чен е пълна с обрати и с любопитни и прекрасно изградени/да се чете: плътни/ образи.

Имаме абсолютно чаровен, скромен, деен и забъркващ се в неприятности главен герой, който дори и да не броим специалата играчка, с която си идва, то може да изкара само с хумора си! Ами, обожавам този тип!

Второстепенните персонажи имат своите истории и мотиви са симпатични по свое му!

Засегнатите житейски избори и чудните описания,(неинжинерите ще ме разберат) допълват историята и правят света пълнокръвен. 

Затегнете коланите, защото Рожджърс и компания имат много работа за вършене, за да достигне космическия круиз крайната си точка… по един или по друг начин!
Приятно четене и до скоро!

"... ако ти се говори, тук съм"

 

Отварям очи и знам, че няма смисъл да се опитвам да заспя.

Излизам от топлото легло и отварям балконската врата. Виждам светлините на пристанището и казиното. Монте Карло е толкова красив през деня и толкова магичен през нощта. Чувам преминаващите автомобили, но ми липсват определени звуци. Сама съм.

- Гледката е прекрасна – чувам глас вдясно и се обгръщам към съседния балкон. Момче с черни къдрици и топли очи ми се усмихва. Изглежда на моята възраст или с някоя година по-малък или по-голям. – Марти – представя ми се.

Казвам името си. И после нещо в него ме кара да отворя сърцето си и да му разкажа, за някои от демоните. За онази вечер и за борбата с любими книги. Беше си същински бой. А аз бях толкова засрамена. За човека, в който бях толкова влюбена, с месеци. За целувката ни, толкова нежна… за нощта в дома му, в леглото му, когато просто заспахме прегърнати. И за погледа му, когато си тръгвах. Разбиращ? Съчувстващ?

- Така и не разбрах… – усмихвам се на Марти.

- Животът е пълен със загадки, чиито отговор не ни е писано да научим – той вдига чашата си за наздраве и аз отпивам от просекото. Има вкус на пролет, далеч от целия лукс тук.

- Как успяваш да се държиш? – питам го и това го разсмива.

- Изобщо не съм толкова силен, скъпа. Мога да се разпадна, но гледам да си подбирам хората. Разбираш ли?

Разбирам.

И после му разказвам за едно звездно момче и всичко някак си си идва на мястото.

Събуждам се по светло, в леглото си, без да имам спомен как съм стигнала до него. На масата ме чака рум сървиз, който съм убедена, че Марти е платил. Хапвам безумно вкусни неща, стягам багажа си и се насочвам към изхода. Завъртам се покрай рецепцията, но в крайна сметка се отказвам. Нещо, вътрешно ми казва, че няма да открия Марти тук.

Затова благодаря на портиера, който ми отваря вратата и излизам навън.

Април е.

 

 

 

КРАЙ

*Авторски текст*

“Ние, останалите, просто живеем тук” – Патрик Нес {За спасяването на света и други ежедневни казуси} // Blogmas 2021-15

 

Здравейте!

Дайте ми дефиниция за хубава книга, аз ще започна:

Хубава книга е такава която те привлича още с първото изречение. С посвещението. Която е толкова интересна че всичко остава на заден план, освен историята и четеш, четеш, четеш. До последната думичка. И после остава в сърцето ти. И я препоръчваш. И един ден ще я подариш на детето ти. За Коледа.

“Ние, останалите, просто живеем тук” от Патрик Нес е хубава книга! И сега ще ви разкажа, защо ми хареса толкова!

Любимото клише в фентъзи историите е това за Избраният. Това е герой, който е невзрачен в началото, обаче после се оказва, че притежава сила/ дете е на/ последната надежда на някое царство и после… спасява света!

Тук се запознаваме с Майки и неговите приятели – Мел, по-голямата му сестра, Хена, в която е влюбен от години и Джаред, който си говори с котките. Те са съвсем обикновени тийнейджъри, в последната година в гимназията, на които им предстои дипломиране и последното им лято, заедно. Всяка глава от книгата в началото започва с историята на Избраните деца, които се борят срещу злото, докато нашите герои правят, всъщност, абсолютно същото. Защото злото има различни форми -  алкохолна зависимост, работохолизъм, стриктни родители, нашественици, които искат да превземат техния град.

Чарът на книгата, освен в гениалността на Нес, да описва фантастични и съвсем обикновени, човешки ситуации е и в Майки, Нейтън (новото момче в града), Меридит (най-малкото дете в семейството) и останалите, които просто живеят тук, оцеляват, преминавайки през проблеми, кризи, обичайки, мразейки и търсейки себе си!

Категорично ви изпращам към най-близката книжарница или библиотека, както направих аз, за да си вземете и да прочетете “Ние, останалите, просто живеем тук”, защото си заслужава! 

Оценка 5/5

Това е, четете, приятели! А хубавите книги ще ви намерят сами!

До скоро!

My Blog's Birhtday // Blogmas 2021-1

[Hi - for English, please swipe down ↓]

Здравейте и ЧЕСТИТ 1-ВИ ДЕКЕМВРИ!

Освен, че вече сме в най-празничния месец в годината, днес е и моята блогърска годишнина! 5 години откакто писах за онова първо състезание в ски скоковете в Рука, абсолютно непредвидимо. Била съм адски смела, знаете ли! Въвела съм ви в моя свят, при това на английски!

        Е, днес си пуснах Jingle Bells и потърсих коледния дух вкъщи. Скоро ще украся и макар че навън няма и следа от сняг, все пак, поздравления, преминахме през ноември, който знаете не обичам, макар че си имаше хубавите моменти, като рождените дни на някои от любимите ми хора и още спонтанни разходки и преживявания!

Обръщайки се назад мога единствено да кажа благодаря ти, че не спираш, защото още от първите месеци си поставих правило, че ще пиша, дори и да имам един единствен читател. В последствие разбрах, че пиша за себе си. Защо този блог си е моето магично местенце във Вселената, където излагам мислите, споделям впечатленията или просто изливам идеи и емоции. И това ме прави щастлива!

Благодаря и на всички вас, които може би отваряте моя публикация за първи или за стотен път! На моите момичета и момчета, които четат, питат, вдъхновяват се! Обичам ви! На Ева, неизменно книжно другарче, изслушващо един милион гласови съобщения! На Руми, макар и на другия край на света, човекът, който крайно ми помогна в началото, на Криси, винаги с усмивка! Специално на Свети, която чете всяка публикация, разбира ме и се интересува! Благодаря!

Какво още научих през тези години?

·        Понякога просто ще напишеш нещо, предназначено за някого, който никога няма да го прочете, но ще вдъхновиш други хора. В това е магията!

·        Друг път ще редактираш пост ужасно много време и няма да се чете толкова, колкото ти се иска.

·        О, отлично вече знаеш, коя нишка може да се превърне в история! Действай в тази посока! (Намигване от шкафа)

·        Авторските снимки са всичко!

·        Блогмас е трудно нещо! Вярвам, обаче, че и тази година ще се справиш!

Като стана въпрос, затова, официално откривам сезона и ще се опитам да ви зарина със  статии, макар че кой знае, не ви го обещавам!

До скоро, приятели!

П.п. Благодаря, че четете! ♥

Hello dear (ski jumping family) and readers!

Well 5 years since this post today is my blog’s birthday!

It’s a long journey! But I am sure for one thing – it’s that my thing is writing!

And I am so happy and proud!

It’s not so easy to be a blogger! Ha! But it’s a challenge that I accepted and I will continue! I am really trying approve my English and will do my best my blog to be bilingual! Today I am starting with Blogmas! So, enjoy!

And last but not least, Thank you! ♥

 

 

Hola!

Gracias para leer! ♥

Hasta luego!

 

 

Мислите, че имате кофти ден..., запознайте се с Отряд 312!

 

Здравейте! Днес ще ви разкажа за един звезден екип кадети, които трябва да се сработят и да се изправят пред тайните, които Вселената ще им разкрие.

Започваме с Алфа-та на екипа, дами и господа, Тайлър Джоунс. Златното момче на академия Аврора, отличник, блестящ стратег и роден лидер. Готов да помогне, във всяка ситуация и да застане зад екипа си, като поеме цялата отговорност.

Следва, Лицето на отряда – Скарлет Джоунс, по-голямата близначка на Тай. С впечатляващ списък от бивши гаджета, тя се занимава с дипломацията и преговорите. Родена да говори, също така усеща, нещата и преценя хората отлично.

Триото допълва Катрин Бранок – Аса на екипа. Познава се с близнаците Джоунс, още от детската градина, умее на управлява всеки един космически кораб, устата, смела и съвестна.

Финиан де Каран де Сийл – бетраскан, Гайката на отбора или Технологичния хакер-гений, страхотно парче, хумор на 102%, ирония и чувства. Носи екзокостюм, защото има леки проблеми с гравитацията, но е абсолютно страхотен!

Зила Мадран – Мозъка на отряда. Страховита, мълчалива, страшно умна. Трудно комуникира с хората.

Калис Идрабан Гилрет – силдрат и Таран, аутсайдер. Бойни умения, притаен гняв, но добро сърце. Искрен, държи на самоконтрола.

Това е Отряд 312. Всъщност, умишлено не съм споменала, но нека ви запозная и с Аврора Дзие-Лин О’Мали, която е единствената оцеляла, жива пътувала през галактиката двеста години. Има бял кичур в тъмната коса, владее телекинеза и разни други способности. Тя е Спусъка, който трябва да победи голямото Зло.

Е, ако си мислите, че сте имали гаден ден, ами едва ли мечтите и бъдещето ви са се изпарили и пътувате към опасна планета, нали?

“Изгревът на Аврора” е прекрасна и си заслужава четенето! Отивайте да четете и моля, пак заповядайте!