Fate: The Winx Saga // Честно мнение, любими герои, +/–

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, най-сетне Зимата дойде!, което автоматично значи, че Варна е под масова паника и радост, заради малкото навалял сняг. Съответно днес си останах на топло вкъщи и имах достатъчно време, за да обмисля този пост.

Когато видях първите снимки на Fate: The Winx Saga, определено се разочаровах. Ще се върна десет години назад, когато съм гледала анимацията. Муза ми беше негласна любимка, малко неразбрана, като мен, емоционална, също и като Блум, която доста харесвах, заради лидерските и качества и готовността и винаги да помогне. Малко по-късно Флора ми беше най- на сърце.

Трейлърът ме изненада приятно и бях решила, че ще разглеждам продукцията, като нещо със същите корени, но все пак различно. Чех хората да казват, че е има тъмна нота, но бих казала, че си опира на стандартните клишета. Има доза свежест чрез образите на Муза и Тера, не Флора! Заради носталгията и все пак магията в тези шест епизода бих го оценила с 3 от 5 звезди. По-долу ще ви изкажа по-обстойно мнение за нещата, които ми харесаха и тези, които не ми.

        Ако питате дали си заслужава, ами аз скипвах някои сцени, но си мисля, че опита е по-скоро положителен.

Започвам със спойлерите и точките, които искам да обсъдя:

1. Героите

Тези, които харесвам – Муза, Тера, Рив, Беатрикс, Дейн

♦ Муза – абсолютна любимка ми е. С една приятелка, обсъждахме, че Муза би трябвало да е азиатка, но супер много си харесвам именно тази. Муза е емпат, т.е. усеща чуждите емоции. Което е изтощаващо, честно казано. Въпреки това, успява да дава съвети, точна и забавна е. Двамата със Сам, който е брат на Тера са много сладки.

♦ Тера – определено е много различна от Флора, по-скоро осъвършестван образ, който се бори с клишетата, неправдата, супер честна и бъбрива, като мен самата. Готова да помогне, но си знае цената. Образ за подражание!

♦ Рив – -ън, който тук се явява лошото момче и по-малкият брат на Скай. Ами, какво да кажем прекрасен образ е, умен, забавен, на който съм сигурна, че вие също симпатизирате.

♦ Беатрикс – добре, тя е интересна. Интерпретираща триксите, тя се справя отлично в това да бъде красивото цвете, което обаче е отровно. Добре изграден образ.

♦ Дейн – първокурсник при Специалистите, симпатяга до край.

Тези, които ме подразниха – Блум, Стела, Скай, Аиша

♦ Блум – добре, тя тотално се обсеби от това да търси, кои са родителите и. Беше готова да остави приятелките си, а да не говорим за това, сколко трудно контролираше силата си. Единак, не лидер, за съжаление.

♦ Стела – тук са разчупили образа и, пълна к*чка е. Разбрах мотивите и, накрая и имаше прогрес към груповия елемент, но определено не стана най-добра приятелка на Блум.

♦ Скай – при него не ми хареса, това че постоянно бягаше след Блум.

♦ Аиша – е, нея наистина ми се искаше да я обикна. В началот ми допадна, но после, ами просто не ми се вписа, особено. Почти доностник, който главно мрънка, ами беше ми скучна, макар че на няколко пъти доста помогна на Блум. Надявам се в следвания сезон да доразвият нейния образ.

 

2. Клишетата

Тези, които ми допаднаха – Любовният триъгълник, с LGBT елемент, и разместването на двойките – Муза и Рив

♦ Триъгълникът – Беатрикс, Рив и Дейн – много сладки и двете двойки с участието на Ривън. Би ми било интересно да видя Дейн и Рив в някоя животоспасяваща ситуация, помежду им, захапките им бяха много добри.

♦ Муза и Сам – определено щях с кеф да гледам двата характера на феята на съзнанието и на твърдоглавия специалист, но връзката и със Сам е толкова чиста. Онези сцени в последния епизод, толкова красиви.

♦ Флора и Дейн, бяха интересна хрумка, нямам търпение да видя накъде ще се развият нещата с това момче.

Такива, които не ми допаднаха – Синдром-Герой, Мама-ме-накара, ♦ ♦ Бързото развитие на финалната битка

♦ Щеше да е добре Блум да е повече лидер, вместо да мисли главно за себе си.

♦ Също това със Стела и Кралицата на Солария, това не оправдава гадното и поведение…

♦ Ами сериозно финалната битка, някакси твърде бързо се разви всичко. Ясно е, че нямаше толкова време, ама все пак, го попретупаха.

 

3. Саундтрак и ефекти

            Добре тук са само позитиви! Наистина добра работа с музикалното оформление. С магичният елемент също доста добре.

 

4. Техна

Голям проблем една от главните феи да липсва. Но това не е съвсем така, при положение, че Техна присъстваше под формата на мобилните телефони, с които си комуникираха, буквално всички. Като цяло по-скоро минус, защото го нямаше това да се търсят из горите и училището, просто си пращаха съобщения и се намираха. От тази гледна точка, мисля че Нетфликс са постъпили правилно да не включат героинята, просто нямаше да има какво да прави.

 

5. Финалът

Ами Голямото зло победи директорката на Алфея и зае мястото и. Наистина се надявам да не оставят този сериал така, защото определено ми е интересно да видя какво ще се случва занапред.

 

На вас хареса ли ви сериала? Коя е любимата ви фея? Какво ви подразни?

Ще се радвам да ми споделите в коментарите или на лично съобщение!

До скоро!

За баскетбола и обичта – \\ Една гимназистка разказва //

Здравейте! Как сте?

Аз съм развълнувана, защото от някъде седмица искам да ви разкажа за една прекрасна книга от поредицата на издателство ЕМАС - ЕВРОПЕЙСКИ РАЗКАЗВАЧИ XX-XXI ВЕК.

“Една гимназистка разказва” от Нада Михелчич, носи духа на романите на Бакман, само че за разлика от него, тук имаме дълги изречения. Но хуморът е обща черта. Още, докато четях първите няколко страници, се смях до сълзи от смях. Истинско удоволствие е, авторът да може да разсмее читателя.

Историята върви от лицето на нашата главна героиня, която живее в Загреб и се справя сама, макар че е само на петнадесет. През главата и преминават купища въпроси, трябва да се справя с различни ситуации в училище и на тренировките по баскетбол. От малка е влюбена в този спорт и тренира усърдно като своите идоли.

Може би ще си кажете какво пък и е толкова специалното на тази история?

Ами, ще ви кажа, че семейната загуба витае във въздуха. Не мисля, че е лесно да се справиш с нещо такова и най-вече да се запазиш.

Искам да отделя и няколко реда на Лука, който е по-големия брат на нашата умна гимназистка. Макар, че той заслужава поне няколко параграфа. 

Лука е опора, скала и всичко останало. Още от дете я учи на всичко, което знае и това е причината, тя да завършва гимназия със седемнадесетгодишните. Той се грижи за нея, макар че рядко да си у дома, работейки по корабите И все пак си мисля че Лука е идеал за по-голям брат, защото е готов да изслуша и помогне с цената на всичко.

Историята е специална, именно с това, че ситуациите, които се случват на младата ни героиня, са ежедневни. И се случват на всеки от нас. А тя, заедно с кучето Конрад, се справя полу по детски, полу като възрастен човек. При това без да се изгуби. Защото никой не е казал, че порастването е лесен процес. Напротив, изисква се голяма доза кураж, за да признаеш или обикнеш.

Препоръчвам романа на Нада Михелвич, на всички деца и тийнейджъри. Също и на възрастните, които понякога имат нужда от своите мрежи и котви.

До скоро!

П.п. Благодаря ти за този коледен подарък, М.!

Изгревите са за смелчаците!

Няма нищо по-чисто от детската прегръдка, пълна с обич. 

Дните за библиотека са ми любими. 

Мечтая за планина и далечни места. 

Очертава се да бъда ранна птица, следващия семестър. 

Ще видим. 

Сега, нека се потопим в лилавото и розовото,

защото залезите са за мечтателите... 

Be brave!

 

Здравейте!

 

Мина ми през ума колко смелост се изисква, за да задам въпроси, като “Може ли да ти звънна?”, “Искаш ли да си разменим книги?” или да изрази като Честит Имен ден към приятел, с който съм позагубила връзка.

Когато порастваме всички ни съветват, да мислим и да преценим риска, което е чудесно, обаче стигаме до момент, в който ни липсва щипка смелост, за да направим дадено нещо. Мигът отлита и оставяме с чуденето какво е можело да стане, защото не сме убедени в решението си. А понякога ни трябва щипка храброст, за да се получи.

Да се засмееш сам на шегата си или да излезеш без грим, само с балсам на устните и пълно сърце.

Така че, бъдете смели. Усмихвайте се през маските; плачете, когато ви се плаче; говорете, когато имате нужда. Смелостта е едно от качествата, които ни оголват пред света, показващи ни, облечени само в думи или в емоция. Истински.

До скорo!

"Има нещо гнило в Уилкокс, Аризона" – авторско

 

Животът в Уилкокс, Аризона никога не е бил безумно интересен.

С население под четири хиляди души и намиращ се на 45 мили от границата с Мексико, нивото се вдига до умерено, само по празниците. Дните между 4-ти юли и 16-ти септември (Денят на Независимостта на Мексико) са наистина скучни, понеже лятото е преполовило, а меланхолията е налегнала целия град. 2-ри ноември (Dia de los Muertos) се отбелязва тържествено, като хората от целия квартал излизат и разказват за близките си, хапват сладки и за няколко часа през тази вечер няма разделение и вражди. Сякаш всички сме едно. По-рано не е било така.

Мама прекосила границата през 1977, когато била едва на пет. Със семейството и вървяли близо два дни пеша, докато стигнали до Уилкокс. Месните хора не ги приели с отворени обятия, но явно имали по-големи грижи от няколкото семейства мексиканци, заселили се в поделенията на фабриката. Производството на тютюн било основен поминък, но след близо десет години се било преместило на запад в посока Туксон. Горе долу по същото време съм се появила и аз. Баща ми бил местен, слаб, но як. Мама се влюбила в тъмните му, очи с цвят на сурово какао, които съм наследила и аз. Кожата ми е по-тъмна от тази на децата на другите преселници и до преди година избягвах да прекарвам Денят на Мъртвите навън.

Преди да почине, три години след моето раждане, баща ми имаше фотографска рубрика в местния вестник Еl deseo - желание, кръстена на мен. Най-голямата му мечта била да създаде голямо и здраво семейство. За съжаление не успя да я постигне. Шерифът ни съобщи, че тялото е намерено в нивите на девет километра източно от града. Тогава видях мама да плаче за пръв и последен път. Тя седеше на колене на пода в стаята ми, от пуснала глава в скута ми, а аз галех дългата и коса. Трябва да сме стояли до много късно, но в един момент тя стисна ръката ми, погледна ме в очите и каза: "Никога не спирай да вярваш, cariño!"

Тогава не разбирах думите и, но днес нещата са различни.

 

- Има нещо гнило в Уилкокс, Аризона - това бяха първите думи на момчето, което дойде до вратата на къщата ми, в средата на октомври , в годината, в която навършвах шестнадесет. Така се запознах с Уилям Дрофи, чиито семейство бяха емигрирали от Ирландия.

- Може би идва от къщата на госпожа Пуци - предположих, подушвайки въздуха. Беше облачен ден, бях облякла пуловер и стари дънки и разглеждах един от фотоалбумите на татко, седнала на верандата.

- Или идва от блатото до къщата на Роб Хапър - искри преминаха през синия му поглед, а по бледото му лице се оформи усмивка. Този слетобед прекарахме пускайки се с чували по склона към блатцето, което си беше просто гьол. Прибрах се кална и много щастлива. Мама се зарадва и ми подаде списък с нещата, които трябваше да купя, за да се подготвим за Денят на мъртвите.

Уилям имаше проблеми с испанския, но тъй като училището беше малко, бяхме един огромен клас събрани ученици с две години разлика. Той беше с четвърт година по-голям от мен, аз бях родена на девети декември, а той в края на есента. Поиска да види снимките от албума, а аз реших, че ще го науча на испански. Трудна задача, понеже той говореше с диалект, който всъщност много ми харесваше.

Уилям се интересуваше от фотография и прекарвахме доста време в това да гледаме как излизат готовите снимки при Симон Гас. Роден във Франция, той ни разказваше за Париж и Марсилия, които беше посетил веднъж на младини преди окончателно да се засели в Аризона. Дните се движеха динамично, като всеки започваше с дежурното твърдение “Има нещо гнило в Уилкокс, Аризона!”След, което се редувахме да обикаляме из градчето, в търсене на нещо, което си заслужава да се снима. Защото Уилям получи за Коледа ролков фотоапарат. Внимателно почистваше обектива, нагласяше се, но винаги преди да снима се обръщаше към мен и питаше:

- Естер, вярваш ли в магии? – на което, аз безцеремонно отвръщах, че има много по-истински неща, в които си струва да вярвам.

Уилям ми се усмихваше и снимаше. След, което доволно ми, показваше снимката в малкия обектив.

- Това е магия – казваше той. – При това от най-силните, защото запечатва спомените.

Обичах утрините, в които той бъбреше някакви неща, а аз слушах, наполовина потънала в своя собствен свят. Уроците бяха доста интересни, аз се справях отлично с езиците, историята и биологията. Уилям беше цар по изкуствата и точните науки, но никога не влизаше в часовете по религия.

Един ден реших да повдигна този въпрос и видях онзи блясък, но по-скоро като малка светкавица, преди да дойде гръмотевицата.

- Не разбирам защо трябва да вярвам в нещо, което не мога да видя.

- Ти не виждаш и гравитацията…

- Знаеш, че това са твърде различни неща, Естер! – той ме бутна лекичко и аз се оставих да падна по гръб в шумата. Той легна до мен и двамата замълчахме.

 

Една вечер през август, гледахме късна прожекция на стар, каубойски филм. Момичето от бирарията, беше в центъра на кръстосан огън, но главният герой я спаси. Обхвана кръста и с една ръка, а с другата повдигна брадичката и, след което започна да и говори за живота.

Знаех накъде отиват нещата и не се сдържах да не погледна Уилям. Ръцете му бяха отпуснати до тялото, но усещах пръстите му, които шаваха.

Каубоят целуна момичето, а тя залепи тялото си за неговото. Уилям извърна поглед от екрана и сините му очи, срещнаха моите. Бях свикнала да съм страничен наблюдател и в последните седмици си представях тази сцена в главата ми. Приближих се внимателно с устните ми докоснаха неговите. Усетих тръпка, която премина през цялото ми тяло. След, което преминах, от ярката светлина от прожектора. Уилям бавно се отдалечаваше от мен. Не каза нищо, само насочи поглед към екрана, където каубоят препускаше към залеза, към нови приключения.

Никога не отворихме дума за случилото се през онази вечер. Нещата си вървяха по старо му, докато един ден в началото на септември Бъки Хуп, не ме извика, напън от училище към вкъщи. Спрях и се обърнах.

Той беше с поне една глава по-висок от мен и русата му коса, сияеше на слънчевата светлина. Също така беше и най-старият ми приятел, като изключим мекскинанските семейства. Беше ме извикал и играхме на топка, когато бях навършила шест. През онова лято ми показа, че не е важно как изглеждаш, стига да бягаш бързо и да хвърляш точно. А аз бях добра и в двете. Когато навърших единадесет и преминах в по-горния курс, той вече тренираше в отбора по баскетбол и все по рядко излизаше из квартала. Не си бяхме говорили от страшно много време и се изненадах, когато извика името ми в двора на училището.

- Естер, здравей – той ми се усмихна леко, след което прекара ръка през русите си къдрици. Аз му кимнах, както правех преди да се присъединя за играта на топка.

Той беше приел, факта че не съм от най-разговорливите. Някога се разбирахме само с усмивки. Беше нервен.

- Исках да те питам нещо – премигнах насреща му, закривайки яркото слънце с ръка. Той направи крачка към мен, скривайки ме от острите лъчи и ме зяпна.

Знаех, че вече бях на възрастта, в която момчетата ме гледаха не само заради кожата ми с цвят на кафе с мляко. Скръстих ръце пред гърдите си, а Бъки направи крачка назад и слънцето отново блесна в лицето ми.

- Твоят приятел, Уилям Дрофи – той изпука пръстите на лявата си ръка – предай му, моля те… - той продължи с пръстите и на дясната, сякаш не знаеше къде да тикне ръцете си. Най-накрая ги прибра в джобовете на джинсите си и довърши - …, че не е добре дошъл на игрището.

След, което ми се усмихна отново, обърна се и пое към игрището в двора на училището.

Този монолог опредено изостри любопитството ми. Но през този ден не видях Уилям. Не беше на никое, от обичайните ни места, а не посмях да отида до къщата му, макар че родителите му винаги бяха мили и учтиви с мен.

През нощта, се разрази истинска буря и дълго време се опитвах да заспя, но пукането на дъждовните капки по ламариненият покрив, не ми даваха покой.

Станах от леглото и светнах нощната лампа с намерение да почета, когато отнякъде се чу изстрел. Подскочих и задържах писъка си, но се оказа, че по прозореца ми просто е паднало камъче. Разбрах го защото, след секунди полетя второ, а после и трето. Не бях най-добрата по физика, но знаех, че камъните обикновено не летят отдолу-нагоре.

Престраших се и хвърлих поглед навън. Разпознах мокрият перчем на Уилям и му отворих прозореца, той се покачи на верандата и внимателно влезе в стаята ми. Беше само по чорапи. В гърлото ми напираха множество гневни въпроси, но спрях и просто го оставих да се подпре на рамото ми, когато се свлече, седнал на пода.

Уилям плака няколко минути, преди да свали ръце от лицето си и да ме погледне. Ризата му беше съдрана на няколко места и ахнах, когато видях тъмните петна по нея.

- Не се тревожи, Естер – той хвана ръцете ми, без да откъсва поглед от мен. – Нека остана тук, тази вечер – кимнах безмълвно. А той избърса една сълза стичаща се по бузата ми. – Казах ти, че има нещо гнило в този град! – след, което ме прегърна силно.

 

Два месеца по-късно

 

Четвъртък е един доста обикновен ден и все пак има щипка магия в него. До обяд си в едната половина на седмицата, а следобед в другата.

 Слязох на закуска, като измих лицето си на мивката в кухнята. Мама стоеше на стола си, а пред нея имаше чаша, пълна с кафе.

- Естер, cariño, мислила ли си какво ще правиш след като завършиш гимназията? – очите и са неразгадаеми.

- О, мамо, може би с Уилям ще помагаме в магазина на господин Гас – отвръщам, вадейки пържените филийки, от тигана.

- Не смяташ ли, че е по-добре да отидеш в колеж? В Туксон или Финикс. Четох, че имат добри специалности.

- Знаеш, че харесвам този град, мамо. А и с Уилям си говорехме и той, каза, че имало още толкова интересни неща, тук, които не сме открили.

- Просто искам да знаеш, че винаги има светлинка, скъпа моя. Не трябва да спираш да я търсиш…

- И да вярваш! – добавихме двете в един глас.

Четвъртъците не са специални сами по себе си, но този беше особен. Усетих го, още когато леден бриз развя косата ми. Реших, че мога да заема жилетката на Уилям в училище.

Само че, той не беше в клас.

Следващият четвъртък най-сетне отидох до къщата му и почуках два пъти. Вратата се отвори и симпатичният баща на Уилям излезе, носейки  голям кашон в ръце.

 - О, Естер, минутка само. Тифани, този ли е последният?

- Да - чу се прегракналият глас на майката на Уилям, която излезе с две големи плетени кошници във всяка ръка.

Остави ги на земята и се спусна да ме прегърне.

- Вътре има сладки, darling! На леглото му ще намериш… за теб е, ще познаеш като я видиш. – каза ми и избърса една сълза, падаща от яркосините и очи, след което се изправи, взе кошниците и пое към червеният автомобил.

- Госпожо, Дрофи! – повиках я, но тя не спираше да върви. – Госпожо Дрофи! Заминавате ли? – не получих отговор. – Къде е Уилям?

- Естер, много съжалявам, но трябва да тръгваме, хайде Боб. – тя седна на предната седалка и нахлупви шапка с периферия над очите си.

- Уилям замина, хлапе – той ме погледна тъжно. – Преди осем дни. – поех си рязко дъх. Ушите ми бучаха.. – Няма да се върне… остави ни бележка… дойдохме тук, в нищото… заради него… той… остави ти кутия… Естер… успех в живота.

Двигателят избръмча и колата потегли, а аз останах в прахта пред празната къща. Когато събрах сили да стана и да вляза в къщата, слънцето вече залязваше.  Стаята му беше почти празна, но не можех да сбъркам, черната кадифена, кутия, която стоеше на леглото му.

Оставих листа да падне от ръцете ми и изсипах кутията. Тя беше пълна с ленти.

 

Скъпа Естер,

Знам, че това писмо е твърде малко. Но нямам време за повече. Винаги съм ти казвал, че има нещо гнило в Уилкокс, Аризона и все още стоя зад това си твърдение. В този град няма бъдеще, или по-точно, ние сме това бъдеще и нямаме място в Уилкокс. Тук, се срещнах с прекрасни хора, видях различни гледни точки и попадах в… ситуации, за които не бих искал да говоря. Всичко, е запазено на лентите. Всяка една снимка си има своя история.

Помниш ли, когато те попитах дали вярваш в магиите?

Мисля, че най-голямата магия е в това, да успееш да разкажеш какво си видял. А знам, че ти си отличен разказвач. Надявам се, един ден да се срещнем отново, извън Уилкокс, извън Аризона. Всеки да е намерил, това което търси.

Estoy tan feliz te conoczo!

¡Te Quiero!

 

Уилям Дрофи

 

 

 

 

Надявам се да ви харесва! Ще се радвам да ми кажете какво мислите в коментарите или на лично съобщение!

Буквално града си го харесах в Google Maps, а повече можете да прочетете тук. 

До скоро!

Favorite podium this season! – Titisee-Neustadt Day 2 // Ski Jumping

 

For the English review – swipe down! ↓

Здравейте!

Днес ще си поговорим малко за вчерашното състезание в ски скоковете, от чиито развой съм изключително щастлива! Направо започвам с резултатите – Халвор Егнер Гронеруд (Норвегия, настоящият лидер за СК) спечели с два много добри скока, следван от Даниел Андре Танде (Норвегия), който блесна с прекрасен първи скок и чудесен втори. Щефан Крафт (Австрия) се качи на почетната стълбичка, след четвъртото си място в Бишофсхофен и показа, че сезона още не е свършил.

Видях двама французи, в началото на първия кръг, които ми направиха приятно впечатление. Японците Рийою Кобаяши и Юкия Сато затвардиха доброто си представяне от Четирите шанци и завършиха в топ 10. Камил Стох направи изкачване с 8 места във втория кръг, което му донесе седемнадесето място. На всеки се случва да има лоши дни, това показва че сме хора.

Очаквам отборното състезание в Закопане следващия уикенд, а дотогава ви пожелавам една интересна и пълна с емоции седмица!

До скоро!

Hello Ski Jumping Family!

Late in the night on 9^th January I was scrolling into social media. I found some post of ski jumping competition which I hadn’t watched.  Well, Four Hills Tournament is over – Kamil Stoch got the golden eagle and… OMG maybe there are a competitions this weekend.

So that’s the story how I missed the first vompetition won by Kamil, followed by Granerud and Kubacki.

Sunday night. The second competition in Titisee-Neustadt has been started. My Slovenian boys didn’t jump well. Vladi Zografski wouldn’t get points. And there is the light!

Daniel Andre Tande. I was thinking about him in this day. How strong is, after this family horror. When he won FIS Ski Flying World Championships 2018 and cried, because of his brother. So I really enjoyed his beautiful first jump. He was second just after Halvor who was back on the top!

Some of my really favorite ski jumpers is Stefan Kraft and if you don’t know I’m a huge team Austria’s fan! Well Krafti jumped and was 4^th after the first round!

Markus Eisenbichler was 3^rd, but to be honest I wanted Stefan Kraft to be back in top 10 with podium.

Well, sometimes the wind is good and the dreams come true!

On the podium in Titisee-Neustadt second day were:

1.     Halvor Egner Granerud

2.  Daniel Andre Tande

3.   Stefan Kraft

Absolutely, my favorite podium this season!

Also I am happy for the results in top 10! Look at Marius Lindvik’s  5^th place and team Japan with two jumpers again! Kamil sad that he just had a bad day. It’s happened! But he raised up with 8 places in the second round! That’s huge!

Zakopane is the next stop of the World Cup! I can’t wait!

See you soon!

 

Vibe-нах ли ти?

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, нямам търпение да си поговоря с любима приятелка, а утре започвам да уча за изпит номер 2. Първият мина успешно!

Това ще е хаотичен пост, с нахвърляни мисли от първите дни на 2021.

По долу ще видите текста на Happiness by Little Mix – една доста любима моя песен.

 

Dancing alone in the dark, shadows all over me

You messed with my heart too long, that was a big mistake

Ooh, yeah, big mistake

Ooh, yeah

 

Това начало. Много ми напомня на моето, когато бяхме посрещнали новата година. Танцувах и си мислех разни неща…

 

Got a smile on my face, love my reflection

In a better place, no longer stressing

Ooh, yeah

About you, yeah

And I swear I'm never gonna lose me again

Oh-oh-oh

 

Вчера водих разговор. Някои приятели определиха годината като изграждаща. Съгласна съм определено. Но като мечтател, първата дума, която ми идва за 2020 е интересна. По свой си начин.

 

I was searching for happiness

I was using you to fill up my loneliness

Realized from the moment I set you free

I found the love, I found the love in me (me)

 

Търсих, търсих.

Намирах. Намерих. Хора. Места. Моменти.

 

You can't rain on my happiness

Yeah, sometimes tears fall, I must confess

But now, I'm standing right where I'm meant to be

I found the love, I found the love in me

 

Абсолютно тази част. Горе. Може би ми светна чак снощи.

Усмивка.

Едва ли ще разбереш. (Или прочетеш). Важното е, че аз разбирам.

Не си заслужават сълзите.

Себе си или нищо.

 

И на мен ми харесват.

 

П.п. Нещо, което написах в нощта преди изпита:

 

~

 

Това е поема за моментите, в които си казваш, щастлив съм

За хората, с които си вайбваш, още с първата споделена усмивка

За тези, с които споделяш и гордо наричаш приятели

За нощта и града

И музиката в такситата, която ти отваря очите

Казваш си

Тук съм

и се усмихваш на пук

 

~

 

До скоро! Търсете си щастието. То започва първо с мир със себе си.

Какво ще намерим в “Тази свирепа песен” и "Нашият мрачен дует"?

 

Защо си заслужава да прочетем двулогията на Виктория Шуаб?

 

1. Един по-страшен свят от нашия

Във времето на световна пандемия, животът ни е почти като в постапокалиптичен роман. Случват се лоши неща, хората не са всемогъщи. В двете книги те загиват най-често при срещите си с чудовища. И все пак някои успяват да запазят надеждата и да продължат да се борят за доброто.

2. Битката с човека в огледалото

Стара, колкото света. Ако не и повече. Какви сме, кое надделява в нас? Страх, Егоизъм, Искреност, все качества, които са присъщи за всеки от нас. С които се борим. С нашите собствени чудовища, в умовете ни, които шептят в тъмното, или когато премисляме прекалено много.

3. Плът и стъкла

Героите на Шуаб кървят и плачат. Разпадат се и страдат. Изключително истински и близки до нас. Няма как да не сме ужасени и влюбени от/в тях.

 

4. Смелостта

Не само на героите. А и на авторката. Да напише толкова красиви и пълни с истини книги. Виктория е авторка, която се нарежда на второ място във вечната ми класация. Пише толкова увлекателно и докосващо. Както самата тя казва в благодарностите на “Нашият мрачен дует” - “Тази книга едва не ме уби!” Мен също. Най-добрата книга, която прочетох през 2020-та.

 

5. Способността да лъжеш

Чудовищата не могат. По това си приличат и с хората. Истината винаги излиза наяве. Така и трябва да бъде!

 

Благодаря на Издателство Емас, че издават книгите на Шуаб! И продължават! ♥

Four Hills Tournament – Innsbruck // Ski Jumping

 

For the English review – swipe down! ↓

Здравейте! Как сте?

Все още е любимото ми време в годината. Турнирът Четирите шанци е в разгара си и остава още един кръг в Бишовсхофен. Нямам търпение да видя кой ще грабне Златният орел, както се очертава след състезанието в Инсбрук, победата най-вероятно ще е полска. Но пък знае ли човек, аз лично искам Халвор Егнер Грануруд да се пребори, макар че 20 точки са си сериозна разлика.

На Бергизел, както винаги имаше изненади и беше ужасно интересно. Влади не успя да вземе точки, но опонентът му в дуела – Петер Превц завърши 11-ти. Което е наистина добре и се надявам скоро да го видя в топ 10! Ланишек развали подиума на поляците с второто си място. Юкия Сато беше приятната изненада, а и отдавна не сме виждали двама японци в десятката (заедно с Рийою).

За мен е голям кеф да видя Михи и Крафти рамо до рамо. А това, че Грегор Дешванден успя да влезе сред най-добрите десет, допълва преживяването.

Благодаря, Инсбрук! ♥

Кой е вашият фаворит за спечелване на турнето?

П.п. Честита Нова година! Бъдете здрави и щастливи! И До скоро!

 

Hello, ski jumping family! Happy New Year! I wish you happiness and health!

Well, as always on Bergisel there were lots of surprises! Kamil Stoch did two amazing jumps and he is favorite for 3^rd win of the Four Hills Tournament.

Dawid Kubacki got the third place today so he is number two per points also made beautiful jumps!

Bad first jumps of Karl and Halvor, so the second round started with them. But they achieved progress and finished in top 16.

Top 10 was gorgeous! Michi and Krafti back together, Gregor Deschwanden also!

Anze Lanisek is the best Slovenian jumper now, he got second place today, but I am really happy that I see the tree brothers Prevc in this competitions! Peter’s got better! I hope soon he will be on top 10! Also

Japan’s power! Yukiya Sato (who made amazing second jump) and Riyoyu Kobayashi were also in top 10 with the Polish team and Eisei! Innsbruck is one of my favorite cities! And Bergisel, was pleasure!

See you soon!

P.s. Tell me, who is your favorite ski jumper for winning of the Tournament. Mine is Halvor.